РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2307
гр. Пловдив, 09
ноември 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К.
и участието на прокурора ДИМИТЪР БЕЛИЧЕВ,
като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 3311
по описа за 2017 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е във връзка с Решение № 8837/06.07.2017 г.,
допълнено с Решение № 14011 от 20.11.2017 г., постановени по адм. дело №
4717/2016 г. по описа на Върховен административен съд на Република България,
Трето отделение, с което е отменено Решение № 103/15.01.2016 г., постановено по
адм. дело № 1723/2015 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, в частта,
с която е отхвърлен предявеният иск от С.К. *** за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 36 400 лв., а делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Пловдив.
При новото разглеждане на делото, съобразно указанията на
висшия по степен съд изложени в отменителното решение, Пловдивският
административен съд намери за установено следното от фактическа и правна
страна:
Ищецът, С.К.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***,
***, иска ответникът Община Стамболийски, да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение
за претърпени от него имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи в общ размер на 36400 лв. за периода
от 21.01.2011 г. до 29.05.2016 г., ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 24.01.2011 г. до окончателното й
изплащане, претърпени в резултата на отменен по съответния ред административен
акт – Решение № 41 на Общински съвет Стамболийски, прието с Протокол №
8/28.03.2012 г., изразяващи се в нереализиран доход от непроизведена продукция
– грозде, в размер на 11400 лв. по продажна цена без приспаднати разходи и от
непроизведено вино на стойност 25000 лв. (така уточнения
с молби вх. № 21557/11.12.2017 г. и вх. № 2207/31.01.2018 г. по описа на съда).
Подробни съображения в
тази насока, освен в исковата молба, са изложени и в молба-заключение вх. № 18874/12.10.2018
г. по описа на съда.
Ответникът Община Стамболийски, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявените срещу нея претенции. Счита същите за
неоснователни и в този смисъл моли исковете за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху претендираната сума, да бъдат отхвърлени. Съображения в тази
насока са изложени в писмена защита вх. № 19132/17.10.2018 г. по описа на съда.
Претендират се сторените в производството разноски.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва
становище за неоснователност на претенциите.
Пловдивският Административен Съд – седемнадесети състав,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
По делото няма спор от фактическа страна.
Административният акт, в резултат
на който се твърди, че са настъпили имуществени вреди за ищеца е Решение № 41 на Общински съвет Стамболийски, прието с
Протокол № 8/28.03.2012 г., с което на осн. чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, чл. 7, ал. 4 от ЗОС и чл. 21, ал.
1, т. 8 от ЗМСМА, в т. 2 е направен отказ от съгласие за възстановяване в стари
реални граници на имот, представляващ лозе от 2 дка., находящо се в землището
на с. Куртово Конаре, в местността “Баира”, попадащ в имот № ***, с площ от 12,
179 дка. в м. “Баира” – пасище, мера – публична общинска собственост, в
землището на с. Куртово Конаре, община
Стамболийски, а в т. 3 е постановено наследниците на К.И.К. да се обезщетят с
друга общинска или държавна земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Областният управител на Област
Пловдив е оспорил решението на общинския съвет, в частта му по т. 2 и т. 3 пред
Административен съд Пловдив, във връзка с което е образувано адм. дело № 1743/2014
г. по описа на съда. В това производство ищецът е конституиран като
заинтересована страна. Делото е приключило с постановяване на Решение № 2099/16.10.2014
г., с което Решение № 41 на Общински съвет
Стамболийски, прието с Протокол № 8/28.03.2012 г. в оспорената част е отменено, а преписката е
върната на Общински съвет Стамболийски за ново произнасяне при съобразяване с дадените
от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението
на първоинстанционния административен съд е обжалвано само в частта, с която
преписката е върната на Общински съвет Стамболийски за ново произнасяне пред Върховния
административен съд, и е оставено в сила с негово Решение № 12190/17.11.2015 г.
постановено по адм. дело № 15541/2014 г., което е окончателно.
В изпълнение на Определение № 161
от 22.01.2018 г. постановено по настоящото дело, с Писмо вх. № 2424/02.02.2018
г. по описа на съда, Общинска служба по земеделие (ОСЗ) - Стамболийски е
представила пълната преписка по заявление № 54656/14.05.1992 г. подадено от С.К.К.
за възстановяване правото на собственост на наследниците на К.И.К.,***.
От съдържанието на така
представената преписка се установява, че с Решение № 656КК от 15.02.2010 г. на ОСЗ
– Стамболийски, е признато правото на собственост на наследници на К.И.К. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот – лозе от 2,000 дка,
четвърта категория, находящ се в землището на с. Куртово Конаре, в местността
„Баира“.
Във връзка с горно решение С.К. е
подал заявление вх. № 49-18/29/
На 18.11.2010 г. е извършено
идентифициране на имота, на което освен началника на ОСЗ – Стамболийски и
представител на фирмата по поддържане на картата на възстановената собственост,
е присъствал и ищеца (лист 49 по настоящото дело). При извършената
идентификацията липсват данни да е установено, че имотът към тази дата
(18.11.2010 г.) представлява лозе.
В хипотезата на параграф 27, ал.
2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение
на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 62 от
2010 г.), Общинска служба по "Земеделие" - Стамболийски, с писмо изх.
№ 07-03/01 от 21.01.2011 г. е отправила искане до Общински съвет -
Стамболийски, с копие до кмета на Община Стамболийски, за предоставяне на
решение на съвета. В това мотивирано искане общинската служба е посочила, че по
силата на решение № 656КК от 15.02.2010 г. е признато правото на собственост на
наследници на К.И.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, а по
отношение на имота след идентифициране е установено, че попада в имот № 022851
с площ от 2,000 дка., м.”Баира”. Впоследствие, до Общински съвет – Стамболийски
е изпратено второ писмо изх. № 07-03/04 от 09.11.2011 г., с което Общинската
служба по "Земеделие" - Стамболийски конкретизира мотивираното си
искане до него, а именно: за вземане на решение за възстановяване на имот в
съществуващи стари реални граници в землището на с. Куртово Конаре, общ. Стамболийски
на наследници на К.И.К. по преписка 54656.
Във връзка с така направеното
искане на основание чл. 47ж, ал. 1 от ППЗСЗЗ (ДВ, бр. 39/2011 г.) е постановено
и процесното Решение № 41 на Общински съвет
Стамболийски, прието с Протокол № 8/28.03.2012 г. (с което каза се, на осн. чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
чл. 7, ал. 4 от ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, по т. 2 е направен отказ от
съгласие за възстановяване в стари реални граници на имот, представляващ лозе
от 2 дка., находящо се в землището на с. Куртово Конаре, в местността “Баира”,
попадащ в имот № ***, с площ от 12, 179 дка. в м. “Баира” – пасище, мера –
публична общинска собственост, в землището на с. Куртово Конаре, община Стамболийски, а по т. 3 е
постановено наследниците на К.И.К. да се обезщетят с друга общинска или
държавна земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ). След отмяната му с Решение №
2099/16.10.2014 г. по адм. дело № 173/2014 г. по описа на Административен съд
Пловдив, в частта му по т. 2 и т. 3, и връщане на преписката на за ново
произнасяне, Общински съвет Стамболийски приема Решение № 101, взето с Протокол
№ 7/30.05.2016 г., с което е дадено съгласие за възстановяване на имот на
наследниците на К.И.К. ***, в съществуващи (възстановими) стари реални граници,
№ ***, площ – 2,000 дка, НТП – лозе, местност „Баира“, в землището на с.
Куртово Конаре, съгласно Решение № 656 КК от 15.02.2010 г. на ОСЗ –
Стамболийски.
На 10.01.2017 г., ОСЗ –
Стамболийски постановява Решение № 54656 от същата дата, с което възстановява
правото на собственост на наследниците на К.И.К., в съществуващи (възстановими)
стари реални граници, на имот пасище, мера от 2,000 дка, осма категория,
местност „Баира“, имот № ***по картата на землището при граници: № 028152
Пасище, мера на Община Стамболийски, № 028140 Кариера-скала на Държавата.
В придружително писмо на ОСЗ –
Стамболийски вх. № 2424/02.02.2018 г. по описа на съда, цитирано по-горе (с което е представена преписката по заявление №
54656/14.05.1992 г. подадено от С.К.К. за възстановяване правото на собственост
на наследниците на К.И.К. – л. 47), изрично е посочено, че имотът по Решение № 656КК от 15.02.2010 г. за
признаване правото на собственост, е идентичен с имота по Решение №
54656/10.01.2017 г.
По делото са приети заключение
вх. № 9240/09.05.2018 г. и заключение вх. № 11870/13.06.2018 г. по допуснатата
съдебно-оценъчна експертиза (СОЕ), оспорени от ищеца, с които е определила средна
пазарна наемна цена/рентно плащане за имот № ***с площ 2,000 дка в местността
„Баира" по КВС в землището на с. Куртово Конаре, общ. Стамболийски по
години както следва: за 2012 г. (от 28.03.2012 г. до 31.12.2012 г.) = 9,00 лева;
за 2013 г. (от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.) = 12,00 лева; за 2014 г. (от
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.) = 12,00 лева; за 2015 г. (от 01.01.2015 г. до
17.11.2015 г.) = 11.00 лева; за 2015 г. (от 17.11.2015 г. до 31.12.2015 г.) = 2,00
лева; за 2016 г. (от 01.01.2016 г. до 29.05.2016 г.) = 7,00 лева
За изготвяне на второто заключение,
на 12.06.2018 г. съвместно с представител на Общинска служба по земеделие - гр.
Стамболийски, вещото лице е извършило оглед на място на имот № ***и имот № 028152,
в местността „Баира", с начин на трайно ползване - пасище, мера в
землището на с. Куртово Конаре, общ. Стамболийски. Към това заключение са
приложени и четири снимки на процесния имот.
При изслушване за заключенията
вещото лице пояснява, че теренът на процесния имот представлява скала, върху
която тук там има хумусен слой и израснали храсти. В тази връзка заключението
на вещото лице е, че на този терен е абсолютно невъзможно да се е отглеждало и
да се отглежда лозе.
От страна на ответника по делото
е представен Договор от 18.06.2007 г. за предоставяне на концесия за добив на
подземни богатства – строителни материали – баластра, от находище „Узунпара“,
разположено в землището на с. Йоаким Груево, Община Стамболийски и с. Цалапица,
Община Родопи, сключен между Министерски съвет на РБ като концедент и „АГРО
ЕРГ“ ООД като концесионер. Същият обаче е неотносими към предмета на правния
спор, доколкото процесния имот № ***, се намира в землището на с. Куртово
Конаре (а не в землището на с. Йоаким
Груево, Община Стамболийски и с. Цалапица, Община Родопи)
От страна на ищеца е представен
Констативен протокол от 18.05.2017 г., обективиращ констатации на комисия
определена от Кмета на Община Стамболийски, свеждащи се до следното: Имот № ***в местност „Баира“ по КВС на с. Куртово Конаре
е собственост на С.К.К.. На територията на имота се извършват изкопни и
товаро-разтоварни дейности от „Персенк инвест“ ООД. На имота има силно изразена
денивелация в следствие от изкопните дейности по добиване на различни фракции
трошен камък. Във връзка с направените констатации комисията е направила
предложение да се издаде разрешително за постоянен достъп до имота на С.К..
От страна на ищеца е представено
и писмо от 06.03.2018 г. на Министерство на енергетиката, според което по
искането направено от концесионера за откриване на процедура за принудително
отчуждаване на имот № ***, находящ се в землището на с. Куртово Конаре, не е
инициирана процедура по реда на чл. 75, ал. 2 от Закона за подземните богатства
във връзка с Глава Трета от Закона за държавната собственост.
След анализ на така изложените
фактически обстоятелства, Съдът съобрази следното от правна страна:
Съгласно чл. 203 АПК исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по
реда на Глава единадесета, а за неуредените
въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ
постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне
правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко,
кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена
или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието
или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна
дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е
от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за
допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е
административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл
предявените от ищците искови претенции се явяват допустими, доколкото няма
спор, че Решение
№ 41 на Общински съвет Стамболийски, прието с Протокол № 8/28.03.2012 г., е отменена по съответния ред в частта му по т. 2 и
т. 3, а именно с Решение № 2099/16.10.2014 г.
постановено по адм. дело № 1743/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия
състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за
противоправно поведение от страна на общинския съвет, изразяващо в издаването
на незаконосъобразен административен акт.
Събраните по делото доказателства обаче, не дават възможност
да се формира извод, че коментираният фактически състав, с всичките му
елементи, е налице, доколкото ищецът не доказа в настоящото производство
наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото, като
незаконосъобразно Решение № 41 на Общински съвет Стамболийски, прието с
Протокол № 8/28.03.2012 г. и претендираните за настъпили от това решение
имуществени вреди, както и наличието на самите вреди. Имуществените вреди по
принцип представляват претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице
претърпяна загуба е необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в
резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до
неговата липса, погиване, увреждане, т.е. до намаляване на имущественото
състояние, до обедняване с нещо. Пропусната полза пък представлява
неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички
изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна
облага.
В конкретния случай, процесното решение на общинския
съвет е постановено по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ и като такова не е краен акт, а
елемент от фактическия състав на процедурата по издаване на крайния акт от
общинска служба земеделие. Казано с други думи, това решение не е издадено от
административен орган, разполагащ с материална властническа компетентност да се
произнася по претенции за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ и съответно с него не приключва административната процедура по
заявената реституционна претенция в полза на правоимащите лица по чл. 10, ал. 1
ЗСПЗЗ, респ. процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 45ж,
ал. 3 ППЗСПЗЗ едва след влизане в сила на решението на общинския съвет по ал.
2, органът по поземлената собственост се произнася с решение за възстановяване
на собствеността, респ. с отказ, който подлежи на обжалване по общия ред на чл.
14, ал. 3 ЗСПЗЗ като индивидуален административен акт на орган по чл. 31 ЗСПЗЗ,
обективиращ произнасяне по претенцията за възстановяване на собствеността.
Следователно възстановяването на правото на собственост на
процесния имот не произтича пряко от
евентуално позитивно решение на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ
(макар последното да е предпоставка), а от издаването на решение по чл. 45ж, ал.
3 ППЗСПЗЗ от органа на поземлената собственост, каквото впрочем ОСЗ – Стамболийски издава на 10.01.2017 г., а именно Решение № 54656 от същата дата (с което се възстановява правото на собственост на
наследниците на К.И.К., в съществуващи (възстановими) стари реални граници, на
имот пасище, мера от 2,000 дка, осма категория, местност „Баира“, имот № ***по
картата на землището при граници: № 028152 Пасище, мера на Община Стамболийски,
№ 028140 Кариера-скала на Държавата).
На следващо място, е необходимо да бъде съобразено, че ищецът
твърди, че пропусната от него полза е равностойността на нереализиран
доход от непроизведена продукция – грозде, в размер на 11400 лв. по продажна
цена без приспаднати разходи и от непроизведено вино на стойност 25000 лв. за периода
от 21.01.2011 г. до 29.05.2016 г. В тази насока следва да се посочи, че пропуснатата полза
е точната равностойност на това, с което лицето не е могло да увеличи
имуществото си, само и единствено поради незаконосъобразното решение на
общинския съвет. Тя е реален заместител на това, което лицето несъмнено би
получило, ако административният орган не бе допуснал незаконосъобразност при
постановяване на решението. В случая по делото не са ангажирани доказателства
от страна на ищеца, че в процесния имот има засадено лозе, респективно, че е
бил в готовност да засади такова, съответно да произведе продукция и да се
разпореди с нея, независимо от дадените му в тази насока изрични указания с
Определение № 161 от 22.01.2018 г. постановено по настоящото дело (л. 26 по адм. д. № 3311/2017 г.).
Единственото доказателствено искане (направено
преди дадените указания с Определение № 161 от 22.01.2018 г. на съда) е свързване с допускане на експертиза, чиито задачи (л. 20 по адм. д. № 3311/2017 г.) се
свеждат до: определяне цената на вложения труд и цената на вложените материали
за обработка на 2,000 дка винен сорта лозе (есенно
изораване на терена; зимно подкастряне и заравяне на лозето; пролетна резидба;
наторяване на лозето с минерални торове; системно пръскане с хербициди;
пръскане с бордолезов разтвор; пръскане с препарати срещу болести; транспорт), „придобиване на продукцията в размер на ….. кг.“,
уточняване размера на необходимото грозде за производство на десет литра
висококачествено домашно вино, „от 2,000 дка се произвежда ….литра висококачествено
домашно вино“, „бутилиране на произведеното вино - …… литри“, определяне
продажната цена на виното и печалбата. При така формулираните задачи, след
допускане на експертизата, назначеното по делото вещото лице в нарочна писмена
молба вх. № 6127/23.03.2018 г. по описа н съда (л. 43
по адм. д. № 3311/2017 г.), посочва че
въпросите са твърде общи, поради което не могат да формулират конкретни
отговори и не могат да послужат за изготвяне на обективно заключение. В тази връзка
в проведеното на 28.03.2018 г. с.з. на ищеца бе дадена възможност за становище
и евентуално уточняване на така поставените въпроси, но без резултат.
По-конкретно становището на ищеца, изразено чрез процесуалния му представител,
бе че експертизата трябва да бъде изготвено, за да се отговори точно на така
поставените въпроси. При тези фактически обстоятелства експертизата бе
заличена.
В случая, дори правото на собственост да бе възстановено върху процесния имот още през 2011 г. на наследниците на К.И.К., каза се, по делото липсват каквито и да било данни, че в
този имот е имало засадено лозе, респективно, че ищецът е бил в готовност да
засади такова, съответно да произведе продукция и да се разпореди с нея. Нещо
повече, от събраните в хода на съдебното производство доказателства описани
по-горе, включително и от изготвените по делото заключения по допусната СОЕ, се
установява, че от момента на признаване правото на собственост на наследниците
на К.И.К. върху процесния имот с Решение № 656КК от 15.02.2010 г. на ОСЗ –
Стамболийски, включително до момента на неговото възстановяване с Решение № 54656/10.01.2017 г., в същия
не е имало засадено лозе, дори според вещото лице на
този терен е абсолютно невъзможно да се е отглеждало и да се отглежда лозе.
Претендираните от ищеца имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи могат да бъдат доказани само чрез конкретно установени по
делото факти (доказващи че ищецът е бил лишен от сигурна облага), но не и въз основа на предположения за настъпването на
тези факти, колкото и да е вероятно, сбъдването на тези предположения.
Крайният извод е, че твърдените от ищеца пропуснати ползи
от една страна не са доказани, а от друга дори и да бяха доказани, не биха били
пряка и непосредствена последица от отмяната на Решение № 41 на Общински съвет
Стамболийски, прието с Протокол № 8/28.03.2012 г.
При това положение, претенцията за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди следва да бъде отхвърлена изцяло. Последица от
това ще бъде и отхвърляне на претенцията за лихви като акцесорна по своя
характер.
За разноските:
Тъй като ищецът е освободен от
такси и разноски по производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК (така определение от 04.08.2015 г. – лист 75), същите следва да бъдат поети от
бюджета на съда на основание чл. 83, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ГПК, независимо
от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ.
Относно претенцията на ответника
за присъждане на сторените в производството разноски в размер на 2410 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, е необходимо да бъде
съобразено следното:
Специалната уредба, дадена в чл.
10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ дерогира приложението на общата уредбата на
отговорността за разноски, съдържаща се в чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК.
Съгласно чл. 10, ал. 2, изречение първо от ЗОДОВ при отхвърляне на иска изцяло,
какъвто е настоящият случай, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. Законодателят в цитираната норма не е направил разграничение на
юрисконсултското възнаграждение, респ. на адвокатското възнаграждение, с други
разноски по делото. От систематичното тълкуване на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, във
вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, където е постановено, че ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, следва,
че законодателят прави разлика между разноски за производството и заплатеното
възнаграждение за един адвокат, респективно юрисконсултско възнаграждение. Този
извод се подкрепя и от правната уредба на разноските по производството, дадена
съответно в чл. 143, ал. 1 от АПК, както и в чл. 78, ал. 1 от ГПК, в които
норми законодателят изрично и отделно е регламентирал възнаграждението за един
адвокат от останалите разноски по делото. Стриктното тълкуване на цитираните
норми обосновава извода, че разноските за адвокатско или юрисконсултско
възнаграждение, макар и да са разходи по делото, не са разноски по
производството. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, които са специални разпоредби
по отношение на чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК, законодателят не е предвидил
изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на
ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт.
Липсата на изрична норма, която да урежда този вид разходи на страната по
делото, не е законодателна празнота, която следва да се запълни по аналогия на
закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 от ГПК. Това е така
именно поради наличието на изричната уредба, дадена в чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ за едната страна по спора – за ищеца. Това законодателно решение е
свързано с изводите, до които Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е достигал
при произнасянето по дело "Станков срещу България" с решение от
12.07.2007 г., в което, макар проблемът да е в прекомерната държавна такса по
делата по ЗОДОВ (в период, в който тя е уредена като пропорционална),
разсъжденията на съда отиват и отвъд нея. Така например в т. 54 от мотивите на
това решение ЕСПЧ приема, че "от практична гледна точка налагането на
съществена финансова тежест след приключването на процедурите може да играе
ролята на ограничение на правото на достъп до съд....", а в т. 59 в мотивите
на решението се казва, че "останалите разноски също не следва да
съставляват неразумно ограничение на правото на достъп до съд."
Разделянето на възнаграждението
за адвокат/юрисконсулт от разноските по производството е основание за съда да
приеме, че според законодателя, възнаграждението за адвокат, макар и да е
разход по делото, не формира разноски по производството. В ЗОДОВ не е
предвидено изрично възстановяването на разхода за ползваната от ответника по
иска адвокатска/юрисконсултска защита по делото, респ. за заплащането на адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение в негова полза.
По изложените съображения, съдът
приема, че при отхвърляне на иск по ЗОДОВ, в тежест на ищеца остава заплатената
от него държавна такса, като той дължи и заплащане на направените от съда
разноски по производството във връзка с предприетите процесуални действия (ако не е освободен от такси и разноски по
производството, какъвто е настоящия случай), но ищецът не дължи възстановяване на разхода на
ответника за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение при осъществено
процесуално представителство от адвокат, съответно юрисконсулт, поради липсата
на специална законова уредба, която да регламентира този разход.
Така мотивиран, Пловдивският
Административен съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.К.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, ***,
искове, Община Стамболийски да бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпени от него имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи в общ размер на 36400 лв. за периода
от 21.01.2011 г. до 29.05.2016 г., ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 24.01.2011 г. до окончателното й
изплащане, претърпени в резултата на отменен по съответния ред административен
акт – Решение № 41 на Общински съвет Стамболийски, прието с Протокол №
8/28.03.2012 г., изразяващи се в нереализиран доход от непроизведена продукция
– грозде, в размер на 11400 лв. по продажна цена без приспаднати разходи и от
непроизведено вино на стойност 25000 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: