№ 347
гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Въззивно търговско дело № 20225001000243 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят ищец СТ. Д. Ц., редовно призован, не се явява, не
се и представлява.
Жалбоподателят ответник ИВ. Н. Б., редовно призован, не се
явява. За него адв. Ж.К., редовно упълномощен от по-рано.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се.
Образувано по въззивна жалба на ИВ. Н. Б., представляван от адв.
Ж.К., срещу решение от 18.02.2022 г., постановено по т.д. № 156/2020 г. по
описа на Окръжен съд Пазарджик, в частта, с която предявеният
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК е уважен в размер на
94 100 лв., за която сума е признато съществуването на вземането на ищеца,
ведно със ЗЛ от 12.12.2019 г. до окончателното връщане на паричната сума,
като са изложени съображения за процесуална и материална
незаконосъобразност на атакуваното решение в посочената част. Жалбата е
подробно мотивирана относно всеки един от пунктовете, които се оспорват от
жалбоподателя, а искането, отправено до въззивния съд, е да бъде отменено
като неправилно обжалваното решение в частта, с която предявеният
установителен иск от С.Ц. е уважен и е признато съществуването на неговото
вземане по отношение на ответника ИВ. Н. Б., като бъде постановено друго
1
съдебно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Към въззивната жалба е
приложен списък на разноските.
В предвидения за това срок е постъпил отговор от адв. Р.П.,
процесуален представител на С.Ц., с който се оспорва въззивната жалба и се
настоява решението в атакуваната част да бъде потвърдено.
Въззивна жалба е постъпила и от ищеца в първоинстанционното
производство СТ. Д. Ц. срещу постановеното решение от 18.02.2022 г. по т.д.
№ 156/2020 г. на Окръжен съд Пазарджик, в частта, с която предявеният
установителен иск е отхвърлен за разликата над 94 100 лв. до претендираните
100 000 лв., представляващи вземане, което ищецът твърди да има по
отношение на ответника въз основа издаден запис на заповед и за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение. Изложени са съображения за
неправилност на решението и за допуснати съществени процесуални
нарушения при неговото постановяване. Направено е искане, аргументирано
с разпоредбата на чл. 266 ал. 3 ГПК, да бъде прието като писмено
доказателство представената пред първата инстанция декларация от
01.06.2016 г., като е оспорен отказът на първоинстанционния съд да приеме
същото писмено доказателство с мотив, че е настъпила преклузия за
ангажирането му, както и с мотив за неотносимост на същата към предявения
иск. Претендират се разноски.
В предвидения за това срок не е постъпил отговор на
депозираната въззивна жалба от ищеца.
Постъпило е чрез ССЕВ/ДАЕУ писмо вх. № 3958/19.05.2022 г.,
подадено от адв. Р.П., в качеството му на процесуален представител на С.Ц.,
като в графа „съдържание“ е отбелязано, че се изпращат до съда писмена
защита, списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита съдействие,
преводно нареждане и авизо за изплатения адвокатски хонорар. Съдът
констатира, че като приложение в посоченото писмо липсва писмена защита
от адв. Р.П..
Адв. К. – Поддържам моята въззивна жалба. Оспорвам въззивната
жалба на ищцовата страна.
Относно доказателственото искане считам, че същото е
недопустимо, тъй като производството се е развило по гл. XXXII Търговски
спорове. Съгласно чл. 372 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, в
която е приложил писмени доказателства, но процесното писмено
доказателство не е приложено към допълнителната искова молба. Поради
тази причина в откритото съдебно заседание то вече е недопустимо, тъй като
е преклудирано. Без правно значение дали е относимо към предмета на спора,
или не, но аз считам, че тази декларация е неотносима и към предмета на
спора. Що се отнася до довода на ищцовата страна, че трябва да се приложи
чл. 146 ал. 3 ГПК, считам, че това е неправилно становището, тъй като чл. 372
е специална норма спрямо чл. 146 ал. 3 ГПК, която се прилага само и
единствено при разглеждане на делото по реда на общия исков процес. Така
че специалната норма изключва нормата и поради тази причина е настъпила
2
преклузия за неговото представяне, поради което моля съда да не уважава
това искане.
Съдът счита за основателно направеното доказателствено искане
от жалбоподателя С.Ц.. Заявеното възражение за изтекла погасителна давност
е наведено за първи път от ответника с депозирания от него допълнителен
отговор на допълнителната искова молба. Срокът за ангажиране на
доказателства, респ. за становище по направените възражения в
допълнителния отговор на допълнителната искова молба за ищеца е именно
проведеното първо съдебно заседание, в което страната ищец е направила
своето доказателствено искане, съответно налице е произнасяне на
решаващия първоинстанционен съд за оставянето му без уважение, поради
настъпила преклузия и неотносимост.
Следва да се има предвид още и че с изготвения проект за доклад
първостепенният съд не е разпределил доказателствена тежест по наведеното
от ответника възражение за изтекла погасителна давност и в този смисъл
всяко доказателствено искане, заявено именно за оборване възражението за
погасяване на иска по давност, е процесуално допустимо до момента, в който
няма указания от съда за това кой носи доказателствената тежест. Затова, като
е отказал да приеме представената от ищеца декларация, съдът е допуснал
процесуално нарушение, което обуславя приложението на чл. 266 ал. 3 ГПК и
налага същото това писмено доказателство да бъде прието от въззивната
инстанция.
С оглед горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложената от жалбоподателя ищец в
първоинстанционното производство към депозираната от него въззивна
жалба декларация от 01.06.2016 г.
ПРИЛАГА по делото списък по чл. 80 ГПК, договор за правна
помощ и съдействие и преводно нареждане на жалбоподателя ищец.
Адв. К. – Нямам други доказателствени искания.
С оглед липсата на доказателствени искания и като счете делото
за изяснено от фактическа страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. К. – Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите
въззивната ни жалба, както и да присъдите разноските, които са част от тази
въззивна жалба. Подробни фактически и правни доводи съм дал в самата
въззивна жалба. Не считам по същество да ги преповтарям пред вас.
Считам, че въззивната жалба на насрещната страна е
неоснователна и моля да я отхвърлите.
3
В първоначалната искова молба ищецът е въвел като основание
абстрактната сделка, която не се нуждае от друго съдържание. С оглед нашия
отговор той е въвел каузални правоотношения, при които абстрактната сделка
се явява гаранция или има гаранционно-обезпечителна функция. Тогава с
допълнителния отговор ние сме направили възражения в срок за изтекла
погасителна давност на съответните каузални правоотношения, които съдът е
формулирал като евентуално договор за заем. Искам да кажа, че подаването
на заявление за заповедно производство по реда на незабавното изпълнение,
както и издаването на съответно решение, предявяване на иска по чл. 422
ГПК, като правно основание, не са основание да се прекъсне течението на
давността по каузалното правоотношение. Такова е становището на правната
теория, такава е и задължителната съдебна практика, която съм приложил.
Ето защо моля да уважите въззивната ни жалба.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили и че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 10.45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4