№ 350
гр. Варна, 08.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Я.а
Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100101126 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:31 часа се явиха:
Ищецът З. Ш. С., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се
лично. Представлява се от адв. В. М. – А., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД , редовно уведомен по
реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК. Представлява се от адв. Н. Б., редовно упълномощен и приет от
съда от днес.
Третото лице – помагач „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД ,
редовно уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпраща законен или упълномощен
представител.
Свидетелят Г. Я. Г., редовно уведомен, явява се лично.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. М.: Успях да осъществя по телефона контакт със свидетеля Г. Я. Г. и го
уведомих, че следва да се яви. Същият беше предупреден и за евентуалната опция за
принудителното водене. Явява се пред залата и моля да бъде допуснат до разпит. Освен него
водя и още двама свидетели, които моля да допуснете до разпит.
1
Съдът пристъпва към разпит на редовно призования от страна на ищеца свидетел.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Г. Я. Г., ЕГН
**********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
Г. Я. Г. – 57 г., разведен, осъждан за управление на МПС под въздействие на
алкохол, български гражданин, без родство и дела със страните по спора. Предупреден за
наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят, на въпроси на съда:
Свидетелят Г.: Никога няма да забравя инцидентът на 24.09.2020 г., при който А.С.
почина. Тогава ние бяхме подфирма на „ЕРП – Север“. Работодател ни беше „Арет 90“, като
аз бях техен служител и изпълнявах длъжност „ел. техник“, работя с ток с високо
напрежение. А.С. изпълняваше същата длъжност като моята. На 24.09.2020 г. в нашата
бригада бяхме само трима работници – Аз, А. и В.. Имаше и друга бригада, която работеше
на друго място, не работеше по нашата линия. С. С. е допускащ наряд – ако този наряд не се
пусне, ние не можем да работим, ако всички не се разпишем в него. Това е разрешително за
деня да работим. С. беше служител към „ЕРП – Север“. Сутринта се събра групата и С. беше
там. Ние всички се подписахме на наряда. Бяхме с каски, жилетки, обезопасителни колани –
абсолютно всичко, което трябва. Само „Игрек“ въжета нямахме, защото тях ги въведоха
после. „Игрек“ въже е помощно въже, а не основното, което те хваща за кръста. „Игрек“ –
въжето се слага отзад и е на две, затова му казват „Игрек“ въже. Единият край е хванат отзад
на гърба, има халка на колана, има и захващач, и когато се качваш нагоре, когато стигнеш
до третия метър нагоре вече се закопчаваш на стълба, на жерето. Закачаш коланът и
продължаваш нагоре. Когато стигнеш до положение, в което можеш да се наведеш и да го
откопчаеш, закопчаваш другия му край горе /на другото желязо/. Идеята е, ако увиснеш, да
увиснеш на него. Целта е да се придвижим безопасно по жерето. Обаче това стана после,
след инцидента. Коланите са обезопасителни колани, които ти хващат краката като люлка,
през „дупето“ отзад, през гърба, през гърдите и отпред се закопчават. Има и още една
закопчалка. Коланът ми е в колата и мога да го взема да Ви го покажа. Нямахме „Игрек“
въжета. Имам въже, което е близо метър и двадесет и като стигнеш на дадената височина,
там, където трябва да работиш, се обезопасяваш с него, но се хващаш. В деня на инцидента,
аз и А. бяхме с едни и същи професионални колани, които се закопчават отпред. И двамата
2
имахме и каски. А. също имаше каска и я носеше. Сутринта, когато се събрахме и
подписахме наряда, С. не обозначи стълбовете, той ни показа линията, на която трябва да
работим. Линията е даденото трасе, на които стълбове трябва да сменим изолаторите. По
принцип няма как да ги объркаш. Отиваме на терена, той е длъжен да се качи горе и да
сложи земно. По този начин обезопасява самата линия. Слага се земно, което се хваща долу
в земята, забива се кол и се хваща за него. С. направи това. Всички сме на линията и го
чакаме той да сложи земното, за да можем ние да започнем да работим. Земното, заземява
жиците. То се слага горе на всяка една жица и се хваща долу за земята. Идеята му е, ако
случайно се пусне ток, от земното веднага пада касата. Когато се отиде до един стълб, се
вижда, че е сложено земно, защото тя е метална жица 35 квадрата, дебела колкото пръста
ми. Тя се вижда, че е хваната за жиците и е забита долу в земята. Примерно, както е
микрофона пред Вас, слагам допълнителна жица за него и я забивам в земята, това е
земното. Ако е с вишка, се качваш горе и го слагаш на основното влакно и го пускаш долу и
го забиваш в земята. Като граници на работно място ни показват коя линия да водим.
Нямаше никакви отличителни знаци и маркировки по трасето и по стълбовете. Нямаше
означителни табели и маркировки. Объркването с линията се случи, защото бяхме в гориста
местност. Излизахме от горист терен. Минавайки през гората, гледаме жиците, ние вървим
по тях, но дойде момент, в който се събираха 3 линии в една, 3 линии една до друга. Ние
гледаме къде не са сменени изолаторите. Линията е, както вървят жиците, стига от стълб до
стълб, до стълб. Това е линия. На това жере, на което ние се качихме, беше единственото
жере, на което не бяха сменени изолаторите, а ние правим тях. Нашата работа беше да
заменим стъклените изолатори с гумени. Ние излизайки от гористата местност стигнахме до
един стълб, на който видяхме, че не са сменени изолаторите. Точно там объркахме линията.
Никой не очаква, че можеш да направиш грешка. Ако имаше обозначителни знаци щеше да
се види. Не само А. се качи по жерето. Преди него имаше друг горе и беше вързан. В
следващият момент А. се качва горе. Аз спирам колата на пътя и тя е на около 30 – 35 метра
от жерето. Аз трябва да взема материалите и те докато се качат горе, аз да мога да подготвя
материалите долу, гумените изолатори, агрегатчето и т.н. Отивам нося изолаторите.
Направих един курс, направих втори курс. На третият курс отивам и оставям агрегатчето и в
този момент чувам „пук“. Първи се качи В., но него не го удари тока. Аз точно това се
чудех, какво е станало, как е станало и дали го е ударил тока въобще или се е случило нещо
друго. Никой, нищо не може да разбере за 4 години досега. Аз видях как А. пада. Той беше с
колан и каска, с абсолютно всичко беше. При нас не можеш да се качиш без каска. Ако те
хванат – 300 лв. акт. Без колан просто не можеш да стъпиш до стълба, в никакъв случай.
Тогава направо гонят цялата фирма. Жерето е с кръстосани пръчки, като има и основни
пръчки. То няма стъпала, а е с ребра, които позволяват изкачването по стълба. По принцип
ролята му не е на стълба, нямаш право да се качваш по този начин, но ние имаме
разрешително да се качваме по този начин. За да се сменят стъклените с гумените
изолатори, трябва да се стигне до височината на жиците. Като стигнеш до тях, ти ги пипаш,
закачаш лебедка за тях, издърпваш и жицата, за да можеш да освободиш и линия. Вадиш
болтовете и ги хвърляш долу на земята, макар, че трябва да ги пускаш с въжета, но кой ще
3
си играе, по този начин губиш време. Хвърляш ги долу на земята и който е долу ги обира.
Боклуци, всичко се товари в колата и се маха. С лебедката придърпваме, освобождаваме,
вадим единия изолатор, слагаме другия изолатор и отпускаме. Това е цялата работа. Коланът
минава през бедрата, нагръдник отпред, отзад ти е „хикса“, който се образува от другото
въже и отпред пак става „хикс“. Този колан беше закачен навсякъде. Коланът минава през
гърдите, слиза долу през бедрата, отпред има специална закопчалка, която се щраква и след
това издърпваш. Когато си с колана и се качваш по стълба, при качването коланът не те
държи никъде. Функцията му е като се качиш горе да се закачиш. Аз видях А. да се качва по
стълба, обаче не видях дали стигна до горе, където трябва да закопчае колана. До ден –
днешен не мога да си дам обяснение, какво е станало. Никой, нищо не ти казва и нищо не
можеш да разбереш. Когато се качиш горе на стълба се закачаш за железата, за самият
стълб, за да можеш да работиш. Аз не видях до къде стигна А., качвайки се по стълба. Той
беше почти горе. Аз когато се връщах погледнах и видях, че В. вече беше вързан. Той
стоеше до чашките и краката му бяха стъпили на железата, на които можеш да стъпиш. До
него беше линията и другите чашки. Явно жицата е била срещу нивото на очите му, но не
мога да кажа със сигурност. А. падна в краката ми, на 30 см. от мен. Той не падна директно
на земята на равна повърхност. Наоколо беше нива, и тъй като са орали, е станало като
детска пързалка. А. не падна директно, а се пързулна по изораната „пързалка“. Както казах,
аз чух „пук“, но не знам какво означава това, може да го е чукнал тока. Ако е бил закопчан е
нямало да почине. Това е според мен. Става въпрос за 20 киловолта. Главата ми е много
объркана, четири години минаха и все още го сънувам. Напрежението беше 20 000 волта /20
киловолта/. Това е достатъчно да убие човек, но просто ако мине през него, може да не го
убие. Има хора, които са ги удряли и не са умирали, а прави само една точица, все едно с
игла си се убол.
Свидетелят, на въпроси на адв. М.:
Свидетелят Г.: Не обяснявам за „Игрек“ въжето, защото го въведоха след
инцидента. Коланите, които ползвахме не се връзват по време на изкачване, защото няма
как да ги вържеш. Връзват се горе при достигане. Просто няма как да вържеш колана, има
къде, но няма как. Той е къс, основен колан. Ако трябва да го връзвам, аз трябва да го
прехвърлям на всяко едно желязце, а това няма как да стане. Именно затова беше въведено
„Игрек“ въжето. Както казах, линията, по която трябваше да работим и тази, с която я
объркахме, нямаха никакви означения. Нямаше никакви табели, нито номерация, абсолютно
нищо. Те го документираха, снимаха го и полицията го снима и Бърза помощ също. Когато
С. ни показа линията, ни показа началото, но не ни показа края. Работиш, колкото можеш да
смениш. Караш си само по линията и това е. Напрежението от 20 киловолта, не при пряк
допир, а при пуснато напрежение, при необезопасен стълб, може да те убие от разстояние до
20 см. Достатъчно е да те удари и да паднеш долу. Не е необходимо да хванеш жицата с
ръка, за да те удари тока.
4
Свидетелят, на въпроси на адв. Б.:
Свидетелят Г.: Аз съм работник. Завършил съм средно специално образование
„Електротехника“. Преди малко казах, че когато С. ни показа линията, няма как да я
объркаш. Аз обясних защо се объркахме, защото излязохме от гориста местност. Жеретата
могат да бъдат през 5 стълба, а може и през 10 стълба. Жере е стоманен, метален стълб.
Може да означава „Желязо решетъчен стълб“. Ние сменяхме изолатори само на жеретата.
Както казах, преминахме през гориста местност, където се съединяваха няколко линии. Те
не се съединяват в едно жере. Там са 6 линии. Те нямат сервитутни зони между тях, имам
предвид, че нямат обезопасителна ограда. Линиите бяха близо една до друга и затова се
допускат грешки. Бяха 6 линии на разстояние не повече от 10 метра. Ние, следвайки
въздушната линия, проводника, стигаме до жерето, сменяме изолаторите и после с колата
отиваме до другото жере пак по същата линия. Както казах, ние излизаме от гора. Следваме
пътя, нямаше как да следим линията с колата. Няма как да се мине, защото има дерета, има и
гора. Както казах е пресечена местност. Проблемът е и направихме грешката, защото тези
изолатори бяха единствените несменени изолатори. Ако бяха сменени, нямаше да объркаме.
Щяхме да продължим да търсим следващия с несменени изолатори. Видях А. как пада.
Видях го как се изкачва, но не видях горе какво е станало. Аз долу съм за помощ. Аз го
виждам как се качва по жерето нагоре. Аз нося материалите долу и съм на земята.
Изкачването не мога да кажа нито, че е бавно, нито, че е бързо – средно. При качването не
си местиш колана, а се качваш с ръце и се изкачваш по жерето, по стълба. Няма обозначени
места за хващане, катериш се горе по твое усмотрение, както ти прецениш, как ще ти бъде
по- лесно на теб, да се обезопасиш ли или да се качиш направо и тогава да се обезопасиш.
По принцип аз никога не съм се обезопасявал, както и да се катеря горе, но два пъти
изтръпнах. Коланът, за съжаление го ползваме чак като се качим горе. Като казах, че ако
коланът на А. е бил закопчан е нямало да се случи така, имах предвид, че можеше и да
остане жив, ако го удари тока. Той пада от 18- метрово жере. Това са 18 метра. А. нямаше
разкъсвания, нямаше нищо по тялото. Аз не разбирам какво се случи. Той се плъзна като по
детска пързалка, не се чу „туп“. Ако беше се чуло, щях да кажа, че е умрял от падането.
Просто не мога да си го обясня.
Адв. М.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Б.: Нямам въпроси към свидетеля.
Свидетелят Г.: Моля да ми бъдат платени сторените разноски за хотел в размер на
60 лв., за които представям касов бон и разноските за гориво в размер на 300 лв., за които
нямам касов бон. Моля да ми бъде изплатен и внесения депозит от 30 лв. за явяването ми.
Нямам открита на мое име Б.а сметка.
Съдът намира, че следва да се изплати на свидетеля сумата на внесения депозит в
5
размер на 30 лева, както и сумата от 60 лв. от бюджета на съда, след представяне на
доказателства за открита на негово име Б.а сметка.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на свидетеля Г. Я. Г. сумата на внесения депозит в размер на 30
лв., както и сумата от 60 лв., платима от бюджета на съда, след представяне на
доказателства за открита на негово име Б.а сметка.
СЪДЪТ освобождава свидетеля от залата.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 5931/06.03.2024 г., депозирана от
адв. В. М., процесуален представител на ищеца, към която е приложен списък с разноски.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 4087/15.02.2024 г., депозирана от
адв. В. М., процесуален представител на ищеца, към която е приложен заверен препис от
целия фотоалбум, наличен по НОХД № 466/2023 г. по описа на Окръжен съд – Разград.
Моли да бъдат приети като писмени доказателства черно – бели снимки на произволно
избрани метални стълбове под високо напрежение, напълно идентични с тези на процесната
по ВЕЛ – „Райнино“.
Съдът намира, че така представения фотоалбум по принцип представлява
недопустимо доказателствено средство. Снимките биха могли да бъдат приети при оглед,
ако те бяха с добро качество и цветни, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА И НЕ ПРИЛАГА представения с молба с вх. № 4087/15.02.2024 г., от
адв. В. М., процесуален представител на ищеца заверен препис от целия фотоалбум с черно
– бели снимки, наличен по НОХД № 466/2023 г. по описа на Окръжен съд – Разград.
Съдът докладва, че е пропуснал в първото по делото съдебно заседание да приобщи
към доказателствата обвинителния акт на Окръжна прокуратура – Варна, внесен в Окръжен
съд – Разград, постъпил с писмо с вх. № 14270/2023 г., който следва да се приобщи към
доказателствата по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото, обвинителния акт на
Окръжна прокуратура – Варна, внесен в Окръжен съд – Разград, постъпил с писмо с вх. №
14270/2023 г.
6
Адв. М.: Водя двама свидетели, които моля да допуснете до разпит.
Съдът пристъпва към разпит на редовно водения от ищеца свидетел.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: В.И.П., ЕГН
**********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
В.И.П. – 64 г., разведена, неосъждана, български гражданин, без родство и дела със
страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят, на въпроси на съда:
Свидетелят П.: Близка приятелка съм на З. С.. С нея не живеем в близост една от
друга, но обстоятелствата наложиха да се запозная с нея. Познавам първо А. – синът й може
би от 2017 г., с когото бяхме заедно на библейски курс. Със З. се запознах на неговото
кръщене, а след това вече по- близки взаимоотношения придобихме след неговата смърт.
Преди А. да почине не съм посещавала домът на З.. Той живееше с майка си и беше
невероятно отдаден син, защото ние сме адвентисти и изповядваме такава вяра. Той също
беше такъв и Петата заповед в Библията и в Божия закон, а те са 10 заповеди е „Почитай
родителите си, почитай майка си и баща си“. Той знаеше словото наизуст и го изпълняваше.
Това го казвам, защото има отношение тази взаимовръзка. Отношението на А. към неговата
майка беше отговорно и любящо. Аз не го познавах в светлината, в която сега познавам
майка му. Него го познавах като брат от църквата. Той се грижеше за нуждаещи се
възрастни хора, самостоящи тогава, без да щади нито време, нито усилия, нито средства.
Категорична съм, че той помагаше на майка си, беше опора и подкрепа за нея, защото той
търсеше работа, търсеше начини, за да изкарва приходи. Той беше стълба в семейството.
Търсеше работа, за да осигурява тези необходимо присъщи потребности за благуването на
семейството му. Той живееше с майка си. Аз отпосле вече разбрах много неща. А. почина на
24.09.2020 г. Аз по- близки взаимоотношения със З. и добих представа за нещата, след
смъртта на А.. Налагаше се наша обща позната и нейна бивша колежка да изпраща
финансови помощи от чужбина, с които да я подкрепя. Когато аз трябваше да ги нося, аз
изпитвах нуждата и необходимостта да я утешавам, защото тя с това ляга, с това става, с
7
това живее. Тя постоянно говори за гробищата и ходи там. Всяко едно нещо в дома й й
напомня за А., защото то е купено с А., осигурено от него и т.н. Със З. се чуваме по
телефона, доколкото мога й помагам, доколкото мога я утешавам като жена и като майка. Тя
си знае какво е в сърцето й. Когато се видим, аз гледам разговора да тръгне в една посока,
но той винаги отива все там. Според мен З. първо е загубила син, после е загубила опора,
загубила е син, който я обича, син, който е всичко за нея, защото майката може да има много
деца, но всяко едно е различно посвоему. От наблюденията над А. и това, което съм
виждала от живота му, той беше опора. Когато човек загуби една опора и тя го губи по този
нелеп начин, тя го изпраща жив и здрав. Ако боледува един човек и знаеш, че пътя е такъв е
едно и някакси психически ще е подготвен човек, но тя го изпраща на работа жив и здрав.
Стараем се често да се чуваме със З.. Аз съм й казала, когато тя има нужда да ми се обажда,
независимо по кое време. Аз, когато имам възможност също я посещавам. Мъча се да я
извеждам от тях, за да не е в самотата си, да не е в проблемите си, да не е в мъката си.
Посещавам я, когато имам възможност. С нея живеем в гр. Силистра. Тя непрекъснато е в
това състояние, в което я виждаме сега – скръб, мъка и болка. Към днешна дата,
включително, тя не е преодоляла своята загуба.
Адв. М.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Б.: Нямам въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля от залата.
Адв. М.: Моля да допуснете водената от нас днес дъщеря на ищцата като свидетел,
която в кратък вид ще опише също болките и страданията, които изпитва нейната майка,
тъй като живеят заедно и познава много добре ситуацията.
Адв. Б.: Предоставям на съда.
Съдът намира, че следва да допусне до разпит още един свидетел на страната на
ищеца за установяване претърпените болки и страдания от загубата на сина на ищцата,
както и техния интензитет, които не са отшумели към настоящия момент.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит още един свидетел на страната на ищеца, за установяване
претърпените болки и страдания от загубата на сина на ищцата, както и техния интензитет,
които не са отшумели към настоящия момент.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Б.З. Ш.,
8
ЕГН **********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
Б.З. Ш. – 57 г., неосъждана, български гражданин, без дела със страните по спора.
Дъщеря на ищцата З. Ш. С.. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят Ш.: Дъщеря съм на ищцата З. Ш. С..
Желая да свидетелствам.
Свидетелят, на въпроси на съда:
Свидетелят Ш.: Брат ми А.С. почина на 24.09.2020 г. Преди смъртта си той живееше
с майка. Аз живея на друго място. Брат ми много се грижеше за майка, помагаше й, носеше
я на лекар, вземаше й лекарствата, купуваше храна за дома. Майка ми много тежко преживя
смъртта на брат ми. Тя се тревожи много, всеки ден плаче, тревожи се за брат ми.
Свидетелят, на въпроси на Адв. М.:
Свидетелят Ш.: Майка ми и сега продължава да се тревожи и да плаче всеки ден за
брат ми. Тя не може да се успокои.
Адв. М.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Б.: Нямам въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля от залата.
Адв. М.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. Б.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с разноски.
Адв. М.: Правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ като взе предвид, че страните не сочат други доказателства в днешно
съдебно заседание, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
9
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. М.: Моля да уважите исковата претенция така, както е заявена, в нейния пълен
размер, част от който е предмет на разглеждане на предявения частичен иск. Считам по един
категоричен начин, че следва да бъде ангажирана гаранционно – обезпечителната
отговорност на „Електроразпределение север“ АД гр. Варна, тъй като съдебната практика е
константна, че взаимовръзката възложител, изпълнител, подизпълнител и пр. надолу по
веригата подизпълнители, независимо от техния брой и превъзлагане на дадена обществена
поръчка, по отговорността именно затова е гаранционно – обезпечителна като такава на
възложителя, който в случая е ответното търговско дружество. Изложила съм многобройни
мотиви в тази посока, които ще моля да съобразите.
По отношение на размера на заявената претенция за неимуществени вреди, ще взема
повод и от днешния 8-ми март, като следва да бъде съобразено, че от датата на смъртта на
сина на моята доверителка, за нея този празник вече не съществува. Това е една майка, която
е загубила най- свидното си и която от този ден нататък, през целия й живот ще бъдат
търпяни най- силните възможни болки и страдания, които една майка, видимо и пред Вас в
залата няма как да преодолее и да спре да търпи. Ето защо, тези неимуществени болки и
страдания, които независимо от уваженият им размер от Окръжен съд – Сливен, който все
пак е някакъв ориентир и за Вас, но предвид дългия период, който е изтекъл, абсолютно
пълната липса на, какъвто и да било, не мога да употребя думата извънсъдебно ангажимент,
но ако приемем, че и морала е някаква правна категория, би следвало досега да бъдем
потърсени и поне да бъде направен опит да бъдем обезщетени от ответното търговско
дружество. Такъв дори и най- бегъл опит, предвид многото години дела, които се водят, и за
които те са запознати – и наказателни такива и граждански такива, не бяхме потърсени и
моята доверителка не е получила една стотинка обезщетение за тази изключително огромна
и силна загуба.
Стана ясно от така събраните днес гласни доказателства, че нейният син А.С. е бил
нейна единствена опора и грижа, както за домакинството, така и в личен и емоционален
аспект, тъй като те са живеели заедно, поддържали са едно домакинство и човекът, който тя
е имала като най- силно загрижен за нея като лично и като битово състояние и битуване, е
бил именно този нейн син. Стана ясно от разпита на първата свидетелка, че той е бил един
изключително духовен човек, като е посещавал една по- специална църква и именно в този
ред на мисли, той е имал тази грижа към майка си като негов вътрешен синовен и човешки
дълг, който разбира се е реализирал и с който е съобразявал цялото си ежедневие, цялото си
търсене на работа, обгрижване на майка си и това е щяло да продължи целия живот и на
двамата – и на майката и на сина, който е прекъснат от този случай.
Моля да ми дадете срок за представяне на подробни писмени бележки.
Ищцата С.: Искам справедливост. Свидетелят лъже, че сина ми е имал каска. Аз
10
лично видях снимката и той нямаше каска. Защо на другите им няма нищо, а само на него.
Те имат право 20 дни поне да покажат.
Адв. Б.: Моля да ми бъде предоставен подходящ срок за писмена защита.
Чувствам се съпричастен към болките и страданията на пострадалата като майка и
като родител, не бих могъл да си го представя, но имам своите чисто правни съображения,
които вече съм изложил в депозираните писмени отговори и с оглед процесуалната ми
позиция съм длъжен да защитя.
Моля да отхвърлите иска. Поддържам всички правни съображения в депозираните
писмени отговори и по съединените дела. Основната ни позиция е, че вече е реализирана
отговорността на работодателя. Ищцата се е снабдила с изпълнителен лист и
обстоятелството, че не е успяла да бъде обезщетена по този ред, не дава основание на
претенцията й за ангажиране гаранционно – обезпечителната отговорност на възложителя.
Адв. М.: /Реплика/ Няма абсолютно никаква правна обвързаност между трудовата
злополука, която е констатирана като такава по съответния ред и настоящото съвсем
отделно по вид и правно основание производство.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
ДАВА възможност на процесуалните представители на страните да депозират
писмени бележки по съществото на спора в 10- дневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:23 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
11