Р Е Ш Е Н И Е №260233
29.03.2022 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XІI-ти
гр. състав, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесет
и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9918/2020
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
235 от ГПК – решение по съществото на спора.
Искове на на „ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против А.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
и с искове с правно основание в чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 79 и 86 от ЗЗД да се установи вземане на дружеството, за което то
разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според фактите в исковата молба,
ищецът е комунален оператор, водоснабдително дружество, което доставило на
ответника до негов обект – жилище в гр. *******************,
питейна вода за периода 12.10.2015г. – 06.12.2019г. на стойност от 1028.67 лв., която останала незаплатена въпреки
издадените за целта фактури и изтекъл срок за плащане, предвиден в Общите
условия по договор между страните. Количеството на доставената вода било определено
нормативно , по реда на общите условия между страните , тъй като в имота нямало
монтирано средство за търговско измерване - водомер. Ищецът се снабдил със заповед за плащане по ч.
гр. дело № 206 по описа на Районен съд –
Пловдив, ІХ гр.състав , за 2020г, в която,
освен главницата, била заповядана
за плащане и лихва в размер на 155.37
лв. за период на забавата от 31.12.2015г до 30.11.2019г., и законна лихва от
датата на подаването на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. Заповедта се връчила на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
и ищецът, на което дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на вземането си и
присъждане на разноските по спора.
Ответникът оспорва иска в своевременен отговор,
отрича да е потребител на доставяна от ищеца вода – не било доказано да е собственик или ползвател на имота на ул.*****************. Отрича се реалната
доставка на вода до имота, както и правото на оператора да определи доставеното
количество нормативно , а искът бил и
недоказан по размера си, тъй като се базирал на изходящи от ищеца частни
документи. Възразява се също така, че за вземането е изтекла погасителната
давност, като се позовава на кратката тригодишна такава. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Установителен иск по смисъла на
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, субективно и акцесорно
съединен между същите страни с
искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът
е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414
и 422 от ГПК и има идентичност между
заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по смисъла
на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за
водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК
оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор
при публично известни общи условия.
Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги
на потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези
комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа
надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които
има разкрита партида в оператора на тяхно име. Изрично сключен между страните
писмен договор не е необходим. Не се
спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно на името на ответника; дори да бъде приет за недоказан
този факт, той не е от значение за отговорносттта на абоната – собственик на имота, тъй като правото на собственост е
достатъчно ,за да възникне качеството му на потребител по смисъла на чл. 2 от
приложимите общи условия.
По делото обаче отсъстват
доказателства, които да легитимират ответника като собственик или ползвател на
водоснабдения имот. От приложените по делото писмени доказателства, единствено
в копията от карнетите / отчетните картони има посочване на името на ответника
, но само като титуляр на разкритата при ищеца партида; това посочване е изолирано и затова - негодно да докаже право на собственост или
право на ползване ( вкл. договорно ) върху водоснабдения имот . Няма копие от
кадастралната карта на П. с данни от кадастралния регистър за имота, извлечение от партидата на имота в
АВписванията, копие от нотариален акт ,
декларация по чл. 14 от ЗМДТ или каквато и да било друга индиция И. да е собственик или ползвател на имота на
годно правно основание. Тоест, не се установи да има между страните договор при
общи условия като източник на задължението на ответника да плати стойността на доставената вода.
Само заради изложеното, съдът
следва да отхвърли иска .
За пълнота , спори се и по размера
на иска , с мотив, че доставчикът неправомерно е определил количеството на доставената вода –
нормативно, без обаче да има право на това. Съдът не споделя това възражение.
Водомерът (като средство за търговско измерване) е собственост на потребителя,
чието задължение е да го монтира ( чл. 18 ал. 3 от ОУ ) и да го поддържа
в изправност ; в тежест на същия е да докаже този факт, след като черпи права
от него. Не се твърди наличие на водомер , а и този факт остана недоказан, в тежест на ответника да посочи този факт и
да го докаже , след като черпи права от него,
а неизправността на водомера е отрицателен за ищеца факт. Ищцовото
дружество няма задължение да уведомява
абоната си , че водомера му липсва , не мери точно или че не е преминал
изискуемата метрологична проверка , и затова приложима е нормата на чл. 23 ал. 5
от ОУ , като за оператора е възникнало
предвиденото там право да определя
нормативно доставеното количество вода.
Съдът споделя и - отчасти-
възражението за изтекла погасителна давност. Задължението на ответника е да плаща периодично по смисъла
на чл. 111 буква „в „ от Закона за задължениято
и договорите и Тълкувателно решение №
3/2011 , ОСГКТК, и на соченото основание то се погасява с изтичането
тригодишен период на бездействие на кредитора. Заявлението за издаване на
заповед за плащане е подадено в съда на дата
12.02.2020г, и това означава , че са погасени всички вземания на
кредитора с настъпил преди 29.01.2017г. падеж.
Исковете следва да бъдат
отхвърлени.
На ответника не се присъждат
разноски, тъй като не е направил такива, бил е представляван от особен
представител.
Воден от изложеното и на основание
чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, да бъде признато за установено по
отношение на А.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че в отношенията между
страните , ответника дължи на ищеца плащане на
следните суми по договор за доставка на питейна вода , за които е
издадена заповед за плащане по ч. гр.
дело № 206/2020г.: 1028.67 лв. – главница за периода 12.10.2015г. –
06.12.2019г.; лихва в размер на 155.37
лв. за период на забавата от 31.12.2015г до 30.11.2019г., и законната лихва
върху главницата от 09.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането , като неоснователен.
Решението подлежи на обжалван е
пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