Р Е Ш Е Н И Е
София, 08.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 3466/2018
г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от
Ф.М.Е., ЕГН **********, в качеството й на законен представител на С.Ф.Е., ЕГН **********,
чрез адв. П.Г. - БАК, съд.адрес: ***, пл. „*****, против Г.Ф., ***, с правно основание
чл. 288, ал. 1 от КЗ /отм./, за сумата 42000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, станало на 19.04.2015 г., претендирани пряко от
застрахователя, ведно със законна лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, и сторените
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 19.04.2015 г. около 15:13 ч. в гр. Бургас, кв.
„Победа”, на кръстовището на ул. „Петър Берон” и ул. „Вълко Пушков” С.Ф.Е. в
качеството му на пешеходец претърпял ПТП по вина на движещия се с МПС - мотопед
марка „Keeway”, модел „Hurricane 50 2Т”, с peг. № *******- П.Г.А.. След удара
виновния водач напуснал местопроизшествието, а пострадалия пешеходец бил
отведен в „Спешна помощ” - гр. Бургас, където при преглед се установили следните
увреждания: контузия на главата и дясното коляното, както и охлузна рана на
горна устна в дясно и фрактури на 21, 83 и 11 зъб.
По случая е образувано НОХД № 3069/2017 г. по описа на PC
– Бургас, като с Решение № 1212 от 13.07.2017 г., влязло в сила на 29.07.2017
г. РС - Бургас е признал П.Г.А. за виновен.
В хода на досъдебното производство е установено, че
мотопедът управляван от виновния водач П.Г.А. е бил без сключена застраховка
„гражданска отговорност” към момента на настъпване на произшествието.
Ищецът е представил писмени доказателства, които желае да
бъдат приети.
Моли да се изиска и приложи НОХД № 3069/2017 г. по описа
на PC – Бургас.
Моли да бъдат допуснати двама свидетели в режим на
довеждане.
В хода
по същество ищецът моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и
доказан, с всички законни последици, включително и направените разноски по
списък.
Ответникът Г.Ф. оспорва предявените искове изцяло, по основание
и по размер.
Твърди, че дружеството вече е било сезирано от ищеца и по
образуваната щета № 210310/29.09.2017 г. УС на ГФ е определил обезщетение в
размер на 3 000 лв., като след отчитане на 30 % съпричиняване от страна на
ищеца, е изплатена сума в размер на 2 100 лв. за неимуществени вреди. Същото не
било изплатено, поради непредставяне на банкова сметка.
***пределеното и изплатено от УС на ГФ обезщетение за
прекомерно завишена.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца.
Оспорва изцяло претенцията за лихва от 19.04.2015 г.
Моли да бъде допусната САТЕ с въпроси, подробно
формулирани в отговора на исковата молба.
В хода по
същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски по
списък.
По искане на ответника по делото е конституиран като трето лице – негов помагач, на основание чл.
219 ГПК, водачът на лекия
автомобил, причинил катастрофата, П.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, който, редовно
призован, не взема становище и не ангажира доказателства.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна
следното:
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 19.04.2015 г. около 15:13 ч. в гр. Бургас, кв. „Победа”, на
кръстовището на ул. „Петър Берон” и ул. „Вълко Пушков”, движещият се с МПС -
мотопед марка „Keeway”, модел „Hurricane 50 2Т”, Рeг. № *******П.Г.А., е
осъществил ПТП с ищеца С.Ф.Е., като го е ударил на платното, причинявайки му телесни увреждания.
Доказано е, че след удара
виновният водач напуснал местопроизшествието, а пострадалият пешеходец бил
отведен в „Спешна помощ” - гр. Бургас, където при преглед били установени
сериозните му увреждания.
Не се спори, че във
връзка с катастрофата е образувано НОХД № 3069/2017 г. по описа на PC, Бургас, по
което с Решение № 1212 от 13.07.2017 г., влязло в сила на 29.07.2017 г. П.Г.А.
е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“мл. ал. 1, б.
„б“вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, като на основание чл. 78а,
ал. 1 и 6 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание обществено порицание.
Решението на РС гр.
Бургас е влязло в сила на 21.07.2017 г.;
По делото не се спори, а
и това е установено в хода на наказателното дело, че, вследствие катастрофата
на ищеца са причинени следните телесни увреждания: фрактура на коронките на
21-ви и и11-ти предни постоянни зъби и 83-ти долен кучешки млечен зъб – средна
телесна повреда.
От приетите и неоспорени по делото писмени доказателства
се установява, че с Постановление от 03.04.2015 г. на СРП е прекратено ДП № 11496/2014 г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР,
пр.пр. № 47952/2014 г. срещу Н.Ц.Т.за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.
последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като е прието, че извършените от водача действия съставляват
административно нарушение и следва да му бъде потърсена административно –
наказателна отговорност.
В настоящото
производство по делегация съдът допусна разпит на трима свидетели.
Свидетелката Ф.Е.
е майка на пострадалото дете и от раждането му досега тя се грижи за него. В
показанията си тя заявява, че преди инцидента той е бил в добро здравословно
състояние, кротко, нормално, усмихнато дете. След катастрофата е имало промяна
в поведението му, не можел да стои на слънце, имал главоболие, пристъпи,
безсъние и уплаха през нощта. Устата му е била в рани и не е можел да се храни
нормално. Понастоящем продължава да има болки в главата и зъбите, не може да
спи спокойно, затворен е в себе си, не иска да излиза с другите деца,
непрекъснато плаче, изпитва срам от счупените си зъби. Според майка му той все
още не се е възстановил от катастрофата.
Свидетелката Р.Д.
към момента на инцидента – 19.04.2015 г. е живеела заедно с пострадалото дете и
майка му и е помагала при отглеждането му. Живяла е там и две или три години
след катастрофата. Заявява, че преди ПТП С. е бил много добро и послушно дете,
абсолютно здраво. След катастрофата се е променил – станал е затворен в себе
си, не е искал да излиза с останалите деца, защото се е срамувал от счупените
си зъби, имал е, дори и скоро, кризи и болки в главата, дори повръщане. Според
нея възстановяване все още не е настъпило.
Свидетелят С.А. също
е бил на улицата, на платното заедно с ищеца по време на инцидента. Бил е на
тротоара, а С. е бил на асфалта. Пътят е бил равен и е имало видимост. Твърди,
че мотопедът се е движил бързо. Видял е, че дръжката на кормилото е ударила
ищеца в главата, някъде около зъбите и той паднал на земята в безсъзнание. В
момента на удара пострадалият е бил на асфалта, но много близо до тротоара,
играел е на тапи, поради което е бил леко приведен напред. Мотопедът е дошъл
откъм лявата му страна и го блъснал. След удара свидетелят го взел на ръце и го
оставил в дома на майка му, като заяви, че през цялото време С. е бил в
безсъзнание.
По искане на ответника и във връзка с направените от него
оспорвания съдът допусна, изслуша и прие, като неоспорено от страните,
заключение на САТЕ, според което произшествието е
настъпило в гр. Бургас на кръстовището на ул. „Петър Берон” с ул. „Вълко
Пушков”. Местопроизшествието не е запазено. В района му не са установени
никакви следи даващи възможност мястото на удара да бъде определено по
технически път.
На
базата на свидетелски показания би могло да се направи извода, че мястото на удара е в района на
кръстовището образувано от ул. „Доктор Петър Берон” и ул. „Вълко Пушков”, като
не може да бъде определено точно по дължина и широчина на платното за движение. Според протокола за оглед на
местопроизшествието няма налична пътна маркировка. На кръстовището няма пътни
знаци. Има тротоари, но не навсякъде..
По
– нататък вещото лице заявява, че в мотивите към Решение № 1212/13.07.2017 год.
по НОХД № 3069/2017 г. на БРС изрично е посочено, че, подсъдимят водач А. е карал
с ниска скорост по ул. „Вълко Пушков”, като
се е насочил в посока училището.
На кръстовището с ул. „Петър Берон” той н е спрял да се огледа, в резултат на
което, след като пред него изскочил малолетният С.Е., мотопедът го ударил в
дясната част на главата. Според експерта, от тези данни не може да се направи
извод какви са били посоката, скоростта и характерът на движението на
пешеходеца в района на местопроизшествието.
Улиците
„Вълко Пушков” и „Петър Берон” в района
на произшествието и преди кръстовището са прави и видимостта откъм района на
пръстовището и към кръстовището е била много добра. Видимостта извън кръстовището се е ограничавала
от наличните къщи и огради и това важи и
за двамата участници – пешеходецът и водачът.
Опасната
зона за спиране на мотопеда при скорост на движение 40 км/ч в конкретна пътна обстановка е била около 26
метра. Ако детето С.Е. се е намирало в района на кръстовището и е играело на
топчета, водачът на мотопеда е имал обективна възможност да го възприеме на разстояние значително
по-голямо от опасната зона за спиране на мотопеда. При такава обстановка ударът е бил технически предотвратим за
водача на мотопеда, а дали детето е следвало да играе в района на кръстовището
и с това е допринесло за настъпването на произшествието, това е въпрос по
същество.
По делото е установено,
че по образуваната при ответника Г.Ф. по Щета № 210310/29.09.2017 г.,
образувана във връзка със станалото ПТП, с решение на УС на Фонда № 39-2/06.11.2017
г. на пострадалия е определено обезщетение за претърпените вреди в общ размер 3 000
лв.
Други релевантни
към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени и гласни
доказателства.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи ,при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Безспорно се доказва фактът на станалата катастрофа.
Извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца са доказани по безспорен начин с представените
доказателства, а презумпцията за вина на дееца – водача на лекия автомобил по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, не бе опровергана.
В резултат на станалото ПТП на пострадалия ищец са
причинени телесни увреждания, които са в причинна връзка с деянието.
Техният характер и интензитет се установи от показанията на разпитаните в
хода на производството свидетели и с приложеното решение по н.о.х.д. на РС,
Бургас – и те съставляват средна телесна повреда по смисъла на наказателния
кодекс.
На следващо място, безспорно е и обстоятелството, че за МПС, чиито водач е
причинил увреждането – мотопед марка „Keeway”, модел „Hurricane 50 2Т”, Рeг. № *****, към момента на произшествието не е имало валидно сключена застраховка по
риска „гражданска отговорност”. Съгласно чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм./,
Гаранционният фонд изплаща по застраховката „Гражданска отговорност”
обезщетение за неимуществените и имуществените вреди, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга
държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Установи
се по делото, че водачът причинил увреждането не е имал валидно сключена
застраховка по риска „гражданска отговорност” и следователно следва да се ангажира
отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неимуществените
вреди, възникнали вследствие на виновното и противоправно поведение на водача Н.Ц.Т..
Доказа се по несъмнен начин наличието на образувана щета
при ответника и произнасяне от негова страна за изплащане на обезщетение в
размер 3 000 лв., което до настоящия момент не е изплатено на пострадалия.
Съдът намира, че, при определяне размера
на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца, приложение следва
да намерят разпоредбите на чл.51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД, съгласно които на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като обезщетението следва да репарира претърпените болки,
страдания към момента на възникване на правото, но съобразени с критерия за
справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, за да може размерът на обезщетението да
е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Съдът приема, че в настоящия случай, от събраните доказателства по делото
безспорно се установи, че болките и страданията, които пострадалият е имал, имат
характеристиката на средна телесна повреда – разстройство на здравето временно
опасно за живота, като, поради липсата на медицинска експертиза /такава не беше
поискана от ищцовата страна/, не може да се установи с категоричност кога е
настъпило възстановяване. В тази насока, базирайки се на свидетелските
показания, съдът приема наличие на частично възстановяване.
Съдът следва да разгледа и възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат. По делото безспорно се доказа, че пострадалото дете към
момента на удара се е намирало на
пътното платно – обстоятелство, което бе установено както от свидетелските
показния, така и от съдебно – автотехническата експертиза. С оглед на това
следва да се направи извод, че, пред вид факта, че към момента на катастрофата
детето е било на осем години, от страна на родителите му не е осъществен
контрол върху него, като то е оставено на пътното платно на улицата, което от
своя страна е спомогнало за станалото ПТП. В тази връзка съдът приема
съпричиняване 50 % на вредоносния резултат.
С оглед на това, съобразено с описаните по – горе
критерии и възрастта на пострадалото дете, настоящият съд, при наличие на
съпричиняване в посоченото по – горе съотношение, намира, че обезщетението,
което следва да бъде изплатено на ищцовата страна за репариране на претърпените
вреди следва да бъде определено на 15 000 лв. и за тази сума искът следва
да бъде уважен, като в останалата част – за разликата до 42000 лв. бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Върху сумата 15 000 лв. следва да бъде присъдена и
законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане, както
и сторените разноски по компенсация – адв. възнаграждение и депозит за разпит
на свидетели в размер 1 036 лв.
На ответника следва да бъдат присъдени разноски – ю.к.
възнаграждение в размер 1 230 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф.,
*** да заплати на Ф.М.Е., ЕГН **********,
в качеството й на законен представител на С.Ф.Е., ЕГН **********, чрез адв. П.Г.
- БАК, съд.адрес: ***, пл. „*****, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани
пряко от застрахователя в размер 15 000 лв., ведно със законна лихва,
считано от 09.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски,
съобразно уважената част от иска - адв. възнаграждение и депозит за разпит на свидетели в размер 1 036 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за разликата до 42 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ф.М.Е.,
в качеството й на законен представител на С.Ф.Е. да заплати на Г.Ф. разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер 1
230 лв.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участие на трето лице –
помагач на ответника, на основание чл. 219 ГПК, П.Г.А., ЕГН **********, с
адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: