Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1618/27.9.2022г.
Град Пловдив, 27.09.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав,
в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 191 по описа на
съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на П.Д.Д. ***
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-002335
от 28.11.2021 г. на началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив,
с която на П.Д.Д., ЕГН **********,***, е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Според жалбоподателя оспорената
заповед е неправилна и постановена при съществени процесуални нарушения, поради
което се иска нейната отмяна, както и присъждане на направените разноски.
Ответникът в писмено становище оспорва
жалбата и моли тя да се отхвърли. При евентуално уважаване на жалбата прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се
засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването,
извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 17.01.2022 г., и срещу
заповед, която съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК.
Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена за това,
че на 28.11.2021 г., около 16,44 часа в община Марица на път II-56, 96 км, в посока АМ „Тракия“
жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил с рег.№ ****след употреба на алкохол,
установено чрез проба, извършена с техническо средство „Дрегер 7510“, отчел
0,59 промила алкохол в издишания въздух.
На жалбоподателя е издаден талон за
медицинско изследване № 089195 (л. 20), който няма данни по делото да е бил използван
и да е извършено медицинското изследване. Такива доказателства не са
представени и по-късно, макар че само по този начин жалбоподателят би могъл да
обори констатацията на контролния орган за наличие на алкохол в издишания
въздух, т.е., да докаже, че при управлението на МПС на 28.11.2021 г. не е
извършил нарушение на правилата на ЗДвП. Подобни твърдения не са направени в
жалбата, нито са ангажирани доказателства, които да оборят материалната
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение
(л.18), чиято материална доказателствена сила, каквато притежават като
официални писмени документи, не е оборена при доказателствена тежест за
жалбоподателя. Следователно правно релевантните факти – управление на МПС след
употреба на алкохол над 0,5 на хиляда – са безспорно установени, а
жалбоподателят не ги обори при негова доказателствена тежест.
При
тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице
основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.171,
т.1, б.”б” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4
установените стойности са определящи.
В
случая са налице безспорни писмени доказателства, че жалбоподателят е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда и не е
извършил медицинско изследване, т.е., безспорно е доказано наличието на
предпоставките от хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП. Доколкото нормата на
чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на преценка относно
прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
задължително следва да приложи мярката, защото преценката относно прилагането
на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни административни
мерки, е направена от законодателя при създаване на самата правна норма.
Съгласно
чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен
със заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на
директора на ОДМВР Пловдив, в чиято т.І.4 изрично е посочен началника на сектор
„Пътна полиция“, каквато длъжност заема ответникът, видно от
заповед № 8121К-6152 от 07.05.2020 г. на министъра на вътрешните работи.
Оспорената заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви, които са в
достатъчна степен конкретни и точни, и всички други изискуеми реквизити, т.е.,
за жалбоподателя е било възможно да разбере за какво административно нарушение
на правилата за движение по пътищата се прилага принудителната административна
мярка и да организира защитата си, поради което съдът намира за неоснователно и
недоказано наведеното в жалбата възражение за липса на мотиви. А доколкото
законът не предвижда изрично уредена процедура във връзка с издаването на
заповеди от категорията на процесната, твърдението за допуснати съществени
процесуални нарушения е напълно бланкетно и неоснователно.
Принудителните административни
мерки по своята правна същност представляват принудително управленско
въздействие, което влече неблагоприятни за нарушителя последици от морален или
материален характер и имат за цел да формират мотиви за правомерно поведение,
както и да предотвратят или да
преустановят извършването на други административни нарушения, т.е.,
принудителните административни мерки нямат за цел наказване. В този смисъл издадената
на същата дата друга заповед № 21-1030-002333 за прилагане на същата
принудителна административна мярка за констатирано друго административно
нарушение по ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози – не представлява повторно наказване, нито представлява нарушение
на принципа non bis in idem.
Предвид всичко изложено съдът намира,
че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на
делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и
на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.Д., ЕГН **********,***,
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1030-002335 от 28.11.2021 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Пловдив.
Решението е окончателно.
Съдия: