№ 277
гр. София , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20201800500567 по описа за 2020 година
С решение № 206/29.07.2020г., постановено по гр.дело № 138/2020г. по
описа РС- гр. Своге, размерът на дължимата от В. Т. П. на детето му М. В. П.
месечна издръжка е бил увеличен от 140 лв. на 175 лв., като предявеният иск
по чл. 150 от СК е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер
от 220 лв.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на М.П., чрез неговата
майка и законен представител – Ц.М. - срещу горното решение в
отхвърлителната му част. Жалбоподателят счита, че в тази част решението е
постановено в нарушение на материалния закон, както и че при
постановяването му са допуснати нарушения на съществени
съдопроизводствени правила, поради което моли съда да го отмени и вместо
него постанови друго, с което уважава предявения иск изцяло. Оспорва
изводите на районния съд, че за цялостната издръжка на М.П. били
необходими месечно 320 лв., както и че дължимата досега издръжка била
изплащана редовно. Намира за доказано изменението на обстоятелствата,
налагащо необходимост от допълнителни парични средства. Описва нуждите
си. Сочи, че ответникът е трудоспособен и че няма задължения към други
лица.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемата страна и, в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, същата е подала отговор, с който оспорва
1
жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, и
моли съда да го потвърди.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се
явява. Представлява се от адв. Георгиева, която п оддържа въззивната жалба
и оспорва отговора. Моли съда да отмени обжалваното решение в атакуваната
му част. Изтъква, че, с оглед възрастта и нуждите на детето, определеният от
районния съд размер на издръжката е изключително нисък.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна се
явява лично и се представлява от адв. Асенова, която оспорва жалбата,
поддържа отговора и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана точно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявените такива.
2
ІІІ. По същество
От представеното с исковата молба заверено копие на удостоверение за
раждане (л. 7 от първоинстанционното дело) се установява, че В. Т. П. и
жалбоподателят М. В. П. са съответно родител и негово дете, което към
настоящия момент е непълнолетно.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Следователно, въззиваемият е задължен да осигурява издръжка на
жалбоподателя в настоящото производство.
Основен критерий за определяне на справедливото количествено
измерение на задължението за издръжка е закрепен в разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 от СК, съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на
ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата. С
Постановление № 350 на МС от 19.12.2019 г. (Oбн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019
г., в сила от 1.01.2020 г., доп., бр. 9 от 31.01.2020 г., в сила от 31.01.2020 г.)
размерът на минималната работна заплата за страната е определен на 610 лв.,
считано от 01.01.2020г. Съответно, минималният размер на месечната
издръжка е 152,50 лв. и не може да бъде определен под тази граница.
За да определи конкретен размер на издръжката, съдът взе предвид, че,
съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, този размер във всеки отделен случай следва да
се съобразява не само с нуждите на лицето, което има право на такава, но и с
възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че следва да се търси
разумния и обективно възможен баланс между нужди и възможности, като се
отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства.
Насоки за преценка на последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от
16.XI.1970 г.
При прилагането им към настоящия казус по отношение на
въззиваемия, следва да се има предвид, че възможността на последния да
предоставя издръжка се определя от неговите доходи, имущество и
квалификация. В конкретния случай не са ангажирани доказателства за
образованието и квалификацията на П., нито за притежаваното от него
имущество. От представените пред първата инстанция доказателства се
установява единствено, че той е трудово ангажиран при работодател „ЛТТ
91“ ООД, като средното му брутно трудово възнаграждение за периода от м.
август 2019г. до м. януари 2020г. е в размер на около 830 лв. месечно (л. 39 от
3
първоинстанционното дело), т.е. надхвърля актуалния размер на минималната
работна заплата за страната, но е чувствително под средния такъв, по данни на
НСИ.
Освен това, по делото не се твърди и не се доказва, П. да има
задължение за издръжка към друго лице по чл. 141, т. 1 от СК. Не се твърдят
и не се доказват негови здравословни проблеми, които биха го препятствали
да полага труд, респ. които биха обусловили необходимост от извършване на
регулярни разходи за лечение.
Страните не спорят, а и от показанията на разпитаните свидетели се
установява, че детето Михаил живее при майка си, чиято актуална месечна
заплата е в размер на 840 лв., т.е. е съизмерима с тази на другия родител.
Поради това съдът намира, че освен парична издръжка, тя реално осигурява и
непосредствените ежедневни грижи по неговото отглеждане и възпитание,
които са неоценими в пари. Съобразяването с този фактор, при практическо
равенство в месечните трудови възнаграждения, обуславя задължение на
въззиваемия да осигурява по- голяма част от необходимата парична издръжка
на жалбоподателя.
На последно място, по този въпрос не следва да се вземат предвид
данните от удостоверението за получавано нетно трудово възнаграждение на
въззиваемия (л. 38 от първоинстанционното дело), тъй като то е формирано в
резултат от приспадане на дължими суми за издръжка (т.е. същото
задължение, което е предмет на настоящото производство), както и на
дължими погасителни вноски по ползвани банкови кредити (тъй като в
предходен момент сумите по кредитите са постъпили в приход на Веселин
П.).
Преценявайки нуждите на правоимащото лице в светлината на насоките,
залегнали в т. 4 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г., съдът намира, че по делото не
се твърдят и не се доказват изключителни нужди и потребности на детето
Михаил по смисъла на чл. 143, ал. 4 от СК. Събрани са доказателства
единствено за негови занимания с таекуон-до, за което се заплаща месечен
членски внос от 30 лв. В показанията на св. Пальова се съдържат данни и за
допълнителни разходи във връзка с тази негова спортна дейност, касаещи
специален хранителен режим и участие в състезания, но от тях не може да се
направи извод за честотата и трайността на тези потребности, нито за дори
приблизителните размери на свързаните с тях разходи. Поради това няма
основание за присъждане на издръжка в размер, надхвърлящ обичайния за
дете на тази възраст, още повече, че практически всяко съвременно дете
упражнява някакъв спорт или хоби, за което се налага извършване на
известни разходи.
Използвайки по аналогия разпоредбата на чл. 50 от ППЗЗДет, вр.
Постановление № 305 на МС от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен
4
размер на гарантирания минимален доход, като приблизителен ориентир за
необходимите средства за отглеждане и възпитание на едно дете, съдът
намира, че минималният размер на тези средства за детето Михаил са в
размер на 3,5*75=262,5лв., т.е. дори по- нисък от възприетия от Свогенския
районен съд.
Преценявайки тези съображения в тяхната съвкупност, както и с оглед
изложените по- горе мотиви, че въззиваемият следва да осигурява по- голяма
част от издръжката на жалбоподателя, отколкото неговата майка, настоящият
съдебен състав намира, че размерът от 175 лв. месечно е правилно определен
от Свогенския районен съд.
С оглед гореизложеното, жалбата е неоснователна, а обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
ІV. По разноските
Разноски не са претендирани от страните, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 206/29.07.2020г., постановено по гр.дело
№ 138/2020г. по описа РС- гр. Своге.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5