Решение по дело №923/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Трейдфарма“ ЕООД, представлявано от Е. Т. Б. чрез адв. И. С., против Решение № 339/13.03.2025 г. постановено по НАХД № 53/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, VI състав, с което е потвърдено наказателно постановление № В-0050665/19.11.2024г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, с което на „Трейдфарма“ ЕООД са наложени - имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева на осн. чл. 209 от Закона за туризма за нарушение на чл. 114, т.3 , пр. второ от Закона за туризма; имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева на осн. чл. 210, ал. 1 от Закона за туризма за нарушаване на нормата на чл. 115, т. 1 от Закона за туризма и имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева на осн. чл. 222 от Закона за защита на потребителите за нарушаване нормата на чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно твърди, че описанието на нарушението по т.1 от НП, не кореспондира с изпълнителното деяние по чл.114, т.3 от ЗТ, защото тази разпоредба не регламентира изискване за изписване на информацията за фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца на български и английски език. Споделя мотивите на въззивния съд, че нормата, въвеждаща задължение информацията да се поставя на английски език е чл.115а от ЗТ, но за това нарушение не е предвидена санкция в чл.209, ал.1 от ЗТ. Сочи, че в НП е допуснато вътрешно противоречие, тъй като АНО се е позовал на разпоредбите на чл.115 т.1 от Закона за туризма и чл.127 ал.2 от Закона за защита на потребителите при определяне вида и размера на наказанието, които разпоредби обаче не съдържат подобна регламентация. Пояснява, че санкция за нарушенията по т.2 и т.3 от наказателното постановление не е предвидена нито в чл.115, т.1 от ЗТ, нито в чл.127, ал.2 от ЗЗП. Твърди, че липсва единство между мотиви и диспозитив на наказателното постановление. На изложените основания иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Председател на Комисията за защита на потребителите, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, пред родово компетентен съд, поради което е допустима, а разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 30.07.2024г. в 11:20 часа, св.В. И. – ст. инспектор в РД – Варна на КЗП, съвместно със служител на ОД на МВР Варна, извършили проверка в обект – хотел „Вемара клуб“ находящ се в гр.Бяла, обл. Варна, УПИ VІ, кв. 22 по плана на ЗВКО Чайка, стопанисван от въззивното дружество. По време на проверката било установено, че обектът работи. В присъствието на рецепционистката М. Д. И. е констатирано, че в близост до входа на обекта не е поставена табела с информация за фирмата, седалище и адрес на управление на търговеца, имена на управителя на обекта и телефон за контакт, изписана на български и английски език; че няма поставен на видно място до рецепцията ценоразпис с обявени цени на нощувки (такъв бил предоставен при поискване от проверяващите), както и че липсва регистър за рекламациите, а при поискване не бил представен такъв. Констатациите от проверката са обективирани в КП № К2750786/30.07.2024год., като в същия била посочена дата – 09.08.2024г. за явяване на управителя на дружеството. Упълномощен представител се явил на 09.08.2024 г., когато бил съставен срещу дружество АУАН № 0050665, в който е посочено, че същото е нарушило разпоредбите на чл. 114, т.3, хипотеза втора ЗТ; на чл. 115, т.1 от ЗТ и на чл. 127, ал.2 от ЗЗП. Упълномощеното лице вписало в АУАН, че има възражения - фактическата обстановка не отговаряла на действителната, но пред свидетел отказала да го подпише.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 19.11.2024год. председателят на КЗП издал атакуваното НП, като е приел изцяло фактическата обстановка изложена в акта. Приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбите на чл. 114, т.3, хипотеза втора от ЗТ, чл. 115, т.1 от ЗТ и чл. 127, ал.2 от ЗЗП и наложил на касатора следващите му се за тези нарушения наказания, а именно имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл. 209 от ЗТ за първото нарушение, имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл. 210, ал.1 от ЗТ за второто нарушение и имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл. 222 от ЗЗП за третото нарушение.

За да потвърди наказателното постановление, ВРС приел, че същото е издадено от компетентен орган, в сроковете по чл.34 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН, като в АУАН и НП се съдържат факти и обстоятелства, които в достатъчна степен описват вмененото нарушение. Съдът се е мотивирал с довод, че описаните в АУАН и НП факти са елемент от обективната съставомерност на посочената като нарушена норма на чл.114, т.3, хипотеза 2 от ЗТ, и на това основание е отхвърлил твърдението, че по т.1 при посочване на нарушената разпоредба не е направена връзка с указателната норма на чл.115а от ЗТ. Приел е, че това не води до неяснота за какво нарушение е ангажирана отговорността на дружеството. Възражението, че не е ясно кои са приложените от административнонаказващият орган санкционни норми, е опровергано с конкретното им посочване на стр. 2 от НП, като е посочено, че диспозитивната част на НП не оставя съмнение в тази насока. Въззивният съд се е позовал на свидетелските показания на св. И., която лично е възприела липсата на задължителна информация, както и липсата в обекта на регистър на рекламации, които обстоятелства се потвърждават от приложения констативен протокол. Поради това е приел за безспорно, че на 30.07.2024 г. дружеството не е изпълнило вменените с чл.114, т.3 от ЗТ, чл.115, ал.1 от ЗТ, чл.127, ал.2 от ЗЗП, задължения, като не е осигурило наличието на табела в близост до входа съдържаща информация за фирмата, седалището и адреса на управление, за имената на управителя на обекта и телефон за връзка. Така също не е осигурило на видно място, в близост до рецепцията информация за цените на нощувките, както и наличието в обекта на регистър за рекламациите. Районен съд Варна е приел, че дружеството е осъществило съставите на нарушенията, за които е било привлечено към административнонаказателна отговорност. С оглед, че са са наложени административни наказания в минималните предвидени размери в закона, той е тълкувал, че административнонаказващият орган е съобразил чл.27 от ЗАНН, съответно за съда не съществува възможност да го намали под установения минимум. Прието е, че не са налице предпоставки за определяне на случая като маловажен. Изложил е допълнителен довод в тази насока, че броят на нарушенията сочат на явно неглежиране от страна на дружеството на въведените правила за осъществяване на хотелиерска дейност. Посочено е, че в случая всички задължения, които дружеството не е изпълнило, пряко рефлектират върху правата на потребителите на услугата.

Касационният съд счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване не е допуснато нарушение на материалния закон. ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован и правилен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в стопанисвания от дружеството обект – „Вемара клуб“ се извършва туристическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗТ – хотелиерство. С оглед предоставянето на основна туристическа услуга, за касатора е възникнало задължението по чл. 114, т. 3 от ЗТ. Неснователни са доводите в касационната жалба, че в посочената като нарушена норма на чл.114 т.3 от ЗТ не е регламентирано задължение информацията да е поставена на български и английски език. Изпълнителното деяние в тази разпоредба изисква от обективна страна установяване на бездействие по поставяне на табелата по чл. 132, ал. 1 и следната информация: а) фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца; б) работното време на туристическия обект - за заведенията за хранене и развлечения; в) имената на управителя на обекта с телефон за контакт, което безспорно е установено от ВРС. Действително, изискването тази информация да е изложена на български и английски език се съдържа в чл.115а от ТЗ, който не е посочен в НП, но както правилно е съобразил въззивният съд, нарушението по непоставяне на табелата е извършено. Респективно, като е посочена за нарушена разпоредбата на чл.114 т.3 от ТЗ именно, която инкорпорира това изпълнително деяние, не е допуснато нарушение, което би могло да обърка жалбоподателя в неговото право на защита. Доколкото по делото безспорно се доказа неизпълнението му, то следва обоснованият извод, че отговорността на „Трейдфарма“ ЕООД законосъобразно е ангажирана на основание чл. 209, ал. 1 от ЗТ, според която на лице, което в категоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 не постави информацията по чл. 114, т. 3 или я постави не в указания вид, се налага глоба в размер от 100 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.

Първоинстанционният съд правилно е анализирал дадените по делото свидетелски показания, въз основа на които и в съвкупност с останалия доказателствен материал е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което е ненужно да се преповтарят.

По отношение на второто установено нарушение на чл. 115, т.1 от ЗТ в случая безспорно е установено при извършената проверка в обекта, че не са били обявени цените на видно място до рецепция с ценоразпис за обявените цени на нощувки, т. е. жалбоподателят не е изпълнил задължението, вменено му по чл. 115, т. 1 от ЗТ. Цитираната разпоредба въвежда императивно задължение за лицата, извършващи хотелиерство, каквото лице безспорно е и касаторът. В разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗТ е посочено, че санкцията се налага на хотелиер, който не изпълнява задълженията си по чл. 115 или ги изпълнява не по указания начин, което визира състав на административно нарушение и при неточно изпълнение на задълженията по чл. 115 от ЗТ.

По отношение на третото установено нарушение фактите от състава на нарушението по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП са безспорно доказани в хода на проведеното от районния съд съдебно следствие, поради което правилно е ангажирана отговорността на касатора. Съгласно посочената правна норма, търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации във всяко едно от местата, посочени в ал. 4. Съгласно чл. 127, ал. 4, изр. второ от ЗЗП, рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на търговеца на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е поръчана услугата. По аргумент на тази нормативна уредба следва и безспорният извод, че като "търговец" по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, „Трейдфарма“ ЕООД е субект на задължението по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, респ. е следвало да поддържа регистър на предявените пред него рекламации. Неоснователно е възражението, че административнонаказващият орган не е посочил санкция за нарушението по т.3 от наказателното постановление. В диспозитива на наказателното постановление е цитирана разпоредбата на чл.222 от ЗЗП, в която са предвидени административни наказания за неизпълнение на чл.127 от ЗЗП. Административнонаказващият орган е посочил фактическия състав на нарушението, за да наложи наказание по чл. 222 от ЗЗП – „в обекта не се поддържа регистър за рекламации“, „при поискване не се представя регистър за рекламации“, дружеството „не е изпълнил административното си задължение да поддържа регистър на предявените рекламации в обекта“.

Неоснователно в касационната жалба се твърди, че с наказателното постановление са определени вида и размера на наложените наказания, като са съобразени норми, които нямат отношение към санкционирането. Тези доводи не са конкретизирани, но дори и да се приеме, че касаторът е имал предвид, че определеният размер на наказанието не съответства на санкционната норма, то също е неоснователно. В санкционните норми, посочени в диспозитива на наказателното постановление, са цитирани разпоредбите, които дружеството е нарушило.

Правилна е констатацията на районния съд и относно липсата на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН по отношение на констатираните нарушения, доколкото не е установена значително по - ниска степен на обществена опасност, в сравнение с тази на останалите деяния от подобен вид.

Правилни, съответни на закона и на доказателствата са и останалите мотиви на ВРС в обжалваното решение. Съдът е обсъдил всички приложими разпоредби и всички възражения в жалбата, същите аргументирано са отхвърлени като неоснователни, като изложените мотиви се споделят изцяло от настоящия състав и на основание чл.221, ал.2 АПК препраща към тях.

По така изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

При този изход на спора, в полза на касатора разноски не се дължат, а от ответника такива не са претендирани.

Мотивиран от гореизложените мотиви и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд - Варна, I-ви тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 339/13.03.2025г. на Варненски районен съд, VІ - ти състав, постановено по НАХД № 53/2025г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.