Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Normal; Производство по реда на чл.435,ал.2 вр.чл.78,ал.5 и чл.79 ГПК. Делото е образувано по жалба на "Е П П." – В., подадена против постановлението на частен съдебен изпълнител рег.№ 728 К. , от 18.09.2012г. по изп.дело № 747/12г. ,с което е намален поради прекомерност адвокатския хонорар от 450лв. на 300лв. и е прието да се приспадне и съответната % такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до размера на адв.хонорар. Твърди се ,че самото изпълнително производство не е спорно и не е с фактическа и правна сложност,като участието на адвокат е несъществено-представена е бланкетна молба за образуване на делото и посочванте на изпълнитения способ. В жалбата се твърди, че неправилно ЧСИ е приложил правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските хонорари във вр. с чл.78,ал.5 ГПК след като Наредбата е издадена на осн. чл.36 от Закона за адвокатурата , съответно е налице законова делегация на правомощия от органите на законодателната към органите на съдебната власт.Такова делегиране обаче по отношение на чл.78,ал.5 ГПК не е предвидено поради което и правилото на пар.2 от Наредбата не следва да се прилага. Моли да се отмени обжалваното постановление и редуцира адвокатския хонорар по него до минималния такъв ,определен съгл.Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по жалба Й. С. Б. от гр.В.Т чрез пълномощника си е взел становище по жалбата като твърди, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По делото от ЧСИ са представени мотиви по обжалваните действия. Твърди се ,че жалбата е неоснователна и недоказана. Твърди предвид естеството на извършените процесуални действия адвокатския хонорар да е определен съгласно чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и § 2 от ДР на същата наредба. Великотърновският окръжен съд като съобрази оплакванията в жалбата, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.436,ал.1 ГПК, налице е обжалваем съдебен акт по см.на чл. 435,ал.2,пр.5 ГПК вр.чл.78,ал.5 ГПК, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения. Видно от данните по приложеното копие от изпълнително дело № 747/2012г. на ЧСИ К, същото е образувано с взискател Й. С. Б. от гр.В.Т и длъжник "Е п П." В. за заплащане на дължими суми за разноски по изпълнителен лист по гр.д.№ 1560/2011г. по описа на РС-В. за направени разноски пред районния съд и въззивната инстанция общо в размер на 830.13 лв. на осн.чл.78,ал.3 ГПК. Към молбата на взискателя за образуване на изпълнителното производство е приложен договор за правна защита и съдействие и пълномощно с посочен адвокатски хонорар от 450лв. внесен изцяло. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение до трето задължено лице, получена от длъжника, като в тях са отразени дължимите суми- 830.13 лв. по изпълнителния лист, 450 лв. хонорар по изпълнителното дело и 272.41 лв. такси ЧСИ. С платежно нареждане от 30.7.12г. длъжникът е заплатил указаните суми. На 1.08.12г. е постъпило възражение от длъжника с искане да се редуцира адвокатския хонорар до минималния размер ,определен съгл.Наредба № 1 от 2004г. За да постанови обжалваното постановление с което е уважено възражението, ЧСИ К е изложила съображения,че размера е определен по правилата на осн.чл.7,ал.2,т.1, чл.10 ,чл.7,ал.2,т.2 и пар.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При така изложената фактическа обстановка по спора, въззивният съд намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, приложима и в изпълнителното производство, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА, като фактическата и правна сложност следва да се преценява за всяко едно производство.В случая единствените извършени от пълномощника на взискателя адвокат Н. действия са подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Не е извършвана никаква друга защита по изпълнителното дело, по което след получаване на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ сумите по ИЛ както и таксите на ЧСИ и адвокатското възнаграждение за образуването на изпълнителното дело. При това развитие на изпълнителното производство уговореното и внесено възнаграждение е прекомерно. Подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение следва да се определи съгл.чл.10,т.1 от Наредбата и в случая дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде само за образуването на изпълнителното дело, съответно в размер на 100лв. Следва да се отбележи и ,че Наредбата е издадена на основание чл.36 ЗА и с нея Висшия адвокатски съвет по законова делегация е определил минималните адвокатски възнаграждения . По аргумент обаче от нормата на чл.15 ЗНА по отношение на чл.78,ал.5 ГПК такова делегиране не е предвидено и § 2 от Наредбата не следва да се прилага задължително от съда, като негово право е при наличие на предвидените за това предпоставки в чл.78,ал.5 ГПК да присъди по-нисък размер. При така посоченото жалбата на "Е. П." В. е основателна и доказана и с оглед правомощията на съда като контролно-отменителна инстанция, обжалваното от длъжника постановление от 18.09.2012г. Ýа ЧСИ К следва да се отмени като неправилно. Водим от изложеното и на осн.чл.437 ,ал.4 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановлението от 18.09.2012г. по изпълнително дело №747/012г. на ЧСИ К с рег.№ 728, с което е уважено възражението на "Е п П." В. за намаляване на заплатено адвокатско възнаграждение от взискателя поради прекомерност и е прието да се приспадне и съответната % такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до размера на адвокатския хонорар. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |