РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Бургас, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500376 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ ЕИК *, чрез адв.Н., против
решение №11/19.05.2021г. по т.д №93/2018г. по описа на Сливенския окръжен
съд. Иска се отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Навежда
оплаквания, че съдът неправилно и необосновано е приел, че е налице
виновно и противоправно поведение от страна на водача Л. Ф., единствено
въз основа на изготвената по делото тройна авто-техническа експертиза,
оспорена от въззивника. Допълнителен довод за непълнотата на експертизата
е становището на вещото лице по депозираната единична експертиза, според
което протоколът за оглед е „беден“ и не съдържа основни неща, свързани с
динамиката на движение на автомобилите. Основно противоречие на
тройната експертиза е обстоятелството, че изводите са основани единствено
на хипотезата на пълна загуба на управление от страна на водача на лекия
автомобил „Фолксваген голф“, което противоречи на действителната
фактическа обстановка. Изводите са съобразени към крайното положение на
този автомобил, напуснал платното за движение надясно, но необосновано
1
изключват вариант за движение наляво при настъпване на удара, само защото
не е реализиран удар в мантинелата на пътя. Предвид неправилното решение
по главния иск, неправилно е и решението в частта за присъдената лихва и
разноски по делото. При условията на евентуалност се иска намаляване на
присъденото обезщетение като прекомерно и несъответстващо на
доказателствата по делото и на критериите за справедливост, установени с
чл.52 ЗЗД. Претендира разноски пред съдебните инстанции.
Ответната страна по делото, редовно уведомена, не изпраща становище
по въззивната жалба. В съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното
решение, като присъди и разноските.
Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания
и въз основа на собствен анализ на събраните и в двете инстанции по фактите
доказателства приема следното:
С обжалваното решение съдът по иска на ищцата против въззивника
присъдил обезщетение в размер на 120 000лв. като обезщетение за понесени
от нея неимуществени вреди от непозволено увреждане-настъпила смърт на
сина и при ПТП причинено от виновните действия на водача Л. Ф., унгарски
гражданин.
За да приеме решението си съдът е стигнал до изводи за ангажиране на
отговорността на въззивника на основание чл.511 КЗ.
От фактическа страна е установено, че на 29.07.2017г. около 12.40 часа,
на автомагистрала „Тракия“, при км.237, преди гр.К,, по посока гр.Б,, се е
движил лек автомобил „Фолксватен Голф“ с рег.№ *, управляван от Р. К..
Същият е бил застигнат от лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№ *,
управляван от унгарския гражданин Л. Ф. и между двата автомобила
настъпил страничен удар, като в резултат на произшествието загинал водачът
Р. К..
Страните не спорят за наличието на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за участвалия в инцидента лек автомобил „Фолксваген Туран“
със застрахователно дружество „K§H Bistosito Ztr“-У. по застрахователна
полица № *, валидна към датата на произшествието.
Така предявения иск намира правното си основание в чл.511 КЗ.
Основният спорен по делото въпрос е за механизма на настъпилото
ПТП, като източник на доказателство за извода за наличието на виновно
2
неправомерно деяние на един от водачите-участници в ПТП. Така, в единия
случай, при виновно поведение на водача на автомобила „Фолксваген Туран“,
настъпилата смърт би била в причинно-следствена връзка, което е един от
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД.
При обратния извод, предявеният иск би бил неоснователен по отношение на
ответника.
За установяване на механизма на произшествието, в хода на делото, са
изслушани три съдебно-автотехнически експертизи.
Единичната експертиза (пред окръжния съд), от вещото лице доц.д-р
инж.Х. У. (л.263 и сл.), е дала два варианта на механизъм на произшествието.
Според първия, мястото на удара е след мерната линия на 4,4 м. 1,3 м. вдясно
от разделителната линия на лентите за движение, т.е. в лентата за движение
на „Ф.Голф“, като водачът на „Ф.Туаран“ Л. Ф., движейки се в лявата лента
по посока Б. със скорост около 120 км/ч, е предприел промяна на
направлението на движение към дясната активна лента, и по този начин е
навлязъл в опасната зона за спиране на автомобила „Ф.Голф“, управляван от
пострадалия Р. К. със скорост около 115 км/ч. Вследствие е настъпил удар
между задната лява част на „Ф.Голф“ и предната дясна част на „Ф.Туаран“.
При удара „Ф.Голф“ е продължил движението си напред и надясно,
завъртайки се около вертикалната ос в посока обратна на часовниковата
стрелка, а „Ф.Туаран“ е продължил движението си напред и надясно и е спрял
в аварийната лента. В този случай за причина за настъпилия вредоносен
резултат се сочи неправилната маневра на автомобила „Ф.Туаран“,
отказвайки да пропусне движещия се в дясната лента „Ф.Голф“.
По втория вариант е посочено, че мястото на удара е преди мерната
линия на 7,8 м и на 1,3 м вляво от разделителната линия на лентите за
движение, т.е. в лентата за движение на „Ф.Туаран“, като водачът на
„Ф.Голф“ е предприел промяна на направлението на движения от собственото
дясна към лявата лента, като е допуснал да навлезе пред „Ф.Туаран“ и при по-
високата скорост на последния, водачът не е имал възможност да спре или
намали скоростта, за да не настъпи удар. В този вариант причина за
произшествието е неправилна маневра от водача на „Ф.Голф“, който не е
пропуснал движещия се в лявата лента „Ф.Туаран“.
Причина за предлагане на два варианта е обстоятелството, че за точното
място на удара-не са събрани обективни находки по протокола за оглед на
3
местопроизшествието; ъгълът, заключен от надлъжните оси на двата
автомобила в момента на контакт е малък и затова не може да се прецени
ударният процес в коя лента е настъпил.
Пред първоинстанционния съд е изслушана и тройна автотехническа
експертиза (л.440 и сл.) на вещите лица проф.д.т.н.инж.С. К., магистър инж.И.
И. и магистър инж.В. Ш..
Изготвеното от тях заключение сочи на следния механизъм на
процесното ПТП: при движението на „Ф.Голф“ в дясната активна лента и
движение в същата посока зад него, но в лявата лента на „Ф.Туран“, водачът
на последния е предприел промяна на направлението на движение от
собствената към дясната активна лента и така е допуснал управлявания от
него автомобил да навлезе в опасната зона за спиране на „Ф.Голф“.
Последвал е удар, като мястото се намира на около 39,4 м. по направление
източно от мерната линия и 1,1 м надясно (южно) от дясната (южната)
граница на лявата скоростна лента за движение. При удара „Ф.Голф“ се е
намирал изцяло в дясната активна лента, с надлъжна ос успоредна на оста на
пътя, а „Ф.Туран“ с по-голямата си част – в лентата за движение на „Ф.Голф“,
с надлъжната си ос на дясно под ъгъл около 4 градуса. Скоростта на „Ф.Голф“
е била около 100 км/ч, а на „Ф.Туран“–125 км/ч. След удара „Ф.Голф“ е
продължил движението си напред и надясно, завъртайки се около
вертикалната ос в посока обратна на часовниковата стрелка, отложил е следи
по асфалтовата настилка и банкета и се преобърнал в дясно извън платното.
Автомобилът „Ф.Туран“ е продължил движението си напред и надясно и е
спрял в аварийната лента. Техническата причина за настъпилото ПТП е
навлизане на „Ф.Туран“ в лентата за движение на „Ф.Голф“ и настъпил удар
между предната и предно-страничната му дясна част и задната лява странична
част на „Ф.Голф“.
Тройната експертиза категорично изключва движение на „Ф.Голф“ от
неговата лента за движение към лентата за движение на „Ф.Туран“.
В съдебно заседание на 26.04.2021г. (л.500 и сл.) експертите поясняват,
че от деформацията на автомобилите може да се направи единствен извод, че
ударът е бил при движение на левия автомобил „Ф.Туран“ към десния
„Ф.Голф“. Обективните находки в аварийната лента и извън нея подкрепят
извода за удар в лентата на л.а. "Ф.Голф“. Изследване с компютърна
симулация е показало, че при навлизане в лентата за движение на „Ф.Туран“
4
от страна на „Ф.Голф“, последният ще се завърти по посока обратна на
часовниковата стрелка, но ще се придвижи към лявата, по посоката на
движение на двата автомобила мантинела, като ще се реализира удар със
значителна сила с челната му част в мантинелата. При симулацията на
движението на автомобилите е проследено и почти пълното съвпадение
между компютърните следи и следите от пътната настилка. Експертите
обясняват и деформацията „вдлъбнатина“ на десния калник на „Ф.Туран“,
като следствие от удара, при наслагване на деформациите–първоначално удар
настъпва между страничната част на предния десен калник на „Ф.Туран“ и
страничната част на задния ляв калник на „Ф.Голф“. Въпросната деформация
съвпада напълно с тази на „Ф.Голф“ и е от сили, които действат отпред назад
за „Ф.Туран“.
Пред въззивната инстанция е изслушана повторна тройна експертиза,
изготвена от вещите лица д-р инж.С.М., ст.н.с. II-ра ст., д-р инж.И.И. и
инж.А.Я..
