№ 652
гр. В., 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. ХР.ва
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501557 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 280962/30.03.2021г. от Д.
ХР. Д., ЕГН ********** от гр. В., ул. „Н.Б.“ № 57, вх. Б, ет. 4, чрез адв. Д.К.-К. против
решение № 260769/05.03.2021г. по гр.д. № 18857/2019г. на 16-ти състав на ВРС, с което е
отхвърлен иска й, насочен срещу Д. Ц. Д., ЕГН **********, от гр. С., кв.„В.", ул.„ТР.К." №
18, ет. 3, ап. 19, за изменение на режима на лични отношение между него и детето ИЛ. Д.а
Д.а, род. на 23.01.2008год., определен с решение № 93/02.05.2019г. по гр.д. № 4628/2018г. на
ВКС, като е отменено в частта решение № 1453/03.08.2018г. по гр.д. № 513/2017г. на ВОС,
с което пък е отменено в частта решение № 248/20.11.2017г. по гр.д. № 69/2017г. на ПРС, на
основание чл. 59, ал. 9 от СК.
Счита решението за постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения, то е неправилно и необосновано.
Моли се решение да бъде отменено, като режимът на лични отношения на бащата с
детето ИЛ. бъде изменен, като бъде постановен следния:
-в продължение на три месеца, считано от датата на влизане в сила на съдебното
решение-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 14.00ч. в присъствието
на служител от ДСП-В.;
-през следващите три месеца-всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч. до
16.00ч., като срещите от 10.00ч. до 12.00ч. да се осъществяват в присъствието на социален
1
работник от ДСП-В.;
-след изтичане на горния тримесечен период и до навършване на 16-годишна
възраст от детето ИЛ., бащата да я взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00ч. до 18.00ч., както и за две седмици през лятната ваканция на детето, без преспиване
от 09.00ч. до 20.00ч. всеки от тези дни, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, като тя се задължава в срок до 30-ти април на съответната година да
уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуск, а ако не направи това в посочения срок,
бащата ще има право да определи дните, през които ще взема детето, като уведоми писмено
майката до 31-ви май на съответната година , а също и на следните празници: всеки рожден
ден на бащата /30-ти юни/ от 09.00ч. до 19.00ч. ако е неучебен ден, а ако е учебен ден-за 3
часа в извънучебното време, през четните години-на рождения ден на детето / 23-ти януари/
-за 3 часа в извънучебното време, ако е учебен ден, съответно от 09.00ч. до 19.00ч. ако е
неучебен ден, както и всеки ден от Коледните празници от 09.00 до 19.00ч.;
-след навършване на 16-годишна възраст от детето ИЛ., бащата да я взема всяка
първа и трета седмица от месеца от 08.00ч. в събота до 20.00ч. в неделя с преспиване, както
и непрекъснато за един месец през лятната ваканция на детето, по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката и при горепосочения режим на уведомяване, а също и
на следните празници: всеки рожден ден на бащата /30-ти юни/ от 08.00ч. до 20.00ч. ако е
неучебен ден, а ако е учебен ден-за 3 часа в извънучебното време, през четните години-на
рождения ден на детето / 23-ти януари/ -за 3 часа в извънучебното време, ако е учебен ден и
съответно от 08.00ч. до 20.00ч. ако е неучебен ден, но ако се пада в третата събота и неделя
от месеца се прилага режима за тези дни/, както и по време на Великденските празници от
08.00ч. на първия до 20.00ч. на последния празничен ден, а през нечетните години-по време
на Коледните и Новогодишните празници от 08.00ч. до 20.00ч. на последния неучебен ден.
Моли за присъждане на сторените разноски.
Първоинстанционният съд е приел, че липсват твърдения за новонастъпили факти и
за изменение в обстоятелствата, обусловили предходното произнасяне. Такъв факт, твърдян
още в исковата молба е отказът и бездействието на ответника да провежда срещи с детето
ИЛ. в обхвата на 6-месечния адаптационен период постановен от съда, необходим за
пълноценното общуване между баща и дъщеря. Прието е за безспорно, че в периода от
23.12.2018г. до 10.06.2020г. е проведена само една среща и то за няколко минути по повод
12-тия рожден ден на детето. Съдът неправилно е приел също така, че целесъобразността на
действащия режим, не може да се повлияе от факта на неизпълнението му. За да достигне до
извода, че майката се явява съзнаващ и несъзнаващ отчуждител на детето от баща му, като
нежеланието на малолетната ИЛ. да се вижда с баща си е резултат на негативното
отношение, което е създадено у нея, отношение на непризнателност, безпокойство и тревога,
първоинстанционният съд се е позовал на заключението на вещото лице Ал.Ц., което не е
нито обективно, нито компетентно дадено, защото сам е признал, че не е запознат с
решението на ВКС, с което е определен режима на бащата. Вещото лице не е изследвал
значението на съдебно установеното, че детето ИЛ. е жертва на насилие. Няколко години
2
по-рано вещото лице е работило по заключение по гр.д. № 69/2017г. на ПРС, като е
направил извод, че не е констатирано умишлено и целенасочено отношение от страна на
майката, което да е със стремеж да отчуждава децата от бащата, а понастоящем е налице
обрат в преценката, без вещото лице да предлага обяснение от психологична гледна точка.
Вещото лице е посочил наличието на симбиотична връзка между майката и детето,
установена по думите му въз основа на наблюдаваните отношения и резултатите от
психологичната работа, а в с.з. е заявил, че изводът е базиран изцяло на резултатите от
тестовете, т.е. няма наблюдавани отношения. Вещото лице е заявил още, че бащата не си е
позволявал да „очерни“ майката, но това противоречи на показанията на свидетеля ХР. Д.,
дадени по гр.д., с което вещото лице би следвало да се е запознал. Неправилна на следващо
място и доказателствено необоснована е преценката на съда, че бащата е взел решение да
не използва определения му режим на лични отношения, с оглед обезпечаване на
спокойствието на детето.
Определеният от съда режим на лични отношения изобщо не е бил изпълняван.
Режимът следва да претърпи корекция, като се предвиди нов адаптационен период, с
постепенно зачестяващи и по-продължителни срещи.
Становището си страната поддържа и в пространни писмени бележки по спора.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Д. Ц. Д., ЕГН ********** от гр. С., район „В.“, ул.
„Тр.К.“, № 18, ет. 3, ап. 19, чрез адв. А.Г. оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение, ведно с присъждане на сторените
разноски за настоящата инстанция.
Ако се приеме, че е налице промяна в обстоятелствата, при които е определен от
съда режима на лични отношения на бащата с детето ИЛ., то моли да бъде постановен
такъв, при който майката да води детето при него в гр. С., защото от 2016г. тя не е оказвала
съдействие за осъществяването на режима и не предразполага детето.
Обжалваното решени е правилно. Режимът на лични отношения е определен с
влязло в сила решение на ВКС от 02.05.2019г. и половин година не е достатъчен срок за да
се обоснове изменение на предходното решение. Самата майка твърди, че детето не се
среща с баща си. То няма как да бъде увредено при неизпълнение на определения режим,
който не се осъществява. Правото на режим на лични отношения е на бащата и не може
майката да му търси отговорност защо не го упражнява. Смята, че няма промяна в
обстоятелствата. Майката е отчуждаващия родител и се опитва да черпи права от
собственото си неправомерно поведение. Злоупотребява се и с непрекъснатото въвеждане в
спора на сексуално насилие, злоупотребява се и с интерпретацията на приетото с решението
на ВКС, с което е прието ,че детето следва да се среща с баща си, първоначално в
присъствието на социален работник, с тенденцията за разширяване на режима. Не следва да
се дава вяра и на показанията на св. ХР. Д., който живее с майка си и зависи от нея, като се
намира в конфликт на лоялност. Майката обаче има нелогично поведение. Каквото и
решение да бъде взето, изпълнението му зависи изцяло от волята на майката, а тя няма воля
детето да се среща с баща си.
Постъпила е и частна жалба вх. № 287048/14.05.2021г. от Д. Ц. Д., ЕГН
********** от гр. С., район „В.“, ул. „Тр.К.“, № 18, ет. 3, ап. 19, чрез адв. А.Г., против
определение № 264100/10.05.2021г. по гр.д. № 18857/2019г. на 16-ти състав на ВРС, с което
е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 260769/05.03.2021г. по гр.д.
№ 18857/2019г. на 16-ти състав на ВРС в частта за разноските. Цитираните от ВРС актове на
съда са постановени в производство по чл. 127, ал. 2 от ГПК, а не по чл. 59, ал. 9 от ГПК.
Освен това предходното решение не се изпълнява поради липсата на съдействие от страна
на майката.
3
Моли се да бъде отменено обжалваното определение и присъдени разноски в негова
полза в размер на 1500.00лв. за първата инстанция.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК писмен отговор от Д. ХР. Д., ЕГН ********** от
гр. В., ул. „Н.Б.“ № 57, вх. Б, ет. 4 не е постъпил.
ДСП-В. не взема становище по въззивната и частната жалби.
Относно така предявения иск се излагат следните твърдения, респективно
възражения от страните:
С исковата си молба молителката Д. ХР. Д., ЕГН ********** от гр. В., ул.„Н.Б." №
57, вх. Б, ет. 4, чрез адв. Д. К.-К. е предявила претенция с правно осн. чл. 59, ал. 9 от СК,
насочена срещу Д. Ц. Д. ЕГН **********, от гр. С., кв.„В.", ул.„ТР.К." №18, ет.3, ап.19.
Изложила е че с ответника Д. Ц. Д. са бивши съпрузи, чиито брак, сключен на
10.03.2001 г., е прекратен с влязло в сила решение по гр. дело № 69/2017 г. по описа на ПРС.
Имат родени две деца- ХР., пълнолетен от 13.08.2019 г. и ИЛ., на 10 години.
Съобразно решението по гр. дело № 69/2017 г. на ПРС, изменено с решение №
1453/03.08.2018 г. по в.гр.д. № 531/2018 г. на ВОС, съответно с решение № 98/02.05.2019 г.,
постановено по гр. дело № 4628/2018 г. на ВКС, тя упражнява родителските права по
отношение на все още малолетното дете ИЛ., р. 23.01.2008 г. Режимът, при който следва да
се осъществяват личните отношения между детето и ответника, е следния:
от 02.05.2019 г. до 13.08.2019 г. (датата на навършване на пълнолетие от сина на
страните - ХР.) бащата да взима двете деца заедно всяка първа и трета събота от месеца от
10:00 до 14:00 часа и срещите да се осъществяват в присъствието на социален служител от
Дирекция „Социално подпомагане";
през следващите три месеца, считано от 13.08.2019 г., бащата да взима малолетното
дете ИЛ. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 до 16:00 часа, като срещите
в събота от 10:00 до 12:00 часа да се осъществяват в присъствието на социален служител от
Дирекция „Социално подпомагане";
след изтичане на горния тримесечен период, до навършване на 14 -годишна възраст
от детето ИЛ., бащата да я взима всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9:00 до
18:00 часа, както и за две седмици през лятната ваканция на детето - без преспиване, от
09:00 ч. до 20:00 часа всеки от тези дни, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, като тя се задължава в срок до 30 - ти април на съответната година да
уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок,
бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено
майката до 31.05. на съответната година, а също и на следните празници: всеки рожден ден
на бащата (30 юни) от 9:00 до 19:00 часа ако е неучебен ден, а ако е учебен ден - за 3 часа в
извънучебно време, през четните години - на рождения ден на детето (23 януари) - за 3 часа
в извънучебното време, ако е учебен ден, респ. от 09:00 до 19:00 часа ако е неучебен ден,
както и всеки ден от 09:00 до 19:00 часа от Коледните празници;
след навършване на 14 - годишна възраст от детето ИЛ., бащата да я взима всяка
първа и трета седмица от месеца от 8:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя -с преспиване,
4
както и непрекъснато за един месец през лятната ваканция на детето, по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката и при горепосочения режим на уведомяване,
а също и на следните празници: всеки рожден ден на бащата (30 юни) от 8:00 до 20:00 часа
ако е неучебен ден, а ако е учебен ден - за 3 часа в извънучебно време, през четните години -
на рождения ден на детето (23 януари) - за 3 часа в извънучебното време, ако е учебен ден,
респ. от 08:00 до 20:00 часа ако е неучебен ден (но ако се пада в трета събота или неделя от
месеца се прилага режима за тези дни), както и по време на Великденските празници от
08:00 часа на първия до 20:00 часа на последния празничен ден, а през нечетните години - по
време на Коледните и Новогодишните празници от 08:00 ч. на първия до 20:00 часа на
последния неучебен ден;
За да подчини непосредственото общуване между баща и дъщеря на съществени
ограничения, съдът е приел за установени следните обстоятелства:
През 2016 г. ответникът е извършил спрямо малолетното дете ИЛ. акт на домашно
сексуално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. По този повод с решение №
3562/10.10.2016 г. по гр. д. № 8449/2016 по описа на ВPC, потвърдено с решение по гр. д. №
2233/2016 по описа на ВОС, детето е поставено под защита, като са били наложени мерки за
защита по отношение на бащата, който е задължен да се въздържа от насилнически действия
спрямо малолетната ИЛ., забранено му е било да приближава на по - малко от 100 метра
детето, жилището на неговата баба по майчина линия в гр. Провадия и привичните му места
за социални контакти за срок от шест месеца.
Преценката на състава на ВКС не се свежда до бланкетно позоваване на добилото
окончателност решение по гр. д. № 8449/2016 по описа на ВPC, а е основана на автономен и
детайлен анализ на всички, събрани в процеса по небрачните искове доказателства. С оглед
на тази конкретика на казуса съдът е приел, че при определянето на режим на лични
контакти между баща и дъщеря би следвало да изключи всяка вероятност да бъдат
злепоставени интересите на детето и то да бъде поставено в риск. Установена е била
„категорично, еднозначно и по несъмнен начин" все по - силно развиваща се в течение на
времето тенденция за отчуждаване на децата ХР. и ИЛ. от техния баща. При триетапно
градиране на синдрома на родителско отчуждение - „протест", „отчаяние", „отчуждаване",
изслушаното по делото вещо лице, дало кредитираното от съда заключение по СПЕ е
констатирало, че ИЛ. се намира в първия етап - „протест", при който детето изпитва ярост с
целенасоченост към обекта, който отсъства - бащата, като това е своеобразен призив към
него да се „завърне" обратно. Същевременно е било изключено умишлено и целенасочено
поведение в тази насока от страна на майката. Съобразена е била също така „липса на
подход и неумение на бащата да общува с децата при създалата се ситуация след раздялата
между двамата родители. Било е констатирано „липса на диалог между двете най-значими за
децата фигури - техните родители", неумението и липсата на воля и при двамата да загърбят
дълбокия конфликт помежду си.
Съвкупността на гореизброените обстоятелства е обусловила извод за неуместност
на наложилия се в практиката като „общ" режим на лични отношения, който принципно
5
изхожда от равна възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на децата
време за почивка(годишен отпуск, учебни ваканции, почивни дни през месеца). Извършена е
била преценка, че възможността за непосредствено общуване между ИЛ. и ответника следва
да се разширява постепенно.
Предвидените срещи между малолетната и нейния баща в периода от 02.05.2019 г.
(датата на постановяване на решение от Върховния касационен съд) до днес изобщо не са
били осъществявани поради бездействие от страна на бащата ХР. Д.. Той нито веднъж не се
е явявал да вземе децата от дома, в който те живеят със своята майка в дните, определени за
осъществяване на лични отношения.
