№ 02.03.2021г. град
Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II
състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 534 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/ във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано
е по жалба на И.И.К. с постоянен
адрес:***, подадена чрез пълномощника му адв.М., против Акт за установяване на
публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/548#11 от 04.05.2020г.,
издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” – гр. София, с който спрямо И.К. е определено публично държавно
вземане, представляващо изплатена субсидия по направление „Контрол на почвената
ерозия“ за кампания 2015г. във връзка с подадено от И.И.К. Заявление за
подпомагане с УИН 24/260615/91162 в размер не 9573,84лв., на основание чл.18,
ал.3, т.1 и ал.4, буква „а“ от Наредба № 7 от 24.02.2015г. В жалбата се твърди
незаконосъобразност на оспорения акт, по съображения за постановяването му при
съществено нарушение на административно-производствените правила, в
противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Поддържа
се оплакване за липса на основание за възстановяване на получената финансова
помощ и съответно за издаване на обжалвания акт. Жалбоподателят сочи, че действително,
в качеството си на земеделски производител по заявление с УИН 24/260615/91162
за кампания 2015г. по мярка 10“Агроекология и климат“ му е била изплатена
финансова помощ в размер на 9573.84лв. С писмо изх.№ 01-6500/548/24.01.2018г.
на ДФЗ-РА, е било поискано възстановяване на получената помощ, поради
неподаване на заявление за 2017г. Във връзка с това е подал възражение, в което
е посочил причините за това, а именно наличието на форсмажорни или извънредни
обстоятелства по смисъла на Наредба № 7/ 24.02.2015г. Тъй като не си спомня да
му е бил връчван Акт за прекратяване на ангажимента, е счел, че възражението му
е прието за основателно. Твърди се, че при издаването на обжалвания АУПДВ
административният орган не е извършил проверка за наличието на обстоятелства,
изключващи отговорността, поради което актът се явявал постановен при
неизяснена фактическа обстановка. Отделно от това се сочи, че липсата на
конкретно отразяване коя хипотеза от т.1 на чл.18, ал.3 от Наредба № 7/
24.02.2015г. е приета за нарушена, възпрепятствало възможността да организира
защитата си. Направено е искане оспореният АУПДВ да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата – Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В постъпила по
делото молба с вх.№ 6917/ 15.12.2020г. от процесуалния му представител –
ст.юрисконсулт Н., се оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателят
в настоящото производство – И.И.К. е
земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на Закона за
подпомагане на земеделските производители, регистриран с УРН 642515. Видно от
уведомително писмо с изх.№ 02-240-6500/1451 от 13.05.2016г., К. е бил одобрен,
по подаденото от него заявление за подпомагане
с УИН: 24/260615/91162, за участие по направление „Контрол на почвената ерозия“
от мярка 10“Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014-2020г.
Жалбоподателят не оспорва /видно от
направеното изявление в жалбата/, че за първата година от поетия 5-годишен
ангажимент – за кампания 2015г., е получил финансово подпомагане в размер на
9573,48лв.
На 31.08.2018г. Заместник-изпълнителният
директор на ДФЗ е издал Акт за прекратяване на ангажимент по мярка
10“Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода ********* за кампания 2017г. с изх.№ 01-6500/ 548#6 от
31.08.2018г., с който на основание чл.18, ал.3, т.1 и чл.52, ал.1 от Наредба №
7 от 24.022015г. ДФЗ-РА прекратява поетия от И.К. ангажимент по мярка
10“Агроекология и климат“ с направление „Контрол на почвената ерозия“. Като
съображения за прекратяване на агроекологичния ангажимент се сочи установеното
при извършени административни проверки обстоятелство, че земеделският стопанин
не е подал Заявление за плащане по мярка 10“Агроекология и климат“ с
направление „Контрол на почвената ерозия“ през кампания 2017г.
Актът за прекратяване на
агроекологичния ангажимент е получен на 10.10.2018г., видно от направеното върху
самия акт отбелязване, от И. П.К., който е бил надлежно упълномощен от
жалбоподателя да го представлява пред ДФЗ във връзка със схемите и мерките за
директни плащания и да получава съответните актове от компетентните органи /установява
се от представеното по делото генерално пълномощно – л.107-109/.
По делото не се събраха
доказателства, а и не се твърди от жалбоподателя, посоченият Акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 10“Агроекология и климат“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2017г. с изх.№
01-6500/ 548 от 31.08.2018г. да е бил обжалван, поради което съдът приема, че
същият е влязъл в сила на 25.10.2018г.
С писмо изх. № 01-6500/548 от 18.12.2018г. И.К.
е уведомен, на основание чл.26, ал.1 от АПК, че ДФ „Земеделие” открива
производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане.
Посочено е, че производството се открива въз основа влязъл в сила
административен акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПСРСР 2014-2020г. с изх.№ 01-6500/548#6 от 31.08.2018г. С вх. № 01-6500/ 548#9 от 12.04.2019г. са подадени писмени
възражения от И.И.К., с изложени
съображения за настъпили форсмажорни и изключителни обстоятелства, по смисъла
на чл.18, ал.5 във вр. с §1, т.8, б.“е“ от ДР на Наредба № 7/ 24.02.2015г.,
поради които земеделският стопанин не е в състояние да продължи да изпълнява
поетите агроекологични дейности – продажба на всички земеделски земи, предмет на
заявлението за подпомагане по мярка 10“Агроекология и климат“, тъй като земеделският
стопанин е напуснал страната и от 2016г. пребивава в Германия. Твърди, че към
датата на подаване на заявлението за подпомагане за 2015г. не би могъл да
предвиди обстоятелствата, довели до отчуждаването на земята, като през 2015г. и
2016г. е изпълнявал коректно поетите ангажименти, поради което не е налице
основание за възстановяване на получената сума в размер на 9537,84лв.
С
оспорения по делото Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/
548#11 от 04.05.2020г по отношение на И.И.К. е определено публично държавно
вземане в размер на 9573.48лв., представляващо изплатена субсидия по
направление „Контрол на почвената ерозия“ за кампания 2015г. във връзка с подадено
от И.И.К. Заявление за подпомагане с УИН 24/260615/91162. От правна страна органът се е позовал на чл.18, ал.3,
т.1 и ал.4, б.”а”, и чл.8, ал.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г., чл.59 ал.1 и 2
от АПК във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК, и чл.20а, ал.1 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. От фактическа страна административният орган е приел, че
доколкото агроекологичния ангажимент на „И.И.К. е прекратен с влязъл в сила Акт
за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014-2020г. с изх.№ 01-6500/ 548#6 от
31.08.2018г., а по заявлението на И.К. са били изплатени суми по мярка 10
„Агроекология и климат“, направление „Контрол на почвената ерозия“, в общ
размер на 9573.84лв., представляващо плащане
през първата година от ангажимента – по заявление с УИН 24/260615/91162
за кампания 2015г.: АК6 – 9573.84лв., в
съответствие с чл.18, ал.4, б.”а” от Наредба № 7/ 24.02.2015г И.И.К. следва да
възстанови 100% от общата изплатена сум, което се равнява на 9573.84лв. В акта
е посочено, че подадените от земеделския стопанин възражения се приемат за
неоснователни.
Издаденият
АУПДВ № 01-6500/ 548#11 от 04.05.2020г е връчен на жалбоподателя на 02.07.2020г.,
видно от представеното по делото известие за доставяне /л.13/.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи,
както и от съдържащите се такива по приложените адм. дело № 130/ 2015г. по
описа на АС – Стара Загора.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира от правна страна следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес – адресат на обжалвания Акт за установяване на публично
държавно вземане изх. № 01-6500/ 548#11 от 04.05.2020г.; в законово установения
срок по чл.149, ал.3 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК,
публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за
неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента
Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз.
По силата на чл.166, ал.2 от ДОПК,
ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното
вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане,
който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се
определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната
администрация.
Съгласно разпоредбата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната Агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на Европейския съюз. По силата на чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията
на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен договор
или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. В чл. 20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП е регламентирано, че
Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, е изпълнителен директор
на Разплащателната агенция и я представлява.
По
силата на чл.27, ал.3 и ал. 5 и чл.20а от ЗПЗП във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК,
в правомощията на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е да определя
органът от ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция, за издаването на АУПДВ по
всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика по чл. 1 от
Наредба № 5/ 2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания. Съответно съгласно чл.20а, ал.3 от ЗПЗП
и чл. 11, ал.2 от Устройствения правилник на Държавен фонд
"Земеделие" Изпълнителният директор на фонда може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, на заместник изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № 03-РД/ 715 от 27.06.2017г.,
с която /по т.3 и т.4 от заповедта/, Изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие” е делегирал на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” Петя
Димитрова Славчева правомощията да издава и подписва Актове за установяване на
публични държавни вземания, както и да издава и подписва писма за откриване на
производство по издаване на АУПДВ, по всички схеми и мерки по директните
плащания по чл. 1 от Наредба № 5/27.02.2009г., в т.ч. плащания по мярка 10
"Агроекология и климат" /чл.1, т.27 от Наредба № 5/ 27.02.2009г./. В
случая оспореният АУПДВ е подписан от Петя Славчева, като от фактическа страна
по делото не е спорно, че към датата на издаване на Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/ 548#11 от 04.05.2020г Петя Славчева е
заемала длъжността Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие”. Следователно обжалваният акт е издаден от материално компетентен
орган /Заместник Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” Петя Славчева/, при
упражняване и в рамките на надлежно определените й със Заповед № 03-РД/ 715 от 27.06.2017г.
на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” правомощия.
Обжалваният
Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/ 548#11 от
04.05.2020г. е постановен в изискуемата писмена форма. Посочено е правното
основание за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи
материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган
правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици. От фактическа
страна оспореният АУПДВ е обоснован с обстоятелството, че „И.И.К. е регистриран
в ИСАК; одобрен е за участие по мярка 10 "Агроекология и климат” от ПРСР
2014-2020г.; по поетия агроекологичен ангажимент по мярка 10 на земеделския
стопанин е била изплатена сума в размер на 9573.84лв. за кампания 2015г., но
доколкото с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх.
№ 01-6500/548#6 от 31.08.2018
г. ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция е прекратил агроекологичния
ангажимент на И.К., в съответствие с чл. 18, ал.4, буква "а" от
Наредба № 7/ 24.02.2015г. И.И.К. следва да възстанови изцяло получената
финансова помощ. Административният орган се е позовал и на писмо изх. № 01-6500/548
от 18.12.2018г., с което Държавен фонд „Земеделие” е уведомил кандидата за
откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, с посочване на
фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице
основания за издаване на АУПДВ. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16
от 31.03.1975г. на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен
документ, предхождащ постановяването на акта/, съдът приема, че са спазени
изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и
правни основания. Фактическите констатации, обосноваващи наличието на
нормативно регламентираната материалноправна предпоставка по чл.18, ал.3, т.1
от Наредба № 7/ 24.02.2015г. за определената за възстановяване от земеделския
стопанин финансова помощ, са обективирани и могат да бъдат изведени както от
Уведомително писмо изх. № 01-6500/548 от 18.12.2018г за откриване на
административно производство, така и от влезлия в сила Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 10“Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода ********* за кампания 2017г. с изх.№ 01-6500/ 548#6 от 31.08.2018г, на който акт, като
обуславящ възстановяването на получената финансова помощ, се е позовал
административният орган при издаване на АУПДВ. Ето защо съдът приема че е
спазено изискването по чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК за излагане на
фактическите основания за обективираното в Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/ 548#11 от 04.05.2020г. волеизявление.
Съдът
намира, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения
на административнопроидзводствени правила, които да обосновават неговата
отмяна. Спазени са изискванията на чл. чл.26, чл.28 и чл.34 АПК за уведомяване
на адресата за започване на административното производство и предоставяне на
възможност за участие в него.
Оспореният
административен акт е в съответствие и с материалния закон.
С
разпоредбата на чл. 27, ал. 3
от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да
предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал.
2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане.
В чл.8,
ал.1 от Наредба № 7/ 24.02.2015г. е регламентирано, че агроекологичните
дейности по направленията, по чл.3, сред които е и контрол на почвената ерозия
/т.4 на чл.3/, се прилагат за период от пет последователни години, т. е. касае се за дългосрочен ангажимент. Той
се поема с одобряване на подаденото заявление за подпомагане, което през
първата година на кандидатстване е и заявление за плащане. През всяка следваща
година от останалите четири години, кандидатите подават само заявление за
плащане /чл.8, ал.2 от Наредба 7/2015г/. При неизпълнение на изискването за
ежегодно подаване на заявление за плащане по време на поетия агроекологичен
ангажимент чл.18, ал.3, т.1 от Наредба № 7/ 2015г. предвижда задължение за
разплащателната агенция да прекрати многогодишния ангажимент, като земеделските
стопани възстановяват получената финансова помощ, съгласно условията на чл.18,
ал.4 от наредбата.
В
контекста на цитираната нормативна регламентация се налага извода, че фактите,
релевантни за проверка законосъобразността на оспорения по настоящото дело акт
и посочени като мотиви в него, се свеждат до: 1. извършването на плащане в
полза на земеделски стопанин на основание оторизирано подпомагане по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г и 2. прекратяване на агроекологичния
ангажимент следствие от влязъл в сила
административен акт.
От
събраните по делото доказателства се установява наличието и на двете релевантни
материалноправни предпоставки. От страна на жалбоподателя не се оспорва, че
посочената в обжалвания акт сума за извършено плащане за кампания 2015г са
получена от него, поради което съдът приема за безспорно обстоятелството, че И.И.К.
е получил финансово подпомагане по мярка 10„Агроекология и климат” от
Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г., направление „Контрол
на почвената ерозия” за кампания 2015г. във връзка с подадено Заявление за
подпомагане с УИН: 24/260615/91162, в размер на 9573.84лв.
Налице
е и втората материалноправна предпоставка, необходима при условията на
кумулативност за възникване на задължение за земеделския стопанин да възстанови
получена от него като финансово подпомагане и установена с акта сума, а именно
многогодишният ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ да е бил
прекратен. По делото е представен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020г. за кампания 2017г., от който е видно, че ДФЗ-РА прекратява поетия
от И.И.К. през 2015г. петгодишен
агроекологичен ангажимент по мярка 10“Агроекология и климат“ с направление „Контрол
на почвената ерозия“, поради неподаване на заявление за плащане през кампания 2017г. Този акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент не е бил обжалван и е влязъл
в законна сила на 25.10.2018г. Въведените от жалбоподателя доводи за наличие на
изключващи отговорността му обстоятелства са относими именно към
постановяването на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент и са
ирелевантни за законосъобразността на процесния АУПДВ. С факта на влизане в сила на административния
акт по прекратяването на агроекологичен ангажимент, по който е реализирано
плащане, административният орган в условията на обвързана компетентност е
длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми, а за
земеделския стопанин възниква задължението за възстановяване на получената
финансова помощ.
С оспорения АУПДВ правилно е определен и
размера на вземането спрямо И.К.. Както се каза, по делото не се оспорва от
жалбоподателя, че по поетия многогодишен ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и
климат“ с направление „Контрол на почвената ерозия“, му е била оторизирана и
изплатена сума в размер на 9573.84 лева. Безспорно е и обстоятелството, че
подпомаганото лице не е подало заявление за плащане на третата година от
поемане на ангажимента /за кампания 2017г/, съгласно императивното изискване на
чл.8, ал.2 от Наредба № 7/ 24.02.2015г. При това положение размерът на
публичното вземане е правилно определен от административния орган, съгласно чл. 18, ал.
4, б.”а” от Наредба № 7/ 24.02.2015г., а именно поради прекратяване
участието на земеделския стопанин в мярка 10 „Агроекология и климат,
направление „Контрол на почвената ерозия“, до края на третата година - 100% от
получената до момента финансова помощ, или 9573.84 лева.
С оглед на изложеното съдът приема, че Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/548#11 от 04.05.2020г., издаден от Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр.София, е законосъобразен
- издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановен е
в съответствие с материалноправните
разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените
правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя И.И.К.
следва да бъде възложено заплащането на разноски за възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган,
определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.И.К. с постоянен адрес:***, против Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/548#11 от
04.05.2020г., издаден от Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр. София, като
неоснователна.
ОСЪЖДА И.И.К., ЕГН **********,***, да заплати на
Министерство на земеделието, храните и горите сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: