Р Е Ш
Е Н И Е
№ 601
гр. Пловдив, 10.04. 2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7258/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Измир Логистик” ЕООД
седалище с. Браниполе, ул. Гергана № 2 против Наказателно посатновление №
36-0000516 от 30.10.2019 г., издадено от ******** Областен отдел „Автомобилна
администрация”-Пловдив, с което на дружеството за нарушение на чл.91б, ал.1 т.1
от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на основание чл.97, ал.1 от ЗАвПр е
наложена „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. С жалбата се моли
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от ***. Д.Я. от АК-Пловдив, който поддържа жалбата по
направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище, с което се излагат съображения за
правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се
моли за неговата отмяна.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има
право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На дружеството жалбоподател била извършена комплексна
проверка от служители на ОО „Автомобилна
администрация”-Пловдив, сред които бил и св. С.М.. На 31.07.2019 г. до
управителя на дружеството била изпратена покана изх.№ 11-04-4571/21/31.07.2019
г. , връчена му лично на 31.07.2019 г.за представяне на документи до 07.08.2019
г., отнасяща се за водачи, работещи в
дружеството и посочени в товарителница
по приложен списък.
На 11.09.2019
г. до управителя на дружеството била изпратена и покана
изх.№11-04-4571/30/11.09.2019 г. за представяне на данни от дигитални тахографи
и тахографски листове на автомобили, като съгласно т.2 от същата покана такива
следвало да се представят и за товарен
автомобил с рег.№ ********. В същата покана било посочено, че исканата
информация следвало да бъде представена на 19.09.2019 г. в 10:00 ч. в ОО
„Автомобилна администрация” –Пловдив.
Въпреки дадените указания дружеството не представило
част от документите и информацията, посочена в покана изх.№
11-04-4571/21/31.07.2019 г. и покана изх.№11-04-4571/30/11.09.2019 г.
С оглед на това при горните констатации на името на дружеството
св. П.Г. съставил Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 267034 /
27.09.2019 г. АУАН бил съставен в отстъствие на представител на дружеството и
бил връчен на упълномощено от управителя
на дружеството лице на 08.10.2019 г.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление, в което била възприета фактическа обстановка,
идентична на тази, установена и в АУАН.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи
въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител П.Т.Г., както и на посочения
като свидетел – очевидец при установяване на нарушението и при съставяне на
акта С.К.М.; копие на покана изх.№ 11-04-4571/21/31.07.2019 г., копие на покана
изх.№11-04-4571/30/11.09.2019 г., пълномощно от името на управителя на „Измир
Логистик”ЕООД; копие на Заповед №864 от 20.05.2019 г.
Разпитан пред съда актосъставителят потвърди
направените в акта за установяване на административно нарушение констатации.
Същият заяви, че актът бил съставен за това, че дружеството не представило в указаните
срокове исканите в покана изх.№ 11-04-4571/21/31.07.2019 г. и покана изх.№11-04-4571/30/11.09.2019
г.документи.
В съответствие с неговите показания са и тези, дадени
от св. Ст.М., който допълни, че на 31.07.2019 г. отишли в офиса на уравителя,
връчили му писмото и поискали документите, посочени в покана изх.№
11-04-4571/21/31.07.2019 г, за да подготви документите за датата 07.08.2019 г.
Непредставянето на документите наложило и изпращане на втора покана
изх.№11-04-4571/30/11.09.2019 г . Поради непредставяне на информацията в
посочените покани бил съставен и актът за установяване на нарушението.Свидетелят
не успя с категоричност да посочи дали на датата на връчване на първата покана
са били представяни някакви документи в офиса на дружеството.
Показанията на свидетелите Г. и М. съдът кредитира,
като намира същите за обективни, взаимнодопълващи се и логични.
Въпреки техните показания обаче по делото се събраха и
доказателства, опровергаващи направените в акта за установяване на
административно нарушение констатации. В хода на проведеното съдебно следствие
беше разпитан в качеството на свидетел пълномощника на дружеството съгласно
приложено към административнонаказателната преписка пълномощно С. М. Х. ,
който не отрече, че покана изх.№ 11-04-4571/21/31.07.2019 г. била получена
лично срещу подпис от самия управител на дружеството на 31.07.2019 г и че на
същата дата били представени всички изискани с посочената покана документи. С
показанията на св.Х. се внесе съмнение
относно направените в акта констатации, че не били представени исканите от дружеството
документи в указаните от ОО „АА” срокове. В тази връзка беше изискана от
въззиваемата страна допълнителна информация дали представянето респ.непрдеставянето
на документите е било удостоверявано чрез съставяне на приемо-предавателни
протоколи и по друг начин. Съгласно постъпилата информация от въззиваемата
страна се установи, че приемо-предавателни протоколи не са съставяни, тъй като
комплексната проверка била извършена в офиса на фирмата и не бил изготвен опис.
При тази доказателствена наличност съдът прие, че с връчването
на т.нар. първа покана не са били представени част от документите, което само
по себе си представлява неизпълнение на разпоредбата на чл.91б, ал.1 т.1 от
ЗАвПр , но води до извод, че описаната в АУАН
и НП не е обектино установена, доколкото в издадените срещу дружество
актове се посочва, че не са представени документите, изискани с покана изх.№
11-04-4571/21/31.07.2019 г., което означава, че административнонаказващият
орган приема, че не са представени не част, а всички, посочени в нея документи.
От друга страна няма доказателства за това дали следващата
покана изх. №.№11-04-4571/30/11.09.2019 г. е била получена от страна на
дружеството преди съставяне на АУАН. При липсата на доказаност за уведомяване
на дружеството за представяне на данните, посочени в покана изх .№11-04-4571/30/11.09.2019
г. няма как на същото да му бъде вменена
административнонаказателна отговорност по този пункт от повдиганото с АУАН обвинение.
По изложените съображения съдът намира, че описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка не е обективно установена, а повдигнатото
обвинение е необсновано и доказано.
При проверка относно спазване на процесуалните
изисквания, предвидени за съставяне на АУАН и НП, съдът констатира, че не са
спазени всички, предвидени в закона изисквания.
АУАН и НП са съставени от компетентни лица, като
доказателство за това е приложената към административнонаказателната преписка
заповед.
Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и за издаване на
наказателното постановление.
АУАН е съставен на 27.09.2019 г. в отсъствие на
нарушителя и в присъствие на един свидетел и е връчен на представител на
дружеството на по-късен етап на 08.10.2019 г. При съставяне на АУАН не е
спазено изискването, предвидено в чл.40, ал.2 от ЗАНН. Посочената разпоредба
предвижда неприсъствено съставяне на АУАН при положение, че нарушителят е бил
надлежно уведомен и не се е явил. По делото няма данни нарушителят да е бил
надлежно уведомен, тъй като няма данни покана изх. №11-04-4571/30/11.09.2019 г.,
която единствена съдържа предупреждение за съставяне на АУАН, да е била получена
от дружеството.
Налице е и неправилно приложение на материалния закон.
С обжалваното наказателно постановление на дружеството е вменена
административнонаказателна отговорност за непредставяне на данни в указания от
проверяващите срок. Данните, изискани с писмо изх.№ 11-04-4571/21/31.07.2019 г.,
представляват изискване за представяне на документи, а тези в покана изх. №.11-04-4571/30/11.09.2019г.
представляват изискване за извлечение
от паметта на дигитални тахографи. Деянието в обжалваното наказателно постановление
е квалифицирано по чл.91б, ал.1 т.1 от ЗАвПр, съобразно която разпоредба превозвачите
и собствениците на автогари са длъжни да предоставят на служителите от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”за проверка всички документи,
свързани с превозите на пътници и товари и дружеството е санкционирано по реда
на чл.97 ал.1 предл.последно от ЗАвПр, съобразно която разпоредба който откаже
достъп на контролните органи до гаражите, автогарите и всички помещения,
свързани с дейността му или не представи за проверка свързани с превозната
дейност документи, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5000 лв.
Видно от обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление обаче
дружеството е санкционирано и за непредставяне на извлечение от паметта на
дигитални тахографи , за което неизпълнение има друга разпоредба - тази по чл. 91в т.1 от ЗАвП, съобразно която превозвачите, ръководителите на
предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да
съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за
проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния
тахограф и от картата на водача. Посочената разпоредба кореспондира със
санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 от ЗАвПр, предвиждаща същата по размер
санкция каквато е и санкцията по чл.97, ал.1 предл. последно от ЗАвПр.
Като не е приложил всички относими за констатираното
нарушение разпоредби, както и съответстващите им санкционни разпоредби
административнонакзавщият орган е създал неяснота за санкционираното лице относно вмененото му нарушение.
По този начин административнонаказващият орган
е дал и непълна правна квалификация на нарушението, което е довело до
издаване на назаконосъобразен санкционен акт.
Констатираните пропуски
поставят въпроса и за това доколко административнонаказващият орган е спазил
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, предвиждаща за всяко нарушение да се налага
отделно наказание. В случая от въведените в обжалваното наказателно
посатновление факти става ясно, че се касае за неизпълнение на различни правни
разпоредби и за осъществяване на различни по вид нарушения, което води до
забрана за налагане за всички нарушения на едно наказание.
По изложените съоражения
съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000516 от 30.10.2019
г., издадено от ******** Областен отдел „Автомобилна администрация”-Пловдив, с
което на „Измир Логистик” ЕООД, седалище с. Браниполе, ул. Гергана № 2, ЕИК
********* за нарушение на чл.91б, ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози на
основание чл.97, ал.1, предл. последно от Закона за автомобилните превози е
наложена „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК,
пред Административен съд -Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му на страните .
Районен съдия :
/п/
Вярно с оригинала.
ВК