ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 278
гр. Стара Загора , 08.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501442 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274- 279 от във връзка с чл.419, ал.1 от ГПК.
Настоящото въззивно дело е образувано по повод постъпила в
законоустановения едномесечен срок частна жалба от Х.А.А. от *** против
Разпореждане № 262562/11.11.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 4670/2020 г.
по описа на Районен съд - Стара Загора, с което съдът въз основа на издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК е постановил незабавното й изпълнение и е разпоредил
издаването на изпълнителен лист срещу жалбоподателя.
В жалбата се излагат обстойни доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателят счита, че
представеният от заявителя документ по чл.417 от ГПК/запис на заповед/ е
непълен по съдържание и липсва датата на падежа на задължението. Също
така се сочи, че при издаването на изпълнителния лист е допуснато
нарушение по чл.418, ал.2 от ГПК, понеже липсвала надлежна бележка върху
представения документ и върху заповедта за изпълнение. Въз основа на
твърденията си, моли настоящия въззивен съд, да уважи частната жалба като
отмени обжалваното Разпореждане, ведно със законните последици от това и
претендира за присъждане на разноски, направени пред настоящата въззивна
инстанция.
Окръжният съд, след като съобрази твърденията на жалбоподателя и
развитите от него правни доводи, и след като прецени данните по
приложеното частно гражданско дело, приема за установено следната
фактическа обстановка :
1
Производството пред заповедния съд е образувано въз основа на заявление
по реда на чл.417, т.10 от ГПК, депозирано от молителя „Б.е.Д.К.”- ООД със
седалище и адрес на управление в ***, за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея срещу длъжника Х.А.А. от
***, *** за сумата от 300 лева - главница, ведно със законна лихва върху нея
от датата на подаване на заявлението в съда (11.11.2020г.) до окончателното
изплащане на вземането, както и присъждане на разноски по делото в размер
на 25 лева за държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
въз основа на запис на заповед от 05.12.2018г.
Към заявлението е приложен запис на заповед, издаден на 05.12.2018 г. в
***, с който издателят безусловно се задължил да заплати на „Б.е.Д.К.”- ООД
със седалище и адрес на управление в *** сумата от 765,00 лв., като е
посочено мястото на плащане – адресът на който дружеството е регистрирано
в ТР в ***. Процесният запис на заповед от 05.12.2018 г., е предявен на
поемателя на задължението на 16.01.2019г. срещу подпис от длъжника
Х.А.А., за което върху записа на заповед е направено съответното изрично
отбелязване.
Със Заповед № 260679/11.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, районният съд е уважил
подаденото от молителя, заявление, като е преценил, че са налице
предпоставките за уважаване на искането за допускане на незабавно
изпълнение.
С обжалваното по настоящото дело Разпореждане № 262562/13.11.2020 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 4670/2020 г. по описа на РС- Ст.Загора, съдът въз
основа на издадената Заповед за изпълнение, въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, е постановил незабавното й изпълнение и разпоредил
издаването на изпълнителен лист срещу длъжника А.. Като с покана за
доброволно изпълнение изх.№12314/19.02.2021г. по изп.д.№ 428/2021г. по
описа на ЧСИ Г.И., рег.№765, с район на действие района на ОС- Ст.Загора,
длъжникът е бил поканен да заплати процесната сума в размер на общо
4 475,12 лева, която сума произхождала от задължението на длъжника по
изпълнителното дело, а именно сумите от : 3 355, 93 лв. – неолихвяема сума;
300 лв. – главница; 8, 33 лв.- лихви; 34, 20 лв. –допълнителни разноски; 288
лв. – разноски по изпълнителното дело, таксата по т.26 от Тарифа за таксите
и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на общо 388,66 лв. в полза на
ЧСИ и други суми, дължими до онзи момент, в общ размер на 100 лв.
Подадена е молба от длъжника, с която е направено искане за спиране на
изпълнението по изпълнителното дело, като е приложено копие от
подаденото от него възражение по реда на чл.414 от ГПК.
С Определение № 260871/19.03.2021г. ОС- Ст.Загора е постановил спиране
на принудителното изпълнение на основание чл.420, ал.1 от ГПК въз основа
на постъпило възражение от страна на длъжника, без да е необходимо да
представя надлежно обезпечение, тъй като в случаите на издаване на заповед
2
за незабавно изпълнение само по т.10 на чл.417 от ГПК е налице основание за
спиране по силата на самия закон. В случая се касае за заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, както
изрично е посочено и в самото заявление, поради което е и налице хипотезата
за спиране на принудителното изпълнение и то настъпва ex lege ( по силата на
закона).
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна, че ч.жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна
страна, с право и интерес на обжалване срещу валидно и допустимо
Разпореждане на първоинстанционния съд представлява съдебен акт,
подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което ч.жалба е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По същество ч.жалба се явява неоснователна, тъй като производството по
издаване на заповед за незабавно изпълнение е формално и едностранно, като
целта му е да се провери дали вземането е безспорно. Съобразно разпоредбата
на чл.418, ал.2 от ГПК съдът в рамките на своята компетентност ограничава
проверката си върху правната валидност от гледна точка на формата и
съдържанието на представения с молбата документ и дали същият
удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.
Разпоредбата на чл.419, ал.2 от ГПК е, че длъжникът ведно с възражението
може да обжалва и разпореждането за незабавно изпълнение, но
възраженията, които се правят, следва да се извлекат само въз основа на
актовете по чл.417 от ГПК- т.е. възражение, обусловени от нередовност от
външна страна на основанията за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Това право кореспондира със задължението на съда в това
производство да проверява редовността на основанието от външна страна и
дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против
което се иска издаване на листа. При проверка на тези обстоятелства, съдът се
ограничава само в рамките на представения документ, като изключение от
правилото е допустимо относно изискуемостта на вземането, която може да
се удостовери с официален или изходящ от длъжника документ.
След извършена проверка, настоящата въззивна съдебна инстанция счита,
че представеният по делото запис на заповед е редовен от външна страна и
съдържа необходимите законови реквизити, съгласно изискванията на чл.535
от ТЗ и не страда от непълноти на съдържанието по смисъла на чл.536 от ТЗ.
Във връзка с наведените в ч.жалба възражения относно падежа на
представения запис на заповед, съдът намира същите за неоснователни.
Действително съществен елемент от съдържанието му е наличието на падежа
– това е момента, от който паричното задължение поето със записа на
заповед, става изискуемо и кредиторът може да претендира плащане от
длъжника. Записът на заповед е валиден и ако в него не е изрично посочен
падеж, съгласно императивната разпоредба на чл.536, ал.2 от ТЗ, като в този
случай записът на заповед се смята за платим на предявяване, какъвто именно
е настоящия случай.
3
В случая заявителят е депозирал заявлението си на основание чл.417, т.10 от
ГПК, основана на искането за издаване на заповед за изпълнение, въз основа
на запис на заповед от 05.12.2018г., съдържащ реквизитите на чл.535 от ТЗ,
включително и с поетото задължение – „ срещу този запис на заповед,
безусловно и неотменяемо се задължавам да платя на „Б.е.Д.К.” ООД със
седалище и адрес на управление в ***.
Издателят е определил падежа, като предвид разпоредбата на чл.536, ал.2 от
ТЗ се предвижда, че когато не е посочен падежът, се смята за платим на
предявяване, и в конкретния случай записът на заповед е предявен на
длъжника Х.А. на датата 16.01.2019г.
Оплакване, че документът не съдържал подпис, чрез който се
удостоверявала истинността му, също се явява неоснователно, тъй като
издателят следва да удостовери върху записа, че същият е предявен, да
постави дата и да се подпише, като срокът след предявяването тече от датата,
удостоверена от издателя. В случая записа на заповед съдържа името на
издателя и неговия подпис, както и името на длъжника, удостоверено с
неговия саморъчен подпис. Установява се, че процесния запис е предявен за
плащане на конкретната дата 16.01.2019г., което обстоятелство изрично е
отбелязано върху самата ценна книга. Срокът след предявяването тече от
датата, удостоверена от издателя върху записа на заповед, като изрично е
посочено, че записът може да се предявява за плащане до 5 години от датата
на издаването му.
Установената константа и задължителна съдебна практика в смисъл, че
когато записът на заповед е уговорен падеж, който е поставен в зависимост
предявяването на плащане за записа на заповед, за да настъпи падежа,
ценната книга следва да бъде предявена за плащане, за да стане вземането
изискуемо и дължимо. От тук следва извода, че в конкретния случай следва
задължително за бъде предявен записът, за да започне да тече уговорения
срок и вземането да стане изискуемо и дължимо. Аргумент в тази насока е и
фактът, че самият законодател с текста на закона е поставил изпълнението на
задължението по записа, в зависимост от предявяването му, като именно в
тази насока е и установената константна съдебна на практика на ВКС по
аналогични казуси.
С оглед обстоятелството, че представеният документ, съдържа и останалите
изискуеми реквизити по смисъла на чл.535 и чл.536 от ТЗ, то е налице един
валиден запис на заповед от външна страна, удостоверяващ подлежащо на
изпълнение вземане и правилно РС- Ст.Загора е уважил заявлението, с което е
бил сезиран и е разпоредил незабавно изпълнение, и издаването на Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Поради което изложените възражения в
ч.жалба се явяват изцяло неоснователни и недоказани, като наред с това
безспорно длъжникът е бил поканен с покана за доброволно
изпълнение/ПДИ/ да заплати процесната сума.
При евентуално възражение, направено от длъжника, че дължимата сума по
4
записа на заповед не е дължима от него, то това подлежи на изясняване в
евентуално друго исково съдебно производство по реда на чл.422 от ГПК.
Предвид което ч.жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваният акт на РС следва да бъде потвърден в цялост,
със законните последици от това.
С оглед изхода на спора, не следва да се присъждат разноски на
ч.жалбоподател.
Ето защо предвид гореизложените мотиви, въззивният ОС- Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за незабавно изпълнение №
262562/13.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 4670/2020г. по описа на РС-
Ст.Загора, обективирано в Заповед за изпълнение № 260676 /11.11.2020г. , с
която съдът е издал в полза на заявителя „Б.е.Д.К.”- ООД , ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в *** заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.10 от ГПК,
постановил е незабавното й изпълнение и е разпоредил издаването на
изпълнителен лист срещу длъжника Х.А.А. от ***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5