Определение по дело №117/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 229
Дата: 14 март 2017 г. (в сила от 26 април 2017 г.)
Съдия: Събчо Атанасов Събев
Дело: 20172100200117
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер                                    година 2017                          град Бургас

 

Бургаски окръжен съд , наказателен състав ,

На шести март  две хиляди и седемнадесета година

В открито  заседание в следния състав :

 

                                      Председател: Събчо Събев                                                                    Членове: А.Я.

                                                      Е.Р.

 секретар П.К.

 прокурор Мануел Манев

 като разгледа докладваното от съдията Събев

 н.ч.дело  номер 117/ 2017 година  по описа на БОС.

        

         Производството по настоящото дело е образувано по предложение на председателя на Пробационен съвет гр. Бургас за замяна наказанието „пробация” с „лишаване от свобода” против Д.П.Л..  

След прекъсване изпълнението на наказанието „пробация“, осъденият Л. бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по друго наказателно дело. Към момента на разглеждане на настоящото производство, престоява в следствен арест Бургас. На основание чл. 452 ал.4 вр. чл. 439 ал.3 НПК бе назначен служебен защитник на Л..

         Представителят на Пробационна служба поддържа искането за замяна, както и фактическите обстоятелства за това.

Прокурорът подкрепи искането на Пробационната служба.

Назначения от съда служебен защитник не оспори фактите по делото, но пледира  предложението да бъде оставено без последици поради изтичане на абсолютната погасителна давност по чл. 82 ал.4 НК. От момента на постановяване на присъдата, с която Л. е осъден на пробация и определени мерките и продължителността им, е изтекъл срока за изпълнението. Наказанието е наложено с определение, влязло в законна сила на 26.04.2013 год. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 82 ал.4 НК, наложеното наказание не се изтърпява, ако е изтекла абсолютната погасителна давност от три години. Този срок е изтекъл на 26.04.2016 год., след който не може да се иска изтърпяване на това наказание от Л.. Алтернативно поискаха, при установяване от съда на материалните и процесуални предпоставки, да се замени наказанието с лишаване от свобода.

Прокурорът възрази на тази позиция на защитата. Времето, през което се изтърпява наказанието пробация, не се включва във времето за погасяване по давност.

Л. даде обяснения по делото и причините за прекъсване и неизпълнение на остатъка от пробационните мерки.    

 В съдебното следствие бяха приобщени писмените доказателства по представената от пробационен съвет преписка, касаеща изпълнението на пробационните мерки от Л., разпитан свид. К.- инспектор в службата и пряко отговарящ за изпълнение на наказанието. Страните не поискаха събирането и на други доказателства. Въз основа на доказателствената съвкупност, съдът приема за установено следното:

Със споразумение по НОХД 3006/12 год на БРС, в сила от 18.08.2012 год., за деяние по чл. 343в ал.2 НК, Л.  бил осъден на пробация за срок от две години- задължителните мерки и безвъзмезден труд по 150 часа годишно. На 10.09.012 год. е започнало изпълнението на наказанието. Със споразумение по НОХД 4796/13г. на БРС, в сила от 27.02.13 год., за деяние по чл. 343в ал.2 НК, Л. е осъден на пробация за срок от три години- задължителните мерки и безвъзмезден труд по 320 часа годишно. За времето 13.03.13 год. до 08.05.14г. изпълнението е прекъснато, поради изтърпяване на наказание лишаване от свобода от Л.. С определение по ЧНД 941/13г., на основание чл. 23-25 НК на Л. е определено общо наказание измежду посочените две споразумения, като е определено едно общо наказание до размера на по тежкото осъждане и е приспаднат срока на изтърпяното дотогава наказание. До 20.05.16г. той е изпълнявал пробационните мерки и независимо от отделни пропуски, за първите две години е положил в пълен обем безвъзмездния труд. В третата година от изтърпяване на наказанието до тази дата, Л. е изпълнявал мерките, како е допускал и пропуски, но те не са дали повод на пробационната служба да иска замяна на наказанието. От тази дата до 19.08.16 год. Л.  бил в затвора за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, след което отново е подновено изпълнението на наказанието пробация. В оставащите 5 месеца и 18 дни е следвало да положи 320 ч. безвъзмезден труд, както и другите мерки.

За времето септември 16 год.- януари 17 год. Л.  направил 15 пропуска по мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес“, не се явил на 4 срещи с пробационен служител, както и нарушил 3 пъти изготвения график за полагане на безвъзмезден труд. Ръководството на пробационна служба  реагирало, като е санкционирало Л. на основание чл. 227 ал.1 т.1 ЗИНЗС- забележка, но това не дало резултат и до промяна на  отношението му в изпълнение на пробацията. С нова заповед от 12.12.16год. отново е санкциониран с по тежко наказание по чл. 227 ал.1 т.2 ЗИНЗС- писмено предупреждение за замяна на наказанието с лишаване от свобода. Осъденият е уведомен за това на 22 декември. Едва на 10 януари 2017 г. , след няколкократни призовавания и насрещни обещания, Л. се явил в пробационна служба и дал обяснение за поведението си. Изтъкнал лични причини и заявил, че ще се премести да живее при родителите си в с. Д., Бургаска област. С оглед на това, пробационните служители са уведомили кмета на населеното място за изпълнението на пробационните мерки от Л.. На няколко пъти служителите на службата се уведомявали от кмета за хода на изпълнението на мерките. По негови сведения, осъденият е положил 110 часа труд и декларирал задоволството си. Инспектор Ж. извършил проверка за изпълнение на пробацията в селото и установил, че за времето 20-24 януари 17 год. Л. не работи. На 25 януари т.г. свид. К.  разговарял с кмета на селото, когато установил че Л. работи. Към този ден били положени само 160 ч. безвъзмезден труд и до края на наказанието- 6 февруари 2017 год. е невъзможно то да бъде изпълнено в пълен обем. В заседание на пробационния съвет от 25 януари е взето решение да бъде направено предложение до съда за замяна остатъка от наказанието с лишаване от свобода. Л.  бил известен за това.         

Изпълнението на това наказание пробация се е проточило във времето, поради прекъсване изпълнението на два пъти поради изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Независимо от пропуските през първите две години и половина, Л.  положил изцяло безвъзмездния труд. В оставащото време след месец август 2016 год., е имало достатъчно време за изпълнението на мерките в пълен обем, на което се надявали и пробационните служители. Последните са положили всички усилия и са създали необходимите условия за изпълнение на пробационните мерки. В това време те се съобразили изцяло с желанието и настроенията на Л., проявили са търпимост и разбиране, като са очаквали срещу това по сериозно и отговорно отношение. Осъденият с поведението си сам се е поставил в състояние да не може да изпълни пробационните мерки в пълен обем.   

От обективна страна е налице преустановяване изпълнението на пробационните  мерки. Установени са пропуски в изпълнението на различните пробационни мерки и то дало основание за санкциониране на лицето на два пъти. Дадена е възможност да изтърпява наказанието си в селото при родителите си и само несериозното му отношение довело до невъзможност от изтърпяването му в пълен обем. Л. е психически и физически здрав. По делото няма никакви индикации за причини или основания за прекъсване изпълнението на пробационните мерки, свързани със службата. Създавани са му условия, проявявана е търпимост и толерантност, разбиране в положението, в което сам се е поставял. За допуснати системни нарушения през септември-ноември 2016 г.  на различните пробационни мерки, на Л. са му наложени две наказания. Първото е забележка на основание чл. 227 ал.1 т.1 ЗИНЗС от 1 ноември. Не е последвала корекция в поведението му и  второ наказание на основание чл. 227 ал.1 т.2 ЗИНЗС- писмено предупреждение за предложение за замяна на наказанието му с лишаване от свобода. В следващия период Л. не е променил поведението и отношението си към изпълнение на наказанието. С поврата в поведението му- полагането на труд в с. Д., първоначално е демонстрирал друг подход и промяна, докато от проверката се установило, че несериозното му отношение продължава. Във времето след второто наказание е имало достатъчно време да изпълни изцяло всички пробационни мерки и не го е сторил, а сам се поставил в невъзможност. При наличие и на наказание- предупреждение за замяна на пробация с лишаване от свобода,  продължил без промяна. При тези доказателства, настоящият съд приема, че Л. без уважителна и основателна причина прекъснал изпълнението на наложените пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“, задължителни периодични срещи с пробационен служител“ и „безвъзмезден труд в полза на обществото“. С оглед на горното съдът приема, че е изпълнен юридическия състав на нормата на чл. 43а НК.

Посочените по горе констатации не се оспорват от осъдения. Както на пробационните служители, така и пред съда изтъкна, че  имал лични проблеми. Не оспорва основателността на замяната.

Защитата направи възражения, че не следва да се уважава предложението за замяна на наказанието поради изтичане на абсолютния давностен срок. От влизане в сила на съдебния акт, с който му е наложено това наказание- 26.04.2013 год., е изтекъл времеви срок повече от три години. Абсолютната давност е изтекла на 26 април 2016 год., след която дата това наказание не следва да се изтърпява. 

Настоящата инстанция не споделя тази позиция. Л. е започнал да изтърпява наказание пробация по НОХД 3006/12г. на БРС от 10.09.2012 год. Със споразумение по НОХД 4796/12г. отново му е наложено същото по вид наказание, но в максимален срок. Съдът  е определил едно общо наказание по тези осъждания от три години пробация с акт, влязъл в сила на 26 април 2013 год. и зачетен срока на изтърпяването дотогава. На два пъти Л. влизал в затвора за изтърпяване на наказание лишаване от свобода- за времето 13.03.2013год. до 08.05.2014 год. и от 20.05.2016 до 19.08.2016 год. Съобразно чл. 228 ал. 3 ЗИНЗС, когато по време на изпълнението на пробационни мерки осъденият следва да изтърпи наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, изпълнението на пробационните мерки се “спира“. /преди изменението през 2017 год. и действаща към момента на изтърпяване на наказанието/. След отпадане на основанието, по реда на закона пробационната служба е активирала  изпълнението на наказанието. В конкуренция между наказанията лишаване от свобода и пробация, законът дава предимство първо да бъде изпълнено по тежкото. В този период осъденият е в обективна невъзможност да изпълни наказанието пробация и затова тя се спира. В тези два периода на прекъсване изтърпяването на пробацията от Л., пробационна служба е изпълнила задълженията си по закон и не е налице бездействие на компетентните органи. От първоначалното привеждане в изпълнение на пробационните мерки 10.09.2012 год., по късно определяне на общо наказание по две присъди, прекъсване на основание изтърпяване на наказание лишаване от свобода, и веднага активирано изтърпяването и на това наказание, Л. бил в процес на изтърпяване на това наказание, а по време на изтърпяване давност не тече. Затова и позоваването на давност от защитата в това дело, настоящата инстанция приема за неправилно и несъобразено с закона- чл. 82 НК.        

Решението за замяна наказанието пробация с лишаване от свобода е от 25 януари 2017 год., от чиято дата е преустановено изпълнението на това наказание- чл. 228 ал.1 ЗИНЗС. До крайната дата на наказанието – 6 февруари 2017 год., остатъкът е 12 дни. На основание чл. 43а т.2 НК те следва да се заменят с лишаване от свобода в съотношение два дни пробация за един ден лишаване от свобода, или шест дни.

Настоящата инстанция не намира за възможно налагането на друга пробационна мярка по това производство. Крайния срок е изтекъл, а и в момента Л. е отново в обективна невъзможност да изпълнява каквато и да е пробационна мярка- той е с мярка за неотклонение задържане под стража по друго производство.

         Наказанието лишаване от свобода следва да се изтърпи ефективно. Л. многократно е осъждан и на лишаване от свобода, изтърпявал е такова по вид наказание, не е реабилитиран, поради което не може да намери приложение чл. 66 НК. Следва да се определи строг режим на изтърпяване на наказанието на основание чл. 57 ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС.    

         Мотивиран от горното и на основание чл. 452 НПК съдът

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ЗАМЕНЯ остатъка по неизтърпяната част на наказанието „пробация” по НЧД 941/13 год. на Районен съд Бургас от дванадесет дни, против осъдения Д.П.Л. ЕГН **********, с „лишаване от свобода за срок от шест дни.

На основание чл. 57 ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС определя първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието.

         Да се уведомят страните за изготвеното решение.

         Определението може да се обжалва или протестира в седемдневен срок от уведомяването пред АС Бургас.  

        

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: