РЕШЕНИЕ
№21
гр. Враца, 29.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА трети състав, в публично заседание на 16.01.2020г.,
през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия Василева адм. дело
№ 758 по описа на АдмС – Враца за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр.чл.240 ал.1 от Закона за горите.
Образувано е по жалба на Й.В.П. ***,
предявена чрез процесуалния представител *Р.С., против ЗАПОВЕД № ЗАП-737/20.09.2019г.
на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/, с която на основание чл.239 ал.1 т.6 и чл.240
ал.2 от Закона за горите/ЗГ/
жалбодателят е отписан от публичния регистър на физически лица за
упражняване на и издаденото му Удостоверение *
е обявено за невалидно ведно с всички права, произтичащи от него.
Жалбодателят е поискал обявяване на
нищожността на заповедта, като е оспорил и нейната законосъобразност. В жалбата се изтъкват съображения, че не
става ясно дали административният акт е подписан и ако е подписан, кой е сторил
това или дали е компетентния орган,тъй като
върху нея няма реално положен
подпис и фигурират имената на две лица, изписани на английски език. Освен това, жалбодателят не е уведомен за започване на
административната процедура, което е
нарушение, водещо до отмяна на крайния акт, тъй като с него е нарушено правото му на защита. Също така, при издаване
на заповедта административният орган не се е съобразил с Методиката, утвърдена
в чл.23 от Наредба №18/07.10.2015г., която допуска отклонение при
определяне на обема дървесина с 10% или
15%, при което неправилно на жалбодателя е наложена санкция. В с.з. и в писмена
защита пълномощникът на жалбодателя поддържа, че оспорената заповед е издадена без правно основание, тъй като не е налице
влязъл в сила акт за нарушение по чл.257 ал.2
от ЗГ. Претендират се и
деловодните разноски.
Ответникът в писмено становище чрез
пълномощника си * А.В. оспорва жалбата и прави искане за отхвърлянето й.
Поддържа твърдения, че отписването на жалбодателя е станало при
спазване на предвидената в закона процедура, след постъпило предложение от Директора на РДГ
Берковица и представени НП и влезли в сила решения за потвърждаването му.
Заявява се, че заповедта е подписана с електронния подпис на Изп.Директор М.М., за което е представена
справка за статуса на издаденото
квалифицирано удостоверение с валидност от 22.05.2019г. – 21.05.2020г.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните, доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка на оспорения административен акт съобразно задължението по
чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, че жалбодателят е лице,
което е упражнявало лесовъдска практика, за което му е било издадено
Удостоверение №* Против същия е издадено НП №31/15.02.2019г. от Директора на
РДГ Берковица, с което на основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите вр.чл.
52 ал.1 т.1 от Наредба №8/05.08.2011г.
за сечите в горите му е наложено административно наказание глоба от 300лв. Нарушението
се изразява в това, че жалбодателят е издал позволителни за сеч, които не
съответстват на утвърдената със Заповед №ГСП-1301/28.11.2017г. на Директора на
РДГ Берковица горскостопанска програма. НП е обжалвано и е потвърдено с решение
№196/25.04.2019г. по анд №406/2019г. на РС Монтана, влязло в сила с
потвърждаването му с решение №337/15.07.2019г. по канд №301/2019г. на АдмС
Монтана. С писмо изх.№ РДГ01-4079/23.08.2019г.
на Директора на РДГ Берковица е
направено предложение до ответника за
отписване на жалбодателя от публичния регистър на лицата, упражняващи *, въз
основа на проведеното спрямо него
административно-наказателно производство. Предложението е разгледано от
назначената със Заповед №ЗАП-431/05.06.2019г. на Изп.директор на ИАГ комисия,
която е провела заседание на 17.09.2019г., за което е съставила Протокол №17 от
същата дата. Като е разгледала изпратените от Директора на РДГ Берковица
документи, комисията е взела решение жалбодателят да бъде отписан от публичния
регистър на физически лица, упражняващи лесовъдска практика и издаденото му
удостоверение да бъде обявено за невалидно, заедно с всички права, произтичащи
от него. Изложени са мотиви, от които е видно, че решението е взето във връзка
с извършеното от настоящия жалбодател нарушение на ЗГ и издадената въз основа
на него Наредба №8/2011г., за което същият е санкциониран с влязло в сила НП.
Възприемайки предложението на комисията, ответникът е издал оспорения пред съда административен акт.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, против
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред. Заповедта е връчена на 26.09.2019г.,видно от копието на
известието за доставяне, а жалбата е
предявена на 09.10.2019г. по пощата, т.е. в законоустановения преклузивен срок.
