Решение по дело №2480/2022 на Административен съд - Варна

По съображения, че заповедта не съдържа мотиви, въз основа на които да се прецени волята на административния орган да наложи процесната ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП, и при оспорване на получения при тестването с Dreger Drug test 5000, фабр. № ARАМ – 0004 положителен резултат за употребата на амфетамини от водача се иска заповедта да бъде изцяло отменена от съда.

В проведените по делото открити съдебни заседания жалбата се поддържа изцяло от пълномощника на жалбоподателя адвокат А.А., който в пледоарията по съществото на спора в с. з. на 12.07.2023 г. претендира при отмяна на заповедта на доверителя му да се присъдят направените по делото съдебни разноски.

Ответникът по делото - полицейския инспектор в ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, се представлява по делото от юрисконсулт Г. Г., който оспорва жалбата като в с. з. на 12.07.2023 г. в пледоарията по същество на спора моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при отхвърлянето й от съда.

Съдът като прецени, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, предявена в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 АПК от процесуално легитимирано лице, адресат на приложената ПАМ, намира производството по делото за процесуално допустимо и поради това - за подлежащо на разглеждане по основателността на оспорването.

По основателността на жалбата съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

С издадена от полицейски инспектор в ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, заповед № 22-0819-001466/13.10.2022 г. на жалбоподателя В.К.М. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В съдържанието на заповедта прилагането на мярката е мотивирано с обстоятелството, че на 12.10.2022 г., около 09:52 ч. в гр. Варна, по ул. „**“ в посока бул. „**“, до кръстовището с ул. „**“, В.К.М. е управлявал собствения си лек автомобил „Рено Клио“, рег. № **, след употребата на наркотични вещества или техни аналози, което било установено с техническо средство Dreger Drug test 5000, фабр. № ARАМ–0004, отчело с проба № 188 положителен резултат за амфетамин. В заповедта е посочено, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № 114882/12.10.2022 г.

По преписката е приложена цитираната в обстоятелствената част на заповедта проба /тест/ № 188, направена на 12.10.2022 г. в 9:57:37 ч. с Dreger Drug test 5000, фабр. № ARАМ–0004 и отчела положителен резултат за амфетамин. Съгласно чл. 5 ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП, е изготвен Протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични или упойващи вещества, рег. № 819р-29490/13.10.2022 г., в който е попълнен номерът на пробата с Dreger Drug test 5000, фабр. № ARАМ–0004, като резултатът от нея е вписан и в издадения на водача талон за изследване № 114882/12.10.2022 г., връчен му на 12.10.2022 г. в 10:15 ч.

По преписката е приложен Протокол *********-10000 от 04.03.2021 г. за сервизна проверка на Dreger Drug test 5000, фабр. № ARАМ–0004, със заключение за годност на уреда, но тъй като според посоченото в протокола срокът на валидност на проверката е 12 месеца, тоест до 04.03.2022 г., а процесната проверка е извършена на 13.10.2022 г., в първото по делото съдебно заседание на 08.03.2023 г. съдът е дал възможност на ответника да представи по делото доказателство за техническата изправност на техническото средство Dreger Drug test 5000, фабр. № ARАМ–0004, към датата на извършване на проверката 12.10.2022 г. В изпълнение на тази възможност началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна е представил по делото с писмо с. д. № 5503/10.04.2023 г. Протокол ********* - 10000 за извършена на 22.11.2021 г. сервизна проверка на Dreger Drug test 5000, фабр. № ARАМ–0004, със срок на валидност 12 месеца, в който като оценка за състоянието на апарата са посочени следните резултати: вътрешен тест- без грешки; батерия – изправна; оптичен тест – без грешки; изпробване с тестова касета – без грешки; външен вид – изправен. Съгласно протокола, при сервизната проверка са извършени ремонтни дейности по уреда като са подменени зарядното устройство и акумулаторната батерия. От така представения и приобщен в с. з. на 12.07.2023 г. към доказателствения материал по делото Протокол ********* - 10000 от 22.11.2021 г. с основание може да се заключи, че при извършената на 12.10.2022 г. проверка на жалбоподателя за употребата на наркотични и упойващи вещества уредът е бил технически изправен, тъй като резултатът от последно извършената му сервизна проверка е бил в срок на валидност.

Същевременно от приложената по преписката заповед № 8121з-329/22.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че на основание чл. 1 ал. 4 и 5 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП и чл. 33 т. 9 ЗМВР министърът е определил проверката за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС да се извършва именно с уред за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози Dreger Drug test 5000 с тестова касета Dreger Drug test 5000 Test-Kit.

Съгласно приложената по преписката Докладна записка от 12.10.2022 г. на извършилия проверката младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна К.Й.Д. , след установяването на положителния резултат от тестването за наркотични вещества на водача е съставен АУАН, серия GA, № 746830/12.10.2022 г. /приложен по преписката/, издаден му е талонът за кръвна проба № 114882/12.10.2022 г. и на основание чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП водачът е придружен от полицейския служител до ВМА – Варна за вземането на проба за химичен анализ. Към момента на приключване на устните състезания по делото все още няма данни за резултата от изследването като с писмо с. д. № 5503/10.04.2023 г. началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна е уведомил съда, че в сектор „Пътна полиция“ не е постъпил резултат от биологичната проба на водача.

Приложените по административната преписка писмени доказателства - проба № 188 от 12.10.2022 г. с Dreger Drug test 5000, фабр. № ARАМ–0004, отчела положителен резултат за амфетамини; протокол рег. № 819р-29490/13.10.2022 г. за извършване на проверка за употребата на наркотични или упойващи вещества; талон за изследване № 114882/12.10.2022 г., в който е вписан резултатът от проба № 188 и Протокол № ********* - 10000 от 22.11.2021 г. за успешно премината периодична сервизна проверка на Dreger Drug test 5000, фабр. № ARАМ–0004, са достатъчни, за да обосноват в случая наличието на една от алтернативно регламентираните в чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП материално-правни предпоставки за прилагане на предвидената в разпоредбата принудителна административна мярка, а именно управлението на моторното превозно средство след установената с тест употреба от водача на наркотични вещества или техни аналози. Следва да се посочи, че в нормата в условията на алтернативност са предвидени две самостоятелни възможности за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози: с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, което ще рече, че положителният резултат от теста е бил достатъчен в случая, за да се приложи предвидената в разпоредбата ПАМ „временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. За решаването на въпроса за отговорността на водача по чл. 343б ал. 3 НК е образувано досъдебно производство № 516/2022 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, данни за което се съдържат по административната преписка.

Действително, в чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП изрично е регламентирано, че при наличие на изследване от кръвна проба установените стойности са определящи. По делото обаче няма спор, че резултатът от взетата кръвна проба на водача въз основа на издадения му талон за изследване № 114882/12.10.2022 г. не е готов и ще се забави във времето. Процесуалните закони /АПК и субсидиарно приложимият ГПК, на основание чл. 144 АПК/ не предвиждат процесуална възможност за спиране на производството по делото в подобна хипотеза.

Същевременно приложеният към жалбата до съда фиш за токсикохимичен анализ, издаден от ВМА – Варна, съгласно който в пробата от урина и кръв на пациента В.К.М., дадена по негово желание на 13.10.2022 г. в 09:40 ч., не се открива наличие на наркотични вещества, не представлява доказателство, което убедително да се противопостави на резултата от тестване с дрегера и по този начин да го разколебае, тъй като, освен че в самия фиш е посочено, че анализът няма доказателствена стойност, но и подобен начин на установяване на употребата на наркотични вещества не е регламентиран в издадената на основание чл. 174 ал. 4 ЗДвП Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП. Съгласно чл. 3 ал. 2 от наредбата при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно Приложение № 1. Съгласно чл. 3 ал. 3 талонът се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. Съгласно чл. 3а от наредбата талонът за извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване за употребата на наркотични вещества или техни аналози се издава в три случая: 1/ когато лицето откаже извършването на проверка с техническо средство или тест; 2/ когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3/ когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. От данните по преписката става ясно, че в случая е налице втората от визираните в чл. 3а предпоставки за извършването на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Лабораторното изследване не може да бъде извършено обаче в произволно избрано от водача място и време и без легитимирането му за това с издадения за целта талон за изследване. Съгласно 6 ал. 6 от наредбата контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като задължително вписва в него мястото, където да се извърши установяването и срока на явяването за изследване, който е до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – във всички останали случаи. За извършването на преценка доколко при явяването в лечебното заведение водачът е спазил указания му в талона срок, чл. 13 от наредбата предвижда изискване при явяването на лицето за медицинско изследване в амбулаторния журнал на лечебното заведение да се впишат датата и часът на явяване, а наред с това и номерът и датата на издаване на талона за изследване и контролният орган, който го е издал, както и часът на вземане на пробите за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, а след изпращането им в изследващата лаборатория – и датата на изпращането. Значението на срока за явяване на водача в лечебното заведение е видимо от чл. 15 ал. 6 от наредбата, според който при неявяване на лицето за изследване в указания му в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая при връчен на водача талон за изследване на 12.10.2022 г. в 10:15 ч. пробата по изготвения фиш за токсикохимичен анализ, на който се позовава жалбоподателят, е взета на 13.10.2022 г. в 09:40 ч., тоест почти цяло денонощие след връчването на талона за изследване, който факт сам по себе си е достатъчен, за да не бъде взет под внимание по делото този резултат.

Като неотговарящ на изискванията по наредбата относно регламентираните в нея ред и условия за извършване на медицинските и химико-токсикологични лабораторни изследвания за употребата на наркотични вещества или техни аналози, представеният по делото фиш за токсикохимичен анализ не може да се кредитира като годно доказателство относно факта употребил ли е водачът наркотични вещества при управлението на превозното средство на посочените в заповедта по чл. 172 ал. 1 ЗДвП дата и час. Такова доказателство е единствено изготвеният на основание чл. 24 ал. 2 от наредбата протокол за химическо или химико-токсикологично изследване за определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, който лабораторията, извършила изследването, има задължението по 77 ал. 1 от наредбата служебно да изпрати заедно с протокола по чл. 14 ал. 2 на структурата, посочена в талона за изследване. Съгласно чл. 24 ал. 2 от наредбата, резултатите от химическото или химико-токсикологичното лабораторно изследване по чл. 22, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 се отразяват в протокол за химическо или химико-токсикологично изследване за определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Протоколът се подписва от лицето, извършило изследването, като задължително съдържа данни за: имената, длъжността и местоработата на извършилия изследването специалист; имената и ЕГН на изследваното лице; кога, как и какви проби са постъпили за изследване; състоянието на пробите при постъпване в лабораторията; номерата на стикерите, с които са запечатани пробите; кога е извършено изследването; използваните аналитични методи и получените резултати.

Към момента на приключване на устните състезания по делото все още не е изготвен предвиденият в чл. 24 ал. 2 от наредбата протокол с резултата от извършеното на жалбоподателя по реда на наредбата химико-токсикологично изследване, меродавно за установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Когато този резултат е готов, ако с него се потвърди защитната теза на жалбоподателя, че на посочените в заповедта по чл. 172 ал. 1 ЗДвП дата и час не е управлявал автомобила под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, каквото е и твърдението му в жалбата, това би било основание за иницииране на административно производство по глава ХІV, раздел І АПК /основание в чл. 239 т. 1 АПК/. Към този момент обаче положителният резултат за употреба на амфетамини по направената проба /тест/ № 188 с Dreger Drug test 5000, фабр. № ARАМ–0004, със съдържащите се по преписката доказателства за това е достатъчно основание да се приеме наличието на една от алтернативно установените в чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП материално-правни предпоставки за прилагане на предвидената в разпоредбата принудителна административна мярка.

За установяване компетентността на органа, наложил процесната ПАМ, по преписката е приложена заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Варна, с т. 1.8 на която, в упражнение на предоставената му с чл. 172 ал. 1 ЗДвП възможност за делегиране на правомощия, той е оправомощил полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна да прилагат с мотивирани заповеди за цялата територия, обслужвана от дирекцията, ПАМ по чл. 171 т. 1 ЗДвП, от каквато категория е и обжалваната по делото. Това сочи на наличието на материална компетентност на издателя на обжалваната по делото заповед № 22-0819-001466/13.10.2022 г.

От съдържанието на заповед № 22-0819-001466/13.10.2022 г. се установява и пълната несъстоятелност на оплакването, че административният орган не е изложил мотиви за прилагането на ПАМ. Обратно на това оплакване, в заповедта са посочени както фактите, релевантни за извършеното в хипотезата на чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, така и относимите правни норми.

Преследваната цел с налагането на процесната ПАМ е посочена в самия закон и тя е да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустанови административното нарушение. Прилагането на мярката спрямо водач, управляващ превозното средство при употребата на наркотични вещества или техни аналози, безсъмнено има за цел да осигури безопасността на движението по пътищата и по този начин да способства за ограничаването на многобройните пътно-транспортни произшествия в страната, нерядко и с човешки жертви.

В целостта си направените фактически констатации и правни доводи сочат на неоснователност на оспорването, поради което то следва да се отхвърли от съда, съгласно правомощието му по чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК.

При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Варна, на основание чл. 143 ал. 3 АПК, юрисконсултско възнаграждение, което предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото съдът определя в минимално посочения в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ размер от 100 /сто/ лева.

Воден от изложеното, съдът

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.К.М. срещу заповед № 22-0819-001466/13.10.2022. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която на жалбоподателя на основание чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

ОСЪЖДА В.К.М., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 100 /сто/ лева.

На основание чл. 172 ал. 5 ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

	Председател: