РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Бургас, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. Иванов
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
в присъствието на прокурора Зоя Милтиядова Милтиядова (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100600899 по описа за 2021 година
С Присъда № 260085 от 04.06.2021г., постановена по НОХД № 299/2019г.,
Районен съд-Бургас признал подсъдимия Д. Л. Б., ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 01.04.2018 г. в гр. Камено, общ. Камено, Бургаска
област, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето, причинил
средна телесна повреда на Т. Г. Х., изразяваща се в избиване на зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето, а именно: избиване на десен
горен централен резец, разклащане на долните десни резци от 3-4 степен, с
кръвонасядания, болезнен оток и охлузвания в областта на кожата отпред на
долната устна, ръбовете на горна и долна устна и по лигавичните им
повърхности, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за
срок от повече от 30 дни, поради което и на основание чл. 129, ал. 1, вр. ал.2,
вр. чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за срок
от 3 години.
С присъдата подс. Б. бил осъден да заплати на Т.Х. сумите от 3 000 лева и
1
723 лева, представляващи съответно обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди от непозволеното увреждане, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на деянието –
01.04.2018г., до окончателното им изплащане. Отхвърлил като неоснователен
иска за неимуществени вреди за сумата над 3 000 лева до предявения размер
от 20 000 лева. Сторените от Х. разноски по делото в размер на 1 050 лева,
също били възложени в тежест на подсъдимия Б..
Със същия съдебен акт подс. Б. бил осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР-Бургас сумата в размер на 70.38 лева, представляваща сторени в
досъдебното производство, по сметка на Районен съд Бургас в полза на
бюджета на съдебната власт бил осъден да заплати следните суми: 170 лева –
дължима държавна такса върху уважените части от гражданските искове; 30
лева – разноски за вещо лице; и 5 лева – държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Присъдата е обжалвана от подс. Б., чрез неговия защитник - адв. М.А. от
АК-Ямбол. Във въззивната жалба и допълнението към нея са изложени
пространни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
присъдата, несправедливост на наказанието, както и за постановяването при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Доводите на
защитата се свеждат до няколко основни обстоятелства, които в обобщен вид
са следните: доказателственият материал по делото не бил анализиран
съобразно разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК, доказателствата били
превратно тълкувани, което довело до извеждане на погрешна фактическа
обстановка и неправилен извод за доказаност на авторството на деянието; в
мотивите си районният съд единствено бил посочил въз основа на кои
доказателства бил изградил фактическите си изводи, но не сторил анализ на
доказателствата, какъвто се изисквал от разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК;
освен подсъдимият и пострадалият, по делото липсвали други свидетели-
очевидци, които да подкрепят приетите от съда факти, поради което не
ставало ясно как съдът бил достигнал до извод, че подс. Б. бил извършител на
деянието; механизмът на деянието също не бил посочен – от мотивите не се
установявало получените от пострадалия травматични увреждания на кой или
на кои от ударите се дължали; освен Х., никой от разпитаните по делото
свидетели не сочел, че подсъдимият бил нанесъл удари на последния. Същите
тези показания (на пострадалия) били изолирани от останалия доказателствен
2
материал, поради което съдът не следвало да ги кредитира;
първоинстанционният съд не бил изследвал дали свид. Х. е имал минали
заболявания и предходни дегенеративни изменения в зъбния си статус, както
и дали уврежданията, ако в действителност такива са били причинени при
обсъждания инцидент, не били в резултат от случайно деяние – при падането
на подсъдимия и пострадалия на земята; нито един от кредитираните
свидетели не бил посочил, че бил забелязал липсващ зъб в устата на
пострадалия, синини или видими повърхности наранявания по лицето на
същия. В показанията си същите тези свидетели сочели, че Х. бил довършил
работната си смяна без да изпитва дискомфорт, не бил споделил на никой за
търпени от него болки и други неудобства, нито бил имал видима нужда от
първична помощ; свид. Д. бил категоричен в показанията си, че свид. Х. си
бил „правил“ зъбите преди инцидента и му бил споделил, че щял да
продължава да си ги „прави“ – тези показания били неглижирани от съда, а
също се намирали и в противоречие с приетия от същия съд извод, че
липсвали данни за зъбния статус на пострадалия преди деянието. С жалбата е
отправен и упрек към съда относно приложението на чл.281 от НПК - при
всички приобщени по този ред показания на свидетели липсвало съгласие на
защитата и на подсъдимото лице. Волята на съда в тази част също не се
установявала. Не било посочено кои противоречия и изобщо дали имало
такива, налагали прочитането на съответните показания. Районният съд бил
посочил, че кредитирал изцяло показанията на свид. д-р С. и заключението по
съдебномедицинската /СМЕ/ експертиза. Документацията, използвана като
основа за изготвяне на тази СМЕ, била недостатъчна и нееднозначна. Вещото
лице по нея – д-р Галина Милева, сама заявила, че по стоматологичните
въпроси следвало да се назначават комплексни експертизи, при които
стоматолози да отговорят на конкретни въпроси. Защитата предлага свой
анализ на доказателствата по делото, в който се сочи, че от документацията,
изготвена от д-р Г. – първият стоматолог, забелязал наранявания по
пострадалия Х., се установявало, че процесния 11-ти зъб, за който
пострадалият твърдял, че липсвал в резултат от инцидента, констатирал, че на
венеца около алвеолата имало кръвонасядане, но не съобщавал, че имало
кръвонасядане или кръвни съсирвания около самата алвеола, което от своя
страна предполагало липсата на зъб от значителен период от време, т.е. много
преди конфликта с подсъдимия. Наред с изложеното се откроявало и друго
3
несъответствие - първият път, в който д-р С. осъществила преглед на
пострадалия, бил през месец август, а не на трети април, както се сочело, тъй
като от представения медицински журнал и справка от НЗОК се виждало, че
д-р С. била в отпуск от втори до девети август, а това компрометирало
изложеното от нея, че била прегледала пострадалия на трети април. В
обвинителния акт били визирани като увреди разклащането на долни десни
резци, но същите не били номерирани, нито какво представлявали тези зъби,
или пък колко на брой били. Тъй като не били спазени изискванията за
назначаване на СМЕ, същата следвало да се изключи от доказателствената
съвкупност по делото. В заключение се посочва, че множеството налични в
мотивите противоречия обуславяли основание за отмяна по чл.348, ал.3, т. 2,
предл. първо от НПК, поради което присъдата следвало да бъде отменена.
Настоява се за постановяване на нова присъда, с която подс. Б. да бъде
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, както и да бъдат
отхвърлени предявените срещу него граждански искове за причинени на Х.
имуществени и неимуществени вреди от престъплението по чл.129 от НК.
Срещу казаната присъда е постъпила и въззивна жалба от Т.Х.,
конституиран като граждански ищец и частен обвинител, подадена чрез
повереника му – адв. Г.Г. от АК-Ямбол. В същата се съдържат твърдения за
допуснати от съда нарушения при определяне размера на наказанието и
следващото се на пострадалия обезщетение за претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди. Получените от пострадалия
увреждания, освен здравословното му състояние, се отразили и на психиката
му, като възстановителният период бил продължителен. Отмереното
наказание от 3 месеца „Лишаване от свобода“ било несправедливо и
несъответно на деянието и дееца. В тази връзка се моли за увеличаване на
наложеното наказание в средния, предвиден в закона размер. По отношение
гражданската част на присъдата също се излагат съображения за
неправилност. Възстановяването на пострадалия Х. от причинената му травма
било бавно и мъчително, съпътствано от много неудобства в личен и битов
план. Ежедневното му общуване и обслужване било ограничено и
затруднено. Естетическият му външен вид също бил засегнат негативно.
Присъденото обезщетение от 3 000 лева било несправедливо, поради което се
иска уважаване на гражданския иск в пълния предявен размер от 20 000 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира жалбата на
4
подсъдимия за неоснователна. Присъдата била правилна и законосъобразна,
поради което не били налице основания за нейната отмяна. Доколкото
районният съд бил обсъдил всички налични доказателствени материали и ги
тълкувал според действителното им съдържание, присъдата била и
обоснована. Наказанието обаче следвало да се отмери в по-голям размер – 1
година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, което да бъде отложено за
изпитателен срок от 3 години, поради спецификата и интензитета на
уврежданията, както и обстоятелството, че с деянието били причинени и
несъставомерни увреди. В гражданско-осъдителната част присъдата също
следвало да се измени. Претърпените болки от пострадалия и сравнително
дългия период за възстановяване изисквали обезщетението за
неимуществените вреди да бъде уважено до размер от 8 000 лева.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция гражданският ищец и
частен обвинител Т.Х., редовно призован, се явява лично, заедно с
повереника си – адв. Г., който поддържа въззивната си жалба с изложените в
нея аргументи. Пострадалият не бил предизвикал по никакъв начин
проявената спрямо него агресия. Лечението на Х., наложило се в резултат на
нанесените му увреди, било продължило повече от 6 месеца, през които
изпитвал болка и дискомфорт - както физически, така и психически. Моли
претенцията им относно гражданската част да бъде уважена изцяло. По
отношение на подадената от подсъдимия въззивна жалба счита, че същата е
неоснователна, тъй като съдът бил изпълнил задълженията си, предвидени в
чл.13 и чл.14 от НПК. Деянието било безспорно доказано и в тази връзка
съдът бил сторил пълен и обективен анализ на доказателствата. Моли същата
да бъде оставена без уважение.
Във въззивното съдебно заседание подс. Б., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си защитник – адв. А., която изцяло поддържа
въззивната си жалба и допълнението към нея. Същата посочва, че никой от
множеството свидетели, разпитани в хода на първоинстанционното
следствие, не е видял нанесен от подс. Б. върху пострадалия Х. удар с юмрук,
поради което не следвало да се приема, че именно това бил механизмът на
деянието. Телесното увреждане също не било доказано по категоричен начин.
Експертът, изготвил СМЕ, сам посочил, че не бил компетентен да даде
правно значими, правно релевантни отговори на въпросите, предмет на
5
разглеждане в настоящото дело. В тази връзка районният съд назначил нова
СМЕ, с участието на стоматолог, но тъй като не успял да ангажира такъв,
отменил определението, с което експертизата била допусната. Въз основа на
това обаче обстоятелствата по чл. 102 от НПК останали недоказани с
изискуемата от процесуалния закон категоричност. Това от своя страна
налагало подс. Б. да бъде оправдан и признат за невиновен в извършване на
инкриминираното с обвинителния акт деяние, поради което моли въззивния
съд за произнасяне на присъда в този смисъл.
В последната си дума подс. Д.Б. сочи, че не е удрял Т.Х., съответно на
същия не са били избивани зъби. Твърди, че научил за това едва, когато
отишъл в гр. Камено. Настоява за постановяване на оправдателна присъда.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо
от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната
проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, установи следното:
Въззивните жалби са подадени от активно легитимирани лица, срещу
подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явяват процесуално
допустими. Разгледани по същество обаче жалбата на подс. Б. е
неоснователна, а тази на гражданския ищец и частен обвинител – частично
основателна.
Районният съд е събрал по съответния процесуален ред всички относими
към делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка,
която съответства на установената от настоящата въззивна инстанция, а
именно:
Подсъдимият Д. Л. Б., ЕГН **********, е роден в гр. ******, област ****,
и живее в същия град на адрес: ул. „********“ № **. Той е ********, *******
гражданин, със ****** образование, трудово ангажиран,******* и е
********.
Подс. Б. и пострадалият свидетел Т.Х. работели заедно към „Промишлена
енергетика“ АД- гр. Ямбол. Същите били трудово ангажирани с
извършването на поетите от същото дружество строително-монтажни
дейности, осъществявани на територията на нефтопреработващ завод
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, разположен в непосредствена близост до гр.
Бургас. В тази връзка всеки ден всички ангажирани с обекта работници от
дружеството се транспортирали от гр. ****** до територията на завода с два
6
микробуса и един лек автомобил.
Сутринта на инкриминираната дата – 01.04.2018г., свидетелите М. Р., Т. Б.,
Г. В. и М. М., пътуващи с лекия автомобил и свидетелите Г. Д., Н. Н., Ж. К.,
С. Т., Я. Й., Д.Д., М. П., Н. С., А. З., И. И. и П. Т., както и подсъдимият и
пострадалият, разпределени в двата микробуса, се отправили към гр. Бургас.
Около 07:30 часа на същия ден двата микробуса били паркирани от техните
водачи на паркинг пред магазин в гр. Камено, където обикновено спирали, за
да могат работниците да си закупят кафе, закуски и други. Вътре в магазина,
подс. Б. и пострадалият, заедно с други техни колеги, чакали своя ред, за да
поръчат желаните от тях стоки. Пострадалият Х. се пошегувал с подсъдимия,
питайки продавача – свид. А. Р., дали за подс. Б. били останали само
мухлясали баници. Последният се подразнил от репликата на пострадалия и
излязъл от магазина. Малко по-късно, след като закупил закуска и
безалкохолно, свид. Х. също излязъл навън. Непосредствено след това,
разминавайки се с подс. Б., последният неочаквано му нанесъл множество
удари в областта на лицето, след което двамата паднали на земята. Колегите
им, намиращи се в близост до тях, незабавно се намесели и успели да
преустановят нападението на подс. Б.. Свид. Х. установил, че в резултат на
нанесените му удари един от зъбите му бил паднал, други разклатени, а
устата му била в кръв. След инцидента всички работници се качили в
превозните средства и отишли на територията на завода, където изпълнили
трудовите си задължения.
На следващия ден, 02.04.2018г., свид. Х. посетил лицево-челюстен хирург
– д-р Д. Г., който констатирал следните увреждания по пострадалия: зъб 11
бил експулсиран, а на венеца около алвеолата му имало кръвонасядания; зъби
41 и 42 били силно луксирани, а 31 и 32 - слабо луксирани; горната и долната
устни били оточни, с кръвонасядания, а на долната имало разкъсно-контузни
рани (л. 9 от досъдебното производство). Малко по-късно на същия ден на
свид. Х. бил извършен преглед и от д-р Т. Ч. (специалист съдебна медицина и
обща и клинична патология), който, видно от приложеното на л.8 от
досъдебното производство съдебномедицинско удостоверение № 156 от
02.04.2018г., установил същите увреждания, но и кръвонасядане в областта на
лявата очница и повърхностно охлузване в областта на лявото слепоочие.
На 03.04.2018г. пострадалият Х. отишъл в стоматологичния кабинет на д-р
7
Ж. С., която също го прегледала и му оказала спешната помощ, от която се
нуждаел. При извършения преглед тя констатирала следните увреждания:
хематоми около брадата, очници, нарушена говорна функция; експулсиран 11
зъб и множество линеарни фрактури на съседните зъби; долните 42, 41 и 31
били разклатени и абцедирали от хематома; а по меките тъкани установила
дълбоки рагади и хематоми – интраорални. Свид. С. незабавно извадила
разклатените зъби, тъй като лечение или стабилизиране на същите било
невъзможно. За установеното издала на свид. Х. медицинско свидетелство от
същата дата. В по-късен момент тя започнала и цялостното му лечение, което
включвало отстраняване на още зъби, девитализация на зъби, и поставянето
на зъбни коронки.
В продължение на няколко месеца пострадалият бил на лечение,
включващо извършването на различни зъбни интервенции, прием на
различни лекарства (антибиотици, болкоуспокояващи и други). Не можел да
говори и да се храни нормално - затруднявал се с дъвченето и приемал само
храна в течна форма. Отслабнал, изпитвал дискомфорт, а поради недобрия си
външен вид чувствал неудобство сред приятелите си.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза (по писмени данни) № 416 от 2018г.,
приложена на л.71-л.72 от ДП, заключението по която потвърждава
гореизложените констатации. Експертът допълва, че установените травми е
възможно да са получени по време и начин както съобщава пострадалият – от
нанесени му на 01.04.2018г. множество удари в областта на лицето, устата,
т.е. от действието на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност. Всички
тези увреждания са довели до затрудняване дъвченето и говоренето на свид.
Х. за повече от 30 дни.
Приетите за установени фактически положения, формулирани от
настоящата инстанция, до които е стигнал и първостепенният съд се извеждат
въз основа на преценката на всички събрани в хода на наказателното
производство доказателства - гласни доказателствени средства - свидетелски
показания на Т.Х., Г.Д., Ж. К., С. Т., Я. Й., Д. Д., М.П., А. З., И. И., П. Т., Ж.
С., Н. Н., М. Р., Т. Б., Н. С., Г.В., М. М., А. Х. и частично от обясненията на
подсъдимия Д.Б., както и от приобщените на основание чл.281, ал.4 от НПК
показания на свидетелите Г. Д., Ж. К., Я. Й., М. П., А. З., П.Т., и на основание
8
чл.281, ал.5 от НПК показания на Т.Х., С. Т., Д. Д. и И. И., всички дадени в
хода на досъдебното производство; от писмените доказателства – копия от
амбулаторен журнал, от разходни документи, фактури, амбулаторни листове,
съдебномедицинско удостоверение и свидетелство – двете от 02.04.2018г.,
документация от „Промишлена енергетика“ АД, справка за съдимост по
отношение на подсъдимия и други; и от заключението по изготвената в
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза и от изложеното
от вещото лице в съдебно заседание пред първата инстанция.
Проверяваният съд е съблюдавал принципните правила на чл.13, чл.14 и
чл.107, ал.5 от НПК при осъществяване на процесуалната си дейност по
събиране и проверка на доказателствата. Последните са изследвани
обективно, всестранно, пълно и са обсъдени поединично и в тяхната
съвкупност, а това е довело до извеждане на правилните фактически
констатации, поради което присъдата е обоснована. Първата инстанция
изключително подробно и при стриктно спазване на процесуалния закон е
посочила на основата на кои от доказателствата и доказателствените средства
е формирала вътрешното си убеждение относно получените от пострадалия
увреждания и автора на инкриминираното деяние. Въззивната инстанция
възприема изцяло анализа на доказателствата, извършен от РС-Бургас, за
който може да се посочи още, че обхваща всички изводими от
доказателствените средства обстоятелства и в пълнота отговаря на
изложените в хода на съдебното следствие възражения и аргументи на
защитата. В тази връзка отправените такива с въззивната жалба досежно
аналитичната дейност на съда са абсолютно несъстоятелни, a в някои части и
неверни – например отправеният упрек, че съдът в мотивите към присъдата
си само бил изброил доказателствените източници по делото, без се
аргументира. Всъщност показанията на свидетелите и писмените материали
са били анализирани изцяло и както беше посочено - обсъдени и изследвани
са били поотделно и в съвкупност, като едва тогава съдът е посочил кои
обстоятелства приема за доказани и защо. Настоящият състав споделя тези
изводи във всяко едно отношение. Несъгласието на защитата със сторения от
съда анализ, не променя заключението на въззивния състав, че не са налице
сочените нарушения, присъдата е обоснована, а фактическата обстановка –
правилно установена.
Според настоящия състав, противно на твърденията на защитата,
9
доказателствената съвкупност по делото е непротиворечива, еднопосочна, с
някои изключения, които са били отчетени от районния съд. Въпреки, че
никой от разпитаните свидетели не е видял конкретния механизъм в цялост на
деянието, всеки от тях е възприел отделни моменти преди и след него, т.е.
изложените твърдения не са противоположни, а се допълват. От същите тези
твърдения, разгледани в съвкупност с наличните по делото писмени
доказателства и експертиза, се установява изцяло начина, по който
пострадалият е получил телесните си увреждания, както и техният автор. В
показанията на посочените по-горе свидетели не са налице твърдените
противоречия и със сигурност не се обособяват две отделни групи, както
сочи защитата. Фактът, че някои от свидетелите са възприели уврежданията
на пострадалия, а други не, не противостои на показанията на свид. Х..
Напротив, всеки от тях е възприел, било лично, било косвено след това от
разказа на колегите си, че докато са се намирали на паркинга пред магазина в
гр. Камено, Бургаска област, между подс. Б. и пострадалия е имало физическо
съприкосновение. Правилно кредит на доверие са получили показанията на
свид. Х., които са обективни, последователни, логични, добросъвестно
изложени, вътрешно непротиворечиви по отношение на кръга от
обстоятелства, очертан в чл.102 от НПК и подкрепени от целия събран и
проверен доказателствен материал. Предвид заинтересоваността на същия от
изхода на делото, произхождаща от факта, че е пострадало лице
(конституиран като граждански ищец и частен обвинител), изложените от
него твърдения са били обсъдени с повишено внимание и съпоставени с
всички останали доказателствени източници - гласни и писмени, т.е.
достоверността им е била проверена чрез същите тези доказателства. Както
правилно е посочил проверяваният съд, показанията на свидетелите Д., К., Т.,
Д., З. и И., които макар и да не са възприели лично нанесени удари, подкрепят
изцяло твърденията на свид. Х., че в резултат на получени удари от подс. Б. е
имал кръв в областта на устата. Всеки един от изброените свидетели е
възприел това обстоятелство и е го е пресъздал пред разследващите органи, а
някои от тях и в съдебно заседание пред районния съд. Въпреки използването
на различни изразни средства („рана на устата“, „имал кръв по лицето“,
„разкървавена уста“, „имал кръв по скулата“ и други), с които описват
видяното, всички тези свидетели са обединени от обстоятелството, че по
лицето на пострадалия Х., непосредствено след физическия му сблъсък с
10
подс. Б., са възприели,че е имало кръв в областта на устата и лицето. Не по-
малко важно е соченото от свид. Т. обстоятелство, че е видял кръв освен по
лицето на пострадалия, така и по ръката на подсъдимия, което пък от своя
страна напълно съответства на твърденията на свид. Х., че подс. Б. му е
нанесъл удари с юмрук. Всеки един от свидетелите е разбрал, че между
подсъдимия и пострадалия е възникнал словесен конфликт, прераснал във
физическа саморазправа. Макар да твърдят, че не са видели удари между
лицата, всеки от тях е присъствал и е възприел момента, в който част от
работниците, колеги на подсъдимия и пострадалия – свидетелите А. З. и П. Т.,
са се опитвали да отделят, разделят (по думите на свидетелите - „разтърват“)
двамата мъже, тъй като същите са се били вкопчили един в друг.
Възприетите и изложени дотук обстоятелства, относно конфликта и
нанесените от подс. Б. на пострадалия Х. удари, се потвърждават с
категоричност от обсъдените по-горе доказателствени източници, разгледани
съвместно с показанията на свид. С. и представените от нея документи.
Същата е стоматолог и е възприела нараняванията на пострадалия. Тя е
провела лечението му и по-важното – извършила му е преглед два дни след
получаване на увредите. Свид. Х. е посетил кабинета на 03.04.2018г., за
което свидетелства С., а се потвърждава също и от приложените в съдебното
производство заверено копие от лист. № 77 от 03.04.2018г. от амбулаторен
журнал от „*****************, д-р Ж. С., в който тя е вписала факта на
извършения преглед на свид. Х. и от заверено копие от медицинско
свидетелство от същата дата, отново издадено от д-р С., в което подробно е
описала констатираните от нея наранявания по пострадалия. Коректно е
подчертано от съда, че не само свид. С., но също д-р Ч. и д-р Г. са
констатирали почти идентични увреждания по лицето, устата и зъбите на
пострадалия, включително и относно експулсирания, липсващия зъб, като
този факт се установява от приложените и цитирани по-горе при изложение
на фактическата обстановка документи - съответно съдебномедицинско
удостоверение № 156 от 02.04.2018г. (л.11 от досъдебното производство) и
свидетелство на Т.Х. от 02.04.2018г. (л12 от досъдебното производство).
Всички те, независимо един от друг, при извършения на свид. Х. преглед са
достигнали до един и същ извод за получените от него наранявания. От
показанията на свид. С. се установява и фактът, че преди деянието
пострадалият не е имал увреждания на зъбите, които евентуално биха могли
11
да причинят експулсирането на зъба. Не по-малко важно е изложеното от нея,
че описаните увреждания се дължат на удари и не могат да възникнат от
предхождащи инцидента заболявания.
Следва да се добави също, че както в експертизата, така и при разпита си в
съдебно заседание, вещото лице – д-р Галина Милева, посочва, че
нараняванията в устната кухина – зъби, устни кръвонасядания, отговарят да
са получени от удари с твърди, тъпи предмети с ограничена повърхност,
например юмруци или ритници. Изложените от нея обстоятелства, разгледани
в съвкупност с горепосочените такива, с категоричност изключват
възможността уврежданията на пострадалия да се дължат на негови
предходни заболявания. Тук е моментът да се посочи, че приетата от
първоинстанционния съд експертиза е пълна, ясна и обоснована и не
възникват съмнения по отношение компетентността и безпристрастността на
автора , поради което правилно съдът я е използвал при изграждане на
фактическите си изводи.
На следващо място, съпругата на пострадалия – свид. А. Х., която също не
е била очевидец на деянието е възприела лично травмите на свид. Х. на същия
ден, няколко часа след инцидента. Тя посочва, че видяла мъжа си с „…подута
долна устна и засъхнала кръв в ъгъла на устата…с избит горен зъб беше и на
пръв поглед имаше и други разклатени зъби“ (разпит в съдебно заседание от
09.04.2019г. – л.57 от съдебното производство). Разказаното от свид. Х.
относно деянието се припокрива изцяло с дадените от него сведения по
делото – отправил шеговит коментар към подс. Б., след което, излизайки
извън магазина, получил от последния множество удари в лицето. Наред с
това свид. Х. е била с пострадалия през целия период на възстановяването му
и е възприела лично, от първо лице, изпитваните от него болки и неудобства,
причинени му от подсъдимия. Горното идва да покаже, че непосредствено
след деянието и в продължителен период след него (около една година,
предвид извършения на 09.04.2019г. разпит на свид. Х. в хода на
първоинстанционното съдебно следствие), пострадалият е пресъздал
случилото се по идентичен начин, описал е един и същ механизъм на
извършване на конкретното деяние – нанасянето на ударите в лицето му.
Твърденията му пресъздават обстоятелства, свързани с извършване на
деянието и удостоверяват в хронологична последователност неправомерните
действия на подсъдимия.
12
Правилно при изграждане на своите фактически изводи,
първоинстанционният съд не се е доверил на обясненията на подсъдимия,
възприемайки посочените от него обстоятелства (че бил бутнат, блъснат от
пострадалия, а Б. го хванал и заедно паднали на земята, в резултат на което
свид. Х. си ударил лицето в „бордюра“, след което се чуло „изпукване“)
единствено като обслужващи защитната му теза и явяващи се проявление на
гарантираното му от закона право на защита. Така посочените обстоятелства
са в противоречие с останалия доказателствен материал, включително и със
заключението на вещото лице, изложено в съдебно заседание. Експертът е
категоричен, че констатираните увреждания в устната кухина, в частност
избиването на зъба от алвеолите е невъзможно да се причинят при падане
върху твърда повърхност, а като единствена възможна причина е
идентифицирал удари с твърди, тъпи предмети с ограничена повърхност.
В контекста на изложеното, възражението на защитата, че липсват
доказателства за авторството на подзащитния са напълно неоснователни и
необосновани. Въззивният състав намира, че както в първата, така и в
настоящата инстанция многократно и напълно изчерпателно бе посочено,
защо съдът приема, че свид. Х. е бил ударен с юмруци в лицето от подс. Б..
Тук е мястото да се обсъдят и останалите отправени възражения. В жалбата
многократно и настойчиво се набляга на обстоятелството, че по делото не
било установено точно кой удар до каква телесна повреда е довел. Предвид
механизма на деянието, установяването на казаните обстоятелства е
невъзможно, но също и ненужно. Подс. Б. е нанесъл множество удари за
кратко време – няколко секунди, всеки от които е допринесъл за настъпване
на констатираните увреждания,т.е.за настъпване на получения един
вредоносен резултат-причинена средна телесна повреда. Ударите с юмрук и
то няколко, в областта на лицето и конкретно по устата и зъбите безспорно са
довели до тези увреждания. Съставомерността на деянието в настоящия
случай се обуславя именно от общия постигнат престъпен резултат и не се
влияе от това дали в действителност той е настъпил вследствие на един или
няколко удара. Алтернативно предложената възможност за получаване на
уврежданията на свид. Х., целяща квалифицирането на деянието като
„случайно“ такова по смисъла на чл.15 от НК – при падане на земята на двете
лица, беше категорично оборена от съдебномедицинската експертиза, а също
13
и от показанията на свид. С., за което също бяха изложени аргументи.
Защитата игнорира факта, че в действителност по делото има
свидетел, който лично е възприел ударите на подс. Б. и това е пострадалото
лице – свид. Т.Х.. Въпреки, че той е страна по делото и независимо от
възможността същият да участва и като свидетел, съобразно визираното в
чл.118, ал.1, т.2 от НПК изключение, неговите показания са били обект на
внимателно и задълбочено изследване и от двете инстанции, като изводите на
съдилищата съвпадат изцяло – показанията му могат и следва да се ценят като
годен и достоверен източник на фактически данни, предвид многократно
посочените дотук обстоятелства (съответствие с останалия доказателствен
материал, последователност, вътрешна непротиворечивост и т.н.) Следва да
се има предвид, че по делото са налице достатъчно доказателства, чрез които,
макар и по косвен път, се извежда авторството на деянието и същите тези
доказателства вече бяха обсъдени – установената липса на заболяване у
пострадалия, показанията на свиделите, безспорно доказващи физически
контакт между подсъдимия и пострадалия, твърденията на множество
свидетели за наличието на кръв по лицето на свид. Х. непосредствено след
този контакт, установените от тримата специалисти (д-р С., д-р Ч. и д-р Г.)
увреждания на свид. Х., безспорно в своята съвкупност и взаимовръзка сочат
подс. Б. като извършител на деянието. В действителност теоретичните
постановки относно дължимата от всеки съд аналитична дейност в процеса по
доказване и установяване на факти, развити в жалбата, се споделят от
настоящия състав. Именно това е сторил районният съд – изследвал е всички
налични доказателства, съблюдавайки правилата, заложени в НПК, и е
достигнал до извод, че единствено възможният извършител на деянието е
подс. Б. – факт, констатиран и от настоящата инстанция.
На следващо място, при внимателен прочит на мотивната част на
присъдата се установява, че съдът е решил и е кредитирал с доверие част от
показанията на свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство,
приоритетно свързани с възприятията им относно наличието на кръв и/или
увреждания по лицето на пострадалия, като за това си решение е посочил, че
същите са дадени в по-близък до инцидента момент. Съвсем логично е някои
от свидетелите да са забравили конкретни обстоятелства, свързани със
събитие, развило се преди около една година към момента на даване на
показанията им пред съда. Видно от изложеното от тези свидетели в съдебно
14
заседание, непосредствено след като съдът е прочел показанията им от
досъдебното производство в конкретните приобщени части, същите са
потвърдили достоверността на предходно изложеното от тях, т.е.
прочетеното, тъй като сами посочват, че не си спомнят с категоричност какво
точно се е случило на 01.04.2018г. Това от своя страна потвърждава
правилността на решението на съда да се довери в тази част именно на
приобщените показания. За пълнота следва да се уточни, че съдът,
позовавайки се на твърденията им от досъдебното производство, не е отказал
да кредитира показанията им, изложени в хода на съдебното следствие, тъй
като всъщност свидетелите в тази част (относно нараняванията и действията
на пострадалия и подсъдимия) са посочили, че не си спомнят да са видели
такива, или са дали уклончиви отговори. На следващо място е необходимо да
се посочи, че обсъжданите в настоящия абзац доказателства са приобщени по
съответния ред. Обстоятелството, че защитата и подсъдимия не са дали
съгласие за прочитане на показанията на някои свидетели – Д., К., Й., П. и З.,
не променя законосъобразността на извършеното от съда действие. Съдът
правилно е констатирал основания за приложението на чл.281 ал.4 от НПК по
отношение разпитите на тези свидетели и коректно е приобщил показанията
им от досъдебното производство, посочвайки обаче изрично в коя част
прочита същите, или кои конкретни изречения от целия им разпит
приобщава, като това изрично е отразено в съответните протоколни
определения. Изложените в тази връзка твърдения във въззивната жалба, че в
протоколите от съдебно заседание не било посочено коя част се приобщава,
са обективно неверни. Показанията на никой от свидетелите не са приобщени
цялостно, а само в частите, в които съдът е съзрял противоречие или липса на
спомен у свидетеля. Така например свид. Г.Д. в съдебно заседание е твърдял,
че видял кръв по устата на свид. Х.. Доколкото обаче така изложеното в
действителност позволява различно тълкуване (включително и че кръвта по
устата му не е негова), правилно съдът е приобщил казаното от него на
досъдебното производство, което изключва всякакви съмнения относно
възприятията му, а именно: „Видях че Т. имаше рана на устата която кървеше,
а по лицето на Д. не съм видял никакви наранявания“. Ясно е, че при разпита
си пред разследващите органи свид. Д. категорично е заявил, че свид. Х. не
само е имал кръв по устата, но и че тази кръв е била негова, тъй като е имал
рана по лицето. В казания случай съгласието от страна на защитата и
15
подсъдимия за прочитането на показанията е могло да се даде, но то не е
определящо. Констатираните противоречия в твърденията са единствената
законова предпоставка за приобщаването им и несъгласието на защитата в
този случай е ирелевантно. Свид. К. в хода на съдебното следствие е твърдял,
че не е видял наранявания по лицето на свид. Х., докато в досъдебното
производство е посочил: „При поредното ми излизане от магазина видях, че
Т. е с разкървавена уста и разбрах, че с Д. този път са се сбили“. По-късно
изложените твърдения (тези в съдебно заседание), очевидно противоречат на
предходните, а това е наложило прочитането на показанията. Свид. П. пред
съда е посочил: „не съм чул нищо после да се коментира“, но в показанията
си по досъдебното производство е заявил съвсем различно обстоятелство –
„По късно като пристигнахме на обекта в „Лукойл“ колегите, коментира, че
имал разбити зъби и пукната устна“ (визира се свид. Х.). Единствено в тази
част съдът е приобщил показанията му, за което, както е видно, е имал
съответното основание – противоречие между изложените от този свидетел
твърдения при двата му разпита. Тук също може да се упомене, че
непосредствено след прочитането на така приобщената част в съдебно
заседание, свид. П. е посочил, че потвърждава прочетеното, като допълва, че
имало хора които са казали това, но се си спомня кои лица са го твърдели.
Свид. З. в хода на съдебното следствие е заявил, че не си спомня някой от
двамата (Б. или Х.) да са имали наранявания. Не така обаче е заявил пред
разследващите органи. Той е посочил, че по долната устна на свид. Х. е видял
кръв и е предположил, че устната му била сцепена. В тази част показанията
му правилно са били приобщени от съда, тъй като са били налице
основанията по т.2 на чл.281, ал.1 от НПК – свидетелят твърди, че не си
спомня нещо.
По-нататък, вярно е, че свид. Д. съобщава, че преди инцидента свид. Х.
си е „правил зъбите“ и бил изразил намерение да продължи да ги „прави“.
Това обстоятелство обаче не влече последиците, целени от защитата – да се
докаже, че липсата на горен десен централен резец на свид. Х. се дължи на
извършени преди инцидента интервенции или други такива, но не и на
деяние, чийто автор е подс. Б.. Свид. С., която като стоматолог е имала
наблюдение върху зъбния статус на пострадалия, при разпита си съобщава, че
наистина е извършвала предходни манипулации на Х., но не и такива,
включващи вадене на този конкретен зъб, като добавя също, че не е
16
констатирала стоматологични заболявания на свид. Х., водещи до
„естествената“ загуба на зъб.
За настоящия състав е неясна причината, поради която както в
първоинстанционното производство, така и в настоящото, защита набляга на
обстоятелството, че охраната на територията на нефтопреработващия завод
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД била засилена и ако било констатирано
увреждане по някое лице, то е щяло да му се ограничи достъпът. В
приложените по делото доказателства настоящият състав не съзря никакви
данни (липсват вътрешни правилници, заповеди и други), които да навеждат
на този извод - че ако едно лице има синини, зачервявания и други подобни
по лицето, няма да бъде допуснато във вътрешността на завода. В този
смисъл, дори и някой или някои от охранителите да са забелязали, че
пострадалият Х. е имал такива увреждания, не може да се предполага, че биха
го възпрели от полагането на труд, евентуално до пълното изясняване на
всички обстоятелства. Както е посочил съдът, тези аргументи са само
предположения на защитата и на част от свидетелите, неподкрепени
доказателствено и стоящи извън правилата на формалната логика,също и
ирелевантни в конкретния случай. За настоящия състав е нелогично, ако едно
лице е получило наранявания от този вид – синини, зачервявания и т.н, които
може и да са вследствие на инцидент, случайно деяние – каквото в случая се
опитва да докаже защитата, да бъде лишен от възможността да престира
работна сила и да е необходимо специално разследване от служители на
завода. Също така начинът, по който са се извършвали проверките, видно от
показанията на преобладаващата част от свидетелите, не е включвал нарочна
проверка на устната кухина.
По отношение на кредитираните с доверие показания на д-р С.,
представените от нея документи и заключението на вещото лице по
изготвената експертиза също са изложени множество аргументи във
въззивната жалба. Всички те обаче са изцяло несъстоятелни. Както вече беше
изложено, приетата експертиза отговаря на изискванията на Раздел III, Глава
Четиринадесета от НПК. Вещото лице е отговорило на поставените му
въпроси, а заключението е пълно, обосновано, не възниква съмнение относно
правилността му и е изложено по ясен и разбираем начин. Именно тези
обстоятелства са способствали съда да приеме експертизата в нейната цялост.
Обстоятелството, че същата е изготвена единствено въз основа на писмени
17
данни, не променя дадената вече оценка от настоящия състав. По делото са
налице писмени доказателства в достатъчен обем, които са обосновали извода
на експерта. Данните за получените от Х. увреждания са били изведени въз
основа на медицинската документация, изготвена от двама специалисти в
съответната област – стоматолог и специалист по съдебна медицина и обща и
клинична патология, които са констатирали почти идентични увреждания, с
изключение на някои повърхностни наранявания по лицето на пострадалия.
Като единствено неустановено обстоятелство, което може да има значение за
експертизата, вещото лице е посочило зъбния статус на пострадалото лице,
предхождащ деянието. На този въпрос обаче е даден отговор от свид. С.,
която е имала лични наблюдения над актуалния зъбния статус на Х., тъй като
именно тя е лицето, осъществявало различни интервенции върху него преди и
след деянието. Това от своя страна е мотивирало съда да отмени
определението си, с което назначил изготвянето на комплексна
съдебномедицинска експертиза. Описаните обстоятелства обаче са били
конкретно изложени от съда и обективирани в протокола от съдебно
заседание, проведено на 29.05.2020г., а също и в мотивите към присъдата. И
тук твърдените от защитата обстоятелства за липса на аргументи за отмяна на
определението за назначаване на СМЕ са обективно неверни. Заключението
на съда е правилно и обосновано. С установяването на зъбния статус,
неизясненият въпрос е получил своя отговор. Предвид наличната преди това
експертиза, извършването на нова такава, която да повтори установените вече
обстоятелства, е било ненужно и безпредметно. В отличие със защитните
доводи, настоящият състав счита, че по делото е установено с категоричност,
че след процесното деяние, първият преглед от д-р С. на пострадалия Х. е
извършен на 03.04.2018г. В тази връзка са всички налични по делото
доказателства, имащи отношение към поставения въпрос – показанията на
свид. Х., свид. С. и приложените от нея документи - лист. № 77 от
03.04.2018г. от амбулаторен журнал от „*************, д-р Ж. С., и заверено
копие от медицинско свидетелство от същата дата, отново издадено от д-р С..
Развитите от защитата хипотези, предположения и догадки относно това
къде, кога и по какъв начин казаната свидетелка е ползвала отпуска си, не са
подкрепени от никое друго доказателство. Напротив, всички налични такива
са в подкрепа именно на обстоятелството, че свид. С. е провела преглед на
свид. Х. на посочената дата – 03.04.2018г. Фактът, че от 02.04.2018г. свид. С.
18
е била в отпуск, не изключва възможността същата да е прегледала по
спешност свид. Х., което всъщност е сторила и видно от констатираното от
нея, получените от същия увреждания в действителност са изисквали бърза
медицинска намеса.
Въз основа на тази напълно изяснена фактическа обстановка, РС-Бургас
правилно е квалифицирал стореното от подс. Б. деяние, като осъществяващо
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 129, ал. 1,
вр. ал. 2 от НК – на посочените дата и място, подс. Б. нанесъл множество
удари с юмруци в областта на лицето на Т.Х., с което му причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето, а именно: избиване на десен горен централен резец,
разклащане на долните десни резци от 3-4 степен, с кръвонасядания, болезнен
оток и охлузвания в областта на кожата отпред на долната устна, ръбовете на
горна и долна устна и по лигавичните им повърхности. Причинените
увреждания, които са в причинно-следствена връзка с поведението на
подсъдимия Б., са довели до затрудняване на дъвченето и говоренето на свид.
Т.Х. за срок от повече от 30 дни, и същите, съобразно постулатите, заложени
в т.11 от Постановление № 3/27.09.1979 год. - надлежно приложени от
районния съд, несъмнено следва да се квалифицират като средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
В пълно съответствие със закона и трайно установената съдебна практика
първостепенният съд е извел и субективната страна на действията на подс. Б..
Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Изчакал е пострадалият да излезе от магазина, целенасочено се е отправил
към него и му е нанесъл ударите, многократно описани дотук. Установената
от обективна страна деятелност, интензитета и броя на ударите и характера на
получените увреждания сочат, че именно телесна повреда от този вид и
характер е била целената от дееца и е причинена като отговор на отправените
към него от пострадалия шеги.
За обсъденото престъпление законът предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ до 6 години. Районният съд, при приложението на чл.54 от НК,
наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието
изпълнение на основание чл.66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от 3
19
години.
Настоящият състав споделя извода на проверявания, че по делото не
са налице основания за приложението на чл.55 от НК, тъй като не са налице
нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи
отговорността обстоятелства, обосноваващи извод, че и най-лекото
предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко с извършеното от подс.
Б.. В дейността си по индивидуализиране на наказанието обаче, присъдата
следва да се коригира. Правилно като смекчаващи отговорността
обстоятелства са ценени липсата на предходно осъждане на подс. Б.,
отсъствието на данни за извършени други негови противообществени прояви
и трудовата му ангажираност, а като отегчаващо отговорността обстоятелство
коректно са отчетени множеството несъставомерни телесни повреди. При
определяне на наказанието, районният съд правилно е дал превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, но недостатъчно оценени са
останали механизмът, начинът на извършване на деянието и обстоятелствата
около него. Подс. Б. не е бил провокиран по никакъв начин от пострадалия.
Отправената шега към него от свид. Х., по мнение на съда, не притежава
характеристиките на обида, оскърбление и не е от естество да засегне
отрицателно честта и авторитета на дееца. Престъплението е извършено в
светлата част на деня, на общодостъпно за всяко лице място, пред погледите
на множество колеги на подсъдимия и пострадалия, т.е. демонстрирано е едно
явно пренебрежение към личността и здравето на последния и изобщо към
телесния интегритет на отделните лица и е проявено безцеремонно
незачитане на установеният в обществото принцип да не се вреди другиму.
Не по-малко важно е обстоятелството, че на пострадалия са причинени
увреждания, които са му донесли значителен дискомфорт, значителни
допълнителни увреди,а именно разклатените от противоправното поведение
на подсъдимия зъби се е наложило да бъдат експулсирани,поради обективна
невъзможност да бъдат възстановени по друг начин.Така пострадалият е
загубил още три зъби ,които също са в причинна връзка с нанесените удари
по устата,ако е нямало удари,нямаше да се разклатят зъбите на
св.Х.,респективно нямаше да се наложи тяхното изваждане. Тези факти са
довели до още по-значителни болки,неудобства и страдания, както и
затруднения в дъвченето и говоренето,което не е било отчетено от
първостепенния съд.Периодът за възстановяване е бил продължителен и е бил
20
съпътстван с болки и неудобства при ежедневно и периодично осъществявана
дейност каквато е храненето. Казаните обстоятелства в ниска, но отчетлива
степен, завишават обществената опасност на самото деяние и неговия автор,
което от своя страна изисква увеличаване на наказанието, а това, предвид
наличието на въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец с
отправено конкретно искане за увеличаване на наказанието е допустимо и
законосъобразно. Въпреки, че по делото не се доказа изградено системно
престъпно поведение у подсъдимия и склонност да нарушава установените в
обществото запрети и всички доказателства сочат за инцидентност на
деянието, настоящият състав счита, че с оглед всичко изложено наказанието
„Лишаване от свобода“ на подс. Б. следва да се определи в действителност
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но в размер над
минималния, а именно за срок от 6 месеца и в този смисъл присъдата следва
да се измени. Така увеличеното наказание е справедливо, адекватно е на
характера, интензитета и последиците от деянието, отчита в пълна степен
личностните характеристики на подс. Б. и с положителност ще доведе до
пълноценното постигане целите на генералната превенция и най-вече
превъзпитаването на подсъдимия Б. към спазване на закона и добрите нрави.
Също така размерът на това наказание би способствал последния да осъзнае в
дълбочина противоправното си поведение и негативните последици, които
действията му влекат за останалите членове на обществото. Ако не се
отстрани проявената от районния съд необоснована снизходителност относно
продължителността на наказанието, би се постигнал противоположен на
целения от закона и търсен в наказателното производство ефект, тъй като у
дееца би останало усещане за безнаказаност на действията му. Не по-малко
важно е и обстоятелството, че такова усещане би се изградило и у
обществото, което пък би препятствало изпълнението на генералната
превенция.
Настоящият състав споделя извода на първостепенния, че с оглед
положителните данни за личността на подсъдимия и наличието на
формалните законови предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, за
постигане на посочените по-горе цели на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, същият не следва да търпи наказанието
ефективно. Увеличаването на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца, сторено от настоящия състав, не променя този извод. Чрез
21
приложението на института на условното осъждане, чрез отлагане
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 години (минимално
предвиденият) подс. Б. ще запази възможността си свободно да полага труд,
да издържа себе си и семейството си, а социалната му сфера няма да бъде
ненужно засегната. Поради изложеното присъдата в тази част следва да бъде
потвърдена.
В гражданско-осъдителната си част, атакуваната присъда също се
нуждае от корекция. Налице са всички елементи от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД - деянието на подсъдимия безспорно е противоправно и виновно.
На гражданския ищец Х. са причинени имуществени и неимуществени вреди,
пряко следствие от извършеното от подсъдимия деяние, а това поражда и
деликтната отговорност на извършителя, наред с наказателната. Предвид
вмененото му в чл.52 от ЗЗД задължение да определи размера на следващото
се обезщетение по справедливост, съдът законосъобразно е изследвал вида,
характера и интензитета на причиненото на гражданския ищец увреждане и
правилно, с оглед отразеното в съдебномедицинското заключение,
представените писмени доказателства за проведеното му лечение и
показанията на кредитираните свидетели (С. и Х.), е преценил, че същите не
обосновават изцяло претендирания от ищеца размер за обезвъзмездяване – 20
000 лева. Настоящият състав обаче счита, че присъденото от БРС
обезщетение в размер на 3 000 лева е занижено и несъответно на изводимите
от доказателствените източници факти относно претърпените от пострадалия
вреди.
В действителност периодът за възстановяване на тъжителя е бил
продължителен – от наличните данни е видно, че този период е бил около 4
месеца и предвид извършваните на пострадалия Х. манипулации, макар и не
непрекъснато е бил периодично съпътстван с болки и страдание, дискомфорт
и неприятни усещания. Претърпял е множество различни интервенции в
устната кухина и е приемал лекарства (антибиотици, болкоуспокояващи и
други). Говоренето и храненето му са били затруднени, приемал е храна в
течна форма. Отслабнал, изпитвал дискомфорт и негативни емоции, т.е.
общественият му живот е бил засегнат отрицателно. Зъбите, които са били
безвъзвратно загубени, тъй като са били извадени от стоматолог - долните 42,
41 и 31, изграждане на фрактурираните зъби – 21, 12, 23, девитализирани 34
зъб и възстановяване с мостова конструкция долна челюст /от 10 зъба/ и
22
горна челюст /3 зъба/, макар и преобладаващо несъставомерни, несъмнено са
вследствие на деянието на подс. Б.. Отчитайки всичко гореказано, настоящият
състав достигна до извод, че обезщетение за неимуществените вреди в размер
на 6 000 лева е справедливо и адекватно на причинените на Х. увреди и
последствията от тях, поради което и в тази част присъдата следва да се
измени. Присъденото от БРС обезщетение за забава в размер на законната
лихва от извършването на деянието – 01.04.2018г., до окончателното
изплащане на цялата сума, настоящият състав намира за правилно.
В частта относно претендираните от пострадалия Х. имуществени вреди в
размер на 723 лева, обсъжданата присъда е правилна и обоснована.
Отправената гражданска претенция е доказана освен по основание, както
стана ясно по-горе, така и по размер. По делото са налични категорични
доказателства, възприети от районния съд и съдържащи се на л.27-29 от
съдебното производство, от които е видно, че сторените от пострадалия
разходи за лечение на увредите, отново подробно изброени в настоящото
изложение, са в пряка причинно-следствена връзка с престъпната деятелност
на подс. Б., поради което същият следва да ги възстанови изцяло. И тук
правилно районният съд е присъдил законната лихва от датата на уреждането
до окончателното изплащане на сумата. Претърпените от непозволеното
увреждане имуществени вреди от пострадалия безспорно следва да бъдат
репарирани от страна на подсъдимия.
С оглед виновността на подсъдимия, правилно първоинстанционният съд,
на основание чл.189, ал.3 и ал.4, и чл.190, ал.2 от НПК, е ангажирал
отговорността на подс. Б. за сторените в хода на досъдебното и съдебното
производство разноски, както и тези, извършени от пострадалия.
На основание чл.88, ал.1 от НПК, вр. чл.78, ал.6 от ГПК, законосъобразно
подсъдимият е бил осъден да заплати в полза на държавата по сметка на БРС
дължимата държавна такса върху уважената част от гражданските искове.
Увеличеният размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди
обаче налага и промяна в държавната такса, която подсъдимият следва да
заплати съобразно уважената част на казания иск. Тук е необходимо да се
направи уточнение, че районният съд в присъдата и мотивите към нея е
определил общо дължащите се такси за предявените граждански искове –
тези за имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.2 от Тарифа за
23
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, за гражданския иск по наказателно дело се събира такса
4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50 лв. Следователно
държавната такса за неимуществените и имуществените вреди, след
извършеното от настоящия състав увеличение на присъденото обезщетение в
размер на 6 000 лева, следва да се увеличи на 268,92 лева.
Освен изложените по-горе основания за частично изменение, настоящият
състав, след извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на
правилността на проверявания съдебен акт, не констатира други допуснати
нарушения на материалния закон или процесуалните правила, което налага
потвърждаване на присъдата в останалата ѝ част.
Мотивиран от горното и на основание чл.337, ал.2, т.1, вр. чл.334, т.3 и
чл. 338 от НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260085 от 04.06.2021г., постановена по НОХД
№ 299/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, като:
УВЕЛИЧАВА срока на наложеното на подсъдимия Д. Л. Б., ЕГН
**********, наказание „Лишаване от свобода“ от 3 (три) месеца на 6
(ШЕСТ) месеца „Лишаване от свобода“.
УВЕЛИЧАВА размера на присъденото на Т. Г. Х., ЕГН **********,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане
вследствие на извършеното от Д. Л. Б., ЕГН **********, престъпление по
чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК, от 3 000 (три хиляди) лева на 6 000 (ШЕСТ
ХИЛЯДИ) лева,като отхвърля останалата част над 6000 лв до предявения
размер от 20 000 лв. като неоснователен.
УВЕЛИЧАВА размера на дължимата от подсъдимия Д. Л. Б., ЕГН
**********, държавната такса върху уважената част от гражданския иск за
претърпени от Т. Г. Х., ЕГН **********, вреди на 268,92 лв (двеста
шестдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
24
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25