М О Т И В И
към присъда № 260049 от 13.10.2020г.
по НОХД № 1813 по описа за 2020год.
на Варненския районен съд - ХХVІІ
наказателен състав
По отношение на подсъдимия Б.Д.А., ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Девня, българин, с
българско гражданство, със средно образование, разведен, работи, неосъждан от
Варненска районна прокуратура е възведено обвинение, за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, затова,
че за периода от месец август 2013 год. до месец април 2020 год. включително, в
гр. Варна, след като бил осъден с Решение № 1882/22.04.2013 год. по гр. дело №
100/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 30 -ти състав, влязло в
законна сила на 23.07.2013 г., да издържа свой низходящ - М.Б.А., родена на ***
год., чрез нейната майка и законен представител Р.И.Д., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 81
(осемдесет и една) месечни вноски по 90 (деветдесет) лева, общо в размер на
7290.00 (седем хиляди двеста и деветдесет) лева.
Производството се проведе по общия процесуален
ред, като подсъдимият взе лично участие в него.
Представителят на Варненска районна
прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното спрямо подсъдимия
обвинение. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява
безспорно, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението за което е
предаден на съд. Прокурорът счита,
че подс. А. е баща на детето М.А., както и че той е
бил запознат влязлото в сила съдебното решение, с което е осъден да плаща
издръжка. Намира, че обясненията на подсъдимия депозирани в съдебно заседание
са защитна теза и не следва да се кредитират. При определяне на наказанието намира,
че целите на чл.36 от НК ще се постигнат при налагане на наказание „пробация“, при двете задължителни пробационни
мерки, за срок от 10 месеца. Моли в тежест на подсъдимия да бъдат писъдени направените по делото разноски.
В даденото му право на лична защита,
подсъдимият сочи, че не знае как е станало припознаването, както и че няма
спомени да е припознавал дете. Сочи още, че е получил съдебното решение, с
което е осъден да плаща издръжка, както и че не е искал да се среща с детето. В
дадената му последна дума заявява, че иска да се среща с детето поне един –два
пъти в месеца.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На
*** *** свидетелката Р.И.Д. (която към този момент носела фамилията Л.) родила
момиче –М.Р.И. с ЕГН **********. Бил съставен Акт за раждане № I-374/17.03.2004
год., в който срещу баща било записано - „неизвестен“.
Междувременно
след раждането на детето М., св.Д. заживяла на семейни начала с подсъдимия Б.Д.А..
Двамата живеели в жилището на А., като последният приел и новородената дъщеря
на св.Д.. Тъй като подсъдимият нямал деца, той споделил с Д., че желае да
припознае дъщеря й М.И. за свое дете и да й даде името си.
На
19.07.2004 год. Св.Д. и подс.А. ***, за да подадат нужните
документи за припознаване на детето. Към този момент като длъжностно лице -
главен специалист по гражданско състояние към Община Варна, Район
„Одесос", работила св.Л.Н.М.. Съобразно установената процедура св.М. установила
самоличността на явилите се лица чрез издадените им лични документи. След това
предоставила на подс.А.
за попълване заявление /декларация/ по образец. В нея подсъдимият декларирал,
че признава детето М.Р.И. с ЕГН ********** за свое, като удостоверил това
обстоятелство с подписа си- положил същия в декларацията. Св.Д. също
потвърдила, че подс.А. е баща на детето и се
подписала в декларацията. Двамата родители декларирали, че желаят детето им да
носи имената М.Б.А., което удостоверили с подписите си. Св.М. от своя страна
удостоверила верността на положените пред нея подписи от подс.А.
и св.Д. в заявление/ декларация. Изготвеното Заявление /Декларация/ за
припознаване било заведено под вх.№ ИО1-9400-Б-3/19.07.2004г. След това св. М.
вписала в Акт за раждане № 1-374/17.03.2004 год. следната бележка: „На осн. чл. 36 от НГС и писмена декларация, подадена лично
пред дл. лице по „Гр. състояние" на 19.07.2004
год. от Б.Д.А. ЕГН ********** същият признава детето за свое и желае да носи
имената М.Б.А.“ и се подписала. След извършената процедура по припознаване, в
Национална база данни „Население" било вписано, че Б.Д.А. има една дъщеря
- М.Б.А. с ЕГН **********.
След извършеното
припознаване св. Р.Д. и подс. Б.А. продължили да
живеят заедно с детето М. в жилището на подсъдимия. Около две години по- късно
двамата се разделили, като св.Д. напуснала жилището на подсъдимия заедно с
детето си М.А. и отишла да живее при майка си. След като се разделили, подс.А. повече не потърсил контакт с Д. и с дъщеря си –св.М.А..
Впоследствие св.Д. сключила граждански брак с Н.Д. и заживяла с него.
Двамата се грижели и за св.М.А., която също живеела с тях в семейното им
жилище, намиращо се в гр.Варна, местност „Боровец-Север“ №973. От съвместното
съжителство между съпрузите Д. се родил синът им Калоян, а през 2013г. те станали
родители и на две момичета- близначки.
Тъй като
св.Д. и нейният съпруг изпитвали финансови затруднения по отглеждане на децата си,
на 04.01.2013 год. Д. подала искова молба в Районен съд - гр. Варна с правно
основание чл. 143, ал. 2 СК. С исковата молба св.Д. сезирала съда с искане подс.Б.А. да заплаща месечна издръжка в размер на 90 лв. за
припознатото си детето М.А.. Към исковата молба св.Д. приложила копие от
Удостоверение за раждане –дубликат от 26.07.2004г. издадено въз основа на Акт за
раждане № 1-374/17.03.2004 год., служебна бележка и копие от личната си карта.
В исковата молба св.Д. посочила адреса, на който пребивава заедно с детето М.А.,***
Въз основа на
исковата молба на св.Д. *** било образувано гражданско дело №100/2013г. по
описа на ВРС, ХХХ-ти състав. По разпореждане на ВРС, съобщение за образуваното
гр.дело с указание, че може да подаде писмен отговор в 7-дневен срок, ведно с
препис от исковата молба и приложенията към нея били връчени лично на подс.А. на 10.01.2013г. Тъй като в указания срок, въпреки
редовното връчване на съобщението ведно с исковата молба и приложенията към
нея, подс.А. не депозирал отговор, съдът насрочил
делото за разглеждане в съдебно заседание.
В хода на
съдебното производство в полза на ищцата Д. било издадено съдебно удостоверени,
по силата на което да се снабди с препис от декларация за припознаване, с която
А. припознал като свое детето М.А.. Въз
основа на съдебното удостоверение, с писмо изх.№АУ0293610Д0010Д/18.03.2013г.
администрацията при Район Одесос, Община Варна изпратила във ВРС по гр.дело
заверен препис от Заявление /Декларация/ за припознаване вх.№
ИО1-9400-Б-3/19.07.2004г., подписана от подс.А. и св.Д..
Въпреки, че
получил книжата по делото, подс.А. не се явил в
съдебно заседание, не потърсил информация за образуваното срещу него дело и не
направил опит да се свърже с ищцата, претендираща за присъждане на издръжка.
На 22.04.2013
год. по гр. дело № 100/2013 г. по описа на Районен съд - гр.Варна било постановено
неприсъствено решение № 1882, с което подс.А. бил
осъден да заплати в полза на детето М.Б.А., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител Р.И.Л., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 90/деветдесет/лв., считано от
04.01.2013г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж първо
число на месеца, за който се дължи издръжка до настъпване на законовото
основание за нейното изменение или прекратяване на основание чл.143, ал.2 от СК, както и да заплати в полза на детето, чрез неговата майка и законен
представител месечна издръжка в размер на 80/осемдесет/лева,
за минало време за периода 04.01.2012г. до 04.01.2013г. в общ размер от 960лв. /деветстотин и
шестдесет лева/ на основание чл.149, вр. чл.143,
ал.2 от СК, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба 04.01.2013г. до окончателното й изплащане.
След
неговото постановяване, препис от решението било изпратено за връчване и било
връчено лично на подс.А. на 26.04.2020г. На
15.05.2020г. му бил връчен и препис от определение № 6908/30.04.2013г., с което
била извършена поправка на решението досежно
фамилията на св.Д.. Подс. А. не обжалвал
постановеното съдебно решение и то влязло в законна сила на 23.07.2013 год.
Въз основа
на съдебното решение бил издаден изпълнителен лист от Районен съд - гр. Варна.
В Съдебно изпълнителна служба при Районен съд - гр. Варна било образувано
изпълнително дело № 4209/2013 год. с взискател Р.И.Д.,
длъжник Б.Д.А. и предмет „издръжка".
След влизане в сила на съдебното решение по
изпълнителното дело не били извършени никакви плащания. В периода от месец
август 2013 година до месец април 2020 година включително подс.
А. не платил нито една месечна вноска за издръжка на детето М., която съгласно
решението на гражданския съд бил осъден да плаща ежемесечно. Така натрупал
неплатени 81 (осемдесет и една) вноски за дължима издръжка, общо в размер на
7290.00 (седем хиляди двеста и деветдесет). Поради това св. Р.Д. - майка и
законен представител на детето М.Б.А., подала жалба до Районна прокуратура -
гр. Варна, по повод на която било образувано досъдебно производство.
Междувременно със Заповед №ЗД/Д-В-059/04.03.2020г. на директора на
Директори „Социално подпомагане“, било констатирано, че детето М.А., както и
нейните сестри и братя са деца в риск,
предвид трайното неполагане на грижи от страна на майка им- св.Д.. Поради което
и децата били изведени от семейството. С влязло в сила на 22.07.2020г. Решение
№2228/09.06.2020г. по гр.д.№4525/2020г., на осн.чл.28,
ал.7 вр. чл.25, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДт М.А. била настанена в дома на св.П.И. до навършване на
пълнолетие.
От
приложените по делото преписи от акт и удостоверение за раждане /л.22 и от СП/, както и от приложеното по делото заверено
копие от Заявление /Декларация/ за припознаване вх.№ ИО1-9400-Б-3/19.07.2004г. на Община Варна, Район Младост /л.33 от
гр.д.№100/2013г./ е видно, че подс.А. е припознал
детето М.Б.А. род. на *** г., за свое и е родител /баща/ на същата.
От
изготвената и приложена по делото справка от Агенцията по вписванията /л.50-51,
т.2 от ДП/ подс. А. притежава идеални части от недвижим
имот-апартамент в гр.Варна.
От приложената справка от НАП-Варна /л.44-45,
т.2 от ДП/ е видно, че в инкриминирания период от м.04.2013г. до м.07.2020г. включително,
подсъдимият е бил в трудови правоотношения с различни работодатели.
Отделно от
това от справката от Агенцията по заетостта /л.47 , т.2от ДП/ подсъдимият е
регистриран като безработен в периода 13.02.2014г. до 27.01.2015г. , от което е
видно, че подсъдимият се е възползвал и от възможност да получава доходи и да
се реализира на пазара по труда.
По делото
не са ангажирани никакви доказателства подсъдимият да има здравословни
проблеми, които да ограничават възможността му да полага труд, напротив същият
е в трудоспособна възраст, следователно може да престира
работна сила, което е и видно от гласните доказателства по делото – неговите
обяснения и от писмените такива-справката от ТД на НАП –Варна и справката от
Агенцията по заетостта.
Видно от
приложените по делото справки от Съдебно изпълнителна служба при ВРС /л.64, т.2
от ДП/, по изпълнителното дело образувано срещу подсъдимия във връзка със
задълженията му за издръжка, не са събрани и постъпвали парични средства.
Справката за съдимост на подс.Б.А.
/л.12 от СД/ не съдържа осъждания.
В хода на
съдебното следствие бе назначена, изготвена и приета съдебно-почеркова
експертиза. От заключението на същата /л.60-81 от СД/ е видно, че :
1. Подписът положен в графата
„получател" на съобщение за ответник до Б.Д.А. по гр. дело № 100/2013г. по
описа на PC -Варна, 30 състав, находящо се на лист 9
/гръб/, подписът положен в графата „получател" на съобщение за ответник до
Б.Д.А. на лист 47 /гръб/ от цитираното дело и този положен в графата
„получател" на съобщение за ответник до Б.Д.А. по гр. дело № 100/2013г. по
описа на PC - Варна, 30 състав, находящо се на лист
50 от цитираното дело е положен от Б.Д.А., ЕГН **********.
2. Изписаният
текст „Б.А." в графата „получател" на съобщения до Б.Д.А. по гр. дело
№ 100/2013г. по описа на PC - Варна, 30 състав, находящи
се на лист 9 /гръб/ и на лист 47 /гръб/ от цитираното дело е изписан от Б.Д.А.,
ЕГН **********.
3. Изписаният
текст „лично" в графата „получател" в съобщения за ответник до Б.Д.А.
по гр. дело № 100/2013г. по описа на PC - Варна, 30 състав, находящи
се на лист 9 /гръб/ и на лист 50 /гръб/ от цитираното дело не е изписан от Б.Д.А.,
ЕГН **********.
4. Подписите
положени в постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 21.04.2020г., находящо се на лист 1,
том II от ДП № 168/2018г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР - Варна в
графата обвиняем, най-долу на страницата, на гърба на листа най-горе, в графата
обвиняем и в графата обвиняем срещу графата Разследващ полицай са положени от Б.Д.А.,
ЕГН **********.
5. Подписите положени в протокол за разпит на обвиняем
от 21.04.2020г., находящ се на лист 2, том II от ДП №
168/2018г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР - Варна в графата обвиняем,
най-долу на страницата, на гърба на листа най-горе и в графата обвиняем са
положени от Б.Д.А., ЕГН **********.
В хода на
съдебното следствие бе назначена, изготвена и приета втора съдебно-почеркова
експертиза. От заключението на същата /л.94-100 от СД/ е видно, че : Подписът положен
в графата „подписи на родители" под №1 баща в заявление /декларация за
припознаване от 19.07.2004г., находящо се на л.33 от
гр.дело № 100/2013г. по описа на PC -Варна, 30 състав, е копие на подписа на подс. Б.Д.А., ЕГН **********.
Съдът не кредитира обясненията на подс.А., че не е извършвал припознаване на детето М.А. и че
не е положил подписи в Заявление /Декларация/ за
припознаване вх.№ ИО1-9400-Б-3/19.07.2004г.
на Община Варна, Район Младост. В тази част обясненията му са в
абсолютно противоречие с всички останали гласни и писмени доказателства. На
първо място те са в противоречие с показанията на св.Д., която е категорична,
че подс.А. е извършил доброволен акт на припознаване
на детето М., че двамата са посетили кметството при Район Одесос, че именно А.
е извършил припознаване на детето, като е попълнил необходимите документи.
Обясненията му са в противоречие и с показанията на св.Л.М.-длъжностно лице по
гражданското състояние, вписала забележката в Акт за раждане № 1-374/17.03.2004
год.: „На осн. чл. 36 от НГС и писмена декларация,
подадена лично пред дл. лице по „Гр. състояние"
на 19.07.2004 год. от Б.Д.А. ЕГН ********** същият признава детето за свое и
желае да носи имената М.Б.А.“. Св.М. е категорична, че заявлението/декларация е
подписано лично пред нея от подс. и то след
удостоверяване на самоличността му посредством лична карта. Твърденията на
подсъдимия са в противоречие и с приобщеното по делото писмено доказателства, а
именно заверено копие от Заявление /Декларация/ за припознаване вх.№
ИО1-9400-Б-3/19.07.2004г. на Община
Варна, Район Младост. Макар съдът да не можа да открие документа в оригинал към
датата на съдебното следствие, то безспорно от приобщеното по делото заверено
за вярност копие , находящо се на л.33 от
гр.д.№100/2013г., изпратено с писмо изх.№АУ0293610Д0010Д/18.03.2013г. от администрацията
при Район Одесос, Община Варна е видно, че такава декларация/заявление се е
съхранявала в Район Одесос, Община Варна към 2013г. Видно от нейното съдържание
и заявлението и декларацията са подписани от подс.А..
По този въпрос назначената и изготвена от вещото лице В. почеркова
експертиза №127/25.09.2020г. е категорична, че : подписът положен в графата
„подписи на родители" под №1 баща в заявление /декларация за припознаване
от 19.07.2004г. е копие на подписа на подс. Б.А.. В
съдебно заседание вещото лице поддържа експертизата си и добавя, че подписът в
първата част на документа, също е копие на подписа на подсъдимия. Ето защо
съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в тази част, като ги прие за
защитна теза и естествен стремеж за неговото оневиняване.
Като
противоречащи на останалите гласни и писмени доказателства съдът не кредитира и
обясненията на подсъдимия, че не е получил материалите по гр.дело№100/2013г. по
описа на ВРС и не знае, че е осъден да заплаща издръжка. Тези негови твърдения
са в тотално противоречие с находящите се в гр.дело
№100/2013г. по описа на ВРС писмени доказателства. Видно от намиращите се по
гражданското дело писмени доказателства, приобщени по настоящото НОХД, на
10.01.2013г. лично на подс. е връчено съобщение за
ответник, с приложен препис от исковата молба на св.Д., с което безспорно подс.А. е бил запознат с исканията на св.Донова за заплащане
на издръжка. На 26.04.2013г. той лично е получил и препис от съдебното решение,
с което е бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето М., чрез
неговата майка Р.Д.. Приетата от съда почеркова
експертиза № 111/04.09.2020г. е
категорична, че подписите положени в графата „получател" на съобщение за
ответник до Б.Д.А. по гр. дело № 100/2013г. по описа на PC -Варна, 30 състав, находящо се на лист 9 /гръб/, получено от подсъдимия на
10.01.2013г., в графата „получател" на съобщение за ответник до Б.Д.А. на
лист 47 /гръб/ от цитираното дело и този положен в графата „получател" на
съобщение за ответник до Б.Д.А. по гр. дело № 100/2013г. по описа на PC -
Варна, 30 състав, находящо се на лист 50 от
цитираното дело, получено на 26.04.2013г. са положени от подс.Б.Д.А.. Нещо повече, при даденото му право на лична
защита , подс.призна, че е получил съдебното решение,
с което е осъден да заплаща издръжка на детето М.. Ето защо съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия, че не е получавал решението по гр.дело и не знае, че
е осъден да заплаща издръжка.
В
останалата им част съдът кредитира обясненията на подсъдимия, като
кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.
Съдът кредитира
показанията на св.Р.Д., дадени в хода на съдебното производство, както и тези
приобщени чрез прочитането им от ДП на основание чл.281, ал.5 вр.ал.1 от НПК, тъй като същите са непротиворечиви,
последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. От тези
показания съдът не кредитира единствено частта от тези показания депозирани в
ДП, в които свидетелката твърди, че е заживяла с подсъдимия, когато дъщеря й М.
е била на една година. В тази част показанията й противоречат на писмените
доказателства по делото и на кредитираната част от обясненията на подсъдимия.
Съдът кредитира показанията на св.М.А..
Предвид обстоятелството, че те кореспондират с останалите писмени и гласни
доказателства, съдът ги кредитира изцяло.
Съдът
кредитира като искрени и незаинтересовани от изхода на делото, показанията на св.Л.М.
и св.Ж.Р.. Техните показания са взаимнодопълващи се, кореспондират
с установената по делото фактическа обстановка, с приобщените писмени
доказателства и със заключението на съдебно-почерковата
експертиза, изготвена от в.л.В..
Като искрени, логични, кореспондиращи с
установената по делото фактическа обстановка, съдът кредитира и показанията на св.П.И.- приемна майка на
детето М.А..
Като компетентни, безпристрастни и
обективно дадени , съдът кредитира и заключенията на назначените и изготвени по
делото съдебно-почеркови експертизи. Освен това
кредитира и показанията на вещото лице депозирани в хода на съдебното
следствие.
Съдът кредитира всички писмени материали,
приобщени към доказателствата по делото , тъй като те са непротиворечиви по
между си и съответстват на установената фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин и категоричен
начин на обясненията на подс.А., в кредитираните от
съда части, от показанията св. Р.Д., включително и тези дадени в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281,ал.5 вр. ал.1 от НПК, в
кредитираните от съда части, от показанията на св.М.А. и П.И., от показанията
на Л.М. и Ж.Р., от заключенията на назначените и изготвени две съдебно-почеркови експертизи, от Решение № 1882/22.04.2013
год. по гр. дело № 100/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 30 -ти
състав и от останалите материали по гр.дело в това число и Заявление
/Декларация/ за припознаване вх.№ ИО1-9400-Б-3/19.07.2004г. на Община Варна, Район Младост /л.33 от
гр.д.№100/2013г./, от приобщените по делото преписи от акт за раждане и
дубликат на удостоверение за раждане на детето М., от
приобщените по делото справки от ТД на НАП, Агенцията по заетостта, справка от
Търговски регистър, справка и приложени
копия от ИД № 4209/2013 год. По описа на СИС, заверени преписи от материалите
по гр.д.№ 4525/2020г. по описа на ВРС, справка за съдимост и останалите
приложени към делото писмени доказателства, като всички доказателства са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и не водят на различни правни изводи.
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият Б.Д.А.,
ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Девня, българин, с българско
гражданство, със средно образование, разведен, работи, неосъждан, с
деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.183, ал.1 от НК, тъй като за периода от месец август 2013 год. до месец април 2020 год.
включително, в гр. Варна, след като бил осъден с Решение № 1882/22.04.2013 год.
по гр. дело № 100/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 30 -ти състав,
влязло в законна сила на 23.07.2013 г., да издържа свой низходящ - М.Б.А.,
родена на *** год., чрез нейната майка и законен представител Р.И.Д.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 81 (осемдесет и една) месечни вноски по 90 (деветдесет) лева,
общо в размер на 7290.00 (седем хиляди двеста и деветдесет) лева
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно,
неосъждано физическо лице.
Престъплението по чл. 183 от НК,
засягащо обществените отношения в семейството, в инкриминираната от прокурора в
настоящото дело форма на изпълнителното деяние, се осъществява чрез бездействие
и намира обективен израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на
издръжка, в размер на две или повече месечни вноски. За ангажиране на
наказателната отговорност на извършителя за визираното продължено престъпно
посегателство е изискуемо обаче инкриминираното неизпълнение на алименти задължения /неплащане на издръжка на съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра/ да е съзнателно. Авторът на неправомерното
деяние трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за
плащане на издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите
суми, като преследва настъпването на общественоопасните
последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в
забава/. Последното индицира на субективните
измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал.
1 от НК, за доказването на които е необходимо установяване на
обективна възможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от
непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка.
От обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено от подсъдимия чрез бездействие, изразяващо се в съзнателно
неизплащане на определената с влязъл в сила съдебен акт месечна сума за
издръжка на низходящата му, в размер на повече от две месечни вноски – 81
месечни вноски по 90 лв. на обща стойност 7290.00 лв.
Безспорно в случая се касае за
неизплащане на издръжка в полза на низходяща сродница. Ирелевантно
в случая е, че произходът от бащата е установен посредством акт на припознаване
от страна на подсъдимия, както и че той не е биологичен баща на детето М.Б.А.. Припознаването
по смисъла на СК представлява нормативно признат способ за установяване на
произход от бащата без участието на
съда, при който волеизявлението на припознаващия не подлежи на контрол от
страна на административния орган от гледна точка на неговата вярност.
Законодателят урежда припознаването като личен, едностранен, формален,
декларативен акт на едно лице, че посоченото като припознато дете произхожда от
него, при осъществяване на който се спазват нормативно регламентирани
производствени правила с цел постигане на максимална гаранция при охрана
интересите на засегнатите лица. Ето защо припознавайки детето М.А., подс. А. е поел родителско задължение спрямо нея, в това
число и задължението да я издържа.
Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е
типично продължено престъпление, осъществявано чрез трайно, непрекъснато,
„продължаващо” бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване,
зависещи или не от волята на дееца. Довършването на престъплението може да бъде
решение на дееца за извършване на дължимото се действие или извън волята му,
например започване на наказателно преследване за неправомерното му поведение.
Съдебната практика и правната теория обаче е изяснила, че този начин на
осъществяване на продълженото престъпление е следствие на обединяването на
отделните престъпни действия/бездействия в едно единствено престъпление от
субективното отношение на дееца за постигане на преследвания противоправен резултат, като само по изключение
продължителността в осъществяването на деянието оказва влияние върху правната
квалификация. Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е насочено срещу
обществените отношения в семейството /с което се цели защита на ежедневните
нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от
имуществата си и издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се
избегнат неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва,
че тя следва да се плаща ежемесечно/и намира обективен израз в неизпълнение
чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в
размер на две или повече месечни вноски, без обаче законодателят да е посочил
изискването те да са „последователни”. Престъплението не би било извършено,
само ако се установи, че лицето е изплатило цялото си задължение, или
неизпълнението е под две месечни вноски, или пък то бъде погасено /напр. поради
навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си,
или го продължава, но за което следва да има влязло в сила ново решение, че
дължащият издръжка може да му я осигури; при смърт на издържаното лице;/. Такова
доказателство в случая не са налице. В този смисъл е и константната практика на
ВКС- например Решение №424/02.12.2014 по дело №1345/2014 на ВКС, НК, I н.о.,
докладчик съдията Н.Д..
В настоящия случай от влизане в сила на
съдебното решение, до м.април 2020г. подс. не е
заплатил нито една месечна издръжка за детето М.А.. Видно от доказателствата по
делото А. е имала нужда от осигуряване на дължимата издръжка, тъй като предвид
лошите хигиенни и материални условия при които е отглеждана е изведена от
семейството на нейната майка- св.Д. и е настанена в приемно семейство.
От субективна
страна престъплението е извършено умишлено. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и ги е искал. Видно от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства подсъдимия
е бил запознат със съдържанието на исковата молба и съдебното решение. От
получените писмени доказателства, той е бил на ясно и с точното
местоживеене на детето – адреса на който
пребивава с неговата майка.. Въпреки
това не е предприел действия по заплащане на издръжката. Писмените доказателства, а и гласните такива
/обясненията на самия подсъдим/ са еднопосочни и по отношение на факта, че подс.А. в инкриминирания период е работил по трудови договори
с различни работодатели. Той е разполагал и с недвижимо имущество. В тази
връзка следва да се съобразява и разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, според
която родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите. Безспорно
доказателства за постоянна трудова заетост на подсъдимия в част от
инкриминирания период /съгласно справката от Агенцията по заетостта -л.47 ,
т.2от ДП- подсъдимият е регистриран като безработен в периода 13.02.2014г. до
27.01.2015г./, но той е бил в работоспособна възраст, като няма данни да страда
от здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността му да упражнява
общественополезен труд съответно до водят до обективна невъзможност за
изпълнение на задължението за издръжка. Нещо повече наличието на материални
затруднения не изключва наказателната отговорност за посоченото престъпление. След
като е установено, че подсъдимият е реализирал доходи /независимо какъв е
техният произход/ и е имал и други възможности за набавяне на допълнителни
такива, включително и чрез престиране на труд, а от
друга страна не се е възползвал от възможността за намаляване на дължимата
издръжка не може да се приеме, че той е бил в обективна невъзможност за
изплащането й. В горната насока е и налице достатъчно
константна съдебна практика на ВКС – Решение № 126/20.03.2015год. на ВКС по
н.д. № 205/2015год. І н.о.; Решение № 111/04.07.2016год. на ВКС по н.д.
№434/2016год. ІІІ н.о. Решение № 158/
25.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 690/2017 г., III н.о. и ред
други.
Съдът
намира, че по отношение на подсъдимия е неприложима привилегията на чл.183,
ал.3 от НК, тъй като той не е заплатил нито една от дължимите вноски в инкриминирания
период.
С оглед горното и като прецени, че
обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.301,
ал.2 от НПК, със събраните в производството доказателства, съдът призна подс.Б.А. за виновен по предявеното му обвинение по чл.183, ал.1
от НК.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът приема обстоятелството, че подсъдимият е с чисто съдебно
минало.
Като
отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът приема фактът, че подс. не е изплатил нито една месечна вноска от дължимата
от негова страна издръжка и е натрупал, като дължими, общо 81 пълни месечни
вноски на обща стойност лв., с което сериозно е затруднил издръжката на
детето си , живеещо очевидно в нищета. Като отегчаващо вината обстоятелство
съдът отчете и пълното дезинересиране на подсъдимия
от негово дете.
Съдът, определяйки наказанието прецени, че
на подсъдимия Б.А. следва да се наложи наказание при условията на чл.54
от НК. Съобразно превеса на отегчаващите вината обстоятелства, както и предвид
разпоредбата на чл. 183 ал.1 от НК, предвиждаща две алтернативни санкции
/лишаване от свобода и пробация/, съдът счита, че
целите на наказанието съгласно чл.36, ал.1 от НК ще се постигнат, ако на
подсъдимия А. бъде наложено наказание „Пробация” със
следните пробационни мерки: на основание
чл.42”А”,ал.2, т.1 от НК-“Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти
седмично и на основание чл.42”А”,ал.2, т.2 от НК-”Задължителни периодични срещи
с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Наказанията са визирани
алтернативно и предвид личността на
подсъдимия, неговата възраст, обстоятелството, че същият работи, съдът намира, че единственото адекватно
наказание би било алтернативно предвиденото в разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК наказание „Пробация” и то в минимално предвидения
от закона размер. Така наложеното от съда наказание е достатъчно за постигане
целите на генералната превенция и за оказване на нужното поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие спрямо дееца. Съдът в настоящия си състав,
намира, че и дори и най-лекото наказание „Лишаване от свобода”, в конкретния
случай би се оказало несъразмерно тежко..
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия Б.А. да заплати сумата от
391.00 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Районен съд -
Варна.
По
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: