№ 426
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
в присъствието на прокурора И. Хр. М.
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело №
20241800100532 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Л. Г.
Б. срещу В. А. В., с която е предявен иск с правно основание чл. 5
ЗЛС за поставяне на ответника под пълно запрещение. В исковата
молба се твърди, че ответникът е син на ищцата и страда от тежка
умствена изостаналост. С експертно решение на ТЕЛК му е
определена пожизнено 100 % инвалидност с чужда помощ поради
това, че страда от интелектуално-мнестична недоразвитост, с
недоразвит говор, прояви на агресия и липса на контрол на тазовите
резервоари. Твърди се, че ответникът общува единствено с членовете
на семейството, комуникацията с него е трудна, а на моменти и
невъзможна. Състоянието на ответника е такова, че не му позволява да
разбира свойството и значението на действията си
Преписи от исковата молба и приложенията са връчени на
ответника, като в указания срок отговор на исковата молба не е
постъпил.
1
В съдебно заседание след изслушване на ответника и
свидетелите и приемане на заключението по допуснатата съдебно-
психиатрична експертиза ищцата поддържа искането за поставяне на
ответника под пълно запрещение.
Представителят на СОП излага становище за основателност на
исковата претенция.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното ЕР № 1024 от 15.10.2020 г. на ТЕЛК към
Център за психично здраве – София област се установява, че
ответникът В. А. В. има 100 % трайно намалена работоспособност с
чужда помощ поради общо заболяване с водеща диагноза тежка
умствена изостаналост, съпроводено с липсващ контрол на тазовите
резервоари, прояви на агресия, ДЦП – латентна квадрипареза,
епилепсия - Гранд мал /с малки припадъци и без тях/ неуточнени.
Процентът трайно намалена работоспособност е пожизнен.
От представените по делото етапни епикризи на ответника от
20.08.2019 г. и от 01.10.2020 г., издадени от МЦ „СИМП по ДЕТСКИ
БОЛЕСТИ“ ЕООД, се установява, че към съответните дати
ответникът е с диагноза Гранд мал - припадъци /с малки припадъци
или без тях/ - неуточнени, спастична церебрална парализа, умерена
умствена недостатъчност, друго нарушение на поведението.
Представена е по делото и етапна епикриза на ответника от
11.09.2019 г. с водеща диагноза умерена умствена изостаналост, друго
нарушение на поведението, детска церебрална парализа, неуточнена,
но от същата не е видно от кое медицинско заведение и лекар е
издадена.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние
на В. А. В.. Същият не е ориентиран за собствена личност, време и
място.
По делото е прието заключение на съдебно-психиатрична
експертиза, от което се установява, че ответникът страда от: Grand mal
2
- припадъци /с малки припадъци petit mal или без тях/, неуточнени;
спастична церебрална парализа; умерена към тежка умствена
изостаналост с прояви на агресия. Според вещото лице умерената
към тежка умствена изостаналост представлява слабоумие по смисъла
на чл. 5 ЗЛС. Поради заболяването си ответникът не може да разбира
свойството и значението на извършеното и не може да ръководи
постъпките си, вземайки самостоятелни решения, не може да
защитава интересите си. Ответникът не може да се грижи сам за
своите работи и да защитава интересите си, поради което е подходящ
е за поставяне под пълно запрещение.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява следното: Свид. Д. - баща на ответника и съпруг на
ищцата, съответно имащ преки впечатления от състоянието на
ответника, установява, че ответникът е в това състояние от раждането
си, първоначално не можел да ходи, впоследствие проходил, но
постоянно имал нужда от грижи, трудно се обличал, не можел да се
самообслужва в хигиенно и битово отношение, понякога не можел да
стои на едно място и се изнервял и започвал да плаче, понякога
избухвал и се нервирал за нещо, което не може да направи, при което
започвал да вика. Преди време посещавал специализирано училище, в
което били провеждани рехабилитации и гимнастики, често
посещавал лекар и имал предписано лечение, като трябва да приема
лекарства редовно. Свид Р. – сестра на ответника и дъщеря на ищцата
и съответно също имаща преки впечатления от състоянието на
ответника, установява, че ответникът е в това състояние повече от 17
години, не е посещавал детска градина, на училище бил за кратко
време и то по два дни в седмицата. Понякога разговарял, но в повечето
случаи избухвал и не можел да търпи дори децата на свидетелката. Не
можел да се облича или храни самостоятелно, не излизал сам,
трябвала му помощ, като за него се грижела основно майка му.
Така установената фактическа обстановка налага следните
3
правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от
майката на ответника, която е активно легитимирана с оглед
разпоредбата на чл. 336, ал. 1 ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен.
С оглед състоянието на ответника същият следва да бъде
поставен под пълно запрещение.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава
или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона
основания дееспособността на едно физическо лице при трайно
душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за
себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и 2 3ЛС непълнолетните и
пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не
могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно
запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с
такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под
ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 ЗЛС сочи,
че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага
чл. 3 ал. 2 ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага
чл. 4, ал. 2 ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и
ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните
и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си
душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното
състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите
интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение.
Т. е., за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице
кумулативно две предпоставки – на първо място лицето да страда от
слабоумие или душевна болест и на второ място да е в невъзможност
само да се грижи за своите интереси.
С решение № 10/2014 г. на Конституционния съд е прието, че по
отношение на лицата с психически увреждания особената защита
4
включва и предпазването на тези лица от извършване на правни
действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси.
До приемането на нова уредба, която да е в съответствие с
европейското и международно право, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС
следва да се прилага, макар и ограничително, като способ за подкрепа
и съдействие на нуждаещите се лица.
В конкретния случай поставянето на ответника под пълно
запрещение се преценява от съда, че е именно в негов интерес, с оглед
здравословното му състояние.
От събраните в хода на производството по делото доказателства
безспорно се установи, че В. А. В. страда от Grand mal - припадъци /с
малки припадъци petit mal или без тях/, неуточнени; спастична
церебрална парализа; умерена към тежка умствена изостаналост,
представляваща слабоумие по смисъла на чл. 5 ЗЛС, има прояви на
агресия, поведението му е нарушено. Ответникът постоянно се нужда
от грижи и лечение, като 100 % трайно намалената работоспособност
е пожизнена. Поради заболяването си ответникът не може да разбира
свойството и значението на извършеното и не може да ръководи
постъпките си, вземайки самостоятелни решения, не може да
защитава интересите си и да се грижи сам за своите работи.
Степента на страданието при него е такова, че го ограничава от
възможността пълноценно да се грижи за своите работи, като това
състояние е постоянно. Т. е. налице е първият критерий –
медицински, за признаването му за недееспособен по смисъла на чл.
5, ал. 1 ЗЛС. Налице е и втората предпоставка, а именно ответникът не
може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и
имуществени интереси. От придобитите лични впечатления съдът
намира, че състоянието му е тежко – не е възможно да се установи
адекватен словесен контакт с него, съответно съдът не получи отговор
на зададените му въпроси, а състоянието му като цяло показва, че не
осъзнава случващото се около него и не може да се справя сам. Ето
5
защо изцяло в негов интерес е да бъде поставен под пълно
запрещение, тъй като наличното заболяване му пречи да се грижи за
своите работи, да взема решения, да защитава своите морални и
материални интереси.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ В. А. В. с ЕГН
********** от гр. С., ул. „З.“ № 333.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да
се изпрати на органа по настойничество при Община С. за учредяване
на настойничество.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6