Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С Присъда № 527/06.10.2010 г. по НОХД № 725/2010 г. Горнооряховски районен съд е признал подсъдимият И. Й. И., роден на ... г. в гр. Г. О., с постоянен адрес с. Г. Г. Т., общ. Г. О., ул. А. С., № ..., българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, не работи, с ЕГН * за виновен в това, че на 10.04.2010 г. в с. Г. Г. Т., действайки като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, след предварителен сговор с Е. П. П., чрез използване на техническо средство, отнел с намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласието на собственика Н. Х. Г. чужди движими вещи на стойност 554 лева, при условията на повторност, в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 28, ал. 1 НК, вр. чл- 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58, ал. 1 НК, вр. чл. 54 и чл. 36 НК го е осъдил на 4 месеца „Лишаване от свобода”, които да изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип. Признал е същият подсъдим за невинен в това, че на 10.04.2010 г. в с. Г. Г. Т., действайки като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си, в съучастие с Е. П. П. като съизвършител, противозаконно унищожил чужда движима вещ на стойност 90 лева, собственост на Н. Г., поради което на основание чл. 304 го е оправдал по обвинението по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК. Признат е подсъдимия Е. П. П., роден на 30.08.1990 г. в гр. Г. О. ,с постоянен адрес с. Г. Г. Т., общ. Г. О., ул. Х. Б., №..., българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, понастоящем в З. Л., с ЕГН * за виновен в това, че на 10.04.2010 г. в с. Г. Г. Т., след предварителен сговор с И. Й. И., чрез използване на техническо средство, отнел с намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласието на собственика Н. Х. Г. чужди движими вещи на стойност 554 лева, при условията на повторност, в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58, ал. 1 НК, вр. чл. 54 и чл. 36 НК го е осъдил на 8 месеца „Лишаване от свобода”, които да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК привежда в изпълнение Присъда по НОХД 1097/2009 г. на ГОРС ,като наказанието от 4 месеца „Лишаване от свобода” следва да изтърпи отделно от наложеното с настоящата присъда наказание при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип. Признал е същият подсъдим за невинен в това, че на 10.04.2010 г. в с. Г. Г. Т., в съучастие с И. Й. И. като съизвършител, противозаконно унищожил чужда движима вещ на стойност 90 лева, собственост на Н. Г., поради което на основание чл. 304 го е оправдал по обвинението по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. На основание чл. 59 НК зачита изтърпяното наказание „Лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” считано от 17.09.2010 . до влизане на присъдата в сила. На основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил двамата подсъдими, всеки един от тях да заплати направените разноски по делото в размер на по 50 лева и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Против тази присъда е постъпила жалба от адв. Б. в качеството й на служебен защитник на И. Й. И.. В нея се твърди, че присъдата е неправилна, както в частта, в която е признат за виновен, така и за определеното му наказание, тъй като същото било несправедливо и в нарушение на закона. Не оспорва вида и размера на наложеното наказание, но счита, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК да се отложи изпълнението на същото за определен срок и до настоящия момент подсъдимият не бил осъждан на наказание „Лишаване от свобода”. Действително били му налагани наказания от вида на „Пробация”, но поправително и възпитателно въздействие върху подсъдимия би имала и една условна форма на осъждане, тъй като същият към настоящия момент е непълнолетен и именно младата му възраст предполага приложението на разпоредбата на чл. 66 НК за определен срок. Още повече, че ГОРС е нарушил разпоредбата на чл. 65, ал. 1 НК, тъй като непълнолетните изтърпяват наказание „Лишаване от свобода” в поправителен дом, както и твърди, че са налице предпоставките на чл. 64, ал. 1 НК за освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание и да бъде настанен във възпитателно училище – интернат, или да му се наложи друга възпитателна мярка по ЗБППМН. В съдебно заседание тази жалба се поддържа. Подсъдимият Е. П. П. не е подал жалба против присъдата, но в съдебно заседание той се присъединява към подадената жалба на подсъдимия И. и зае становище, че обжалва присъдата само в частта на наложеното наказание, тъй като било явно несправедливо и можело да се приложи разпоредбата на чл. 55 НК. Представителят на Окръжна прокуратура – В. заема становище, че присъдата е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена, тъй като извършителите не са извършили деянието в резултат на увлечение и лекомислие, а напротив, вече няколко пъти са осъждани за подобни деяния, поради което същите са разбирали свойството и значението на извършеното и въпреки това са го извършили. Като разгледа направените в жалбата оплаквания, взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства, на основание чл. 313 и чл. 314, ал.1 НПК Великотърновски окръжен съд извърши проверка на първоинстанционната присъда и прие за установено следното: Двамата подсъдими И. и П. са от едно село, познават се добре. На 09.04.2010 г. се срещнали и П. предложил на И. да отидат в къщата на свидетелката Г., която имала казан за ракия и да го откраднат. Тъй като били местни, знаели, че в къщата няма собственици и решили да извършат деянието през нощта, в полунощ на 10.04.2010 г. Прескочили дворната врата, влезли вътре в къщата и тъй като мазата била заключена с катинар И. И. го разбил с железен прът, който носел със себе си. Взели казана за ракия и кабели с различна дължина, които вещи скрили в близост до дома на Е. П., а на следващия ден ги продали на свидетеля П. Й. в пункт за вторични суровини в гр. С. Той издал покупко-изплащателна сметка на името на лицето представило му лична карта, а именно подсъдимия Е. П. и за предадените вещи им заплатил сумата от 54,03 лева, която разделили по между си. Собственичката на тези вещи – свидетелката Г. твърди ,че освен тях установила, че в дома й било разлято по пода на земята 30 л. домашно червено вино, което съхранявала в бидон с кранче, което намерила оставено отворено. Изслушани са съдебно – оценъчни експертизи, които са дали оценка на унищоженото вино в размер на 90 лева, а за казана за ракия, 100 м електрически кабел и 20 м антенен кабел в размер на 554,70 лева. При разглеждане на делото подсъдимите са дали съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, т. е. разглеждане на производството по реда на чл. 371 НПК. При постановяване на присъдата съдебният състав е наложил наказание по първото обвинение на И. 4 месеца „Лишаване от свобода”, а по второто обвинение по чл. 216, ал. 1 НК го оправдава, като е постановил наказанието да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип. Жалбата на И. не е във вида и размера на наложеното наказание, а за това, че това наказание му е наложено в качеството на непълнолетно лице и че не е постановено отлагане на изтърпяване на наказанието по реда на чл. 66, ал. 1 НК, както и че била нарушена разпоредбата на чл. 65, ал. 1 Нк, тъй като той трябвало да изтърпява наказанието „Лишаване от свобода”, ако трябва да го изтърпява ефективно, в поправителен дом или да бъде освободен от изтърпяването му по чл. 64, ал. 1 НК. При произнасяне на присъдата съдът е обсъдил всички събрани в досъдебното производство доказателства и е произнесъл същата като се е съобразил с целите, които си поставя законодателят при изпълнение на генералната и специална превенция, свързани с осъждането на лицето И.. Видно от свидетелството му за съдимост, въпреки че към датата на извършване на деянието той е непълнолетен, той вече е бил осъждан 3 пъти, както следва по НОХД 326/2010 г. и НОХД 296/2010 г. двете на ГОРС и по НОХД 487/2009 г. на ГОРС. Наложени са му три наказания „Пробация” и по трите дела за извършени от него престъпления – „Кражба”. Тези престъпления той ги е извършил също като непълнолетен. Въпреки непълнолетието си той е разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи, извършеното не се дължи на лекомислие или увлечение, което е видно от характеристичната справка изготвена от Инспектор ДПС при РУ на МВР Г. О., то престъпленията са станали начин на живот на същия. Не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 64, ал. 1 НК за него, тъй като възпитателните мерки по ЗБППМН са били прилагани, но не са оказали нужния ефект. Бил е наказван с наказание „Обществено порицание”, а след това с наказание „Пробация”. Тези наказания също не са оказали превъзпитателно въздействие върху него, поради което правилно и законосъобразно районният съд е преценил, че не само извършеното деяние е с висока обществена опасност, но и подсъдимият е с такава, който многократно е осъждан за кражби и тъй като е получавал ниски наказания, то постановените присъди не са оказали въздействие върху него. Затова му е наложено за първи път ефективно наказание „Лишаване от свобода” към минимума – 4 месеца. В жалбата се твърди, че следва по отношение на него да се приложи разпоредбата на чл. 65, ал. 1 НК и той да изтърпи наказанието в поправителен дом, тъй като е непълнолетен. В случая съдът е определил вида и размера на наказанието и се е съобразил с разпоредбите на чл. 61, т. 3, вр. чл. 57, ал. 1 НК като е приел, че след като лицето не е осъждано на наказание „Лишаване от свобода” следва да го изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип и ако до привеждане на присъдата в сила лицето все още е непълнолетно изпълнението на наложеното наказание следва да се извърши в поправителен дом съобразно изискванията на чл. 58, ал. 2 от ЗИНЗС с оглед непълнолетието на подсъдимия, но съдът не може да посочи къде следва да бъде изтърпяно това наказание. С изпълнението на наказанието се занимава съгласно чл. 416, ал. 2 НПК прокуратурата и тя определя местата за изтърпяване на наказанието и единствено тя може да посочи за непълнолетното лице, след като е получил ефективна присъда „Лишаване от свобода” дали следва да бъде изтърпяна в поправителния дом в Б., поради което неоснователно е и твърдението за тази част на постановената присъда. Подсъдимият Е. П. П. е получил за извършеното от него престъпление наказание „Лишаване от свобода” в размер на 8 месеца, която да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. Съдът при определяне размера на наложеното наказание на подсъдимия П. не е допуснал грешка и го е определил спазвайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 НК, тъй като е отчел, че има налице превес на смекчаващи вината обстоятелства, а именно самопризнанията направени от подсъдимия за по-бързото приключване на производството, както и разглеждането му по реда на съкратеното съдебно следствие, затова определеният размер е минимален, като е приложена разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК и този минимален размер е намален с 1/3 и затова той е получил 8 месеца „Лишаване от свобода”. За този подсъдим също има отегчаващо вината обстоятелство – предходно осъждане. Той е извършил деянието в изпитателен срок, поради което по отношение на него не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 66 НК и правилно ГОРС е привел в изпълнение предходната му присъда на основание чл. 68 НК по НОХД 1097/2009 г. на ГОРС. Следователно жалбата и на този подсъдим е неоснователна.Първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който се потвърждава от въззивната съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл.338 и чл.334 т.6 от НПК, В.Търновски окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 527/06.10.2010 г. по НОХД № 725/2010 г. Горнооряховски районен съд. Присъдата е окончателна и не подлежи на жалба или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |