Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 11.08.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Костадинова-Младенова в. гр. дело №
9060 по описа за 2021год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 99140
от 25.05.2020г., постановено по гр. дело № 46712/2017год. по описа на СРС, ГО, 54
състав, ответникът З. „Л.И.“ АД , ЕИК ******** е осъден да заплати на А.М. С.
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. ) сумата от 627.50 лв., представляваща
неплатена част от застрахователно обезщетение за вреди на л. а. „Мерцедес Вито“
с рег. № ******, причинени в резултат на
ПТП на 16.11.2016г. по вина на водача на МПС „Ланд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с
рег. № ******, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била
застрахована при ответника ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 11.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и
на основание чл. 78, ал.. 1 ГПК сумата от 75.01 лв., представляваща разноски за
производството, като отхвърля иска за разликата над сумата от 627.50 лв. до
пълния предявен размер то 4400 лв.. Ищецът А.М. С. е осъден да заплати на
ответника З. „Л.И.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
42.87 лв. представляващи сторени в производството разноски.
Срещу решението
в отхвърлителната част и в частта за началната дата на присъдената лихва е
постъпила въззивна жалба от ищеца – А.М. С., представляван от процесуалния си представител
адв. К.И.Н. от САК.. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправило,
като правните изводи не са съобразени със събраните по делото доказателства. Сочи,
че съдът неправилно е определил сумата, необходима за възстановяване на
увреденото МПС. Според жалбоподателя в приетото заключение на вешото лице по
назначената в съдебното производство авто-техническа експертиза при оценка на
унищоженото МПС са посочени суми към 2018г., а не към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 2016г. Обжалва се и началният момент на присъдената
законова лихва. Твърди, че присъдената лихва, следва да бъде начислявана от
датата на застрахователното събитие -16.11.216г., а не от датата на депозиране
на исковата молба, както е присъдил първоинстанционния съд в обжалваното
решение Моли съда да отмени решение в обжалваната част и да уважи предявения
иск в пълен размер,ведно със законната лихва от 16.11.2016г. до датата на
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът
по въззивната жалба - З. „Л.И.“ АД, представлявано от процесуалиня представител
адв. З.Т.от САК оспорва същата като неоснователна. Изразява становище, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно и постановено след обсъждане
на събраните доказателства в тяхната съвкупност. Поради изложеното моли за отхвърляне
на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на решението в
обжалваната част.
Съдът, като прецени становищата на
страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.). Ищецът – А. М.С. твърди, че бил собственик на товарен
автомобил „Мерцедес Вито“ с рег. № СМ11-42АХV На 16.11.2016г. около 15.20ч.
товарният му автомобил, който бил паркиран в гр. София, на ул. „Банко шосе“ бил
ударен и тотално увреден. Виновен за настъпването на ПТП бил водачът на лек
автомобил „Джип Ланд Ровер“, модел „Реднж Ровер Спорт“ с рег. № *******,
управляван от Г.И.П.. Лекият автомобил имал валидна застраховака „Гражданска
отговороност“ в ответното дружество и по случая била образувана щета №
0000-5000-16-102333. След извършен огледз на пострадалия товарен автомобил му
било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2400 лв., което спроед
него не отговаря на стойността на тотално унищожения му автомобил. Същият е с
прекратена регистрация поради тотална щета от 10.01.2017г.
Ня мастотото на ПТП е съставен констативен протокол №
К1086/16.11.2016г. от ристигнали служители на СДВР Отдел „Пътна полиция“. В
него е отразено, че участници в ПТП са четири автомобила, като участник № 1 е
МПС с рег. № ******, марка Ланд Ровер модел Рейнж Ровер Спорт, с водач Г.И.П. и
участник № 3 е МПС с рег. № ******, марка Модел Мерцедес модел Вито, с водач А.М.
С.. Според описания механизъм на настъпилото ПТП на 16.11.2016г. около 15.20 ч. участник № 1 се движил по ул.
Банско шосе от бул. Европа към гр. Банкя. В района на № 78 участва в ПТП с
паркираните от ляво на банкета Участник № 2, 3 и 4.
По случая е образувано досъдебно производство № 11534/2016г.
по описа на СРТП-ОР-СДВР. Същото е прекратено с Постановление от 08.02.2017г.
на СРП поради направено искане от пострадалите лица за прекратяване на
наказателното производство по отношение на тях за нанесените им щети.
С уведомление за настъпило застрахователно
събитие от 23.11.2016г. ищецът А.М. С. е уведомил ответното дрежуство за
настъпилото ПТП, в което е тотално увреден напълно товарният му автомобил. При извършената експертиза в застрахователното
дружество застрахователното обезщетение е определено в размер на 2566.50 лв.,
като същото е своевременно заплатено на ищеца.
От своя страна ищецът е възразил пред ответника срещу
размера на определеното застрахователно обезщетение. Ответното дружество е
отговорило своевременно на депозираното възражение, с което е уведомил ищеца,
че определеното обезщетение напълно съответства на констатираните увреждания,
които са в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие,
настъпило на 16.11.2016г.
От заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза се установява, че щетите на товарния автомобил „Мерцедес Вито“ с
рег. № ****** се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 16.11.2016г. ПТП в гр. София. Според
вещото лице стойността на щетите към датата на ПТП – 16.11.2016г. по средни
пазарни цени е в размер на 19 456.82 лв., която е по-висока от
действителната стойност на увредения
автомобил към тази дата в размер на 4 258 лв..
По делото е разпитан свидетелят Д.Б.Б./л. 61 от делото/, който
е бил очевидец на ПТП. Той описва механизма на настъпилото произшиеествие и
причинната-връзка между него и настъпилото пълно увреждане на автомобила на
ищеца. Свидетелят работи в сервиз, който обслужва унижщоженият автомобил, и
според него след описаното ПТП той не може да бъде възстановен.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По
същество то е правилно по следните
съображения.
Този състав на въззивния съд счита, че
формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е
изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към
нея.
С
разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е дадена възможност на увреденото от
застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” лице да иска пряко от
застрахователя обезщетение за причинените му вреди. Съгласно разпоредбата на
чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на
застрахования – пряк причинител на увреждането. По делото са безспорно
установени елементите от фактическия състав на чл. 226, ал.1 КЗ отм.: наличие
на увреждане от управляващ застраховано при ответното дружество МПС,
противоправно поведение на водача и вината му, както и причинно – следствената
връзка между деянието и причинените на ищцеца имуществено увреждане,
представляващо тотално унищожение на товария му, автомобил.
От представените по делото писмени
доказателства се установява безспорно, че между ответника – З. „Л.и.“ АД и
собственика на увреждащия автомобил - „Б.Е.И.“
ЕООД, ЕИК ********е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка «Гражданска отговорност» по полица № BG/22/115002819515,
със срок на валидност 17.11.2015г.- 16.11.2016г.; че на 16.11.2016г. в гр. София, по ул. Банско шосе, около |№ 78 е настъпило
ПТП, причинено по вина на водача на лекия автомобил с рег. № ******, марка Ланд
Ровер модел Рейнж Ровер Спорт, с водач Г.И.П., при което е тотално увреден собствения
на ищеца товарен автомобил – „Мерцедес Вито“; че ищецът е получил сумата от 2400
лв. представляваща определеното от ответника застрахователно обезщетение за
тотално увредения му автомобил.
Съобразно изслушаното пред първата инстанция заключение
на САТЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от
страните, изготвено след оглед на автомобила, се установява, че причина за
настъпването на ПТП е движението с несъобарезн скорост в населено място на водача
на лек автомобил „Ладн Ровер Рейндж Ровер“. При движение по ул. „Банско
шосе“ с посока на движение от бул.
„Европа“ към гр. Банкя със скорост около 200 км./час в района на № 78, къдено в
насрещното платно бил паркиран увреденият товарен автомобил, водачът губи
контрол върху управлявното МПС, преминава през пътната лента за насрещно
движетние и последователно удря два спряни автомобила, след което се завърта
около масовия си център по посока срещу часовниковата стрелка, преобръща
се на дясната си страна и се удря в
тоарен автомобил „Мерцедес Вито“ след което преминава около 50 м. след
преобръщането. Според вещото лице щетите по товарния автомобил „Мерцедес Вито“
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 16.11.2016г.
ПТП.
В приетото по делото заключение вещото лице посочва, че
средствата необходими за цялостното отстраняване на щетите по автомобила
възлизат на 19 456.82лв, изчислени на база средни пазарни цени към датата
на ПТП. Пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП – 16.11.2016г. според вещото лице е 4258 лв. Според него в
случая е налице тотална щета. След извършено приспадане на стойността на
запазените части и детайли от товарния автомобил вещото лице е определило стойността на уврежданията при
условията ан тотална щета и след приспадане на запазените части - 4258лв.-25% на 3194 лв.
Въз основа на изложеното въззивният съд достига до
идентични на първата инстанция изводи относно материалноправния спор – виновен
за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил „Ладн Ровер Рейндж Ровер“.,
поради което са били налице основанията за ангажиране на отговорността на
застрахователя му по застраховка ГО /по валидна застрахователна полица/. Няма
спор, че последния е изплатил на водача на увреденото МПС сумата от общо 2566.50
лв, с платежно нарежадане на 23.03.2017г.
Предвид
изложеното и като съобрази трайната практика на ВКС в решение № 52/08.07.2010
г. по т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, 1-во т.о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№
870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т.д.№ 156/2009 г. на ВКС,
т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т.д.№ 469/2012 г. на ВКС, т.о.,
настоящият състав счита, че при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 208 от КЗ
/отм./, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането
му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г.
на КНФ.
Неоснователно е възражението на въззивника, че
първоинстанционния съд неправилно е определил реалната стойност на претърляната
от него щета. В случая, размерът на реалната стойност на вредата следва да се
определи по пазарни цени и това е сумата от 4258 лв. лева, съобразно нормата на
чл. 208, ал.
3 КЗ във връзка с чл. 203, ал.
2 КЗ във вр. с ал. 4, като последната изрично урежда, че когато
между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то
обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество. За
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със
същото качество, т.е.по пазарната му стойност. Направеното от застрахователя
възражение за тотална щета се явява основателно с оглед размера на вредите
спрямо стойността на застрахованото МПС.
Обезщетението
не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
- чл. 203, ал.2
от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото
в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 203, ал.3
от КЗ. В случай, че бъдат представени доказателства за извършен в
специализиран сервиз ремонт за поправяне на увреденото имущество, се дължи обезщетение
в размер на направените за ремонта средства при условие, че същите не
надхвърлят уговорената застрахователна сума и съответстват на реалната възстановителна
стойност по смисъла на чл. 203 от КЗ.
Тъй като ищецът не е представил доказателства за извършен собствен ремонт на
МПС, то важи правилото за определяне на размера по чл.208 КЗ и чл.223 КЗ/отм./
Принципът на пълна обезвреда изисква обезщетението да е
в размер на разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото
имущество в състояние преди увреждането и когато се установи, че се касае за
разходи за поправка на вреди, които са близки или надвишават стойността на
цялата увредена вещ икономически е необосновано тяхното обезщетяване, т.е.
отговорността е лимитирана от застрахователната сума. В случая се установява,
че към момента на ПТП е била налице тотална щета. Поради това застрахователя
следва да обезщети стойността на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си
купи друга със същото качество. В настоящият случая увреденият ищец има прпаво
да получи обезщетение за имуществените
вреди, равняващи се на стойността на автомобила към датата на ПТП, намалена със
стойността на запазените части (25 % от стойността на автомобила) или пълното
застрахователно обезщентение се равнява на сумата от 3 194 лв.
В този случай размерът на
обезщетението е колкото е действителната стойност на вещта към момента на
увреждането като въззивният съд споделя сумата, посочена от първоначалното
заключение от 3194 лева. В този размер би отговарял и делинквентът спрямо
увреденото лице по правилата на чл. 45 ЗЗД. Не се спори между страните, че
ответното дружество по повод настъпилото застрахователно събитие е изплатило по
щетата обезщетение в размер на общо 2566.50лева, стойността на което следва да
бъде приспадната от приетата като меродавна от съда стойност на увредената вещ
от 3194 лева, при което се получава остатък на дължимото обезщетение от 627.50
лева, до която сума искът е уважен от първоинстанционния съд. Така определената
стойност отговаря на изискванията на чл.208, ал.3 от КЗ /отм./. Съдът приема,
че тази сума представлява размера на щетата под формата на претърпяна загуба,
която е пряка и непосредствена последица от увреждането, подлежаща на
обезщетяване от деликвента, в случая от неговя застраховател.
Върху
определената сума за обезщетяване на увреденото лице се следва и претендираното
обезщетение за забавено плащане от исковата молба да изплащане на задължението.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че съдът неправилно е присъдил
законната лихва от датата на исковата молба, а не от датата на настъпилото ПТП.
Подобно искане не е направено в исковата молба, нито при обсъждане на
определението по чл. 146 от ГПК, в което съдът е посочил, че инщецът е
претендирал лихва от датата на исковата молба, като няма възражение срещу
доклада от страна на въззивника.
Въззивният съд достига до идентични на
първата инстанция правни изводи, поради което решението и следва да бъде
потвърдено.
Решението не е обжалвано в уважената част
– относно присъденото обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП в
размер на 627.50лв. и в тази част е влязло в сила.
По отношение на разноските във
въззивното производство:
При този изход на спора
жалбоподателят няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право на разноски, направени във въззивното производство. Ответното
дружество е претендирало такова,
представило е списък по чл. 80 от ГПК, но не е представило доказателство за
извършването им, поради което разноски не
следва да се присъждат.
Предвид изложените съображения,
СГС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 99140 от 25.05.2020г., постановено по гр. дело № 46712/2017год. по описа на
СРС, ГО, 54 състав в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/