Съобразно действащия режим, предстои от 16.11.2019 г. и до навършване на 14 -
годишна възраст от детето ИЛ., ответникът да я взима всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 9:00 до 18:00 часа, както и за две седмици през лятната ваканция на детето - без
преспиване, от 09:00 ч. до 20:00 часа всеки от тези дни. Ищцата очаква настъпването на
горепосочената дата с огромна тревога и загриженост за психо-емоционалното състояние на
своята малолетна дъщеря по следните причини:
Последната среща между ответника и детето ИЛ. е била осъществена в края на
месец декември 2018 г. Тогава, в навечерието на Коледните празници, бащата взел двете си
деца с лек автомобил и без да ги извести за намеренията си относно организацията на
предвиденото време заедно, ги откарал в гр.С. и ги настанил на непознато за тях място,
противно на волята им и въпреки настоятелните им молби за завръщане във В.. По време на
пътуването, състояло се на 22.12.2018 г., ИЛ. е била много разстроена и изплашена. Детето е
плачело и умолявало брат си ХР. „да направи нещо", за да се върнат обратно във В., търсило
помощ и от майка си, на която заявило в кореспонденция с електронни съобщения, че иска
да скочи от колата. Вече пристигнали в гр.С., децата са били настанени в чуждо за тях
жилище - занемарено, неуютно, студено и с незадоволителни хигиенни условия. Прекарали
нощта, сгушени заедно, за да се стоплят, като подали сигнал чрез Национална телефонна
линия за деца 116 111, търсейки съдействие за завръщането си при майка си в гр. В..
Прибрали се късно на 23.12.2018 г. За ИЛ. това е бил последният личен контакт с баща й.
Споменът на детето за пътуването и престоя в гр.С. е бил травматичен, доминиран от
чувство на страх, несигурност, отчаяние и безпомощност. ИЛ. не желаела да се вижда и да
остава насаме със своя баща, страхувайки се от повторение на случилото се.
Неизпълнението на режима на лични отношения в периода от 02.05.2019 г. до
настоящия момент се дължало единствено и само на безинициативност от страна на
ответника Д.. На среща, проведена на 26.03.2019 г. в Дирекция „Социално подпомагане" -
В., бащата е заявил, че се чувства „обиден" от отношението на двете деца към него. Не
желаел повече да идва в гр. В., за да ги вижда, защото пътуванията му винаги са свързани с
големи разходи. Решил до чака ХР. и ИЛ. да променят отношението си към него и да го
потърсят. В протокола от същата среща бил удостоверен отказът на ответника да ползва
както социална услуга в гр. С., така и „да говори с майката". От 26.03.2019 г. ответникът се
придържал към тази линия на поведение. Не е комуникирал с ищцата, не търсил
6
информация за благополучието на децата и не се осведомявал за нуждите и развитието им,
не е идвал да ги вижда, нито ги е търсил по телефона.
По-голямото дете на страните ХР., вече пълнолетен, еднократно се срещнал със своя
баща след декември 2018 г., като самият ХР. се обадил на ответника, за да му честити
рождения ден и е бил поканен на празненство в заведение в гр.В. по този случай. Момчето
приело поканата и гостувало на тържеството на баща си, където общували в компания.
През м.юли 2019 г. починала бабата на ХР. и ИЛ. по бащина линия. По повод на
това скръбно събитие момчето направило опит за контакт с баща си в стремежа си да изрази
личната си болка, както и съпричастност и съчувствие. Съболезнованията му били
посрещнати с думите: „Не искам да ми звъните повече".
През месец октомври 2019 г. децата получават подаръци от ответника - той изпраща
портфейл и колан за ХР. и сребърни обеци за ИЛ., както и по 100 лева от техния дядо.
Гореизложеното говори според страната за настъпило съществено изменение в
обстоятелствата, обусловили определянето на действащия режим на лични отношения
между детето ИЛ. и ответника, респективно обуславя необходимост от неговата ревизия.
Динамиката в тези обстоятелства може да бъде резюмирана по следния начин:
От 02.05.2019 г. до настоящия момент ответникът не е извършвал посегателство над
телесната неприкосновеност на своята малолетна дъщеря. Това е било и обективно
невъзможно, тъй като двамата изобщо не са се виждали. Поради същата причина - липса на
личен контакт, не можело да се приеме, че в процесния времеви период ХР. Д. е
преосмислил и променил отношението и поведението си спрямо ИЛ., деятелност,
окачествена от ВКС като „несъмнено" дължима.
Тенденцията за отчуждаване на детето ИЛ. от бащата не е претърпяла регрес.
Напротив – задълбочила се е в резултат на действията и бездействието на бащата. Вместо да
се заздравява и развива, емоционалната връзка между баща и дъщеря се разпадала, като
следствие от липсата на общуване под каквато и да е форма. Детето се е травмирало от
преживяното през декември 2018г. Било ужасено от перспективата то да се повтори.
Ответникът не е предприел никакви активни действия за преодоляване на това състояние на
взаимоотношенията си с ИЛ.. От протоколираните му на 26.03.2019 г. изявления пред
социалната служба можело да се заключи, че той и не възнамерява такива занапред.
Очакването му било да бъде потърсен от детето си и нему да се окаже помощ за
преодоляване на „обидата" . Пропуснат е бил шестмесечният период, за който съставът на
ВКС е преценил за наложително, срещите между баща и дъщеря да се провеждат със
съдействието и в присъствието на социален работник, както и брат и сестра да бъдат
вземани заедно. Полезността им не би могло да бъде компенсирана по друг начин.
Налице била според ищцата продължаваща изява на вече констатираните „липса на
подход и неумение на бащата да общува с децата при създалата се ситуация след раздялата
между двамата родители. Не била преодоляна и установената „липса на диалог между двете
най - значими за децата фигури - техните родители".
7
Ищцата от своя страна се отнася добросъвестно и отговорно към дадените от съда
препоръки относно желателното родителско поведение. Тя не си е позволявала с думи и
действия да внушава на детето ИЛ. негативно отношение към неговия баща, не е
поощрявала негодувание срещу него, не е демонизира фигурата му, за да предизвиква
неприязън. Що се отнася до непосредственото общуване с ответника - то е било категорично
отказано от самия него.
От страна на бащата не е била предприета никаква активност в посока към
осъзнаването, че „доверието на децата към него може да бъде възстановено единствено чрез
личния му - именно бащински подход към тях при осъществяването на срещите им".
Ефективността на действащия режим на лични отношения между родители и деца,
както и необходимостта от внасяне на изменения в него е следвало да се преценява в
съответствие със задължителното тълкуване на закона по т. V от Постановление № 1 от
12.XI.1974 г., Пленум на ВС. Процесният бил неефективен и нуждаещ се от промяна поради
неизпълнение от страна на ответника и поради задълбочаващо се в резултат отчуждаване на
детето от родителя, комуто не е възложена непосредствената отговорност по отглеждане и
възпитание.
От финализиране на спора по гр. дело № 69/2017 г. по описа на ПРС на 02.05.2019
г. до датата на предявяване на настоящата искова молба режимът на лични отношения
между ИЛ. и ответника изобщо не е бил изпълняван. Уместно било да се отбележи, че
постановеният преди това от въззивната инстанция по - разширен режим пък се е оказал
невъзможен за изпълнение поради поведение на самото дете.
Смята, че пълноценното общуване между баща и дъщеря би било немислимо, преди
стъпка по стъпка да бъде стабилизирана накърнената емоционална връзка помежду им. Това
е постижимо, както състоятелно преценява съставът на ВКС, чрез постепенно разширяване
на режима на лични отношения. Адаптационният период, през който е предвидено детето
ИЛ. да се вижда с баща си в присъствието на социален работник, не би следвало да бъде
пропускан. Той е бил предназначен колкото да подпомогне преодоляването на проявения в
начален етап синдром на родителско отчуждение, толкова и да „изключи всяка вероятност
да бъдат злепоставени" интересите на малолетната и тя да бъде поставена в риск, предвид
миналото й на жертва на насилнически действия.
Режимът на лични отношения следва да претърпи корекция, като предвиди нов
период на постепенно зачестяващи и удължаващи се асистирани срещи между ответника и
детето ИЛ.. Момичето не е готово и не желае да остава насаме със своя баща. Това не е
целесъобразно и с оглед на неоправданото до момента очакване, бащата ХР. Д. да увери с
деятелност в промяна на отношението и поведението си спрямо ИЛ..
Иска се да бъде изменен режима на лични отношения между детето ИЛ. и бащата
ХР. Д., като вместо при условията на определения с влязло в сила решение по гр. дело №
69/2017 г. по описа на ПРС, постанови бащата да вижда и взема детето, както следва:
в продължение на три месеца, считано от датата на влизане в сила на съдебното
8
решение — всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 до 14:00 часа, като срещите да се
осъществяват в присъствието на социален служител от Дирекция „Социално подпомагане";
през следващите три месеца, всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 до 16:00
часа, като срещите от 10:00 до 12:00 часа да се осъществяват в присъствието на социален
служител от Дирекция „Социално подпомагане";
след изтичане на горния тримесечен период, до навършване на 16 -годишна възраст
от детето ИЛ., бащата да я взима всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 до
18:00 часа, както и за две седмици през лятната ваканция на детето - без преспиване, от
09:00 ч. до 20:00 часа всеки от тези дни, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, като тя се задължава в срок до 30 - ти април на съответната година да
уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок,
бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено
майката до 31.05. на съответната година, а също и на следните празници: всеки рожден ден
на бащата( 30 юни ) от 9:00 до 19:00 часа ако е неучебен ден, а ако е учебен ден - за 3 часа в
извънучебно време, през четните години - на рождения ден на детето( 23 януари ) - за 3 часа
в извънучебното време, ако е учебен ден, респ. от 09:00 до 19:00 часа ако е неучебен ден,
както и всеки ден от 09:00 до 19:00 часа от Коледните празници;
след навършване на 16 - годишна възраст от детето ИЛ., бащата да я взима всяка
първа и трета седмица от месеца от 8:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя - с преспиване,
както и непрекъснато за един месец през лятната ваканция на детето, по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката и при горепосочения режим на уведомяване,
а също и на следните празници: всеки рожден ден на бащата (30 юни ) от 8:00 до 20:00 часа
ако е неучебен ден, а ако е учебен ден - за 3 часа в извънучебно време, през четните години -
на рождения ден на детето (23 януари) - за 3 часа в извънучебното време, ако е учебен ден,
респ. от 08:00 до 20:00 часа ако е неучебен ден (но ако се пада в трета събота или неделя от
месеца се прилага режима за тези дни), както и по време на Великденските празници от
08:00 часа на първия до 20:00 часа на последния празничен ден, а през нечетните години - по
време на Коледните и Новогодишните празници от 08:00 ч. на първия до 20:00 часа на
последния неучебен ден.
Моли да й бъдат присъдени и сторените по воденето на делото разноски.
В писмен отговор на осн. чл.131 от ГПК, ответникът ХР. Д. Д. ЕГН **********, от
гр. С., кв.„В.", ул.„ТР.К." № 18, ет. 3, ап. 19, депозира отговор моли съда да прекрати делото
като недопустимо. Намира, че не е налице правен интерес от провеждане на процеса, по
няколко причини. Първо, въпросът за режим на лични отношения е решен с влязло в законна
сила решение на ВКС от 02.05.2019г. по гр.д.№ 4628/2019 г., т.е току що. Срок от половин
година не е достатъчен, за да обоснове изменение на решението, нито има съществени
различни обстоятелства, от разглежданите в предходния процес. Дори Коледното виждане
през 2018г. между баща и деца е коментирано в мотивите на ВКС. Второ, самата майка
твърди, че детето ИЛ. не се вижда с баща си и това не е спорно, т.е няма как детето да е
увредено от съществуващия режим, който не се осъществява. Трето, правото на режим на
9
лични контакти е на бащата. Не може майката да му търси отговорност защо не го
упражнява.
Ако съдът приеме, че производството е допустимо, моли да има предвид, че оспорва
исковата молба като неоснователна. Детето ИЛ. става на 12 години на 23.01.2020г. Майката
има противоречиви интереси с детето ИЛ.. Тя не може да го защитава, защото в
действителност го уврежда, като го отчуждава от баща му.
Детето не знае защо се е стигнало дотук. То не знае, че баща му се счита за
насилник, при това сексуален спрямо нея, благодарение на клеветническите и
шуробаджанашки действия на майка му.
Бащата не желае да се вижда с детето си, защото майката му нанася травма.
Манипулира го, контролира го, отчуждава го, демонизира образа на бащата. Приел е
Соломоновото разрешение - вместо детето да се "разкъсва", той предпочита то да е
психически здраво, доколкото може в травматичната за баща и дете ситуация, и не го
безпокои. Приел е тази тежка жертва, да не вижда детето си. До това решение се стига след
като на 13.11.2018г. детето му заявява, че не иска да го вижда, а на 22-23.12.2018г. заедно с
брат си се държи отвратително спрямо него-баща си, подстрекавано от майка си, визирайки
описаният в исковата молба случай с упражняване на законовото право на бащата да си
вижда децата, неподготвени от майката за това и окуражавани да заявяват, че не искат при
баща си. Държавата, в лицето на ДСП-В. също не му помага. Вместо да изпълнява
Решението от 02.05.2019г., като осигурява социален работник в свободна среда за
осъществяване срещи между дете и баща, тя му предлага "затворнически режим" - услуга в
ЦОП. Така е посочено в писмо, изх. № СЛ/Д-В/838-038 от 17.6.2019г. на Директор на Д"СП"
- В.. Сочи, че е заявил на децата си, че винаги когато искат, могат да го потърсят. Нали
майката е твърдяла, че те не желаят да го виждат. Обстоятелствата съществували по време
на процеса по предходното разглеждане на въпроса за родителските права и режим на лични
отношения са извращавани от майката. Нямало е сексуално насилие, установено с процес по
ЗЗДН. Там е било установено, че данни за такова няма, а само страх на детето от мъжка
фигура. Напротив, от постановление на прокуратурата, компетентна да разследва
престъпления, се установи, че няма блудство. Самият ВКС приема единствено, че по
сведения на Д. ХР.ва - майката на ищцата, детето било споделило, че го боляло дупето
когато бащата го миел. Но понеже, следвало да се предотврати и най-малкият риск за детето,
то следвало да се защитава. Майката знае за решението на ВКС отпреди то да е
публикувано. От кого? Затова и режимът е толкова рестриктивен - единствено в нейна и на
близките й угода.
Отчуждаване винаги се причинява от отчуждител. Майката е отчуждителят. Тя не
предразполага детето да се вижда с бащата, въпреки указанията на ВКС към нея.
Бащата е огорчен и обиден от постъпката на децата. ИЛ. му е заявила под диктовка
от майка си, че не иска да го вижда. През сълзи. В този процес от значение за него е ИЛ..
Върху нея повлиява освен майката, и 17 годишният й тогава брат, вече пълнолетен, който
10
възпроизвежда поведението на жена в критическа възраст.
Липсата на диалог е провокирана от двама. Майката никога не се извинява на
бащата, че го е натопила, че е насилник, че въвлича в криворазбраната и "битка" цялото си
семейство, което действа незаконно, че измисли отвратителната история, че бащата е
блудствал с детето си. Детето сменя четири училища, без бащата дори да знае кое е
настоящото. Майката никога не го уведомява и не се съветва с него за нищо.
Режимът на лични отношения е право на бащата, липсата на комуникация е
Соломоново решение на бащата да не травмира психически детето си, манипулирано от
майката.
Съдът не урежда бъдещи несигурни събития, провокирани от "тревога и
загриженост" на майката за детето. Какво би се случило, ако се среща с баща си? Добре е
майката да се лекува, защото изпитва симбиотична връзка с детето.
Не следва да се преурежда въпроса за Коледа на 2018, тъй като случаят е
преценяван от ВКС в решението му от май 2019г.
Самата майка твърди, че режимът с бащата не се изпълнявал "поради поведение на
самото дете". Децата нямат правно валидна воля, въпреки че ответникът я зачита. Майката
има задължение да подготви детето психологически за среща с баща му. А не да я
настройва, травмира и отчуждава. Детето е жертва на майка си, а не на баща си. Вижда
патология в поведението на майката - първо отчуждава, а сега твърди, че трябва стъпка по
стъпка да се възстанови връзката помежду им. Разбира и признава безсилието си, като
вижда, че дъщеря и не е щастлива без баща. Не разбира, обаче, че тя е причината да я доведе
до такова състояние.
Ако някаква интервенция е наложителна, то тя е майката да преодолее
отчуждаващата си роля, симбиотичната си връзка с детето, да даде "благословията си"
детето да се вижда с баща си. Доказателство за това е твърдението , че момичето не е
готово и не желае да остава насаме със своя баща. Последното е абсурдно! Детето вече е
било в наблюдаван режим при привременните мерки в предходния процес.
Срещу майката е образувано ДП по чл. 182, ал.2 НК, което обаче с оглед промяната
в НК е спряно и дадена възможност да се преследва деянието с тъжба на пострадалия.
Моли съда да не допуска разглеждане на процеса, който смята за недопустим, а ако
го разгледа, да разшири режима, а не да го ограничава, както и да присъди на ответника
разноските в процеса.
ДСП-В., по съществото на спора , не изразява становище.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства установява следното от
фактическа страна :
Видно от представеното по първоинстанционното дело удостоверение за раждане,
детето ИЛ. Д.а Д.а е родено на 23.01.2008год. и негови родители са страните по делото-Д.Х.
11
Д.а и Д. Ц. Д..
Не е спорно между страните, а и от решение № 248/20.11.2017г. по гр.д. № 69/2017г.
на ПРС, отменено частично с решение № 1453/03.08.2018г. по в.гр.д. № 531/2018г. на ВОС-
ГО, последното отменено в обжалваната част с решение № 98/02.05.2019г. на ВКС се
установява, че родителските права по отношение на децата ХР., р. 13.08.2001г. и ИЛ., р.
23.01.2008г. са предоставени на майката Д.Х. Д.а, а на бащата Д. Ц. Д. е определен следния
режим на лични отношения с тях:
-от датата на влизане на решението на ВКС в сила-02.05.2019 г. до 13.08.2019 г.
(датата на навършване на пълнолетие от сина на страните - ХР.) бащата да взима двете деца
заедно всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 до 14:00 часа и срещите да се
осъществяват в присъствието на социален служител от Дирекция „Социално подпомагане";
-през следващите три месеца, считано от 13.08.2019 г., бащата да взима малолетното
дете ИЛ. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 до 16:00 часа, като срещите
в събота от 10:00 до 12:00 часа да се осъществяват в присъствието на социален служител от
Дирекция „Социално подпомагане";
-след изтичане на горния тримесечен период, до навършване на 14 -годишна възраст
от детето ИЛ., бащата да я взима всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9:00 до
18:00 часа, както и за две седмици през лятната ваканция на детето - без преспиване, от
09:00 ч. до 20:00 часа всеки от тези дни, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, като тя се задължава в срок до 30 - ти април на съответната година да
уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок,
бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено
майката до 31.05. на съответната година, а също и на следните празници: всеки рожден ден
на бащата (30 юни) от 9:00 до 19:00 часа ако е неучебен ден, а ако е учебен ден - за 3 часа в
извънучебно време, през четните години - на рождения ден на детето (23 януари) - за 3 часа
в извънучебното време, ако е учебен ден, респ. от 09:00 до 19:00 часа ако е неучебен ден,
както и всеки ден от 09:00 до 19:00 часа от Коледните празници;
-след навършване на 14 - годишна възраст от детето ИЛ., бащата да я взима всяка
първа и трета седмица от месеца от 8:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя -с преспиване,
както и непрекъснато за един месец през лятната ваканция на детето, по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката и при горепосочения режим на уведомяване,
а също и на следните празници: всеки рожден ден на бащата (30 юни) от 8:00 до 20:00 часа
ако е неучебен ден, а ако е учебен ден - за 3 часа в извънучебно време, през четните години -
на рождения ден на детето (23 януари) - за 3 часа в извънучебното време, ако е учебен ден,
респ. от 08:00 до 20:00 часа ако е неучебен ден (но ако се пада в трета събота или неделя от
месеца се прилага режима за тези дни), както и по време на Великденските празници от
08:00 часа на първия до 20:00 часа на последния празничен ден, а през нечетните години - по
време на Коледните и Новогодишните празници от 08:00 ч. на първия до 20:00 часа на
последния неучебен ден.
Пред ВРС и на осн. чл. 15 от ЗЗДетето е изслушано детето ИЛ.. Споделило е, че от
12
четири години живее с майка си и в началото на този период се виждало с баща си, но той
спрял да я търси. По време на срещите с баща си не се чувствала много добре, защото той я
влачел по всякакви места, където тя не искала да ходи-по магазини и МОЛ-ове. Сочи, че не
са се виждали от рождения й ден на 23.01.2020г., когато тя отишла с майка си и адвокатката
й в МОЛ-а и се срещнали с баща й и неговата адвокатка. Той се опитал да й метне едни пари
и си заминал. Тя не приела тъпите му пари. Искала срещите му с него да се провеждат в
присъствието на майка й или психоложката й Таня, защото се страхувала да не я замъкне
пак в С., както го направил. Тя крещяла да обърне колата и да се върнат, но той продължил
да шофира. Не я чувал. Не му пукало какво мисли. Завел ги с брат й в жилище в С., което не
било отоплено, с пукнати стени и мръсно. Докато били при него дошли хора, които да
проверят за условията, които е осигурил баща им. Той много се ядосал. Искал да им купи
билети и да ги качи на автобуса за В.. Казали му да ги върне с колата и той го направил 2-3
дни след като ги довел в С.. Това пътуване променило отношението й към него, но
проблемите се били проявили по-рано, след лятото, защото баща й я търсел само по време
на делата. В другото време не й звънял, не й пишел, не я търсел. С брат й го чакали за среща
във В., а той не идвал. Ако се срещали, срещите протичали скучно. Баща им ги водел по
магазините по свои интереси. А тя искала да бъдат заедно, да си говорят, да прекарват време
заедно, да седят и да си говорят на всякакви теми, например как е минал денят й в училище.
Заявява, че не иска да запази връзка с баща си, не желае да се вижда с него, а ако няма такъв
вариант, иска да се виждат в една стая в присъствието на психолог или на майка й, без да
ходят по магазини и други места. Вкъщи майка й не говори за баща й. Не знае кои дни са
отредени за срещи с баща й, понеже той не я търси. Като не я изслушва е достатъчно да
отказва срещи с него. Завършва разговора: „Не се чувствам добре, лошо ми е, не ми харесва
тази тема, неприятно ми е. Аз казах всичко и не искам да бъда разпитвана“.
Като свидетел по първоинстанционното дело е разпитан пълнолетният вече
син на страните и брат на детето ИЛ.-ХР. Д. Д., пожелал да свидетелства. Сочи, че
родителите му са разделени от четири години и той живее с майка си в гр. В.. Връзките му с
майка му, сестра му и баща му били трудна през тези години. Искал да има нормални
отношения с баща си, като водят комуникация, разговори, чувства баща си като близък
човек до себе си, но така и не ги постигнали. До миналата година признава, че са общували
двамата със сестра си с баща им. Знае, че родителите му водят дела и със сестра му имат
установен режим на лични отношения с баща им. Първоначално режимът се упражнявал. И
преди това, като се преместили във В. свидетелят осъществявал контакти с баща си, но
никога не се получавало. Баща му се мъчел да го изкара виновен за всичко. Не чувствал
подкрепата му. Спомня си за случая, когато ходили до С. миналата Коледа. Не знаели къде
ще ходят, какво ще правят, нямали и представа какво следва, само знаели, че ще прекарат
време с баща си. Той дошъл, звъннал на вратата да слязат със сестра му и без да ги е
уведомил преди това по телефона или да им е писал, заминали за С.. Не е разговарял и с
майка им, но използвал много обидни епитети срещу нея. Карали се през целия път. След
тази среща с баща им поддържа, че не се е случвало той да е идвал във В. да ги види и те
двамата да откажат среща с него. Не се е случвало също така майка им да им забранява да се
13
свържат с баща им. Когато баба им по бащина линия починала, той се обадил на баща си да
изкаже съболезнования, но баща му казал, че повече не иска да го търсят. Признава, че е
чувал сестра си да казва на баща им „Махай се, не те искам, разкарай се!“. По време на
пътуването за С. признава също, че са комуникирали с майка си. Заявява, че с ИЛ. не са
искали да ходят в С.. Баща им ги завел в дома си. Държал се лошо с тях, отправял
обвинения, обиди към майка им и него самия. Смята, че ИЛ. не иска да го вижда. Споделя
как преди малко баща им нерекъл майка им изрод.
По първоинстанционното дело е изслушано заключение по допуснатата СПЕ.
Вещото лице Ал.Ц. сочи освен особеностите на освидетелстваните от него лица-Д.Д., Д.Д. и
детето ИЛ. Д.а, че след проведените срещи , интервюта, наблюдаваните отношения и
резултатите от психологичната работа, счита, че между детето ИЛ. и нейната майка е
налична симбиотична връзка. Вещото лице обсъжда характеристиките и симптомите на
Синдрома на родителско отчуждение /СРО/. Касае поведение на детето, което вижда в
единия родител свой враг. Не става въпрос за враждебно отхвърляне на родител, който
действително е злоупотребил със своето дете или го е малтретирал. Засегнатите от СРО
родители са „нормални“ бащи и майки, които обичат своите деца и са обичани от тях.
Отблъскването засяга този родител, с който детето не живее в една къща, който няма
родителските права или ги упражнява наедно с другия родител и има /е имал/ право на
лични отношения. Децата попадат в конфликт. Те се идентифицират с потребностите на
този родител, с когото живеят, като се увеличава страха да не го загубят този родител.
Постепенно желанията и поведението на родителя, с когото живее детето започват да се
превръщат в желания и на самото дете. Те възприемат същото поведение спрямо
отчуждения родител, каквото има и отчуждаващият. Отчуждението се среща както при
момичета, така и при момчета. Деца в юношеска възраст са по-склонни да бъдат
отчуждавани в сравнение с по-малките деца. Основната проява на родителското отчуждение
е неоправданото отношение на детето към единия родител. В случаите когато детето е
жертва на форма на насилие, враждебността на детето може да бъде оправдана, като се
изключва СРО. Вещото лице изброява 8-те симптома на СРО. При наличие на 3 или повече
симптоми се говори за тежка форма на СРО. Детето ИЛ. има проявление на поне 5.
Отбелязва, че в крайна степен на отчуждение е изключително трудно да се достигне
психотерапевтично.
В заключение вещото лице счита, че майката има съзнателно и несъзнателно
влияние върху детето ИЛ. по отношение на мнението му за бащата. Майката е отчуждаващ
родител. Липсва връзка между детето и бащата или по-точно е трайно и необратимо
нарушена. Бащата е само „лош“ и детето не желае да комуникира с него под никаква форма.
От позицията на отчужден родител неговите възможности да влияе на детето отчуждаващо
по отношение на майката са силно ограничени, доколкото липсват регулярни срещи с
детето. Въпреки това, той допринася за враждебното отношение на ИЛ. към него, предвид
отвеждането им от него в С. въпреки волята им, което води по-скоро до несъзнавано
отчуждение.
14
Пред ВОС е изслушано допълнително заключение на вещото лице Н.С.. Вещото
лице дефинира понятието „сексуално насилие“ според науката и литературата. Имайки
предвид всички експертни заключения, които са изготвени много близо до периода на
обвинението на майката към бащата, никъде не се открива, нито в корективната методика,
нито в изследванията , нито в интервюто на детето, някакви нагласи. Не споделя нищо
такова, нито проектира в изследванията на рисувателните действия, да има такова насилие.
След толкова дълъг период от време от предполагаемото събитие преди 5 години, трудно в
момента психологичната диагностика би открила наличието на такова травматично
преживяване в психиката на детето. Колегите работили с детето близко по време на
събитието също не дава никакви психологично и психодиагностично изведени данни за
подобно сексуално насилие. Безспорно според вещото лице обаче, има СРО и степента е
тежка. Сочи онези пет симптома, които карат вещото лице да направи този извод. След
раздялата на родителите има известен период в който отношенията й с баща й се запазват и
те имат добра емоционална свързаност. ИЛ. с нетърпение очаква срещите с баща си и се
радва да бъде с него. След началото на съдебните дела вещото лице по психологичната
експертиза, направена тогава обсъжда отзвук на негативни преживявания у детето. То
страда от раздялата на родителите си. Обичайки и двамата, започва да се стреми да показва
запазване на лоялност към тях. Мислите, чувствата и преживявания на възрастните около
детето, лесно стават и негови. Детето се идентифицира с персонажа на „гледащия родител“,
вярва му и все повече участва в симбиотичното свързване с този родител.
По първоинстанционното дело е представен социален доклад, изготвен от ДСП-В..
Констатирано е от изготвилия го социален работник, че отношенията между родителите на
детето са изключително влошени. Майката е негативно настроена към бащата и в известна
степен ИЛ. проектира нейното отношение върху собствените си нагласи спрямо него. С
настоящото производство Д. ХР. Д. желае промяна в режима на лични контакти между
бащата и детето, като първите шест месеца от този режим да бъдат адаптационен период и
социален работник да присъства на срещите между детето и бащата. На бащата вече е
предлагана такава възможност, но той отказва ползването на услуга. Не желаел под
наблюдение на трето лице да осъществява срещи с дъщеря си и режимът не се изпълнява.
Отдел за закрила на детето може отново да насочи родителят към контактен център
за опосредстване на срещи в изпълнение на режим за лични контакти, но следва баща да
има желание за такива и готовност за съдействие на институцията.
По делото на ВРС и по въззивното такова са приложени писмо от 17.06.2019г. от
ДСП-В., относно уведомяване на бащата Д. Ц. Д., че са създадени предпоставки за
осъществяване на контакт на лични отношения с децата му, ползвайки социална услуга в
Контактен център към ЦОП, протокол от 22.04.2021г. и 27.05.2021г. за предприетити от
бащата действия по ползване на предложената услуга, изготвеното направление за ползване
на социална услуга от 21.05.2021г., подписания между ЦОП и двамата родители договор №
383/05.06.2021г., както и протоколи от 05.06.2021г., 17.07.2021г. и 19.08.2021г. срещи и от
17.09.2021г. за отсрочване на срещата от 18.09.2021г.
15
Отново пред ВОС са изслушани гласните показания на свидетелите Стилияна
Богомилова С. и Адрияна Цонева р., съответно социален работник при ДСП-В. и управител
на ЦОП „Бъдеще за децата на Аспарухово“-В..
