Решение по дело №2103/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от И. Н. Х. срещу Решение № 158 от 29.10.2024г. по АНД № 617/2024г. по описа на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0304-001172/28.08.2024г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба" в размер на 50 лева. Жалбоподателят оспорва решението, като твърди, че не е обосновано с агрументи. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответната страна в производството – началник група към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, не заема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на жалбата. Моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в касационната жалбата, в рамките на допустимата проверка по смисъла на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Подадената касационна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение № 158 от 29.10.2024г. по АНД № 617/2024г. по описа на Районен съд Несебър е потвърдено наказателно постановление № 24-0304-001172/28.08.2024г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба" в размер на 50 лева. За да достигне до този извод, съставът на Районен съд Несебър е приел, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, а освен това са доказани всички елементи от състава на нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. Прието е, че санкцията е определена правилно, а нарушението не е маловажно. С тези мотиви е потвърдено обжалваното наказателно постановление.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

От събраните пред Районен съд Несебър доказателства, от фактическа страна се установява, че на 15.08.2024г., около 15:00 часа, на алеята пред хотел „Карлово“ в к. к. „Слънчев бряг“, жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № [рег. номер], като не използвал обезопасителен колан. Това било възприето от св. М. – младши автоконтрольор в РУ Несебър, който съставил на Х. АУАН № 1343514/15.08.2024г. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено и оспореното наказателно постановление № 24-0304-001172/28.08.2024г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, РУ Несебър. Изложената фактическа обстановка се установява от всички ангажирани доказателства пред Районен съд Несебър, действащ като въззивна инстанция в производството по обжалване на наказателното постановление, срещу установените факти не са наведени възражения и с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК посочената фактическа обстановка се възприема изцяло от касационната инстанция.

По съществото на спора настоящият касационен състав споделя изложените в решението на Районен съд Несебър мотиви относно издаване на наказателното постановление при спазване на процесуалния и материалния закон. Посочените мотиви са обосновани, не е необходимо да се преповтарят и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към тях.

При обсъждане по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК на изложените в жалбата възражения не се констатират основания за промяна на тези изводи. Видно е, че в хода на цялото производство възражението на жалбоподателя се свежда до неговото разбиране, че не следвало да бъде задължаван да поставя обезопасителен колан, а вместо това нормата следвало да бъде препоръчителна. Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП на наказание подлежи водач, който не изпълнява задължението (предвидено в чл. 137А, ал. 1 ЗДвП) за използване на предпазен колан. Както се установява от фактическа страна жалбоподателят е управлявал МПС без да използва предпазен колан. Ето защо той безспорно е осъществил състава на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Санкцията по чл. 183, ал. 4 ЗДвП е фиксирана и наказващият орган я е определил правилно в размер на 50 лв. Нормата е императивна и в нея е предвидено налагане на санкция при допускане на цитираното нарушение. Лицата, които са освободени от задължението да използват обезопасителен колан, са изброени изчерпателно в текста на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, като от жалбоподателя нито се твърди, нито се доказва да попада сред тези категории лица. За всички останали водачи задължението е безусловно и нормата е императивна, а не препоръчителна. Тълкуването на жалбоподателя и личното му желание за промяна приложението на посочената норма, може да бъде предмет единствено на обсъждане и евентуални бъдещи законодателни изменения, но действащата към момента на нарушението и към настоящия момент законодателна уредба е категорична и е в насока, че всички водачи (извън посочените групи в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП) са задължени да използват обезопасителен колан при управление на МПС. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция във фиксиран размер и такава е наложена на жалбоподателя, с което законът е приложен правилно от наказващия орган.

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Несебър следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдебният състав

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. Решение № 158 от 29.10.2024г. по АНД № 617/2024г. по описа на Районен съд Несебър.

Решението не подлежи на обжалване.