РЕШЕНИЕ
гр. София, 19.6.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на седемнадесети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Галя Вълкова
при секретаря Антоанета Петрова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 10036 описа за 2016 год. , за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са при условията на евентуалност иск с правно основание чл.26 ал.2 предложение
трето ЗЗД и иск с
правно основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД.
Ищцата
Л.Г.И. твърди, че дарила на ответницата Р.Г.И. – нейна внучка, ¼ ид.част от недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.София, ул.“*******, заедно с тавански етаж,
състоящ се от две стаи, хол, дневна с бокс и сервизни помещения, със застроена
площ от 120 кв.м. с идентификатор 68134.203.456.1.4, заедно с прилежащото му
избено помещение от 8 кв.м., заедно с 1/3 ид.част от
общите части на сградата и мястото, последното с идентификатор 68134.203.456 и
68134.203.457. Твърди, че при изповядване на сделката, ответницата не
присъствала, тъй като била малолетна и била представлявана от своята майка.
Майката на ответницата не довела до знанието на ответницата дарствения
жест на ищцата. Ищцата твърди, че направила дарението с цел да подобри
отношенията си с ответницата, след смъртта на сина си – баща на ответницата.
Отношенията обаче не били подобрени, тъй като майката на ответницата
манипулирала мисленето й, в резултат на което ответницата отказвала да се вижда
с ищцата. По тази причина ищцата счита, че ответницата и майка й били водени от
имуществени интереси при сключване на дарението. Ищцата твърди също така, че
при сключване на дарението били нарушени изискванията за форма на сделката, тъй
като не било дадено разрешение от съда за сключване на договора от името на
малолетното дете, съгласно чл.73 ал.2 от СК (отм.). Не било изслушано и детето,
което към момента на сключване на сделката било на 10 години. Поради нарушение
на изискването за форма на сделката, ищцата счита, че дарението е нищожно. Ето
защо ищцата предявява главен иск, като моли дарението да бъде прогласено за
нищожно поради сключване на договора при неспазване на формата на договора.
При
условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен главният иск, ищцата предявява
иск за отмяна на договора за дарение. Основанията, на които счита, че договорът
следва да бъде отменен, са свързани с влошеното й здравословно състояние,
множеството заболявания, които има, недостатъчния размер на пенсията за
осигуряване на нуждите й от лекарства и специална храна. Ищцата заявява, че
отправила молба към ответницата да й помогне, но ответницата отказвала да
разговаря с нея – конкретна молба за помощ, била отправена към ответницата в
писмен вид на 3.6.2015 год. и получена на 5.6.2015 год.. Твърди, че ответницата
имала добър жизнен стандарт и била предоставила дарения имот за развиване на
търговска дейност на фирмата на майка си. В случай, че договорът не бъде
прогласен за нищожен, моли дарението да бъде отменено.
Ответницата
Р.Г. П.оспорва предявените искове, като не оспорва сключването на договора за
дарение. Счита, че с договора за дарение е бил увеличен патримониума
на надареното лице, поради което и за сключването на договора не е било
необходимо съгласие от районен съдия, последното изискуемо само в случаите на
обременяване на имуществото на непълнолетни лица. Оспорва иска за отмяна на
дарението, като твърди, че не е получавала искане за осигуряване на издръжка от
ищцата. Ищцата живеела в едно домакинство с другата си внучка – Л. Х., която
задоволявала всичките й нужди. Освен това при сключване на договора за дарение
ответницата била малолетна и не можела да осигурява издръжка на баба си, а след
навършване на пълнолетие била студентка и не разполагала с такива средства.
Счита, че искът за отмяна на дарението е предявен след изтичане на срока по
чл.227 ал.3 от ЗЗД. Прави и възражение за изтекла погасителна давност за
предявяване на този иск. Моли искът да бъде отхвърлен, като й се присъдят
направените разноски.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
По
делото е прието Експертно решение от 21.20.2002 г., с което за срок от 3 години
на Л.И. е определена 77,95% неработоспособност с водеща диагноза „други
неуточнени артропатии“.
С
договор за дарение, обективиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 2, том VІ, рег. № 22637, дело № 894/2008 г. по описа
на нотариус В.Г. *** действие СРС, сключен на 21.11.2008 г., Л.Г.И. е дарила на внучка си Л. Б.Х. 2/4 ид. части, а на Р.Г. П.- ¼ от следния недвижим имот:
апартамент, находящ се в гр. София, ул. *******, на
таванския етаж, с площ от около 120 кв. м., заедно с принадлежащаото
избено помещение от около 8 кв. м. и 1/3 ид. част от
общите части на сградата и мястото, цялото от 250 кв. м., представляващо парцел
ХVІІІ-27 в квартал 14 по плана на гр. София, м. Крива река. От името на Р. П.нотариалният
акт е подписан от нейната майка К.Н.П.. В т. 2 на същия е отразено, че Л.И.
запазва правото на ползване и на прехвърления недвижим имот – пожизнено и
безвъзмездно.
На
27.05.2011 г. Л. Г.И. е дарила на Л. Х. гараж, находящ
се в гр. София, община Столична, р-н „Красно село“, ул. Даскал Манол 12.
С
договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт № 104, том ІV,
рег. № 2562, дело 506 от 2013 г. на нотариус Нели Стоянова с район на действие
РС гр. Карнобат, Л.И.-П.е прехвърлила на внучката си Л. Б.Х. притежаваните от
нея ½ ид. част от: 1. нива от 54,450 дка в
местността „стара Курия“ по плана на с. Екз Антимово, 2. нива от 30,835 дка. в местността „Новите
места“, 3. нива от 4,003 дка в местността „старата река“, 4. Нива от 6,372 дка,
които недижими имоти са в землището на с. Добриново;
в землището на с. Екзарх Антимово: 1. нива от 12,001 кв. м., нива от 18,775 кв.
м., 3. нива от 29,370 кв. м., 4. нива от 10,536 дка, 5. нива от 11,674 дка, 6.
нива от 27358 дка. 7. нива от 8,050 дка. Посочените недвижими имоти са
прехвърлени срещу задължение на приобретателя за осигуряване
на грижи от всестранно естество, доставяне на необходима издръжка и осигуряване
на нормален и спокоен живот, какъвто прехвърлителката
е водила досега.
Не
се спори на 05.06.2015. г. ответницата да е получила изявление на ищцата за
необходимостта от получаване на средства за издръжка в размер на 150 лв.
месечно предвид влошено здравословно състояние, тъй като полученият в
собственост имот се ползва от ответницата като офис за търговска дейност и чрез
него същата реализира приход. Към поканата е проложено
извлечение от Търговски регистър за ЕТ „К.– К.П.“, в
който е отразено седалището и адресът на управление на търговеца да са в процесния недвижим имот.
Прието
е уверение от Американски университет в България, в което е отразено Р. П.да е
студент редовна форма на обучение в специалността „Политичсеки
науки и международни отношения“, като е започнала обучението си през 2015 г.
Към
01.07.2014 г. ищцата е получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст и
пенсия за инвалидност в общ размер 316,50 лв., а в удостоверение от 14.08.2018
г. е отразено ищцата да получава пенсия в размер 347,41 лв.
Вещото
лице д-р М.Г. по приетата Съдебномедицинска експертиза сочи на 13.09.2018 г. на
ищцата е извършена операция на дясна тазобедрена става, като е изписана с
диагноза десностранна коксартроза
и придружаващо заболяване артериална хипертония. При извършения на 01.10.2018
г. преглед д-р Г. констатира, че ищцата е възрастна жена, в легнало
принудително положение поради наскоро проведената операция на тазобедрена
става, с нормално телосложение и охраненост. Правилно
отговаря на поставените въпроси, ориентирана е за време, място и самоличност.
Изразила е надежда да може да се движи и самообслужва по-пълноценно след
операцията. Месечно за пълноценна храна са й необходими около 350-500 лв. общо
(това е общ размер, а не е допълнителна сума, наред със среден разход за храна
месечно), като в постоперативния период се нужда е от придружител. В приета по
делото Съдебносчетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице А.Б. се сочи, че по данни на НСИ средния месечен разход за
пенсионер по години е: 2014 г. - 343,50 лв. месечно, 2015 г. - 348,08 лв.
месечно, 2016 г. - 363,42 лв. месечно,
2017 г. - 387,25 лв. месечно, 2018 г. - 387,25 лв. месечно и 2019 г. - 387,25
лв. месечно. За оперативен и следоперативен период разходите на ищцата са в общ
размер 3209,13 лв.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Л. Б.Х.,
внучка на Л.Г.И.. Свидетелката сочи, че от 2013-та година живее с ищцата. Не е
виждала Р. П.да посещава ищцата. Не й указва помощ – чрез пазаруване,
закупуване на лекарства, не оказва емоционална или морална подкрепа.
Ответницата не се е обаждала на ищцата. Ищцата е търсила ответницата по
различни поводи, когато ответницата е била ученичка - чрез учители ищцата се е
опитвала да осъществи контакт с нея, но това не се е случило. След претърпяна
операция на тазобедрената става в края на 2018-та година ищцата се е нуждаела
от рехабилитация, патерици, закупуване на памперси, раздвижване, помощ за
самообслужване и хигиена. Разходите били поети изцяло от ответницата. Три
месеца в дома на ищцата и свидетелката идвал рехабилитатор. През 2013-та година
домът на ищцата бил в окаяно състояние, но свидетелката направила ремонт.
Болките в тазобедрената става на ищцата били силни предходните 2-3 години, но
ищцата изчаквала поради напредналата си възраст, обслужвала се с помощта на
свидетелката.
Съдът
не обсъжда представеното по делото удостоверение от ЗК „Житен Край“ с. Екзарх
Антимово, тъй като същото е депозирано с молба 22.05.2019 г. след приключване
на съдебното дирене.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
По
главния иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
трето ЗЗД.
Договорът
за дарение на недвижим имот е сключен на 21.11.2008 г. при действието на
Семейния кодекс обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г. и отменен отм. с приемането на новия
Семеен кодекс, обнародван в Държавен вестник бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от
1.10.2009 г. Съгласно разпоредбата на чл. 73 СК от 1985 г. „Всеки от родителите може сам да
представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на
непълнолетните си деца само в техен интерес.“ В ал. 2 на същия член
законодателят предвижда, че „отчуждаването на недвижими и движими вещи с
изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне,
обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане,
които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с
разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна
полза.“
От
съдържанието на цитирания текст е видно, че ограничение от правото за
извършване на сделки с разпореждане на недвижими имоти е предвидено доколкото
ненавършило пълнолетие дете отчуждава възмездно свой недвижим имот. В тази
хипотеза съдът, в нарочно охранително производство, дължи да прецени дали
искането за извършване на възмездна разпоредителна сделка е в най-добър интерес
на детето.
Тази
норма обаче не следва да бъде тълкувана разширително
като се приеме, че се въвеждат ограничения и по отношение на сделки, с които
детето получава в собственост недвижим имот, доколкото увеличението на патримониума отнапред не би могло да засегне този най-добър
интерес. Ето защо изповядване на договор за дарение, с който дете бива надарено
и получава в собственост недвижим имот, не се предхожда от производство по чл.
73 СК (отм.) и в този смисъл без значение са допълнителното наведените от ищцовата страна аргументи за нарушение на чл. 15 ЗЗДет, че в рамките на това производството Р. П.(към този
период навършила 10 години, но малолетна), не е била изслушана.
Договорът
е сключен при спазване на чл. 3, ал. 2 от Закона за лицата и семейството,
постановяващ, че вместо малолетните и от тяхно име правни действия извършват
техните законни представители - родители или настойници.
По
таза изложените съображения съдът намира, че не се установява нарушение на
нормативно предписаните изисквания за форма на сключения договор за дарение,
поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
евентуалния иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
Разпоредбата
на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД предвижда, че дарението може да бъде отменено,
когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Съгласно
задължителните указания по тълкуване на закона, дадени в Тълкувателно решение №
1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГК, предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна
на дарението по този законов текст, са: трайната нужда от издръжка на дарителя,
искането, отправено от него до дарения и отказт на
последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка. В случай, че такава
необходимост не възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на
дарения към дарителя за признателност остава морално и неизпълнението му не е
скрепено със санкция.
Събраните
по делото доказателства установяват ответницата да е била уведомена за
изявлението на ищцата за възникнала нужда на 05.06.2015 г., като в отправената
покана се сочи, че ищцата страда от хипертонична болест на сърцето и други
заболявания, свързани със старостта, живее на прага на бедността, не може сама да
задоволи специфичните си нужди от закупуване на лекарства и храна и изисква от
ищцата да й заплаща издръжка в размер на 150 лв. месечно.
Съдът
дължи да установи дали към 05.06.2015 г. нуждата на ищцата от издръжка. Неоснователно
е възражението на ответницата искът да е погасен по давност. Липсват събрани
доказателства преди 05.06.2015 г. ищцата да е изпаднала в нужда, предполагаща
действие на надареня за задоволяването й.
Съдът
намира за недоказана първата предпоставка на иска за разваляне на дарение – а именно,
възникнала нужда. От събраните по делото доказателства се установява, че макар
ищцата да се е разпоредила в полза на ответницата с ¼, а в полза на Л. Х. с 2/4 от процесния недвижим имот, за същия за ищцата е учредено
пожизнено безвъзмездно право на ползване. Не се установява пречка така
учреденото право на ползванеа да бъде реализирано.
Ползвателят разполага и с възможността да извършва действия на управление,
отдавайки под наем имота, за който му е учредено вещното право на ползване,
респ. получаване на средства за задоволяване на нуждите, а собственикът
притежава т.нар. „гола собственост“ и за срока на учредяване на правото на
ползване дължи да осигури пълноценното му упражняване от страна на ползвателя.
Наред
с това събраните по делото доказателства установяват, че през 2013 г. ищцата е
сключила с внучка си Л. Б.Х. договор за издръжка и гледане срещу прехвърлени в
собственост 12 недвижими имота. В изпълнени на така поетото задължение
събраните гласни доказателства сочат през 2013 г. Л. Х. да е заживяла в дома на
ищцата и да изпълнява надлежно поетото по договора задължение, осигурявайки на
ищцата грижи и издръжка. Следва да се отбележи, че не се твърди и не се
установява разликата между получаваната от ищцата пенсия в размер на 316,50 лв.
през 2014 г. и 347,41 лв. през 2018 г., съответно необходимите средства от
издръжка месечно 348,08 (за 2015 г.) до 387,25 лв. лв. (за 2019 г.), вкл. при
отчитане на завишените нужди от разнообразна храна и разходи за лечение след претърпяна
операция – да не могат да бъдат поети изцяло от Л. Х.. Ето защо, съобразявайки
възможните източници на средства за издръжка (процесния
недвижим имот и поетото задължение от трето на спора лице), съдът намира
нуждите на ищцата от издръжка да могат да бъдат задоволени.
Наред
с това съдът съобразява, че към настоящия момент ответницата е студент редовна
форма на обучение, до завършването на която или до 25 години на свой ред
поставя учащия в позиция на лице, нуждаещо се от издръжка (чл. 144 СК). Към
приключване на устните състезания по настоящото дело не се събраха
доказателства ответницата да разполага със средства, предоставящи й възможност
за задоволяване на евентуално възникналите нужди на ищцата от издръжка. По вече
изложени съображения за признато от закона право на ищцата да ползва процесния имот съдът не обсъжда дали трето лице търговец е
регистрирало процесното жилище като седалище и адрес на управление. Ето защо
дори да се приеме, че нуждата е действително възникнала, е налице предвиденото
в Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГК изключение, съгласно което „При иск за отмяна на дарение
на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на
непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка,
от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с
даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си... в по-лошо
положение от това на дарителя.“
По
така изложените съображения съдът намира за неоснователен и предявения
евентуален иск за разваляне на договора за дарение.
По
разноските.
При
този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът дължи да заплати
на ответника направените по делото разноски в размер на 1100 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Л.Г.И., ЕГН ********** срещу Р.Г.И., ЕГН **********:
-
главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение трето ЗЗД –
за прогласяване на нищожност поради неспазване на формата на договор за дарение
от 21.11.2008 г., обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 2, том VІ, рег. № 22637, дело № 894 от 2008 г. на
нотариус В.Г. *** действие СРС;
-
евентуален иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД – за
разваляне на договор за дарение от 21.11.2008 г., обективиран
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 2, том VІ, рег. № 22637, дело №
894 от 2008 г. на нотариус В.Г. *** действие СРС.
ОСЪЖДА Л.Г.И., ЕГН ********** да заплати на Р.Г.И., ЕГН ********** на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК разноски за първоинстанционното разглеждане
на делото в размер на 1100 лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия: