№ 36
гр. Търговище, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
Членове:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
ЙОРДАН П. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора М. К. А.
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Частно наказателно
дело № 20233500200058 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).
Образувано е по постъпило в Окръжен съд гр. Търговище – Удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган на Република Австрия, по
дело ( досие ) № BH-GS/03/216000054384/21, постановено на 14.10.2021 год., влязло в сила
на 03.11.2021 год. спрямо българския гражданин А. А., роден на 03.11.1978 год.
Към удостоверението са приложени – покана за доброволно плащане на български и
немски език. Решението е издадено за извършено нарушение на Закона за движение по
пътищата: „на 31.08.2021 год. в 03:49 часа в Nickelsdorf, A 4, StrKm 61, 950 Fahrtrichtung
Ungarn автомобил с рег. № Т 06 47 ЕВ при максимално разрешена скорост от 80 км/ч се е
движил с превишена скорост от 23 км/ч (след изваждането на допустимата погрешност
на измерването)“, с което е нарушен Закона за движение по пътищата на Австрия.
Наложените финансови санкции се изразяват в налагане на задължение на глоба в размер на
95 евро.
При направената справка в НБД се установи, че трите имена на лицето са А. А. А.,
роден на 03.11.1978 год. в гр. Търговище, с постоянен и настоящ адрес с. О..., общ.
Търговище, ул. „В....“ № 12, с ЕГН **********.
1
В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението от австрийската
страна е пълно, отговоря на изискванията на закона и следва да бъде признато.
Засегнатото лице А. А. редовно призован не се явява. От него е постъпила писмена
защита, с която се оспорва искането за признаване на наложената финансова санкция, като
се моли да се откаже признаването му. Представени са като доказателства копие
регистрация на ПС № *********, от което било видно, че превозното средство е ремарке,
както и служебна бележка, от която било видно, че по време на деянието е бил в Р България.
Твърди се, че по българското законодателство административно-отговорното лице е водача
на МПС, а в случая се касаело за платформа – ремарке. Същото не представлявало
нарушение по българското законодателство. Не бил уведомен за постановеното решение от
австрийските власти, поради което били нарушени правата и защита му. Не бил управлявал (
дърпал ) въпросното ремарке
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази
следното:
Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции от
несъдебен орган на Австрия, който е постановил Решение ( дело) № №
BH-GS/03/216000054384/21, постановено на 14.10.2021 год., влязло в сила на 03.11.2021
год. спрямо българския гражданин А. А.. Същото се отнася за извършено нарушение на
закона за движение по пътищата на Австрия, а именно движение на МПС с превишаване на
максимално допустимата скорост, каквото нарушение е и по българското законодателство,
каквото е изискването на чл.30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Това нарушение е извършено на
територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските
съдилища. Представеното Удостоверение е пълно, като отговаря на изискванията по чл. 4 от
Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното
признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че срещу извършилото
нарушение лице за същото деяния в Република България или в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. В приложеното
удостоверение не е посочено да е извършено частично плащане, не са представени
доказателства и пред настоящият съд. Изпълнението на решението не е с изтекла давност
по българското законодателство, и решението не се отнася за решение на български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция
подлежаща на изпълнение е в размер 95 евро. Решението не се отнася за деяние, което по
българското законодателство се счита извършено изцяло или отчасти на територията на Р
България, или са били извършени извън територията на издаващата държава, и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на
такива деяния.
2
Решението се отнася за деяние, както се посочи по- горе, което съставлява
административно нарушение и според българското законодателство – „движение на МПС с
превишена скорост“, което е и нарушение по ЗДвП на България, въпреки, че това условие не
е задължително в случая, тъй като съгласно чл.30, ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС двойна
наказуемост не се изисква за административно нарушение, което нарушава правилата за
движение по пътищата.
Решението, което е постановено срещу засегнатото лице А. А., който към момента на
извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административно-наказателна
отговорност и подлежи на административно наказание, които обосновават решението.
Видно от представеното Удостоверение решение № BH-GS/03/216000054384/21,
постановено на 14.10.2021 год., влязло в сила на 03.11.2021 год. спрямо българския
гражданин А. А., същото е било писмено. Бил е уведомен съгласно законодателството на
Австрия лично, или чрез упълномощен според националния закон представител относно
правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.
Наведените доводи в писмената защита от засегнатото лице Генчо Генчев са
неотносими, предвид горепосоченото в чл.30, ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, а именно, че
двойна наказуемост не се изисква за административно нарушение, което нарушава
правилата за движение по пътищата. Или иначе казано цитираните възражения касаят
извършено нарушение по българският ЗДвП. Наистина по българското законодателство
отговорността е лична, и касаят водача на МПС, но с оглед разпоредбата на чл.30, ал.2 т.1 от
приложимия закон не се изисква двойна наказуемост. Т.е. в държава членка може едно
нарушение да бъде санкционирано, а по българското законодателство въобще да не е
нарушение. При тези случаи се прилага законодателството на държавата където е извършено
нарушението. Съдът в изпълняващата държава няма право да изследва законодателството в
изпращащата държава, относно това дали описаното деяние е административно нарушение,
дали следва да се наказва собственика на автомобила или водача на същият. Безспорно е
установено, че автомобила ( платформата ) е собственост на засегнатото лице Генчо Генчев.
Относно наведеното в писмената защита, че същият не бил уведомен за
административното производство, съдът следва да посочи следното:
1. Решението, което е постановено срещу засегнатото лице Генчо Генчев, който към
момента на извършване на нарушението е бил пълнолетен, и същият носи
административно-наказателна отговорност и подлежи на административно наказание,
които обосновават решението.
2. Видно от представеното Удостоверение решение BH-GS/03/216000045969/21,
постановено на 04.11.2021 год. влязло в закона сила на 24.11.2021 год. по отношение
на българския гражданин Генчо Генчев, същото е било писмено.
3. Бил е уведомен съгласно законодателството на Австрия лично, или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва решението,
3
както и за сроковете за обжалване.
С оглед горното неоснователно е искането за присъждане на разноските по делото, тъй
като не са налице предпоставките на чл.189 от НПК.
Предвид посоченото, съдът счита, че наведените възражения са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Официалния курс на Еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ
от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като Официалния курс на лева
към еврото е 1955,83 лева за едно евро. Следва да се приложи и закона за деноминацията на
лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. като видно от чл.1 на този
закон считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като 1000 стари лева се
заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева.
От така посоченото равностойността на 95 евро по официалния фиксиран курс на БНБ е
185.80 лева.
От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение
е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже
признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция,
тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на
органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № BH-GS/03/216000054384/21, постановено на 14.10.2021
год., влязло в сила на 03.11.2021 год. спрямо българския гражданин А. А. А., роден на
03.11.1978 год. в гр. Търговище, с постоянен и настоящ адрес с. О..., общ. Търговище, ул.
„В....“ № 12, с ЕГН **********, от несъдебен орган на Република Австрия, с което е
наказана да заплати „Глоба“ в размер на 95 евро равностойни на 185.80 лв. (сто осемдесет
и пет лева и осемдесет стотинки) по курс на БНБ към датата на влизане на решението в
сила 03.11.2021 год., за извършено административно нарушение – превишаване на
максимално разрешена скорост, с което е нарушен закона за движение по пътищата
Република Австрия.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото решение на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението Националната
агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като
след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава.
4
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава в Австрия, чрез
формуляр 2, както и Министерството на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес, пред
Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от
ЗПИИРКОРНФС, не спира изпълнението на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5