№ 616
гр. София, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ в публично заседание
на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110207541 по описа за 2021 година
производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 21-4332-008709/22.04.2021г., издадено от началник група към отдел „ПП” на
СДВР,
на Д. АЛ. ИК., с ЕГН **********,
за това, че на 27.03.2021г., около 13.46 часа, на писта отворена за обществено ползване
гр. Бухово (землище) с посока на движение от ул.Никола Бонев бл.6 към местността
„Мома“, управлява личния си лек автомобил „------------” с идентификационен номер ****,
като при извършена проверка срещу №5 се установява, че водачът форсира двигателя,
превърта задните задвижващи колела и поднася задната част на автомобила по посока на
движение, с което нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП, поради което на основание чл.175А, ал.1,
пр.3 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца.
Постановлението е обжалвано в срок от Д. АЛ. ИК., който в подадената жалба моли
същото да бъде отменено като незаконосъобразно. В жалбата и в с.з., посредством
процесуален представител, се изтъква, че деянието било несъставомерно. От приложените
на съдебното следствие писмени доказателства било видно, че въпросната картинг писта
била извън населено място, както и извън републиканската пътна мрежа, поради което не
отговаряла на условията за път за обществено ползване. Това било изрично отбелязано в
становище от община Кремиковци, като мястото имало статут на земеделска земя. От
разпита на полицейските служители не се установило по безспорен начин жалбоподателят
да е осъществявал така наречения „дрифт“. Нямало данни това да е било умишлено, а не в
1
следствие на приведения в движение и в различно техническо състояние автомобил. От
разпита на св.И. пък се установило, че посоченото място не позволявало „дрифт“ на
автомобил. Жалбоподателят не бил искал да нарушава закона, като дори бил закарал
автомобила със собствен репатрак, закупен специално за тази цел. Моли се и за присъждане
на направените разноски.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложено заверено копие на Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на ВР,
относно компетентността на актосъставителя и АНО и видно от заверено копие на Заповед
№8121К-13180/23.10.2019г. на министъра на ВР, както и акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019г., видно от които Гергана Владимирова Борисова е назначена на длъжността
началник на 01 група „АНД“ в 03 сектор „Административно обслужване“ към СДВР-ОПП ),
тоест не се констатират нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Лек автомобил „------------” с номер на рамата **** към дата 27.03.2021г. е бил
собственост на жалбоподателя Д. АЛ. ИК.. Съгласно справка от КАТ, посоченият автомобил
е с прекратена регистрация от 06.11.2020г., с върнати регистрационните табели и
автомобилът се съхранява в частен имот.
На 27.03.2021г., около 13.46 часа, жалбоподателят Д.И. се намирал на бившата
картинг писта, находяща се в землището на гр.Бухово, община Кремиковци – СО. Пистата
се намирала между ул.Никола Бонев бл.6 и местността „Мома“. На посоченото място
жалбоподателят И. придвижил собствения си лек автомобил „------------” с номер на рамата
**** с помощта на репатрак – специален автомобил „-----е“ с рег.№ ********* също
собственост на жалбоподателя Д.И..
След пристигането на бившата картинг писта, жалбоподателят И. предприел
движение с лек автомобил „------------” с номер на рамата ****. Същият бил придружаван от
баща си – св. Александър И.. По сведения на последния, посоченият лек автомобил бил
преправян, със сменено гърне и окачване и подготвян за състезания. Това била причината да
се закара с репатрак до бившата писта, за да бъде изпробван.
По същото време и по сигнал за силен шум, на бившата картинг писта дошли
полицейски служители, в лицето на свидетелите П.Д. и Д.З.. Двамата възприели, че
2
жалбоподателят И. привел автомобила си в движение на пистата, като приплъзвал задните
гуми по асфалта, известно като „дрифтиране“. Според св.Д. и св.Зубов, пистата била част от
републиканската пътна мрежа и отворена за обществено ползване, което било посочено и в
„Гугъл“. На пистата нямало табели и не била оградена, като забранена за обществено
ползване. На място бил извикан и св.В.С. от СДВР-ОПП, с правомощия на актосъставител.
След издаването на АУАН срещу И., горепосоченият лек автомобил „------------” с номер на
рамата **** отново бил откаран с репатрака на жалбоподателя.
Видно от писмена справка изх.№ РКР21-ГФ94-1041/08.07.2021г., подписана от кмета
на район „Кремиковци“, Столична община, „пистата“ в гр.Бухово, район „Кремиковци“ –
СО попадала в имоти с идентификатори 07140.8104.68 и 07140.8150.51 по КККР на
гр.Бухово, м. „Душманица“ – частна общинска собственост, с начин на трайно ползване:
„Земеделска“ и „Горска“. Имотите не попадали в регулационния план на гр.Бухово, като
достъпът до тях бил по бул.Никола Бонев. Съгласно справката, пистата била отделена от
пътната мрежа на населеното място и не била част от републиканската пътна мрежа, като не
се поддържала от районната администрация. Горепосочените имоти не били предназначени
да се ползват като пътища за обществено ползване.
В представена на съдебното следствие извадка-схема от интернет страницата на СО –
Направление „Архитектура и градоустройство“ е видно отбелязването, че имот с
идентификатор 07140.8104.68, на който е видна очертана писта, е с предназначение:
„Предимно за обособени зони за спорт и атракция в извънселищни територии в рамките на
градските паркове“.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства, изхождащи от показанията на актосъставителя В.С.,
свидетелите по акта П.Д. и Д.З. и допълнително допуснатия като свидетел Александър И..
Показанията на свидетелите, независимо от служебното положение на първите трима и
роднинството с жалбоподателя на св.И., са в достатъчна степен обстоятелствени, логични и
без съществени противоречия помежду им относно релевантните факти по делото.
Различията са единствено относно мнението им за статута на бившата картинг писта, което е
обаче противоречие не между възприетите от тях факти, а в различната субективна гледна
точка. В тази връзка, няма пречка показанията на четиримата свидетели да се кредитират
изцяло.
Фактическата обстановка се доказва и от приложените по преписката и допълнително
на съдебното следствие писмени доказателства, които следва също да бъдат кредитирани
като неоспорени: докладна записка; справка от КАТ за собствеността и регистрацията на лек
автомобил „------------” с номер на рамата ****; писмена справка изх.№ РКР21-ГФ94-
1041/08.07.2021г., подписана от кмета на район „Кремиковци“, Столична община; извадка-
схема от интернет страницата на СО – Направление „Архитектура и градоустройство“ и
заверено копие от регистрационния талон на специален автомобил „-----е“ с рег.№
*********
3
С оглед гореизложеното, на базата на така събраните доказателства, Съдът
констатира, че на жалбоподателя Д.И. е вменено административно нарушение на чл.104Б,
т.2 от ЗДвП („На водача на моторно превозно средство е забранено да:… 2. използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“). За да е налице нарушение на
посочената разпоредба, едно от основните кумулативни съставомерни изисквания е
несъответното използване на МПС да е върху пътищата, отворени за обществено
ползване. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗДвП,
правилата за движение по пътищата, регулирани в ЗДвП, се прилагат изключително при
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, като компетентността на
органите за контрол по този закон не се разпростира върху пътищата, които не са отворени
за обществено ползване (чл.2, ал.3, изр.второ от ЗДвП). Съгласно дефиницията в чл.2, ал.1 от
ЗДвП, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са
еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са
отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.
Фактите по делото не сочат по достатъчно несъмнен начин твърдяното място на
нарушение – бившата картинг писта в гр.Бухово, където жалбоподателят е привел в
движение собствения си лек автомобил „------------” с номер на рамата ****, да покрива
дефиницията за „път, отворен за обществено ползване“. В подкрепа становището на АНО са
единствено показанията на полицейските служители. На тези гласни доказателства
противостоят официалната писмена справка, подписана от кмета на район „Кремиковци“,
Столична община, съгласно която „пистата“ в гр.Бухово, район „Кремиковци“ – СО
попадала в имоти с идентификатори 07140.8104.68 и 07140.8150.51 по КККР на гр.Бухово,
м. „Душманица“ – частна общинска собственост, с начин на трайно ползване: „Земеделска“
и „Горска“, като пистата била отделена от пътната мрежа на населеното място, не била част
от републиканската пътна мрежа, не се поддържала от районната администрация и
горепосочените имоти не били предназначени да се ползват като пътища за обществено
ползване. Това писмено становище кореспондира и на обективираното в приложената
извадка-схема от интернет страницата на СО – Направление „Архитектура и
градоустройство“ за имота. Доколкото посочените писмени доказателства се явяват
неоспорени, то липсват безспорни доказателства жалбоподателят И. да е осъществявал
движение с посочения в НП лек автомобил върху път отворен за обществено ползване, което
прави действията му несъставомерни по чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Ако има някакво нарушение,
в случая то е на общинската администрация, собственик на имота, която не е обозначила по
подходящ начин, че пистата не е отворена за обществено ползване, съгласно изисквания на
чл.2, ал.1, изр.второ от ЗДвП.
Друго самостоятелно основание за отмяна на НП е липсата на безспорни
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя И.. В подкрепа на този
извод е несъмненият факт, че същият е взел мерки да придвижи лек автомобил „------------” с
номер на рамата **** до бившата картинг писта с помощта на друг специален автомобил
(потвърдено в с.з. и от полицейските служители). Последното свидетелства за съзнанието на
жалбоподателя, че действа правомерно и че използва автомобил с прекратена регистрация
върху път, който не е отворен за обществено ползване.
4
На последно място, след като доказателствата сочат, че бившата картинг писта по-
скоро не е път, отворен за обществено ползване, то, съобразно чл.2, ал.3, изр.второ от ЗДвП,
органите на СДВР (в това число актосъставителят и АНО) нямат контролни правомощия по
санкциониране на жалбоподателя.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение е основателно по аргумент на чл.63 ал.3 от ЗАНН. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие, на адв.М. от САК е заплатен хонорар в размер на
700 лева. Посочената сума обаче се явява прекомерна. Съобразно разпоредбата на чл.18 ал.2,
вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в полза на жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 440 лева, платими от СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-008709/22.04.2021г., издадено от началник група към отдел
„ПП” на СДВР, на Д. АЛ. ИК..
ОСЪЖДА, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, СДВР да заплати на Д. АЛ. ИК. сумата
от 440 (четиристотин и четиридесет) лева за направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5