МОТИВИ
ЯРП е предявила
обвинение срещу подсъдимия Й.Г. В. ***
за извършено престъпление по чл.216,ал.1 от НК.
Участващия
по делото прокурор подържа обвинението
срещу подсъдимия ,като счита ,че по делото са събрани безспорни доказателства за вината му за
извършеното престъпление, в което е обвинен.Пледира подсъдимият да бъде признат
за виновен, като наказанието му бъде
определено при условията на чл.54 от НК,
а именно една година лишаване от свобода ,което да бъде редуцирано
с една трета.С оглед чистото съдебно
минало на подсъдимия предлага наказанието да бъде отложено за изпитателен срок
от три години.
Гр.иск се преценя като основателен и
доказан и се пледира за уважаване в
пълния претендиран вразмер.
Като частен обвинител в наказателното
производство е конституиран пострадалия-В.Й.Й..Същият е конституиран и като граждански ищец по делото, като е
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от него
против подсъдимия граждански иск за сумата от 2800 лв.,представляващи
обезщетение за претърпени от пострадалия имуществени вреди, ведно с законната лихва върху тази сума ,считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане.
В
съдебно заседание обвинението и гражданският иск се подържат от частния
обвинител и граждански ищец Й. и повереникът му адв.Г..Пледира се постановяване
на осъдителна присъда по отношение на подсъдимият по повдигнатото му обвинение, налагане на
наказание от 18 месеца лишаване от свобода и уважаване изцяло на гражданския
иск, като се претендират и направените по делото разноски.
Подсъдимият участва лично в с.з. и с редовно упълномощен защитник.На осн.
чл.373,ал.3 от НПК признава изцяло фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт.Защитника на подсъдимия не оспорва становището на прокурора за доказаност на обвинението, но счита ,че за извършеното деяние следва да му
бъде наложено минимално наказание лишаване от свобода ,което да бъде отложено
за изпитателен срок от три години.Не взема
становище по предявения гр. иск.
За да постанови присъдата си, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На осн.чл.373, ал.3, вр.чл.372, ал.4,
вр.чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелства изложени
от прокурора в обвинителни акт.
На 17.01.2019 г. подсъдимият Й.Г.В. ***,
*** заедно с брат си свидетелят А. И. от с. *** и първите си братовчеди -
свидетелите Г. В. и В.Й. ***. Същите се занимавали с калайджийство и поставяне
на улуци, като на следващия ден трябвало да изпълнят поръчка по поставяне на
улуци в гр. Опака, обл. Търговище, в близост до гр. Попово. Пристигнали в гр.
Попово около 19.00 часа на 17.01.2019 г. с колата на обвиняемия В. и се
настанили за вечерта в квартира наета от свидетеля В.Й.. Купили си алкохол -
вино и мастика, който подсъдимият В. и свидетелите Георги В. и В.Й. изпили.
Около 22.30 часа подсъдимият В. се скарал с братовчедите си, защото искал да си
купи още алкохол, но те не му давали и искали да си легнат да спят. Започнал да
се дразни с тях, да обижда и поискал ключовете на колата, за да си тръгне. След
като не му ги дали, той станал агресивен, като дори си разменил удари с
братовчед си свидетеля В.Й., който се опитвал да го успокои. Предвид случилото
се, около 23.00 часа било взето решение да си тръгнат за ***. Решили да шофира
братът на обвиняемия В. свидетелят А. И., тъй като същият имал книжка и не бил
пил. През целия път подсъдимият В. продължавал да буйства и скачал върху брат
си, който шофирал. Продължавал и пререканията си със братовчед си В.Й., като го
заплашвал и че ще му запали къщата. Прибрали се в с.
*** в ранните часове на 18.01.2019 г.
Подсъдимият В. се прибрал вкъщи на адрес ***. Свидетелите В.Й. и .В. отишли да
спят в къщата на баща им свидетелят Й.Й., където на гости била и свидетелката С.
Д., с която В.Й. живеел на семейни начала.
Ядосан от случилото се подсъдимият В.
решил да унищожи, като запали притежавания от свидетеля В.Й. лек автомобил,
марка и модел „Форд Транзит“ с peг. № У 2632 АХ, който знаел, че бил паркиран
пред дома му в с. ***. В изпълнение на така взетото решение, в неустановен час
за времето от 03.00 часа до 06.00 часа на 18.01.2019 г., бос по чорапи се
насочил към къщата на братовчед си В.Й.. В себе си имал кибрит и цигари. Пред
къщата видял лекия автомобил и отворил шофьорската врата, която не била
заключена. С помощта на намиращия се в него кибрит, запалил тапицерията на
седалката. Видял, че огънят се разгаря и си тръгнал. Като се прибрал казал на
жена си, че бил запалил буса на В..
Междувременно бащата на обвиняемия В. -
чичо на свидетеля В.Й., отишъл в къщата на брат си свидетелят Й.Й. и
предупредил, че синът му иска да запали дома на В.. Свидетелят Й.Й. тръгнал към
къщата на сина си В.Й., а малко след това на там се отправили и свидетелите С.
К./*** на В.Й./ и С. Д.. На място установили, че лекият автомобил гори и се
обадили на тел. 112.
Свидетелите В.Й. и Г. В. се насочили към
къщата на обвиняемия В., където същият им признал, че бил запалил автомобила на
В.Й..
При извършения оглед на лекия автомобил
било констатирано, че същият бил напълно обгорен, като в двигателния отсек и
купето били изгорели всички горими елементи. При огледа били направени
фотоснимки.
С протокол за доброволно предаване от
18.01.2019 г. подсъдимият В. предал 1 чифт черни чорапи със сива шарка, скъсани
на много места и 1 брой кибрит с надпис „ЗЕБРА“, с намиращи се в същия
множество здрави клечки с барут. Посочил, че това били чорапите, с които бил
обут, когато запалил автомобила и кибритът, който използвал, за да запали
същия.
Видно от заключението на извършената по
делото оценителна автотехническа експертиза уврежданията по лек автомобил,
марка и модел „Форд Транзит“ с peг. № У 26 32 АХ определят нанесената му щета
като такава, която прави възстановяването на автомобила до първоначалното
състояние като икономически и технически нецелесъобразно, т.е нанесената щета е
тотална. Съгласно заключението стойността на лекия автомобил към датата на
деянието - 18.01.2019 г. възлиза на 2 800 лева.
От заключението на извършената по делото
пожаро - техническа експертиза се установява, че най - вероятно пожарът е
възникнал от възпламеняване на огнеизточник с открито пламъчно горене (запалка,
клечка, кибрит, факла). Белезите на пожара са напълно изгорели четири гуми,
липсващи стъкла, тотално изгоряло купе и всички други горими елементи по
автомобила, изцяло изгоряло покритие от боя.“ Предвид големите термични
поражения по автомобила, не може да се посочи точно място на възникване на
пожара.
От приложената по делото справка за
съдимост се установява ,че подс.В. е неосъждан.
Според преценката на съда наличните по
делото доказателствени материали установяват по безсъмнен начин осъществяването
на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време,
място, механизъм и начин на извършване, както и авторството, като
самопризнанията на подсъдимия, извършени при условията на чл. 371, т. 2 от НПК
се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Описаната фактическа
обстановка, съдът приема за безспорно установена от самопризнанията на
подсъдимия, дадени в съдебно заседание, от показанията на разпитаните в хода на
проведеното досъдебно производство преценени за нуждите на настоящото
производство на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, а също така и събраните по
делото писмените доказателствени
средства , приложени сред материалите по досъдебното производство: протокол за
оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум,протокол за следствен
експеримент,ведно с фотоалбум, от заключенията на пожаро-техническата и оценителна
експертиза ,веществените доказателства –
1 чифт черни чорапи и 1 бр. кибрит и
писмените доказателства- справка за съдимост, протокол за доброволно предаване,
справки от КАТ.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, както и самопризнанието в СЗ на подсъдимия, като обективни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал, като няма противоречие по главния факт от предмета на доказване
/престъпното деяние извършено от страна на подсъдимия/ , което да наложи
самостоятелния им анализ.
Съдът възприема и кредитира в присъдата
си депозираните заключения като изготвени обстойно и с необходимите
професионални знания и опит в съответната област, неоспорено от страните и
съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
С действията си подсъдимия е осъществил както
от обективна,така и от субективна страна фактическия състав на престъплението
по чл.216,ал.1 от НК,тъй като в неустановен час за времето от 03:00 часа до
06:00 часа на 18.01.2019 г., в ***, чрез запалване е унищожил противозаконно
чужда движима вещ - лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с
регистрационен № У 26 32 АХ, на стойност 2800 лв., собственост на В.Й. ***.
Унищожаването и
повреждането на чужда вещ е престъпление, увреждащо обществените отношения,
свързани с упражняването на правото на собственост върху вещта. За да бъде
осъществено от обективна страна престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, е
необходимо да бъде извършено такова действие или бездействие върху чужда вещ на
определена стойност, което да води до качествено изменение в субстанцията или
структурата на вещта и това да я прави окончателно или временно, или частично
негодна за използване по първоначалното й предназначение. От субективна страна
престъплението по чл. 216, ал. 1, от НК може да бъде осъществено при форма на
пряк или евентуален умисъл.
От събрания в
досъдебното производство доказателствен материал се установява по несъмнен
начин, че действията на подс. В. са довели до унищожаването на лекия автомобил, който е на стойност 2800 лв.
От субективна страна
деянието е било извършено при форма на вината "пряк умисъл" по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подс.В. е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното от него деяние, предвиждал е обществено опасните последици и е
искал тяхното настъпване, т.е. знаел е, че с действията си, изразяващи се в
запалване с кибрит тапицерията на автомобила ще доведе до унищожаването му ,а е и целял
настъпването на този резултат,тъй като си е тръгнал след разгарянето на огъня.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
Съдебното
следствие се проведе по реда на
чл.373,ал.2 от НПК, при което съдът определя наказанието лишаване от свобода
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета, а когато са налице условията и по чл.55 от НК,съдът прилага чл.55 от НК, ако е по благоприятен за дееца. При
индивидуализацията на наказанието,след
извършване на цялостна проверка на
събраните доказателства, съдът се съобрази с разпоредбите на чл.36 и чл.54 от НК,като отчете ,че не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващи вината обстоятелства, които да го
мотивират да определи наказанието при условията на чл.55 от НК.Предвиденото в
чл.216 ,ал.1 от НК наказание е до пет години
лишаване от свобода , при което и констатирайки липсата на предпоставките по
чл.55 от НК, съдът прие ,че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в
размер на една година лишаване от свобода при превес на смекчаващи вината обстоятелства.Съобразявайки
се с разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК
съдът намали размера на
наказанието с една трета,а именно от
една година на осем месеца
лишаване от свобода.
При определяне на конкретния размер на
наказанието, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства – чистото му
съдебно минало и направените от подсъдимия самопризнания и в двете фази на
процеса.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете ,че унищожаването
на автомобила е извършено по общественоопасен начин, чрез палеж, в пияно
състояние и невъзстановяване на стойността му.
Предвид
данните за личността на подсъдимия и преди всичко чистото му съдебно минало
съдът намери, че преди всичко за неговото поправяне и превъзпитаване не е
наложително ефективното изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от
свобода, с оглед на което приложи института на условното осъждане по смисъла на
чл. 66 от НК и отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от по три години.При
определяне продължителността на изпитателния срок за съдът отново изходи от
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
ПО ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК
Тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му
обвинение, съдът намери предявения срещу него граждански иск за имуществени
вреди за основателен и доказан от събраните по делото доказателства, поради
което го уважи в пълния претендиран размер от
2800 лева,ведно със законната лихва ,считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Съдът
осъди подсъдимият да заплати на гр. ищец
и ч. обвинител Й. сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по делото , а именно заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание ч.53,ал.1 ,бук.“б“ от НК съдът
отне в полза на държавата приложените по
делото веществени доказателства и като вещи без стойност постанови да бъдат
унищожени.
При този изход на делото в тежест на
подсъдимия бяха присъдени направените от ОД
на МВР-Ямбол разноски в размер на 304,08. в полза Републиканския бюджет , както и ДТ в размер на 56
лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: