РЕШЕНИЕ
№…………
гр.Плевен, 03,10,2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Девети граждански състав, в открито заседание
на трети септември 2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.дело
№4154 по описа на съда за 2018 г., на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред
РС Плевен е депозирана искова молба от Л.Ф. ***, ЕГН **********,
Р.М.Р., ЕГН **********, и М.М.М., ЕГН **********,***, съдебен
адрес – адв.В.Н.,***» ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***. В молбата се твърди, че ищците са съсобственици
на недвижим имот – апартамент №4, находящ се в гр.***,
при квоти – 5/6 ид.ч. за първата ищца и по 1/12 ид.ч. за другите двама ищци.
Сочи се, че имотът не се обитава
от 2006-2007 г., но през цялото
това време са начислявани задължения за сградна инсталация.
Сочи се, че през 2016 г. по
заявление на ответното дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК само срещу
Л. ***, за сумата от 1521,11 лева главница
за периода 01,11,2006 г. – 30,04,2016 г., 870,86 лева лихва за забава за
периода 03,01,2007 г. – 19,10,2016 г., законна лихва от 27,10,2016 г. и деловодни разноски в размер на 227,84 лева. Сочи се,
че срещу заповедта не е подадено възражение и на
20,10,2017 г. е издаден изпълнителен
лист, съответно – образувано
е изп.дело №35/2018 г. при
ЧСИ П.***. Твърди се, че издадената
заповед за изпълнение не се
ползва със сила на присъдено нещо, каквато имат съдебните
решения в общия исков процес,
а с издадения изпълнителен
лист само е признато правото
на принудително изпълнение
на ответното дружество. Твърди
се обаче, че към датата на издаване на изп.лист всички
вземания възникнали преди 20,10,2014 г. вече са били погасени по давност, а ищците са си ги
изчислили на 2093,94 лева. В заключение молят съда
да признае за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат
главница и лихви за доставена топлинна енергия в имот на адрес гр.***, ап.4, за
периода 01,11,2006 г. – 20,10,2014 г., в общ размер на 2093,94 лева, от които 1255,49
лева главница и 838,45 лева лихва за забава, поради изтекла погасителна давност. Претендират се разноски. Към
исковата молба са приложени писмени
доказателства по опис и са
направени доказателствени искания – за прилагане на ч.гр.д.№7942/2016 г. на ПлРС
и за СИЕ.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът ангажира
становище, че претенцията е неоснователна,
като я оспорва по основание
и размер. Сочи се, че средството за
защита на ответника по
ч.гр.д.№7942/20146 г. на ПлРС е било подаването на възражение. Сочи
се, че искът е недопустим, тъй
като е налице идентичност между това
производство, и приключилото производство по
ч.гр.д.№7942/20146 г. на ПлРС, макар
и с разменени роли на страните.
Претендират се разноски. Направено
е доказателствено искане за СТЕ и поставянето
на въпроси към СИЕ.
Съдът
след като съобрази гореизложеното, представените по делото доказателства и приложеното
ч.гр.д.№7942/2016 г. по описа на РС-Плевен, намира, че предявената искова
претенция е недопустима, тъй като между същите страни за същото искане има
влязъл в сила съдебен акт.
Съгласно
чл.416 от ГПК Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след
влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за
изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и
отбелязва това върху заповедта.
Съгласно
трайната практика на ВКС, при условие, че длъжникът не е подал възражение в
срок срещу издадената заповед за изпълнение, заповедта за изпълнение придобива
стабилитет, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
за длъжника не съществува друга възможност да оспори вземането на кредитора. Бездействието
на длъжника, комуто е връчена заповедта за изпълнение, законът приравнява с
последиците за признание на дълга. Извън уредените в заповедното производство
способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита. Същият
по-специално не може да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по общия ред по чл. 124 от ГПК.
Защитата
на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за
изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 от ГПК. След подаване
на възражението кредиторът следва да предяви установителен
иск за съществуване на вземането по чл.422 или чл.415, ал.1 ГПК. Ако възражение
не бъде подадено в предвидения от закона срок или след влизане в сила на
съдебното решение, с което установителният иск е
уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на
чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед
за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Оспорването на вземането след влизане в
сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по чл.424 ГПК, а именно: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника
до изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК или с които не
могъл да се снабди в същия срок. Това производство има характеристиките на
извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК.
Длъжникът оспорва вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение, а не
съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено
нещо, поради което и производството е специално. В общия случай, след отмяната
по чл.307 от ГПК се постановяване ново решение по съществото на спора, докато с
иска по чл.424 от ГПК се отрича съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение. Разпоредбата на чл.439 от ГПК
предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел
изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, какъвто е
настоящия случай. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Нормата на чл.439, ал.1 от ГПК
следва да се тълкува във връзка с хипотезите по чл.439, ал.2 от ГПК. От
значение в случая е и пояснението, че фактите следва да са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По реда на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ заповедите
за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./. По тези съображения,
разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство
е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда.
В
заключение, съдът намира, че оспорването от длъжника, основано на факти и
обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва
да се извърши с възражението по чл.414 от ГПК. Новооткритите обстоятелства и
доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по
чл.424 от ГПК. На новонастъпили, след влизане в сила
на заповедта за изпълнение, факти длъжникът може да се позовава при оспорване
на изпълнението по чл.439 от ГПК.
Неподаването на възражение по чл.414,
ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за
установяване на вземането по чл.422 или чл.451, ал.1 от ГПК имат за последица
създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако
не са налице специалните хипотези по чл.424 от ГПК или чл.439 от ГПК. /Определение № 956/22.12.2010, по
ч.гр.д.№886/2010 на ВКС/
Съдът намира,
че наведения в исковата молба факт - изтичането на погасителна давност, касае ликвидността
и изискуемостта на вземането и навеждането му се преклудира
с изтичането на срока за възражение по реда на чл.414 от ГПК. Както се
установи, ищеца Л.Ф. *** не е подала възражение. Посочените в исковата молба
факти, не представляват нито новоузнати
обстоятелства, които да обосноват допустимост на исковата претенция с правно
основание чл.424 ГПК, нито нововъзникнали, които да
обосноват допустимост на исковата претенция по чл.124 вр.чл.439
от ГПК. Всички наведени обстоятелства е следвало да бъдат релевирани
след подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, в евентуално
предявен иск от ответника по делото по чл.422 от ГПК.
Следва
да се отбележи, че е правно ирелевантно в случая, че заповедта за изпълнение е
издадена само срещу единия от съсобствениците на топлоснабдения
имот.
В случая партидата се е водила на името на това лице – Л. ***, въпреки че тя не
е единствен собственик на имота. Фактическото обитаване на имота е ирелевантно
обстоятелство за качеството на потребител на топлинна енергия, този факт има
правно значение само във вътрешните отношения между съсобствениците при
уреждане на сметките между тях във връзка с ползването на имота – чл.30, ал.3
от ЗС, съобразно квотите им в съсобствеността.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявената искова претенция е недопустима и по тези съображения
производството по делото следва да бъде прекратено, а исковата молба да бъде
върната, на основание чл.130 от ГПК.
На основание
чл.78, ал.4, вр.ал.8
от ГПК ответника има право на разноски и при прекратяване на делото. Ето
защо ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника и сторените
разноски в общ размер на 320,00 лева съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Воден
от горното и на основание чл.130
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ВРЪЩА на основание чл.130
ГПК исковата
молба на Л.Ф. ***, ЕГН **********, Р.М.Р., ЕГН **********,
и М.М.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес – адв.В.Н.,***» ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№4154/2018 г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.4, вр.ал.8 ГПК, Л.Ф. ***, ЕГН **********, Р.М.Р., ЕГН **********, и М.М.М.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ***, със седалище
и адрес на управление ***, сторените деловодни разноски в общ размер на 320,00 лева.
РЕШЕНИЕТО
ИМА ХАРАКТЕР НА ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД В
ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК ОТ СЪОБЩАВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
РАЙОНЕН съдия: