Решение по дело №3306/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ………             / 03.02.2023 г. , гр. София

Софийски градски съд, Гражданско отделение,  I-6  състав, в публично съдебно заседание , проведено на осемнадесети  октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:ДАНИЕЛА ХРИСТОВА

При участието на съдебен секретар Антоанета Стефанова, след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №3306 по опис  на Софийски градски съд за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от И.Е.И., с ЕГН: ********** и А.Н.А., с ЕГН: **********, представлявани от адв. М.И.П., член на САК, с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: гр. София, ул. „*********, тел.: *********359 против „З.Л.И.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД  с цена на иска 350 000лв. (триста и петдесет хиляди лева), претендирана  като обезщетение за неимуществени вреди, от които 250 000лв. (двеста и петдесет хиляди лева) за И.Е.И. и 100 000лв. (сто хиляди лева) за А.Н.А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.03.2016г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .

В обстоятелствената част на исковата молба  ищците излагат, че на 13.03.2016г., около 04:45ч., в гр. София, Л.Л.Е., с ЕГН: **********, управлявал моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил (л.а.) марка „ Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“, с рег.№ *********и при движение по бул. „Копенхаген“, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Цветан Лазаров“, срещу бл. 284 и нарушил правилата за движение по пътищата / чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗдвП/ в населено място със скорост на движение от около 100 км/ч, напуснал пътното платно надясно и с предната част на лекия автомобил се блъснал в метален електрически стълб на уличното осветление и следствие на удара по непредпазливост причинил:

смърт Е.Н.А., с ЕГН: **********, пътувал в автомобила, починал от получената съчетана черепно-мозъчна, гръдна и на крайниците травма;

две средни телесни повреди на С.И.Х., с ЕГН: **********, пътувал в автомобила;

две средни телесни повреди на Ю.Т. А., с ЕГН: **********, пътувал в автомобила;

две средни телесни повреди на Н.Н.Р., с ЕГН: ********** - пътувала в автомобила,

като деянието е извършено в пияно състояние и от него е последвала смърт на едно лице и телесна повреда на повече от едно лице.

За деянието е образувано наказателно производство, завършило с влязла в законна сила Присъда №69 от 18.03.2019г., с която водачът Л.Л.Е., с ЕГН: **********  е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 1, пр. 3 и б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. 54 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години, при определен първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание и на основание чл. 343г от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 (пет) години, считано от влизане в сила на присъдата.

Ищците И. и П. твърдят, че са в роднински отношения с починалия Е.Н.А., като първата е негова майка, а втората негова сестра и са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, чието репариране претендират от ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач.

Навеждат доводи, че гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при ответното дружество, като в качеството си на увредени лица по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ, с молба с вх. №949/20.01.21 г. са поискали да им бъде заплатена застрахователна претенция - обезщетение за претърпени неимуществени, но плащане не е извършено. Съобразно изложеното, в съдебно заседание поддържат претенциите по основание и по размер и претендират за присъждане на разноски.  

Ответникът - З. „Л.И.“АД,  законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност и наличието на твърдените с исковата молба роднински връзки между пострадялия и ищците. Оспорва твърденията за настъпване на нематериалните вреди изключително в причинна връзка от действията на водача - Л.Л.Е., като твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Е.Н.А., поради извършено от последния нарушение на разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП – чл. 137 А от ЗДвП, което нарушение е причина за възникване на травмите, обусловили настъпване на летален изход. Излага доводи към твърдението за съпричиняване, като твърди, че пострадалия самоволно се е съгласил да бъде превозван от алкохолно повлиян водач, с което сам се е поставил в риск. Счита, че с това свое поведение е допринесъл за настъпване на вредните последици и счита, че са налице основанията в чл.51, ал. 2  от ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за настъпили неимуществени вреди, а ако са настъпили то те да са в причинно следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Оспорва материално правната легитимация на ищцата А.Н.А., като счита, че не са налице особени житейски обстоятелства които са обосновават привързаност между нея и починалия брат. Ответникът с  писмения отговор е направил и възражение  за изтекла петгодишна погасителна давност за предявяване на исковете.  В условията на евентуалност, счита, че претенциите са прекомерни по размер, който не е съобразен със съдебната практика. Оспорва изцяло предявените акцесорни искове за присъждане на законна лихва за забава от 13.03.2016г., като последната се дължи след заявяване на извънсъдебната претенция и след изтичане срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за лихва по предявените претенции за неимуществени вреди. Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищците на направени по делото разноски, включително с оглед на заявеното искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и от разноски за водене на производството. Оспорва претенцията за присъждане на разноски за адвокатски хонорар, като последното смята за недължимо и прекомерно. Претендира за присъждане на разноски в производството в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач  на ответника „З.Л.И.“ АД, а именно Л.Л.Е.Л.  не ангажира съда със становище.

В допълнителна искова молба ищците, представлявани от адв. М.И.П. твърдят, че пострадалият - Е.Н.А. е бил с поставен предпазен колан. Изразяват и становище, че установяването на факта не е необходимо, като твърдят,  че с поставен или без поставен предпазен колан леталния изход не би могъл да бъде предотвратен. Оспорват, че пострадалия е знаел, че водача е употребил алкохол, като твърдят, че не е имал белези на алкохолно опиянение. По повод възражението за липса на активна легитимация за ищцата А.Н.А., са въведени фактически твърдения за емоционална връзка с нейния брат,  а след неговата смърт претърпели болки и страдания, значително надхвърлящи обичайната скръб от безвъзвратна загуба на брат. Връзката се обосновава върху твърдения за развод между родителите им и заместването на грижите на бащата с грижите на починалия брат. Според ищцата, към датата на развода тя е била осем годишна и от тогава е получавала подкрепа и закрила само от своя брат.

            В срока по чл. 373 от ГПК ответникът в допълнителен отговор заявява, че поддържа всички оспорвания направени с първоначалния писмен отговор.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в съвкупност спрямо материално правните норми регламентиращи процесните отношения, приема за  установено следното от фактическа и правна страна:

 Не е спорно между страните, че към датата на ПТП – 13.03.2016 г.  действащ е договор за застраховка „гражданска отговорност“, които обосновава отговорността на З. „Л.И.“ АД за вреди  нанесени от Л.Л.Е., с ЕГН: **********, като водач на лек автомобил марка „ Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“, с рег.№ *******. Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК във връзка с Присъда №69 от 18.03.2019г.,  постановена от СГС по НОХД № 4557/2017 г., влязла в законна сила на 19.10.2020 г.  Л.Л. Емило е признат за виновен в извършване на престъпление от общ характер. От диапозитива на присъдата,  се установява, че  на  13.03.2016г., около 04:45ч., в гр. София, при движение по бул. „Копенхаген“, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Цветан Лазаров“, срещу бл. 284, настъпило пътно-транспортно произшествие, при което Л.Л.Е., с ЕГН: **********, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „ Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“, с рег.№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗдвП - управлявал МПС в населено място със скорост на движение от около 100 км/ч, напуснал пътното платно надясно и с предната част на лекия автомобил се блъснал в метален електрически стълб на уличното осветление, при което по непредпазливост причинил: смърт Е.Н.А., с ЕГН: **********, пътувал в автомобила, починал от получената съчетана черепно-мозъчна, гръдна и на крайниците травма; две средни телесни повреди на С.И.Х., с ЕГН: **********, пътувал в автомобила; две средни телесни повреди на Ю.Т. А., с ЕГН: **********, пътувал в автомобила; две средни телесни повреди на Н.Н.Р., с ЕГН: ********** - пътувала в автомобила, като деянието е извършено в пияно състояние и от него е последвала смърт на едно лице и телесна повреда на повече от едно лице – Престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 1, пр. 3 и б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. 54 от НК. Влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието в пределите посочени в чл.300 ГПК. Поради това настоящият съд следва да зачете осъдителната присъда и да приеме, че застрахованият при ответника е осъществил следните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно деяние – резултатно престъпление извършено виновно по непредпазливост.  Останалите елементи от фактическия състав – вредите и пряката причинно следствена връзка между противоправното деяние и тяхното настъпване, са предмет на настоящото производство.  Установяването на  тези факти са в тежест на ищеца, а в тежест на ответника са фактите, с които са обосновани възражения за съпричиняване на вредоносния резултат и възражение за изтекла погасителна давност.

От показанията на свидетелите Ю.  Т. А., Н.Н.Р., С.И.Х., не се установяват факти за съпричиняване, т.е. за знание у пострадялия, че водачът на автомобила е употребил алкохол. Съпричиняването има обективен характер и  за да се приеме, че пострадалия има принос като сам се е поставил в опасност,   следва ответникът пълно и главно да докаже, че поведението е било такова, каквото се твърди в отговора на исковата молба  - улеснения в механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дали е действал или бездействал виновно. Приложението на нормата чл. 51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат.

От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертиза няма данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Е.Н.А. при настъпилото ПТП, поради неизползване на обезопасителен колан. В горепосоченото заключение се сочи, че при подобни тежки деформации на автомобила около предна дясна седалка, практически биха се получили същите увреждания и при пътник с и без правилно поставен предпазен колан.Предвид този извод на вещото лице, настоящият съд приема, че факта на поставен или не поставен предпазен колан  не е релевантен за настъпване на  вредоносния резултат, поради което в хипотезата на непоставен такъв, тя не може да обоснове съпричиняване.

От заключението на СМЕ на труп, при удара Е.Н.А. получил травма на главата: разкъсно-контузна рана на главата в дясно, множество пръснати повърхностни линейни охлузвания по челото, две кръвонасядания над лявата вежда, кръвонасядане на горния клепач на лявото око, охлузвания по лявата половина на носната пирамида, разкъсно-контузна рана на долната устна в дясно; травма на гръдния кош: охлузване и кръвонасядане по гръдния кош по предната му повърхност, белодробни контузии двустранно, разкъсване на хилуса на левия бял дроб, излив на кръв в лявата плеврална кухина 1000 мл, пневмоторакс, счупване на лявата лопатачна кост; травма на крайниците: охлузвания и порязвания на лявата ръка, кръвонасядания на лявото бедро, охлузване на лявото стъпало, разкъсване на дясната тазобедрена става с изместване и вбиване на главата на дясната бедрена кост назад и зад ацетабулума, кръвонасядане на мускулите между костите на дясната подбедрица. Остра кръвозагуба. Вследствие на получената съчетана черепно-мозъчна, гръдна и на крайниците травма, Е.Н.А. починал, като смъртта му се констатира на място на произшествието и от екип на Център за смешна медицинска помощ град София.  В пробата кръв взета от трупа Е.Н.А. се доказва наличие на етилов алкохол 1,40 промила и в проба урина 1,45 промила и при смъртта си същият е бил в състояние на лека степен на алкохолно опиване.

Съгласно заключението на АТЕ скоростта на движение на лекия автомобил към момента на удара в стълба е била минимум 100 км/ч, при максимално разрешена скорост в района, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП 50 км/ч - за населени места. Същото твърдение се потвърждава от заключението на КМАТЕ, като последното излага като причина за ПТП субективните действия на водача, управлявал лекия автомобил.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането до размера на застрахователната сума.

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението .Съгласно направените за целите на експертизите психологични изследвания  и изводите от тях, дават основане да се приеме, че в резултат на внезапната, неочаквана и ненавременна загуба Е.Н.А., в неговите роднини  - майката И.И.Е. и сестра му А.Н.А. са възникнали негативни емоции, шок, депресия, продължителни преживявания на оплаквания от напрежение, тревожност, подтиснато настроение, период на емоционална нестабилност, нарушаване на съня и апетита, физическо и психическо изчерпване, частична изолираност и чувство на страх и безсмислие.

            От разпита на свидетелите П. Г. (майка на И.И. и баба на А.А.), свидетелката Г.Г.и свидетелката М.Г.се установяват претърпени от ищците душевни страдания, вследствие на претърпяната безвъзвратна загуба. Установена е силна връзка между И.И., А.А. и Е.А., основана на отношения характеризиращи се с доверие, привързаност и подкрепа в семейството.  От свидетелските показания се установява още, че за тях загубата е причинила разстройство в начина им на живот, социалната сфера, психиката и здравето.  Ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания поради смъртта на своя дете и брат.  С писмени доказателства ищците са пълно и главно са доказали факта, че в семейната среда отсъства съпруг и баща, а от показанията на свидетелите,че тази роля на подкрепа е изпълнявана от пострадалото лице до смъртта му.

При определяне размера на обезщетенията съдът съобрази обстоятелствата, при които е настъпило; близките лични отношения на ищците с починалия,  с когото заедно са били задружно и сплотено семейство; несъмнено негативните изживявания на всяка от ищците от внезапната смърт, настъпила в нелеп пътен инцидент и отрицателното отражение върху емоционалното им състояние - мъка и непрежалима загуба. Интензитетът на страданията по отношение първата ищцата са пряко свързани със  загубата на сина ѝ, а по отношение втората ищца пряко свързани със загубата на най-близкия родственик - брат, в лицето на който е познала единствена мъжка опора след развода  между родителите. 

Същевременно по делото не са събрани доказателства, а и липсват твърдения в исковата молба, освен тези обичайни и типични в подобна хипотеза негативни изживявания, да са претърпели и други, специфични болки и страдания, които биха обусловили извод за некърнени нематериални блага в завишен размер. Предвид това съдът намира за справедливо и съобразено с конкретните обстоятелства обезщетение за неимуществени вреди, както следва 150 000лв. (сто и петдесет хиляди лева) за И.Е.И. и 100 000лв. (сто хиляди лева) за А.Н.А..

При непозволено увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в нормата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/.  В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи. Ищцата И.Е.И. е претендирала обезщетение от ответника със заявление №949 от 20.01.2021 г.  и с писмо  е уведомена, че обезщетението е в размер на 54 000 лева. Ищцата А.Н.А. е заявила претенция за обезщетение със същото заявление, но в изрично писмо от 02.03.2021 г. й е отказано обезщетение.

Застрахователят не дължи законна лихва за забава до датата на уведомяването – т.е. до 20.01.2021 г., когато е уведомен за претенцията с молба с вх.№949/20.01.2021г. По тези съображения искането за присъждане на законна лихва за периода от увреждането 13.03.2016г. до 20.01.2021г. е неоснователно и следва да се отхвърли. Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД претенцията за вреди от деликт се погасява по давност с изтичане на пет години. Давността е прекъсната преди изтичане на срока чрез предявяване на исковете, които са предмет на настоящото производство, поради което  възражението на ответника е неоснователно.

Разноски в производството: Ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски  по силата на закона / чл.83, ал.1, т.4 ГПК/. С оглед изхода от спора, дължимата държавна такса следва да бъде присъдена в тежест на ответника. Размерът на дължимата държавна такса се определя пропорционално от цената на иска и е 4% върху уважената част, т.е. сумата от 10000 лева. Ответникът следва да понесе и тежестта от направените по делото разноски, които  е заплатил / 600 лева  за възнаграждение на вещи лица и 90 лева депозити за призоваване на свидетели/. Ищците са представили молба по реда на чл. 80 от ГПК  за присъждане на разноски  по реда на чл. 38, ал.1 т.3 от ЗА в полза на представлявалия ги адвокат, а ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И   :

 

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ  И.Е.И., с ЕГН: ********** *** представлявана от адв. М.И.П., член на САК,  с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа гр. София, ул. „*********, тел.: ******* сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди настъпили след смъртта на нейния син  Е.Н.А., починал на 13.03.2016г. като пътник в л.а. марка „ Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“, с рег.№ *******, управляван от Л.Л.Е., с ЕГН: **********, който е осъден с влязла в законна сила на 19.10.2020 г. -  Присъда №69 от 18.03.2019г.,  постановена от СГС по НОХД № 4557/2017 г., с която е признат за виновен в извършване на престъпление от общ характер  по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 1, пр. 3 и б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. 54 от НК, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 20.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД и

ОТХВЪРЛЯ  претенцията за законна лихва върху присъдените суми за периода от 13.03.2016 г. до 20.01.2016 г.  на основание чл. 86 от ЗЗД  и  иска за разликата над присъдената сума от 150 000 лева до претендираната в размер на 250 000 лева и  претенцията за лихва върху нея,   считано от 13.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД  и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ  А.Н.А., с ЕГН: ********** *** представлявана от адв. М.И.П. от САК, с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа гр. София, ул. „*********, тел.: ******** сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди настъпили след смъртта на нейния брат  Е.Н.А., починал на 13.03.2016г. като пътник в л.а. марка „ Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“, с рег.№ *******, управляван от Л.Л.Е., с ЕГН: **********, който е осъден с влязла в законна сила на 19.10.2020 г. -  Присъда №69 от 18.03.2019г.,  постановена от СГС по НОХД № 4557/2017 г., с която е признат за виновен в извършване на престъпление от общ характер  по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 1, пр. 3 и б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. 54 от НК, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 20.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД и

ОТХВЪРЛЯ  претенцията за законна лихва върху присъдената сума  за периода от 13.03.1016 г. до 20.01.2021 г. , на основание чл. 86 от ЗЗД.

Решението е постановено при участие на Л.Л.Е., с ЕГН: ********** в качеството на ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ  на ответника -„З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ   на адв. М.И.П. от САК, с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа гр. София, ул. „*********, тел.: ******** сумата от 7060 /седем хиляди и шестдесет/ лева, представляваща адв. Възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал.2 т.4 и т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адв. Възнаглаждения в редакцията на изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г., на основание чл. 38, ал.2 от ЗА и чл. 78, ал.1 от ГПК.