Социалният работник Ст.С. е работил с детето ИЛ., който случай е бил закрит през
м.декември 2020г., поради изчерпване на ресурса, след извършвана работа в продължение на
3 години и липсата на развитие. През 2021г. дошъл бащата и поискал да ползва
опосредяване на контактите с дъщеря си. Казал, че е обиден на децата, но не и, че не желае
да ги вижда. Заявил, че не му е по финансовите възможности да пътува често до В..
Свидетелката организирала срещите в контактния център. Има впечатления, че майката на
детето дава вид, че съдейства, но когато се стигне до конкретно предложение за среща, не е
склонна на компромиси. От обратната връзка която имат с Центъра е разбрала, че двете
проведени с детето срещи са били непълноценни. На предложението да се работи детето не
срещнали съдействие от страна на майката, за да поднови бащата контактите си с детето.
Майката уведомила социалния работник в писмо, в което заявявала, че ще контактува с нея
само чрез адвоката си. Бащата искал срещи през седмицата и то при свободен режим. Не се
постигнало съгласие, а и срещи при свободен режим ЦОП не е в състояние да организира. .
Св. Адр. р. се е запознала със страните от м.юни 2021г., когато са насочени към
Центъра, който управлява за срок от 1 година, с цел да съдействат при осъществяване на
срещите между детето ИЛ. и баща й. Проведени са били 3 срещи. Майката само е водила
детето, но не е присъствала на срещите на детето и бащата. Срещите продължавали около 40
минути, никога 2ч., защото няма комуникация между детето и бащата. Предложили са
работа с детето и майката, за да се преодолее съществуващия конфликт, но последната
отказала.
На осн. чл. 56, ал. 6 от СК са изслушани по първоинстанционното дело и двамата
родители.
Останалите прието по делото доказателства съдът не кредитира, тъй като същите са
съставени, част от тях и ползвани в производството по гр.дело №69/2017год. на Районен
съд-Провадия, с което в брачен процес е решен въпроса за упражняване на родителските
права и режима на лични отношения с влязло в сила решение на 02.05.2019год.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните прави следните правни изводи :
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК.
Съгласно чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на
единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може
да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
Режимът на лични отношение между бащата Д. Ц. Д. и детето ИЛ. Д.а Д.а, род. на
16
23.01.2008год. е определен с решение № 93/02.05.2019г. по гр.д. № 4628/2018г. на ВКС,
като е отменено в частта решение № 1453/03.08.2018г. по гр.д. № 513/2017г. на ВОС, с
което пък е отменено в частта решение № 248/20.11.2017г. по гр.д. № 69/2017г. на ПРС, с
което е допуснат развод между родителите на осн. чл. 49 от СК и родителските права по
отношение на детето ИЛ. са предоставени на майката Д.Х. Д.а.
Основателността на молбата по чл. 59, ал. 9 от СК се предпоставя от изменeние на
обстоятелствата, при които са били предприети мерките с предходното съдебно решение,
настъпили след влизането му в сила на 02.05.2019г. и които съществено се отразяват на
детето и на ефикасността на взетите по-рано мерки.
Настоящият състав намира, че от предходното определяне на режим на лични
отношения на детето ИЛ. и баща му Д. Ц. Д. е настъпила съществена промяна в
обстоятелствата и това е липсата на осъществявяни между тях контакти в продължение на
повече от шест месеца след влизане в сила на решението по определянето му №
98/02.05.2019г. по гр.д. № 4628/2018г. на ВКС от 02.05.2018г. до завеждане на исковата
молба на 15.11.2019г., а и до датата на приключване на устните състезания по въззивното
дело на 15.02.2022г.прилагайки разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Вярно е, че в хода на
настоящото производството са били проведени три срещи между бащата и дъщеря му, със
съдействието на ЦОП „Бъдеще за Аспарухово“, в последствие преустановени и до момента.
Бащата не е поискал насрочването на нова среща, поради поведението на детето,
прекарвайки в мълчание проведените такива. Следва да бъде прието, че промяната в
обстоятелствата е трайна, щом продължава толкова дълго. Определеният от съда режим в
частта относно времето след навършване на 14-годишна възраст от детето ИЛ. не отговаря
на новосъздалите се отношения и на интереса на самото дете.
В производството по чл. 59, ал. 9 от СК, съдът следва да се ръководи от интереса на
детето, за който има задължение да следи и служебно. В § 1, т. 5 от ДР на Закона за крила на
детето, определянето на понятието "най-добър интерес на детето" става с изброяване на
обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени, като в б. "а" е посочено, че следва да се
има предвид желанията и чувствата на детето, в б. „б“- физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето, а в б. „г“, че следва да се отчита и "опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена".
Въз основа на събраните доказателства съдът намира, че е в интерес на детето ИЛ. е
да поддържа лични отношения със своя баща, най-малкото поради родовата си
принадлежност, това, че видно от извършените психологически изследвания по делото и
целия събран доказателствен материал по приетите и приложени гр.д. № 69/2017г. на ПРС,
гр.д. № 531/2018г. на ВОС, а и гр.д. № 4628/2018г. на ВКС, както и гр.д. № 8449/2016г. на
ВРС и гр.д. № 2233/2016г. на ВОС, включително извършвани по тези дела СПЕ и изслушани
свидетелски показания, поведението на самото момиче към момента на започване на
съдебните дела и сега и неговите изявления по отношение на бащата, не се установява
сексуално посегателство от страна на бащата по отношение на собствената му дъщеря, а и е
налице желание и възможностите на бащата да поддържа близки контакти с момичето и
17
задоволява нуждите му, когато са заедно. Не се събраха доказателства, че са налице
основания да се счете, че контактът с него би оказал негативно отражение върху развитието
на момичето, с оглед казаното непосредствено по-горе и след като е прекратено заведеното
досъдебно производство за извършени блудствени действия. Ефектът от нормализиране на
отношенията между бащата и дъщеря му би бил постигнат много по-лесно ако бащата
коригира поведението си и не обижда пред децата си майка им, според показанията на сина
на страните ХР. Д. Д., положи усилия и се запознае с интересите на децата на възрастта на
дъщеря му ИЛ., нейните собствени и при всяка възможност проявява активност да
контактува с момичето в рамките на определения му режим, но съобразно интересите и
желанията на детето, а не оправдава пасивността си със Соломоновско разрешение на
проблема в общуването, изтъквайки обаче големите разходи, които му се налага да прави.
Майката би следвало да предприеме от своя страна голямата крачка към
нормализиране на отношенията с бившия си съпруг Д. Ц. Д. и има много отговорната задача
да съдейства на детето да поднови срещите с баща си и да се преборят съвместно с
възникналия по отношение на детето Синдром на родителско отчуждение от бащата,
предизвикан съзнавано или не от майката, за степента на който вещите лица Ц. и С.
поддържат, че е тежка. Сериозността на случващото се с детето е голяма и много страшно за
всеки родител би следвало да звучи становището на вещото лице Ц., че в крайната степен
на отчуждение е изключително трудно да се помогне на детето психотерапевтично, а друг
начин не сочи. Ако те двамата бивши съпрузи не са в състояние да се справят сами със
ситуацията, би следвало да търсят помощта на специалисти да ги напътстват и подпомагат,
така, че да успеят да изгладят възникналите между тях противоречия, което интересът на
детето ИЛ. налага. Постоянният конфликт и характерното за него задълбочаване по начало
сериозно уврежда психологическото развитие на детето. Отхвърлянето на бащата и
изразеното нежелание на ИЛ. да се среща с него, която до скоро е търсила срещи и очаквала
следващите с нетърпение, поставя детето в голямо вътрешно напрежение. Трябва да бъде
възстановено спокойствието му. Трябва да бъде възстановена нарушената емоционална
връзка между бащата и детето. Грешка би било ако бащата не излезе от пасивното си
поведение и не потърси начин да възстанови и засили емоционалната близост с дъщеря си,
за което последната бъде окуражена от майка си, загърбила конфликтите от миналото. Това
може да се постигне както сочат вещите лица-психолози с предварителна работа с майката и
детето и с бащата в гр. С.. Детето трябва да чувства, че е търсено от баща си, че той го обича
и иска да общуват, както преди време.
Буди съмнение, че е възможно да бъде подновена връзката на бащата с детето, ако
то бъде заставено да изпълнява определения от ВКС режим на лични отношения, приложим
за периода след навършване на 14-годишна възраст, като се вземе предвид, че то на
23.01.2022г. е навършило тази възраст, при положение, че е заявило пред ВРС, че не желае
да запази контактите с баща си и дори не желае да го вижда. Изпълнението на определения
до тогава режим на лични отношения е пропуснато. Следва сравнително плавно да се
прилага режимът, както съветва и вещото лице Ц.. Пак според него, ако се пристъпи към
18
рязка промяна към момента, не счита, че това ще бъде в интерес на детето, което е в
юношеска /тийнейджърска/ възраст. Рязка промяна според решаващият състав би било да се
пристъпи към прилагане на определения режим, който е сравнително широк, предвижда
продължителен контакт през лятото и е с преспиване, след като връзката баща-дете е така
сериозно разстроена.
Настоящият състав намира, че решението, с което е определен режим на лични
отношения на Д. Ц. Д. с детето ИЛ. следва да бъде изменено. Следва да бъде въведен 3-
месечен период от време, начиная от датата на влизане на настоящото решение в сила, в
който бащата да може да взима детето ИЛ. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00ч. до 16.00ч., като срещите от 10.00ч. до 12.00ч. се осъществяват в присъствието на
социален служител от ДСП-В.. След изтичане на този период следва да се прилага
определеният от съда режим след навършване на 14-годишна възраст от детето ИЛ.. За
осъществяване на срещите бащата следва да взима детето от дома, в който живее с майката ,
съответно да го връща в този дом. Бащата следва да се помъчи да изпълнява стриктно
режима, ако иска да поднови контактите си с дъщеря си, а майката има отговорната задача
да насърчава срещите им.
Вярно, че така постановеният режим през първите 3 месеца е по-стеснен в
сравнение с този, за след навършване на 14-годишна възраст от детето, определен от ВКС,
но по този начин ще бъде въведен първоначално адаптационен период и за двете страни. По-
добре е контактите да са по-редки, но да се спазват от бащата дните за срещи, отколкото да
са чести и продължителни, които бащата да пропуска и кара детето да го чака напразно,
като не идва. Следва да бъде предоставено време и възможност на бащата в този адаптивен
период да работи с психолог, който му помага със съвети как да преодолее преживяванията
си, свързани със случилото се, довело до раздялата с бившата съпруга и какво да бъде
поведението му при провежданите с порасналата му дъщеря срещи. Следва най-сетне той да
се помъчи да настрои работното си време, съобразно налагащите се пътувания до В. и
стабилизира финансовото си състояние, за да може да ги осъществява. Разбира се, че този
период от време, в който срещите се провеждат частично в контролирана среда следва да
бъде използван и от майката и детето за работа с психолог. Ако родителите и детето бъдат
подпомагани от психолог, не се налага така определеният адаптационен период да е с
продължителност от шест месеца, както иска Д. ХР. Д..
Не следва да бъде уважавано направеното от Д. искане за това, майката да бъде
заставена да води детето ИЛ. в С. за контакт с него. Неоснователно е. Правото на срещи
принадлежи само на детето, а бащата има задължението да се явява и участва в тях. Детето
има местоживеене в гр. В. и срещите следва да се провеждат там в адаптацинния период, от
там да се взема детето и да се връща след това.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и постановено друго в
посочения по-горе смисъл.
Не се следват разноски на страните, предвид характера на производството по спорна
съдебна администрация, при което следва да останат в тежест на страните, така, както са
19
направени.
Неоснавателна в този смисъл, както и като се вземе предвид изхода на спора е и
частната жалба на Д. срещу определение № 264100/10.05.2021г. по гр.д. № 18857/2019г. на
ВРС с което е отказано изменение на решение № 260769/05.03.2021г. по същото гр.д. №
18857/2019г. на ВРС в частта за разноските. Обжалваният акт, постановен на осн. чл. 248 от
ГПК следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260769/05.03.2021г. по гр.д. № 18857/2019г. на 16-ти състав
на ВРС, с което е отхвърлен иска на Д. ХР. Д., ЕГН ********** от гр. В., ул. „Н.Б.“ № 57,
вх. Б, ет. 4, срещу Д. Ц. Д., ЕГН **********, от гр. С., кв.„В.", ул.„ТР.К." № 18, ет. 3, ап. 19,
за изменение на режима на лични отношение между него и детето ИЛ. Д.а Д.а, род. на
23.01.2008год., определен с решение № 93/02.05.2019г. по гр.д. № 4628/2018г. на ВКС, като
е отменено в частта решение № 1453/03.08.2018г. по гр.д. № 513/2017г. на ВОС, с което пък
е отменено в частта решение № 248/20.11.2017г. по гр.д. № 69/2017г. на ПРС, на основание
чл. 59, ал. 9 от СК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ определения с решение № 93/02.05.2019г. по гр.д. № 4628/2018г. на ВКС,
като е отменено в частта решение № 1453/03.08.2018г. по гр.д. № 513/2017г. на ВОС, с
което пък е отменено в частта решение № 248/20.11.2017г. по гр.д. № 69/2017г. на ПРС, с
което е определен режим на лични отношения на Д. Ц. Д., ЕГН **********, от гр. С., кв.
„В.", ул.„ТР.К." № 18, ет. 3, ап. 19 с дъщеря му ИЛ. Д.а Д.а, род. на 23.01.2008год, в частта
за времето след навършване на 14-годишна възраст на детето ИЛ. Д.а Д.а, като определя
следния:
-първите три месеца, считано от датата на влизане на решението в сила, срещите на
Д. Ц. Д., ЕГН **********, от гр. С., кв.„В.", ул.„ТР.К." № 18, ет. 3, ап. 19, с дъщеря му ИЛ.
Д.а Д.а ЕГН ********** да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10.00ч. до 16.00ч., като срещите от 10.00ч. до 12.00ч. се осъществяват в присъствието на
социален служител от ДСП-В..
-след този период срещите на Д. Ц. Д., ЕГН **********, от гр. С., кв.„В.", ул.„ТР.К."
№ 18, ет. 3, ап. 19, с дъщеря му ИЛ. Д.а Д.а ЕГН ********** да се осъществяват всяка първа
и трета седмица от месеца от 8.00ч. в събота до 20.00ч. в неделя с преспиване, както и
непрекъснато за едни месец през лятната ваканция на детето, по време което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30 април на съответната
година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в
посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето , като
уведоми писмено майката до 31 май на съответната година, а също и на следните празници:
всеки рожден ден на бащата /30 юни/ от 8.00ч. до 20.00ч. ако е неучебен ден, а ако е учебен
ден-за 3 часа в извънучебното време, през четните години на рождения ден на детето /23
януари/ за 3 часа в извънучебното време ако е учебен ден, респ. от 8.00ч. до 20.00ч. ако е
неучебен ден /но ако се пада в трета събота или неделя от месеца се прилага режима за тези
дни/, както и по време на Великденските празници от 8.00ч. на първия до 20.00ч. на
20
последния празничен ден, а през нечетните години по време на Коледните и новогодишните
празници от 8.00ч. на първия ден до 20.00ч. на последния неучебен ден.
За осъществяване на личните контакти бащата да взима детето ИЛ. от дома, в който
живее с майката , съответно да го връща в този дом.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 264100/10.05.2021г. по гр.д. № 18857/2019г. на
ВРС с което е отказано изменение на решение № 260769/05.03.2021г. по същото гр.д. №
18857/2019г. на ВРС в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК. .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21