Така изложеното прави жалбата процесуално допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
Съобразно задълженията си по чл.168 от АПК съдът е длъжен да извърши проверка на заповедта на всички основания по
чл.146 от АПК, както относно нейната законосъобразност, така и относно нейната
валидност. Оспорената заповед притежава белезите на индивидуален административен акт съобразно
разпоредбата на чл.21 ал.1 от АПК, който
е издаден от оторизиран за това орган, в кръга на неговата материална и
териториална компетентност, съобразно разпоредбата на чл.240 от Закона за
горите. Положеният електронен подпис е валиден, видно от справката на
проверения статус на КУЕП. Заповедта е издадена и в предписаната от закона писмена форма, съдържа
и мотиви, което дава основание да се приеме, че същата не е нищожна.
Обжалваният административен акт е материалнозаконосъобразен.
В обстоятелствената част на акта са изложени фактическите и правни основания за
издаване на заповедта, а отделно от това
административният орган е посочил като основание и протоколното решение на
назначената на основание чл.
231, ал. 2 от ЗГ комисия. Освен това, разпоредбата на чл. 239
от ЗГ е императивна и органът
упражнява правомощията си в условията на обвързана компетентност, което е видно
от редакцията на текста, като при изпълнение на елементите от фактическия
състав на чл. 239, ал. 1, т. 6 административният
орган е длъжен да издаде заповед и да отпише лицето от регистъра. В случая
законът изисква обективно нарушението - издаване на позволително за сеч в
нарушение на ЗГ и подзаконовите актове, да е установено с влязъл в сила акт на
компетентен орган, което е налице. Издадено е НП за извършеното нарушение, след съдебния контрол
същото е потвърдено, поради което ответникът не разполага с възможност да се съобразява с
конкретния случай, с тежестта на нарушението, с личността на дееца, тъй като
действа при условията на обвързана компетентност. В това производство не могат
да се разглеждат възражения относно пороци в административнонаказателното
производство, вкл. дали нарушението е извършено от лицето, тъй като такива са
правени в производството пред РС Монтана
и АдмС Монтана и не са приети за основателни. Ответникът не разполага с
правомощието да преразглежда фактите, установени в административнонаказателното
производство и да се произнася по тях
със своя акт, нито да установява нови факти, свързани с оспорването на издаденото
НП. Той следва само да установи дали са налице всички елементи от фактическия
състав на чл.239 ал.1 т.6 от ЗГ, което е сторил
чрез назначената от него комисия
по чл.231 от ЗГ.
Действително, в административната процедура е допуснато
нарушение на чл.26 от АПК, тъй като лицето не е уведомено за започването й,
което е станало с получаване на предложението на Директора на РДГ Берковица.
Само по себе си това нарушение би послужило за отмяна на оспорената заповед, ако е съществено и е
нарушило правото на защита на адресата на акта. Съдът намира, че макар и
осъществено, нарушението не може да се приеме за съществено, тъй като фактите са правилно установени, законът е
приложен правилно и административният акт не би имал друго
съдържание, ако лицето беше уведомено за процедурата. И в рамките на съдебното дирене,
жалбоподателят не е опровергал и не би могъл да опровергае обстоятелството, че
е допуснал нарушение на ЗГ,
като е издал позволително за извършване на дейност в горските територии - сеч в
нарушение на закона и подзаконовите актове по неговото прилагане, установено с
влязъл в сила акт на компетентен орган. Издаденото за нарушението НП е оспорено
по съдебен ред, като с влязло в сила съдебно решение е потвърдено, съответно
решението на съда обвързва както административния орган, така и съда в
настоящото производство. Всички релевантни доказателства, ползвани от
административния орган са събрани и създадени в развили се преди това
административни и съдебни производства, в които жалбоподателят е участвал и с
които е запознат. Безспорно са установени и са налице елементите от фактическия
състав на чл. 239, ал. 1, т. 6, от ЗГ, съгласно който
физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се
отписва, когато издаде позволително за извършване на дейност в горските
територии в нарушение на този закон или подзаконовите актове по неговото
прилагане, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган.
По
така изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва
да се отхвърли.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от
АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Й.В.П. *** против ЗАПОВЕД
№ЗАП-737/20.09.2019г. на Изп.директор на Изпълнителна агенция по горите, с
която е отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на * и е
обявено за невалидно Удостоверение № *ведно с всички права, произтичащи от
него.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд чрез АдмС Враца в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: