РЕШЕНИЕ
№ 12065
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110164001 по описа за 2023 година
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал.
1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „ИВИС -
ПРОЕКТИРАНЕ И ДИЗАЙН 2017“ ООД срещу Б. А. Г. за осъждането на ответницата
да заплати на ищцовото дружество сумата от 806,40 лв., представляваща
възнаграждение по сключен между страните неформален договор за изработка с
предмет консултантска работа и становище за поземлен имот , възложена от Б. А. Г. на
„ИВИС - ПРОЕКТИРАНЕ И ДИЗАЙН 2017“ ООД, ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 22.11.2023 г., до окончателното погасяване на
задължението.
Ищецът „ИВИС - ПРОЕКТИРАНЕ И ДИЗАЙН 2017“ ООД твърди, че между
него и ответницата е сключен неформален договор за консултантска работа и
становище за поземлен имот. Работата била възложена на ищеца с имейл, изпратен му
от ответницата Г., който съдържал приложена скица на имота, както и указания по
работата, която ищецът да извърши. На 09.08.2023 г., в изпълнение на своите
задължения, дружеството-ищец изпратило проучването за съответния имот на имейла
на ответника. Твърди се, че ответникът е приела изпълнението на поръчката, с което за
нея възниквало задължение за плащане. Във връзка с извършената от дружеството-
ищец работа, до ответника е изпратена фактура № **********/12.08.2023 като същата
не е била заплатена от лицето. Ищецът претендира заплащането на сумата по
процесната фактура, ведно с лихва от датата на подаване на исковата молба -
22.11.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, както и присъждане на
направените разноски по делото.
Ответницата Б. А. Г., в срочно подаден отговор, оспорва изцяло основателността
на иска. Сочи, че никога не е контактувала с ищцовото дружество. Оспорва да е
1
възлагала изготвянето на каквото и да е становище относно притежавания от нея имот.
Оспорва, че между страните е налице сключен договор, както и да е възникнало
правоотношение по повод платена консултантска услуга и изготвяне на становище.
Сочи, че между страните не са водени разговори в тази насока, не е приемала
плащането на сумата по процесната фактура. На следващо място твърди, че
изпращането на подобно становище от ищеца, което не е било искано от ответника, не
може да бъде повод за заплащане на процесната сума. Ответницата излага, че е
получила процесното становище, без преди това да е било поискано такова. Твърди, че
се е обърнала с въпрос към лицет с когото имала единствено лични и приятелски
отношения, като поискала съвет от него, но не е възлагала извършването на проучване,
не е искала консултация и изготвяне на становище от ищцовото дружество. Твърди, че
не се е съгласявала да заплати процесната сума. Твърди освен това, че изпратеното й,
три месеца по-късно становище, е безполезно за нея. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Приети по делото са електронни съобщения от имейл кореспонденция.
Приложено е копие от 3 имейл съобщения от 28.04.2023 г. (л. 6, 7 и 8 по делото),
изпратено от имейл от имейл адрес , като първото от от тях е от 11:46 ч. е със следното
съдържание „Здравей,. Имам Има влязъл в сила но неприложен дворищнорегулационен
план за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни
парцели, одобрен със заповед NРг. на гл. арх. на СО. В тази връзка се отнемат 54 кв.
м. от имота според комб. скица издадена от ГИС София акт. 2017г. Имам и втора
комб. скица издадена 22.02.2018 г. от ГеоКад, като в нея е посочена заповед И трета
комб. скица за пълна или частична идентичност по чл.16 от ЗКИР на поземлени
имоти от 04.2023г., според която се отнемат не 54кв.м., а 79 кв.м. само от моя
имот. За мен е важно да знам дали това е така. Благодаря ти предварително за
съдействието. Поздрави! Б.Г. Прилагам скиците.“ Към имейла е приложена скица. В
11:50 ч. на същия ден е изпратено ново имейл съобщение с приложени 3 бр. скици в
pdf формат, а в 11:57 ч. е изпратено трето съобщение, в което е посочено, че трета
скица е дадена от кандидат-строителя.
Представено е като доказателство електронно съобщение, изпратено на
09.08.2023 г. в 19:18 ч. от имейл адрес до имейл адрес ; и до адресати:(без имейл
адреси), със заглавие „Проучване Б. Г.“ и с прикачен файл, озаглавен „Проучване.pdf”
със следното съдържание „Привет Б., Както се разбрахме ти изпращам проучването
на имота ти. Можем да ти съдействаме с всичко и можеш да разчиташ на
професионализъм, коректност и лоялност и естествено конкурентни цени за видове
работа ако има интерес и възможност да ни бъде възложена на нас. Ако можеш да
натискаш строителя да проектираме ние ще ти защитя 10% комисионна за теб от
договорената с тях цена за проектантска работа, както и това за теб и за Вас като
собственици е най-добре, защото ще може да сте сигурни в квадратурата която
реално ще се постигне и съответно изпълни на терен. Оставам на разположение при
въпроси и коментари. Поздрави и хубава вечер и утре ще се чуем и разберем да се
видим. С уважение Приложен е и документ, за който няма спор между страните, че е
приложен към последния имейл, със заглавие „Проучване за ЗОНА Б-19, район 2
страници, като първата страница е снимка на имота и копие от скица на имота, а
втората страница съдържа 3 точки – площи, устройствена зона и допустими параметри
за застрояване.
Прието е и копие от електронно съобщение, изпратено по имейл от 12.04.2023 г.
1:21 PM с изпращач В от имейл адрес до имейл адрес със заглавие „Договор за
2
строителство Б. Г.“, в който е посочено, че като прикачен файл се изпраща проект на
договора на г-жа Б. Г., като е посочено, че изпращачът остава на разположение за
коментари и предоставяне на допълнителна информация при необходимост, като
същият имейл е препратен от имейл адрес до имейл адрес
Прието е също така и имейл съобщение от 12.08.2023 г. в 18:09 ч. от имейл
адрес със заглавие „консултантска работа“ с изпратена фактура като прикачен файл,
като в съобщението се посочва, че фактурата е издадена във връзка с извършените
услуги от арх. дизайнер И и извършената от дружеството работа и изпратените
проучвания за имота, като е поискано заплащане на сумите по фактурата.
Приети по делото са и представени копия от имейл съобщение от имейл адрес
до имейл адрес от 21.08.2023 г. 1:32:29 ч., подписан от Б.Г. със заглавие „Отговор“, в
което се посочва, че във връзка с писмото от 12.08.2023 г. и прикачената към него
фактура, уведомява, че не е възлагала нито лично, нито на дружеството никаква работа
срещу заплащане, не е договаряно никакво възнаграждение, не е приемана никаква
работа, която да е полезна по какъвто и да е начин, поради което отказва изцяло
изплащане на вземания по приложената фактура, като се посочва, че при продължаване
на поканите за заплащане на пари ще бъде принудена да сезира компетентните органи
дали не се касае за престъпление от общ характер.
Представена е и кореспонденция между неизвестни лица по неизвестен
комуникационен канал, в която се посочва, че се иска предоставяне на подробна
информация относно изпратената фактура, как и на какво основание са таксувани
претендирани услуги, посочено е, че адресатът на съобщението е поискал имейл, след
което е изпратил проучване, каквото не е искала, становище по договор няма и такова
не е искано. Съдът не кредитира посочената кореспонденция, тъй като не става ясно
нито между кои лица е проведена, съобщенията са представени по такъв начин, че са
видни единствено извънсъдебни изявления за несъществуване на договора и
недължимост на сумите, направени от един от участниците в чата (неизвестно кой).
Съдът кредитира останалите доказателства – копия от имейл кореспонденция,
доколкото и между страните е безспорно, че представените копия от имейл
кореспонденция, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба, са
действително изпратени и получени от съответните адресати.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на двама
свидетели. В показанията на свидетеля на ищеца архитект и съдружник в ищцовото
дружество, се посочва, че през м. август 2023 г. Б. Г. е потърсила ищцовото дружество
с искане да направи градоустройствено предпроектно проучване за притежаван от нея
имот в район С. Поискано е осъществяване на предпроектно проучване и на проучване
за възможностите за застрояване на въпросното УПИ, собственост на Г.. Посочва, че
той, заедно с колектива, са изследвали възможностите за бъдещо застрояване и
инвестиционните намерения на страните, като в отговор на запитването са й върнали
точно и кратко имейл съобщение, с което са обяснили на ответницата, че биха могли да
се заемат със задачата, но ще е необходимо време за снабдяване с общия устройствен
план на квартала и друга експлоатационна информация, което ще е свързано с
определени разходи за такси, както и определена сума за изпълнение на този вид
работа. След това посочва, че са провели няколко телефонни обаждания с ищцата, за да
уточнят параметрите. След изпълнение на работата ищцовото дружество е изпратило
имейл съобщение с предпроектно проучване с графична и текстова част. Тъй като
изготвяне на посочената работа е отнело определено време, е изпратен и
разходооправдателен документ, издадени от дружеството – фактура, която да бъде
заплатена от ответницата. Посочва, че след това са провели много подробни разговори
с адв. И.ова по повод изпратеното на ответницата предпроектно проучване във връзка
3
с предвиждания начин на застрояване, анализираната информация и графични детайли,
посочени са възможностите за застрояване. Сочи, че по искане на ответницата Г.
нейната адвокатка /адв. И.ов/ е изпратила имейл съобщение до ищцовото дружество с
предварителния и окончателен договор със строителя със задача да го изследват.
Свидетелят посочва, че е обяснил, че ответното дружество може да даде единствено
само препоръка по отношение на предвидения начин на застрояване и предвиденото
обезщетение. След изпращане на предварителния и окончателния договор, свидетелят
посочва, че ищцовото дружество се е свързало с варненската фирма, предлагаща
строителство срещу обезщетение, като заедно са обсъдили общия и подробния
устройствен план, предвиждащ застрояване, като в резултата на преговори
варненското строително дружество е обещало да разработи работния устройствен
план, с който ще променят частично плана за регулация и застрояване и ще увеличат
параметрите на застрояване, като след това са се ангажирали да поискат с мотивирано
предложение от общината и след това, с мотивирана заповед да се издаде разрешение
за изменение на плана за регулация и застрояване. Посочва, че в хода на разговорите са
коментирали изследванията, направени от ищцовото дружество, като са се съгласили с
посочените в проучването възможности за застрояване на имота, собственост на
ответницата, за което е уведомена и адв. И.ова. Поддържа, че ищцовото дружество е
предало работата, а ответникът я е получил и разгледал и е разполагал с нея, като
цялата кореспонденция между ищцовото дружество и ответницата е била чрез имейл
съобщения, от които е видно каква работа е извършена и има коментари по отношение
на плащане.
Като свидетел по делото е разпитана и Всключила в качеството си на адвокат
договор с ответницата за правна защита и съдействие при водене на преговорите с
варненско дружество във връзка със сключването на договор за строителство. Посочва,
че е сключила с ответницата договор за правна защита и съдействие на 26.05.2023 г. с
предмет – водена на правна консултация, водене на преговори по казуса с ПИ на ул.
във връзка с намерения за строителство в имота. Посочва, че строителят - варненско
дружество, е изготвило договора и задача на свидетеля е била редактиране на
договора. Свидетелката е консултирала ответницата Г. и е редактирала в интерес на
ответницата проекта за договор със строителя. Твърди, че бъдещият имот, който ще се
застроява, е попаднал в два УПИ – едното е на други собственици, а другото – на
ответницата. Поддържа, че договорът е многократно редактиран от адвокатите на
ответницата, от адвокатите на собственика на другото УПИ и от адвокатите на
строителя. Посочва, че с проекта, изготвен от ищцовото дружество се е запознала през
м. август 2023 г., докато е била на среща със строителя във, като ответницата е
изпратила на свидетеля проекта по „Вайбър“, посочвайки, че е получен от – неин
ученик и добър приятел. В проекта, изготвен от ищеца, разгърнатата застроена площ е
била по-малка от договорената със строителя - в проекта за договор със строителя е
била предвидена РЗП от 1750, а в проекта на ищеца – РЗП около 1000. Поради това
свидетелката е проявила инициатива и е поискала разрешение от ответницата да се
свърже с И, а тя се е съгласила, посочвайки, че с него са близки приятели, като след
завършване на училище са имали близки отношения. Свидетелката твърди, че около 9-
10 август 2023 г. е провела телефонен разговор с И, в което последният е бил много
любезен, посочил е, че с ответницата са много близки приятели, тя му е била учителка
и той й е много задължен. На въпроса защо РЗП е толкова малка, Иво е отговорил, че
не може да отговори, като е поискал въпроси да му бъдат зададени писмено на имейла.
Свидетелката посочва, че не е поставяла въпроси нито на И, нито на дружеството. Към
момента на изпращане на проекта от ищцовото дружество, така и към момента на
телефонното обаждане между И и свидетелката И.ова, е бил приключен етапът по
определяне на РЗП, а договорът със строителя е бил вече готов. Посочва, че се е
4
свързала с И единствено от вътрешно любопитство. Договор със строителя така и не е
бил подписан. Посочва, че на 12.08.2023 г. с И отново е проведен телефонен разговор,
в който Ив е поканил, ако имат въпроси, да ги задават писмено, а свидетелката е
заявила на , че не се интересуват от изпратения проект и нямат въпроси. В същия
телефонен разговор И е поискал да му бъде изпратен проекта на договора със
строителя. След като е обсъдила с ответницата Г. и последната се е съгласила,
свидетелката е изпратила на И по ел. поща копие от договора. След това свидетелката
е нямала комуникация с И, нито с представител на дружеството - ищец. Поддържа, че
при извършване на консултацията, извършвана от свидетелката, Леков не е участвал
нито със становище, нито с мнение. Свидетелката посочва, че не знае ищецът да е
предоставял на ответницата информация във връзка с проучване на процесния имот,
нито има данни за договорни отношения между ищеца и ответницата.
Съдът намира свидетелските показания на свид. И за некореспондиращи на
събраните по делото доказателства. На първо място, при оценка на свидетелските
показания, съобразно чл. 172 ГПК, съдът взема предвид евентуалната
заинтересованост на свидетеля, доколкото последният е съдружник в ищцовото
дружество. Заинтересоваността на свидетеля сама по себе си не компрометира
свидетелските показания като недостоверни, но изисква съдът да ги подлага на по-
задълбочена и критична проверка. В показанията на свидетеля се съдържат твърдения,
че в отговор на имейла, с който ответницата е поставила задача на И, ищцовото
дружество е изпратило съобщение, с което е предупредило ответницата за задължение
за заплащане на такси за снабдяване с документи и разноски за труда, но по делото
няма представено такова имейл съобщение като доказателство, изпратено от ищцовото
дружество до ответницата. Поради това съдът не кредитира свидетелските показания в
тази насока. На следващо място, датата на имейла, с който са изпратени проекти на
договор за строителство и предварителен договор по чл.15 ЗУТ от имейл на адв. е
12.08.2023 г. в 1:21 PM, а датата на изпращане на фактурата от имейл адрес до имейл
адрес със заглавие „консултантска работа“ е също на 12.08.2023 г. в 18:09 ч. От
представените писмени доказателства се установява, че още на следващия ден след
изпращане на фактурата, между страните е започнал спор за дължимостта на сумите.
Поради това няма житейска логика в твърденията на свидетеля, че ищцовото
дружество е започнало допълнителни преговори, проучвания и участие в изготвянето
на РУП в сътрудничество с варненската фирма-строител, след като към този момент
ответницата не е искала да заплати възнаграждение дори за изготвеното от ищеца и
изпратено до ответника проучване и за ищцовото дружество е съществувала неяснота
дали ще получи възнаграждение за вече твърдяната от него като свършена работа.
Съдът намира свидетелските показания на свидетелката Ва за достоверни и
обективни и поради това ги кредитира. Свидетелката няма с ответницата отношения,
които да създават към момента на даване на показанията заинтересованост на
свидетеля, тъй като към този момент свидетелят не е била представител и
пълномощник на ответницата. Между адв. И.ова и ответницата Б. Г. е сключен договор
за правна защита и съдействие във връзка с водене на преговори за сключване на
договор с варненското дружество-строител, но такъв договор не е подписан от
строителя. Показанията на свидетеля кореспондират на приложената като
доказателство по делото имейл кореспонденция между страните, представена от
ищеца. Установява се, че имейлът, съдържащ проучването на е изпратен от имейл на
ищеца „ИВИС-ПРОЕКТИРАНЕ И ДИЗАЙН 2017“ ООД до имейл на ответницата Г. на
9 август 2023 г., като свидетелката потвърждава, че проучването, направено от ищеца,
й е изпратено от ответницата Г. по „Вайбър“ на 9 или 10 август, докато е била на
преговори във Варна. Също така е видно, че от имейл адрес на адв. И.ова е изпратено
съобщение до имейл адрес m с прикачени договор за строителство от 01.08.2023 г. и
5
предварителен договор по чл.15 ЗУТ на 12 август 2023 г., а в показанията си адв. а
също посочва, че е изпратила договорите със строителя по имейл на И на 12 август
2023 г., след като са били поискани от него и след съгласието на ответницата. Заедно с
това, показанията на свидетелката са логични, в тях не се наблюдават противоречия
или твърдения, които противоречат на вече приети и кредитирани от съда
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: 1/ че между страните е налице валидно възникнало
правоотношение по сключен неформален договор за консултантска работа и изготвяне
на становище относно поземлен имот / че между страните е постигнато съгласие по
всички основни за договора елементи; 3/ че ищецът е изпълнил точно възложената от
ответника работа, че е предал същата на възложителя и той я е приел; 4/ че за
ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената цена.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Отделени като безспорни между страните са обстоятелствата, че е разменена
кореспонденцията по имейл съгласно приложенията към исковата молба и отговора; че
издадената от ищеца фактура № **********/12.08.2023 г. е получена от ответника,
както и че сумата по процесната фактура не е заплатена от ответника.
С договора за изработка изпълнителят се задължава срещу възнаграждение да
извърши определена работа по възлагане от поръчващия /възложителя/. Съдът намира,
че от представените доказателства по делото не се установява валидно възникнало
облигационно отношение между страните по сключен неформален договор за
консултантска работа и изготвяне на становище относно поземлен имот Не се
установява между страните да е постигнато съгласие относно съществените елементи
на договора за изработка – изготвяне на проект от ищцовото дружество срещу
заплащане, както и относно размера на възнаграждението на изпълнителя. Запитването
на ищцата от 28.04.2023 г. е отправено до служебен имейл адрес на лицето И, като от
съдържанието на кореспонденцията се установява, че задачата е поставена към Ивайло
Леков, а не към ищцовото дружество. В отговор на посоченото съобщение, на
09.08.2023 г. е изпратен имейл от „Ивис - Проектиране и дизайн 2017“ ООД до
ответницата Б. Г., съдържащо проучването на имота като прикачен файл, с адресиране
на имейла и до Е В посоченото имейл съобщение се посочва, че ответницата може да
разчита на коректност, лоялност и конкурентни цени за видове работа и предлагат да
извършат и проектиране на имота, срещу което обещават 10 % комисионна за
ответницата от договорената цена за проектантска работа. Посоченото съобщение
съдържа предложение, отправено от търговец за започване на преговори за сключване
на договор в бъдеще – за проектиране и други услуги, предлагани от ищцовото
дружество срещу уговорено между страните заплащане. Няма доказателства обаче, че
към датата на изготвяне на проучването между ищцовото дружество и Б. Г. е имало
облигационни отношения по договор за изработка. Както се посочи по-горе, съдът не
кредитира показанията на свидетеля И в частта, в която последният сочи, че
ответницата била уведомена, че ще има разходи за труд. Последното се твърди да е
сторено чрез електронно съобщение, но реално такова писмено доказателство не е
прието по делото. Между страните не се установи да има разменена кореспонденция,
установяваща както наличието на договор за изработка, така и съществените елементи
6
на договора и в частност – уговаряне на точна цена или поне конкретна методика за
определяне на цената на извършените от ищцовото дружество услуги, въпреки че
свидетелят Л твърди, че е налице такава. Не е определен срок за изпълнение, не е
налице ясно поставено задание, респ. от единствено поставения въпрос на ответницата
в иницииращия имейл от 28.04.2023 г. , а именно „За мен е важно да знам дали това е
така“, не може да се направи извод, че същата е възложила изготвянето по договор за
изработка с предмет „консултантска работа и становище за поземлен имот Дори да се
приеме, че имейлът представлява предложение за сключването на такъв договор, то не
е налице последваща кореспонденция, от която да се установява, че страните са се
съгласили по всички съществени елементи на договор за изработка. За да е налице
сключен договор, съгласието на страните трябва да обхваща всички съществени
условия на договора. Съгласие трябва да бъда постигнато и по второстепенните клаузи
на договора, стига една от страните да смята, че и по тях трябва да се споразумеят.
Поради изложеното съдът намира, че не се установи първият елемент от състава
на спорното материално право, а именно, че между страните е налице валидно
възникнало правоотношение по сключен неформален договор за консултантска работа
и изготвяне на становище относно поземлен имот
Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има единствено ответната страна.
По делото ответника доказва разноски в размер на 500 лв. – за адвокатско
възнаграждение, като видно от представено като доказателство на л. 49 по делото
договор за правни услуги и съдействие, посочената сума е заплатена. На осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сторените по
делото разноски.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ИВИС - ПРОЕКТИРАНЕ И ДИЗАЙН 2017“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, против Б. А. Г., ЕГН
********** иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 806,40 лева, представляваща
възнаграждение по сключен между страните неформален договор за изработка с
предмет консултантска работа и становище за поземлен имот
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „ИВИС - ПРОЕКТИРАНЕ И ДИЗАЙН
2017“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Б. А. Г., ЕГН ********** сумата от 500
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
препис пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7