Р Е Ш Е Н  И  Е

 

гр.Радомир, 25.02.2011година

 

 

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

              Радомирският районен съд, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на  единадесети  февруари    през  две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                                               Районен съдия:И. П.

             

при секретаря  Т.П. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1214 по  описа за 2012г. на съда,за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявеният иск е с правно основание  чл.242 вр с.чл.128 и чл.245 КТ и   чл.86 от ЗЗД.

            По изложените в исковата молба  и в с.з. от адвокат-пълномощника си съображения , ищеца Р.Б.Г.  моли  да бъде осъден ответника ДП“Транспортно строителство и възстановяване”гр.София, кв.”Илиянци” ,ул.”К.Благоев”№14 ЕИК:********* ,представлявано  от В. Б.В. –главен директор да му заплати сумата в размер общо на 3 500  лева ,представляваща  неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2012 г. до 30.09.2012г. ,сумата в размер на  50,00  лева представляваща  законната лихва за забава  върху всяка месечно неизплатено трудово възнаграждение,считано от първо число на следващия месец до датата на предявяване на  иска-09.10.2012г.,ведно със законната лихва върху претендираната главница ,считано от датата на предявяване на иска-09.10.2012г. до окончателното им изплащане.Моли се да бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното предприятие е депозирало писмен отговор,като е изразило становище чрез процесуалния си представител ,че оспорва по основание и размер исковите претенции и моли за отхвърлянето им ,като се представят писмени доказателства за изплатени авансови суми от работодателя и се прави възражение за прихващане със сумата от 497,70 лева представляваща дължима сума по издаден от ищеца на ответното предприятие Запис на заповед от 30.03.2009г.В с.з. процесуалния представител на ответника  моли съда да постанови решението си като се съобрази със заключението на в.лице икономист.Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

 

            Радомирският районен съд ,след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл. 235 ал. 2 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

           

Съдът намира за доказано по делото, че  между страните е съществувало трудово правоотношение на база сключен трудов договор.Това обстоятелство се потвърждава и от представеното  по делото ксерокопие от лично трудово досие на ищеца Г., приложените в него трудов договор и допълнителни споразумения към същия ,както и  Заповед №РД-09-249/03.10.2012г.за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.Освен това обстоятелството ,че през процесния период ищеца се е намирал в трудово правоотношение с ответното предприятие като е заемал длъжност “управител на склад АТ/ИТ, шофьор” в Складова база за съхранение на ВВМ с.Гълъбник, общ.Радомир не се оспорва от последното.Това се потвърждава и от констатациите на  назначеното по делото вещо лице П. при проверката на документите в предприятието на ответника.При проверката в ответното дружество в.лице е установило, че по ведомост е начислявано трудово възнаграждение на ищеца.Всичко това недвусмислено доказва съществуването на трудово правоотношение между страните по делото възникнало на базата на сключен трудов договор.

Предвид на така установеното от фактическа страна съдът намира , че предявените искове  с правно основание чл.242, вр. с чл.128 и чл.245 от КТ са  доказани по основание.Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден .Възмездността е съществена характеристика на трудовото правоотношение, която го определя като трудово.С оглед представените по делото и посочени по-горе писмени доказателства безспорно е доказано, че  през исковия период ищеца се е намирал в трудово правоотношение с ответното  дружество.Това обстоятелство се потвърждава и от констатациите на в.лице Б.П. изготвила приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза.Предвид на това  и по сила на разпоредбите на чл.269 ал.1 и чл.270 ал.1 и ал.2 от КТ, съгл. които трудовото възнаграждение се изплаща в пари в предприятието ,в което се извършва работата ответното дружество следва да заплати на ищеца дължимото му се трудово възнаграждение  .Видно  от назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза рег.№658 от 28.01.20132г. ,която съдът възприема като компетентно дадена в.лице дава заключение, след необходимите констатации по документите на дружеството, че в същото на ищеца   са начислените трудови възнаграждения като след приспадане на съответните данъци и осигуровки е останала да му бъде заплатена  чистата сумата от 1546,83 лева.В.лице дава заключение,че от този сума  работодателят е удържал сумата от 497,70 лева по процесния Запис на заповед посочен в писмения отговор , ксероскопие от който е приложен като доказателство по делото ,издаден от ищца в полза на ответното предприятие на 30.03.2009г. По делото бе представен от ответника и Констативен протокол изх.№117 от 20.12.201г. ,с който комисия назначена от директора на предприятието е констатирала липси на склад №11 и №12 в складова база за съхранение на ВВМ с.Гълъбник, общ.Радомир, чийто управител е бил ищеца .Във връзка с този протокол  е ангажирана от работодателя на ищеца имуществена отговорност за констатираните липси на стойност 788,02 лева ,които са били удържани от дължимото му се трудово възнаграждение .Съдът във връзка с оспорване истинността на цитирания протокол  съдът е открил производство по реда на чл.193 от ГПК като работодателя е доказал неговата истинност ,поради което съдът приема това доказателство като релевантно за правния спор.Съгласно чл.272 ал.1 т.6 от КТ без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен :удръжки в случая по чл.210 ал.4 от КТ ,какъвто е и настоящият казус.Правилно работодателят е направил удръжка от трудовото възнаграждение на ищеца със сумата от 788,02 лева представляваща констатирани липси предтавляващо израз на осъществяване на ограничената имуществена отговорност на роботника  и служителя към работодателя уредена в чл.210 от КТ.В.лице е констатирало също ,че след завеждане на иска на 27.12.2012г. ответника е превел чрез ЦКБ София Запад на ищеца по негова банкова сметка ***,21 лева включваща 261,11 лева  за неизплатено трудово възнаграждение и сумата от 513,10 лева за обезщетение па чл.221 ал.1 от КТ,за която сума ищецът чрез процесуалния си представител в с.з. на 11.02.2013гг. прави признание.С оглед на така удържанните и изплатени от ответника на ищеца след завеждане на делото суми в.лице дава заключение, че след изплащането на сумата от 266,11 лева за трудово възнаграждение и удържане на сумата от 497,70 лева по горецитирания запис на заповед ,както и удържаната сума за констатирани липси по горецитирания протокол трудовото възнаграждение за процесния преиод е изплатено изцяло от работодателя.Настоящият състав на решаващия съд напълно възприема като компетентно дадено заключението на в.лице и като взе предвид неговите констатации намери  от правна страна следното:Предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 497,70 лева, тъй като е недопустимо прихващане на дължимо от работодателя трудово възнаграждение със сума ,която работникът дължи на работодателя по запис на заповед, така както е сторено от ответника и констатирано от в.лице.В разпоредбата на чл.272 от КТ законодателят категорично и изчерпателно е посочил само в кои случаи без съгласието на работника или слжителя може да се правят удръжки от неговото трудово възнаграждение.Ако действително ответното предприятие- работодател има вземане срещу ищеца Г. по издаден запис на заповед то съществува друг процесуален ред за предявяване на тази претенция не и в настоящото производство по реда на възражение за прихващане с трудово възнаграждение.Предвид на това искът за неизплатено трудово възнаграждение следва да бъде уважен в размер на 497,70 лева като до пълния предявен размер в исковата молба от 3 500 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Върху присъдената главница, следва да бъде присъдена и лихва за забава ,считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

  Съгласно чл.270 ал.2 от КТ трудовото възнаграждение са дължи за всеки месец, поради което  с неизпълнение  му за същия работодателят изпада в забава и дължи лихва за забава, равна на законната лихва за съответния период съгласно разпоредбата на чл.245 ал.2 от КТ.Дължимата сума за претендираната от ищеца лихва за забава ,считано от датата на падежа на всяко месечно вземане,1-во число на месеца следващ ,този за който се дължи плащането до датата на предявяване на иска,след съответните преизчисления ,за които съдът намира ,че не са необходими специални знания  и като взе предвид изчиселнията на в.лице –икономист и приложената съм заключението таблица за изчисляване на лихвите   е в размер на 5,33 лева, поради което тази претенция на ищеца като основателна и доказана следва да бъде уважена в посочения размер ,а до пълния предявен размер от  50,00 лева като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото ответното предприятие  следва да бъде осъдено да заплати  по сметка  Радомирския районен съд сумата в размер на 165,00   лева ,  включващи   50,00 лева държавна такса и 115,00 лева изплатено възнаграждение на вещото лице , ведно със законната лихва върху държавни вземания ,считано от влизане на решението в сила и 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист ако задължението не бъде изпълнено  доброволно, а на ищеца сумата от  70,84 лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на исковите претенции.

Водим от гореизложеното Радомирският районен съд 

 

                                                     Р   Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА ДП“Транспортно строителство и възстановяване”гр.София, кв.”Илиянци” ,ул.”К.Благоев”№14 ЕИК:. ,представлявано  от В. Б.В. –главен директор да заплати на Р.Б.Г. *** с ЕГН:**********  сумата от 497,70 /четиристотин деветдесет и седем лева и седемдесет стотинки  / , представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2012г.до 30.09.2012г.,  както и сумата от 5,33  лева / пет лева и тридесет и три стотинки/ ,представляваща лихва за забава върху всяко месечно трудовото възнаграждание, считано от 1-во число  на месеца следващ ,този да който се дължи плащането до датата на предявяване на иска- 09.10.2012г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане КАТО до пълния предявен размер на главницата 3 500 лева/три хиляди и петстотин лева/ и лихва 50,00 лева/ петдесет лева/ ОТХВЪРЛЯ исковите претенции като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА ДП“Транспортно строителство и възстановяване”гр.София, кв.”Илиянци” ,ул.”К.Благоев”№14 ЕИК:. ,представлявано  от В.Б.В. –главен директор да заплати да заплати по сметка на Районен съд гр.Радомир сумата в размер на 165,00    лева /сто шестдесет и пет лева/ , разноски по делото за държавна такса и вещо лице , ведно със законната лихва върху държавни вземания ,считано от влизане на решението в сила и 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист ако задължението не бъде изпълнено  доброволно, а на  Р.Б.Г. посочен адрес и ЕГН сумата от 70,84  лева/седемдесет лева и осемдесет и четири стотинки / направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  пред ПОС в 14- дневен срок  от датата на обявяването му.            

                                                          Районен съдия:

Вярно.

Т.П.