Единни в заключението си са С.М. и А.Я., според които автомобилът
„Ф.Туран“ е навлязъл в дясната активна пътна лента и с предната си дясна
част в областта на дясната част на предна броня и преден десен калник е
ударил автомобила „Ф.Голф“ в задната му лява част в областта на задната
лява част на задната броня и заден ляв калник, като ударът е приплъзващ,
страничен - кос, при съвсем малък ъгъл, заключен между надлъжните оси на
двете МПС. Водачът на „Ф.Голф“ е изгубил управление, опитът за
овладяване не е успял, автомобилът е изгубил напречна устойчивост, при
което от триенето на гумите (почти 50 м.) се е отделил дим, навлязъл е в
банкета и е изхвърчал в нива край пътя. Изводът, че ударът е настъпил в
дясната лента се базира на обстоятелството, че при удар в лявата лента,
автомобилите биха се изместили наляво и би последвал удар в лявата
мантинела, какъвто не е настъпил. При описания механизъм на
произшествието, причина за навлизане на водача Л. Ф. вероятно е преумора,
унасяне и заспиване, предвид дългото пътуване от Унгария (л.173), или
отнемане на вниманието.
Вещото лице И.И. поддържа като реално възможен механизъм на
процесното ПТП - внезапно частично навлизане на задна лява част от МПС
№1 (“Ф.Голф“) в лявата лента на МПС №2 (“Ф.Туран“), при което настъпва
първи страничен динамично-плъзгащ контакт (удар) между съответните
5
брони на двете МПС, отклонение на предна лява част на МПС №1 с
„овладяване“ на управлението и повторно навлизане на задна лява страна на
МПС №1 в лентата на МПС №2 с по-голямо отклонение от първото, довело
до втори ударен контакт между автомобилите. При повторен опит за
овладяване е последвала трайна загуба на устойчивостта на „Ф.Голф“ и
автомобилът е навлязъл косо в аварийната лента и землестия банкет с вдигане
на кълбо от прах и пясък. Като вероятна причина за внезапното навлизане на
„Ф.Голф“ в лявата лента е посочена загубата на контрол върху управлението
в условия на техническа неизправност в задно ляво колело, за което не е
извършен обстоен преглед при огледа на автомобила на 30.07.2017г., но няма
и преки доказателства като експертът изключва грешка на водача на МПС.
Експертите са единодушни при отричане на вариант, при който
процесното ПТП е причинено от участвало в инцидента трето неизвестно
МПС, което опровергава свидетелски показания в тази насока.
Въззивният съд намира за необходимо да изясни обстоятелствата, въз
основа на които възприема като компетентно даден отговора за механизма на
произшествието от мнозинството на експертите по назначените експертизи. В
хипотезата, при която не са запазени следите (изминало е продължително
време след първоначалния оглед), следва да се даде предимство на изводи,
основани на научни знания или проверки с технически способи-
напр.компютърна симулация, подържани от мнозинство на вещите лица, пред
изразени под формата на хипотези предположения, подържани от малцинство
на експертите.
В случая е налице невъзможност за повторен оглед на двата
автомобила-единият е напуснал страната, а другият не е запазен, затова
експертизата може да основе изводите си и на всички други писмени и
веществени доказателства по делото, да ги провери с методите на научните
познания и чрез технически способи възприети в практиката, да даде отговор
на поставения въпрос.
Навежда се довод за противоречие на изводите на вещите лица с тези по
ДП№260/2017г. на РУ на МВР–гр.К., прекратено с постановление от
03.12.2019г., потвърдено с определение по ВЧНД№148/2020г. на Бургаския
апелативен съд, където е прието въз основа на заключение на вещи лица, че
настоящото ПТП е причинено виновно от загиналия водач, като другият
водач не е могъл да го предотврати.
6
По въпроса за доказателствената сила в гражданския процес на
експеритизите от досъдебната фаза на наказателния процес е формирана
съдебна практика (напр. решение № 66/12.03.15г. по гр.д.№ 5839/14 на ВКС,
Р. № 29 от 14.05.16г. по т.д. 94/15 на ВКС и мн.др.) като се приема, че само
присъдата на наказателния съд и то по въпросите, изброени в чл.300 ГПК е
задължителна за съобразяване относно гражданските последици, предмет на
разглеждане от гражданския съд - за дееца, деянието, неговата
противоправност и вината.
Заключение, дадено пред друг орган на съдебната власт, различен от
съда, разглеждащ гражданското дело, не може да бъде ценено като годно
доказателство, макар и предоставено в писмен вид, поради изискването на
чл.200 ГПК, който е отражение на принципа за непосредственост и
публичност, въздигнат в чл.11 ГПК. Назначените от този съд вещи лица не
могат основават своите констатация на заключения на други вещи лица, по
други производства, а са длъжни да изложат самостоятелните си виждания,
основани на научното знание по материята, за която са избрани, както са
постъпили по настоящото производство мнозинството от назначените вещи
лица. По подобен начин е разрешен и въпроса, по който е допуснато
касационно обжалване – решение №48 от 23.07.2020г. по т.д.№199/19г. на
ВКС.
Неоснователно е оплакването свързано с недопускане до повторен
разпит на разпитаните по делото свидетели. Освен по съображенията,
изложени в протокол от с.з. 26.04.21г., въззивният съд намира за съществено
и обстоятелството, че св.Д. Д. е също пострадала от произшествието и на свой
ред е поискала обезщетение за вредите (служебно известно е гр.д. №1/2020г.
на Сливенския окръжен съд), а от св.Ф. не може да се очаква да свидетелства
срещу себе си. При това положение вероятността от депозиране на обективни,
безпротиворечиви и истинни свидетелски показания не следва да се
надценява.
Ето защо въззивният състав възприема за установено по делото,
извършено от страна на водача на „Ф.Туран“ Л. Ф. неправомерно действие,
изразяващо се в навлизане, поради възможна причина - унасяне, заспиване
или отвличане на вниманието като последица от продължителен преход, от
лява лента за изпреварване в дясна активна лента за движение на пътя, като
водачът е допуснал управляваният от него автомобил да навлезе в опасната
7
зона за спиране на движещия се в дясно лек автомобил „Ф.Голф“, ударил го е
странично с приплъзване и същият се е преобърнал в дясно от пътя,
вследствие на който удар е настъпила смъртта на водача Р. К..
Описаното деяние е нарушение на чл.20, ал.1 ЗДП, съгласно който
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват. Горният механизъм сочи на доказан по делото фактически
състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, причинено от водача на лекия
автомобил „Ф.Туран“. Същият виновно е извършил неправомерно деяние, в
резултат на което е настъпила смъртта на Р.Колев, от която ищцата, негова
майка е понесла неимуществените вреди, за които претендира обезщетение.
Оспорен е и извода на решаващия съд, че пострадалият Р. К. е шофирал
с поставен обезопасителен колан, в каквато връзка евентуално се твърди
съпричиняване „поне наполовина“ на вредоносния резултат от пострадалото
лице.
Възражението на НББАЗ по чл. 51, ал.2 ЗЗД е неоснователно.
Според неоспореното заключение, при произшествието загиналият
водач е бил с поставен предпазен колан. Същият е бил технически
неизправен, (извод при огледа след ПТП , според който коланът не е бил
обтегнат и е бил от две части, съединени посредством възел). Въпреки това
състояние обаче, е констатирано, че пострадалият е запазил положението си
в автомобила. Според заключението на изслушаната пред първата инстанция
комплексна съдебномедицинска и съдебнотехническа експертиза, механизмът
на ПТП е такъв, че коланът не би могъл да предотврати леталния изход за
водача на автомобила. Уврежданията са получени в резултат на деформиране
на страничната част на автомобила и притискане към неравен терен на
главата, която и с предпазен колан има достатъчно голяма свобода на
движение.
Следователно, дори и предпазният колан да е бил неизправен и да не е
действал по предназначението си, това обстоятелство не е в причинно-
следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалия и не може да обоснове
наличие на съпричиняване на вредите.
Съгласно трайно установената съдебна практика по приложението на
чл.51, ал.2 ЗЗД, единствено поведение на пострадалия, което непосредствено
обуславя както настъпването на увреждането, така и се отразява на размера на
вредите, може да послужи за основание за намаляване на обезщетението.
8
Възразява се, че присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на
действително претърпените от ищцата болки и страдания, както и не е
съобразено с обичайните размери към момента на увреждането през 2017г..
Ищцата е майка на пострадалия. Несъмнено загубата на дете,
независимо от възрастта, е сред страданията, които обременяват личността с
най- тежко емоционално страдание. Починалият не е оставил деца и ищцата е
негов единствен законен наследник. След смъртта му тя е потопена в
непрестанна мъка, което предвид нейната напреднала възраст е особено
тежко. Съдът отчита загубата не само като емоционално но и като социално
увреждане – ищцата е лишена от грижи и внимание от загубата на сина си в
неговата житейска зрялост и активност.
Сумата, която по критерия за справедливост на основание чл.52 ЗЗС
съдът определя е в размер на 120 000лв. Съпоставен така определения размер
с вече присъдени от съдилищата суми за вреди към момента на увреждането
през 2017г. не разкрива значителни различия, които да обосноват основание
за извод, че това обстоятелство е пренебрегнато при преценката.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи
относно основателността на иска, които напълно съвпадат с обжалваното
решение и го потвърждава като правилно.
По разноските:
Съобразно изхода на делото разноски не се присъждат.
На основание чл.38 ЗА на адв.Д. съдът присъжда да бъде заплатено от
въззивника възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемата
страна.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд–Бургас, граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №11/19.05.2021г. по т.д №93/2018г. по
описа на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, гр.С. да заплати на адвокат М.Д., на основание чл.38, ал.2
ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 3 930 лв. за настоящата
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
9
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10