РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Велико Търново, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110102597 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Определение № 2004 от 11.11.2021 година по гр.д. № 2666/2021г. на ВТРС е
съединено за съвместно разглеждане производството по гр.д. № 2666/2021г. на ВТРС
към гр.д. № 2597/2021 година на ВТРС /т.е. към настоящото/.
Производството по делото е образувано по подадени от „Стар-2018“ ЕООД –
град Велико Търново срещу Н. В. Ч. и Ц. В. Т. искови молби. Представителят на
ищцовото дружество развива съображения, че същото притежава в съсобственост с
ответниците Поземлен имот, находят се в град Велико Търново, ул. „Освобождение“ №
55, както и намиращата се в него двуетажна паянтова, полусрутена жилищна сграда,
като въз основа на НА № 17 от 2020г. и НА № 354 от 2020 г. дружеството е придобило
общо 2/3 ид.ч. от описания недвижим имот, а ответните Н. Ч. и Ц. Т. притежават
съответно по 1/6 ид.ч. от недвижимия имот. Твърди, че съсобственият имот не е
обитаван от близо четиридесет години и е бил в окаяно състояние към момента на
закупуването му от ищцовото дружество. Жилищната сграда, намираща се в имота е
била с полусрутен покрив, порутени стени и поддали основи и в нея са се приютявали
бездомни хора, които понякога палели огън. Посочва, че целият имот е бил изпълнен с
тонове битови и небитови отпадъци, а храстите и дърветата са били превзели
пространството. Твърди, че след закупуване на част от имота, през месец октомври
2020 година хора, обитаващи съседните имоти, се свързали с представител на
1
ищцовото дружество с молба същият да бъде почистен, като с организацията за това се
заела Е. Е. А., като били проведени разговори по телефона с останалите
съсобственици, както и с М. Г. Ч. – син на Н. Ч.. Същият заявил на А., че ще предложи
човек с бригада, който максимално евтино да свърши необходимата работа по
привеждане на имота в прилично състояние, с оглед на подаденото от ответниците в
Община Велико Търново Заявление с вх. № 94ЕЕ-2264-2#4/25.03.2021г. на Община
Велико Търново и последвалите Заповед № РД22-771/19.04.2021 г. и Заповед № РД22-
675/01.04.2021 г. на Кмета на Община Велико Търново. Посочва, че ответниците, чрез
М. Ч. изпратили човек, който да направи оглед на обекта и да даде оферта за
дейностите, които трябва да се извършат, но човекът който отишъл, си тръгнал и не
изпратил оферта поради лошото състояние на имота. По тази причина пълномощникът
на дружеството – г-жа А., организирал почистването на имота, транспорта и
извозването на всички битови, небитови и строителни материали, както и предаването
им на депа за отпадъци, като самият пълномощник А. участвал в работата по
почистване на имота. Твърди, че всички разходи по почистването на съсобствения
имот в общ размер на 29 345.70 лева били поети от ищцовото дружество, като
ответниците дължат припадащата им се част от тези разходи, съобразно притежаваните
от тях идеални части от имота, респективно – доколкото всяка от ответниците
притежава по 1/6 ид.ч. от имота, дължи на ищеца сумата в размер на 4 890.83 лева. С
допълнителна молба по делото, вх. № 9631 от 16.06.2022 година на ВТРС, ищецът
уточнява в какво конкретно се изразяват строително-монтажните работи по вид, обем
и/или количество, както и видът и обема на всички битови и небитови отпадъци и
строителни материали. Посочва, че за тези суми ищцовото дружество се е снабдило със
заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу които ответниците са подали
възражения. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на Н. В.
Ч. и Ц. В. Т., че дължат на „Стар-2018“ ЕООД – град Велико Търново сумата в размер
на по 4 890.83 лева – всяка една от тях, представляваща припадащата им се част от
разходите за почистване на съсобствения недвижим имот, ведно с законната лихва,
считано от датата на подаване на заявленията по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на задължението, за които суми са издадени Заповеди за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по Ч.гр.д. № 1642/2021 година на ВТРС и Ч.гр.д.
№ 1643/2021 година на ВТРС. Претендира да бъдат присъдени направените от
дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедните производства.
Преписи от исковата молба са връчени на ответниците по делото. В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба. Ц. В. Т. и процесуалният
представител на Н. В. Ч. оспорват изцяло предявените искове както по основание, така
и по размер. Не оспорват, че страните по делото са съсобственици на процесния
недвижим имот, но посочват, че при придобиване на идеалните части от ищцовото
дружество не е спазена разпоредбата на чл. 33 ЗС. Оспорват, че имотът не е обитаван
2
близо 14 години, като твърдят, че до 2018 година в него е живял И. Л.. Твърдят, че
ищцовото дружество е инициирало преписката за събаряне на старата сграда в Община
Велико Търново, без да съгласува действията си с останалите съсобственици.
Посочват, че с г-жа А. не са водени разговори тя да поеме ангажимента за почистване
на имота, а е направено предложение това да се възложи на фирма, след като се
съберат оферти и се одобри някоя от тях. Навеждат доводи, че през месец март 2021
година са изпратили представител на фирма, който да даде оферта за извършване на
необходимите дейности, като в последствие от него разбрали, че г-жа А. се
представила за собственик на имота и отказала офертата му, тъй като била много
ниска. Твърдят, че не са изразявали съгласие г-жа А. да организира почистването и не
са запознати кога, как и с кого са извършени тези действия. Посочват, че на 12.06.2021
година последната инициирала среща в офиса на ищцовото дружество, на която
следвало да представи документите за извършеното почистване, но заявила, че същите
са в счетоводството и се разбрали да им ги изпрати. Въпреки това ответниците
получили Заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК. Оспорват изцяло приложените към
исковите молби писмени доказателства, както и размера на сторените разходи.
Твърдят, че дейностите са извършени без знанието/съгласието на ответниците, като
същите не представляват необходими разноски, а касаят почистване. Направено е
искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени. Претендират да бъдат
присъдени направените от ответниците разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните по делото, а и от приложените по делото писмени
доказателства /НА № 354, том II, рег. № 5857, дело № 294 от 2020 година на нотариус
Д. Раднева, рег. № 281 при НК на РБ, НА № 17, том I, рег. № 461, дело № 11 от 2020
година на нотариус Д. Раднева, рег. № 281 при НК на РБ – л. 12 – 18/ безспорно се
установява, че са съсобственици на недвижим имот, намиращ се в град Велико
Търново, ул. „Освобождение” № 55, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 10447.504.16 по КККР на град Велико Търново, с площ 502 кв.м.,
заедно с построената в него /стара/ ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор
10447.504.16.1 със застроена площ от 59.00 кв.м. и незавършена ЖИЛИЩНА СГРАДА,
разположена в северната част на имота, при права на страните по делото – 4/6 ид.ч. на
ищцовото дружество и по 1/6 ид.ч. на всяка от ответниците. По делото е приложено и
заверено копие на Скица на поземлен имот № 15-937248 от 25.08.2021 година на СГКК
– град Велико Търново /л. 19-20/.
От приложеното по делото заверено копие на Телепоща, изх. № 29 от 17.02.2021
година /л. 61/ се установява, че М. Ч., в качеството си на пълномощник на Н. Ч.
уведомява Е. А. за съгласието им сградата в съсобствения имот да бъде съборена до
3
безопасно ниво, както и отпадъците да бъдат извозени до разрешено за това място при
условие, че бъде избранa икономически най-изгодната оферта от поне три независими
такива, като изборът бъде потвърден писмено от всички собственици.
Видно от приложеното по делото Писмо, изх. № 94ЕЕ-2264-2#1 от 10.03.2021
година на Община Велико Търново /л. 21-22/, Община Велико Търново е указала на
собствениците на процесния имот в 20-дневен срок от получаването му да
предприемат действия по изготвянето на конструктивно обследване на сградата в
имота с идентификатор 10447.504.16.1. По делото е приложено и Конструктивно
обследване на жилищна сграда с идентификатор 10447.504.16.1 /л. 26-27/, във връзка с
изготвянето на което е издадена Фактура № ********** от 19.03.2021 година /л. 41/. От
приложения Констативен протокол от 30.03.2021 година на Община Велико Търново
/л. 119-120/ се установява, че комисия от общината е извършила проверка в имота, във
връзка с която е издадена Заповед № РД 22-675 от 01.04.2021 година на Община
Велико Търново, ведно с приходна квитанция /л. 23, 117 и 118/, с която е разрешено
отсичането на 6 броя широколистни дървета и почистването на издънкова и храстова
растителност, намиращи се в ПИ с идентификатор 10447.504.16 по КККР на град
Велико Търново. По преписката е приложено и Заявление, рег. № 94-ЕЕ-2264-2#4 от
25.03.2021 година на Н. Ч. и Ц. Т.. Със Заповед № РД 22-771 от 19.04.2021 година на
Община Велико Търново /л. 24-25/ е разрешено премахването на строеж,
представляващ двуетажна жилищна сграда с паянтова конструкция, разположена в
южната част на ПИ с идентификатор 10447.504.16 по КККР на град Велико Търново.
По делото са приложени и Договор за изпълнение почистване на недвижим имот
от 30.10.2020 година, ведно с Разписка от 30.03.2021 година; Договор за изпълнение
почистване на недвижим имот от 30.03.2021 година, ведно с Разписка от 30.05.2021
година; Договор за изпълнение почистване на недвижим имот от 30.10.2020 година,
ведно с Разписка от 30.03.2021 година; Договор за изпълнение почистване на
недвижим имот от 30.03.2021 година, ведно с Разписка от 30.05.2021 година /л. 28 –
35/, както и Граждански договор № 01 от 01.03.2021 година; Граждански договор № 02
от 01.03.2021 година; Граждански договор № 03 от 01.04.2021 година; Граждански
договор № 04 от 10.04.2021 година; Граждански договор № 05 от 30.10.2021 година /л.
40/.
Приложени са и Фактура № ********** от 16.04.2021 година за сумата в размер
на 1 084.82 лева за услуга с багер, превоз с татра и такса строителни отпадъци /л. 44/;
Фактура № ********** от 29.04.2021 година за сумата в размер на 1 880.88 лева, за
услуга с багер, превоз с татра и такса строителни отпадъци, ведно с Фактура № 9594 от
10.05.2021 година /л. 42 и 43/; Кантарна бележка № 111790 от 28.04.2021 година;
Кантарна бележка № 111800 от 28.04.2021 година; Кантарна бележка № 111817 от
29.04.2021 година; Кантарна бележка № 111790 от 28.04.2021 година; Кантарна
4
бележка № 111870 от 29.04.2021 година; Кантарна бележка № 111872 от 29.04.2021
година; Кантарна бележка № 111882 от 29.04.2021 година /л. 45-49/. Приложена е и
Информация за организацията на работа на общинската площадка за строителни
отпадъци и земни маси в землището на село Леденик /л. 156-160/, Проформа фактура
№ 1 от 30.04.2021 година и Проформа фактура № 1 от 30.04.2021 година – 2бр. /л. 311-
312/, както и фотоснимки във връзка със състоянието на имота и разменена между
страните кореспонденция /л. 45-53; 160-169; 8-10 от гр.д. 2666/2021 година на ВТРС/.
В проведеното на 27.01.2022 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелят М. Б. Н. заявява, че живее на ул. „Освобождение” № 29, вх.
Г от 2010 година и знае кой е имотът, който се намира на ул. „Освобождение” № 55.
Посочва, че познава двамата мъже, които живели в имота допреди около 3-4 години,
когато починал последният от тях. Заявява, че съседите, които живеят на ул.
„Освобождение” № 53 влизали в имота, за да чупят дърветата, защото било много
обрасло и влизали в техните дворове, като дори имало лисица, която живеела там.
Посочва, че от долната страна на старата къща било много мръсно и имало много
боклуци. В имота има една нова недостроена къща и една стара, която я съборили.
Двамата мъже живели отначало в старата, а след това, когато единият починал, другият
отишъл в новата. След предявяване на приложените по делото снимки посочва, че
същите са на процесния имот. Заявява, че познава Е. А. като клиент на магазина, в
който работи, виждал я е да ходи да почиства с момчета и я насочил към „Водстрой” за
извозване на боклуците. При почистването на обекта е виждал багери, гондоли и
камиони. Посочва, че от двете страни на старата къща до съседните имоти има
въздушно пространство, обрасло с дървета и храсти. Тя била полусъборена, покривът
бил паднал, циглите – хлътнали, а едната стена - наклонена. Заявява, че двамата мъже,
които живели там, събирали торбички, хартии и боклуци и било ужасна мизерия.
Свидетелят Д. И. П. посочва, че живее на ул. „Освобождение” № 56. След
предявяване на снимките по делото, свидетелят заявява, че знае кой е имотът. Намира
се отгоре в посока над неговото жилище, в посока към магазина. Посочва, че не е
виждал хора вътре, но е чувал от комшии, че са живели клошари там и когато
комшиите разбрали, че имотът е закупен, поискали да се почисти, защото не можели да
си отварят прозорците от миризма, да се съборят дърветата, защото ги било страх да не
паднат към тях. Заявява, че Е. А. приела да се почисти имота, която познава тъй като
живее наблизо. Тя му казала, че е станала собственик на имота и търси работници, за
да се почисти. Посочва, че отишъл да работи, като двамата сключили договор, като в
него били посочени имената на другите 4 момчета. Имало много боклуци, както в
едната сграда, така и в другата, като се разбрали да се почисти абсолютно всичко по
обекта, като наел бригада и с нея се разбрали за 15 000.00 лв. да свърши тази работа.
Това включвало събаряне на дърветата, махане и сортиране на боклуците, изхвърляне
и събаряне на старата къща. Колкото боклуци имало в едната къща, толкова имало и в
5
другата. Изхвърлили много контейнери за битови отпадъци, може би, около 10-15.
Заявява, че след като съборили дърветата и почистили, започнали да събарят старата
сграда. Посочва, че Е. наела още една бригада, за да свършат по-бързо, като тя през
цялото време била там и работела с тях. Заявява, че Е. му платила 9 800.00 лева на два
пъти в брой. Започнали август месец 2020 година до месец май 2021 година, като през
този период работела и другата бригада. Посочва, че Е. наела багери и гондоли за
изнасяне на боклука. Знае, че на другите работници надницата била 80.00 лв. на ден.
Заявява, че рязали около 30-тина дървета. Посочва, че къщата, която съборили, била
много стара и била над 160 квадрата основи от камък, а след това нагоре етажът бил от
тухла единичка керамични и плет. Заявява, че дървеният материал от отрязаните
дървета бил изхвърлен в контейнерите, като Е. докарала допълнителни гондоли и
контейнери за извозването на боклука.
Свидетелят Г. М. Ч. – съпруг на Н. Ч. заявява, че собственици на имота били И.,
Й., които са й чичовци и В. - баща й, като последно в имота живял И., който бил
конфликтна личност и когато ходели да го видят, той ги гонел. Посочва, че последно
ходили може би около 2015 година, като от тогава насам имало малко боклук да се
изхвърли. Отпред също имало малко боклук, не много и малко дървета, които можело
да се окастрят. Заявява, че никой не ги е търсил за почистване на имота. Посочва, че
преди време разбрали, че Е. А. е станала съсобственичка по някакъв начин, като се е
обаждала на жена му един път по телефона и февруари 2021 година имали сбирка.
Казала им, че няма възможност да купи техните дялове и че трябвало там да се чисти.
Заявява, че не знае кой е изчистил имота, а след това научил, че дължат някакви пари.
Посочва, че инициатива за почистване на имота била на Е. Съгласили се, че имотът се
нуждае от почистване, но не и по този начин.
Свидетелят В. Т. П. – син на Ц. Т. заявява, че майка му, леля му и не знае кой
друг са едни от собствениците на имота на ул. „Освобождение” № 55. Посочва, че
последно в къщата е живял И. който бил агресивен и не е допускал хора, като е
починал през 2018 година. Заявява, че след като той починал е минавал често. Двете
постройки били добре и не застрашавали никого. Покривът бил малко хлътнал, но си
имало прозорци и всичко.
В проведеното на 13.07.2022 година съдебно заседание свидетелят Г. А. Г.
посочва, че е приятел на сина на Н. – М. Ч. и го познава от 10 години. Заявява, че
миналата година – 2021 година, в началото на годината - края на януари, началото на
февруари, идвал във Велико Търново с него. Той го развел и му показал
забележителности и след като се разходили из града, му споменал, че имат наследствен
имот и проявил интерес да го разгледат. Не помни името на улицата, но помни, че
пътят до имота бил с голяма денивелация, като от двете страни на имота – отгоре и
отдолу, имало път и го видели и от двете страни. В имота имало две постройки - от
6
горната страна имало незавършена постройка от друг строеж, а от долната страна - по-
стара неподдържана постройка, която изглеждала изоставена, но не и за събаряне.
Посочва, че имотът бил пълен с много битови отпадъци, пръснати из целия двор, както
и дървета и храсти. Заявява, че впоследствие М. му разказал, че някой друг собственик
е вършил някаква работа в този имот и се съдят за пари.
Свидетелят Г. И. Г. заявява, че познава Ц. Т., че работи като таксиметров
шофьор и охранител в частна фирма, както и че Ц. притежава наследствен имот, който
се намира на ул. „Димитър Полянов“. Посочва, че е минавал оттам и сега там няма
нищо - имотът е изчистен. Преди това имало къща, която отвън, след някакъв ремонт
можело да стане за живеене, но сега е съборена. Не е обръщал много внимание дали е
имало боклуци. Заявява, че е виждал багер и камион в имота, но не е виждал скеле,
като имало и обрасли дървета в имота.
Изслушана по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК ответницата Ц. В. Т. заявява, че
първият й контакт с Е. бил може би 2019 година. Тя отишла в салона, където работи и й
се представила като новия съсобственик на имота, който притежава и тя. След това
февруари 2020 година тя инициирала среща, на която отишли с Г. да си предложат
дяловете за продажба, но не се разбрали и тя казала, че трябва да направят постъпки за
почистване на имота, за да не бъдат глобени от Общината. Посочва, че по принцип
имотът е трябвало да се почисти, но не са се разбирали кой ще го почиства, като тя
поела инициативата за почистването, но не е съгласувала с тях сумите, които трябва да
се дадат като съсобственици. Заявява, че не са се разбирали тя да организира
почистването и след това да разпределят разходите. След това имали още една среща,
след 6 март 2020 година, на която присъствала с адвокат, тя също била с адвокат,
племенникът й с негов адвокат и пак й предложили дяловете. После пак организирала
срещата и на нея им казала, че се дължат около 30 000.00 лева за цялото почистване и
че те й дължат по 5 000.00 лева.
Изслушана по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК Н. Ч. заявява, че е имала контакт с Е.
А. по телефона. Първия път й се обадила да й се представи. Второто обаждане било
миналата година, началото на февруари, за да я уведоми, че трябва да подаде молба в
общината за почистване, обезопасяване, изрязване и евентуално събаряне на
наследствения имот, тъй като подлежат на санкция от общината. Посочва, че повече
контакти с нея не е имала и не са обсъждали тя да извърши почистването и след това
да разпределят разходите.
От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа и оценъчна
експертиза /л. 189-193/ се установява, че Самостоятелен обект /ПИ/ с идентификатор
10447.504.16 по КККР на град Велико Търново, находящ се в град Велико Търново, ул.
„Освобождение“ № 55 има удължена форма и граничи както с ул. „Освобождение“,
така и с улица „Димитър Полянов“ и е с голяма денивилация спрямо границите си
7
север-юг. В северната част на ПИ има недостроена жилищна сграда, а в южната част на
ПИ е съществувала двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 59.00 кв.м.
съгласно скица № 15-937248/25.08.2021 година, с паянтова конструкция с каменни
основи, каменни стени частично на първо ниво, стени от кирпич и преградни стени -
дървен плет и кална мазилка, дървен гредоред и дървена покривна конструкция,
покрита с керемиди. При огледа е установено, че приложените по делото заповеди за
изсичане на дърветата и събаряне на старата сграда са изпълнени. От южната страна на
имота има следи от почистване с багер, а от старата жилищна сграда има останки от
две стени и основи, като по източната граница са складирани стари цигли и камъни.
Количеството строителни отпадъци, които се получават при събаряне на полусрутена
кирпичена сграда, тип „гредоред“, съобразно площта на сградата е 56.70 куб. м., или 41
тона. Пазарната стойност за почистване на терени от отпадъци, тревна растителност и
храсти е в границите 0.50 до 3 лева на квадратен метър. При сортиране и изнасяне до
контейнер средната цена е 3 лева на квадратен метър към месец април и май 2021
година. Сумата за човеко/час при използване на ръчен труд при сортиране на отпадъци
и пренасянето им до контейнер и/или превозно средство, позиционирани на южната
граница на имота е средно 5.40 лева. Пазарната цена на извозването на боклук, когато
се извършва със специализиран камион е 70 лева на курс, а когато се извършва с
товарен автомобил тази цена е 60 лева. Средната цена за отсичане на дърво с височина
до 15 м. е 200 лева и 150 лева за по тънките, като в тази цена е включено отсичане,
кастрене и сортиране. Съгласно заповедта е следвало да има маркиране и съответно
същите са извозени с камион на Кроношпан Велико Търново. Стойността на работата
за изсичането на 6 броя дървета при височина до 15 м. е 1 050.00 лева, в това число
сортирането на сурова и суха дървесина и натоварването на дървен материал. В
проведеното на 02.03.2022 година съдебно заседание вещото лице допълва, че
количеството на строителните отпадъци при разрушаването на старата сграда е
определено въз основа на конструктивното становище на инженер-конструктора, който
е описал какво е състоянието на сградата и какви помещения има в нея. Посочва, че
циглите, които се виждат и на приложените към заключението снимки, са включени в
демонтажа, т. е. от събарянето, но не са включени в извозването. Заявява, че е
посочила, че дървесината е извозена с камион на Кроношпан – Велико Търново така,
както е посочено в предписанието и в тези 1 050.00 лева, изчислени по средни пазарни
цени е включена стойността за извозването на камион на Кроношпан. Посочва, че за
цените за труд е взела предвид Справочник за работа в строителството, в който за
различните видове дейности и работи се степенуват работниците и е определена една
средна часова ставка. Първа степен са общите работници, а втората степен са по-
специализираните работници, като е взела предвид средните стойности между тези две
степени. Заявява, че е имало и храсти в имота, които в момента са премахнати и са
почистени.
8
По делото е изготвена и допълнителна съдебно-техническа и оценъчна
експертиза, ведно с допълнение към нея /л. 300-302; 336-337/, от заключението на
която се установява, че стойността на извършените от ищцовото дружество дейности
по почистването на съсобствения недвижим имот, съобразени и с подробно посочени в
молба вх. № 9631 от 16.06.2022 год. на ВТРС дейности при средни пазарни цени, към
момента на осъществяването им е 12 350.00 лева. Вложеният труд за монтаж и
демонтаж на пътеките е на стойност 36.00 лева, като за вложения труд са направени
изчисления по цени на труд за различни специалности от „Справочник за цените в
строителството", издание на Стройексперт СЕК. За премахване на сградата са вложени
1109 човеко часа - 139 човеко дни или 23 работни дни от 6 работника. В проведеното
на 21.09.2022 година съдебно заседание вещото лице допълва, че за изчисленията е
предвидено направа и разваляне на скеле, включително и талпи, които се слагат и по
които стъпват работниците, като отразената единична цена в размер на 6.80 лева, която
е посочена в графа 6, е за направата и разваляне на скеле, като цената е взета от
Националния справочник. Посочва, че посоченото в позиция 12 от таблицата е
съгласно разрешението на общината за отсичане на 6 броя дървета, като и на място
дънерите стоят. Другите дървета са отразени в почистването – позиция 14 от
таблицата, като премахнати с багер. В позиция 13 е посочила 350 кв. м. е площта на
терена, като е премахната площта на недовършената сграда в северната част и цената,
която е посочена в графа 6, е средна ориентировъчна цена за труд. Цената за труд би
била пак същата, ако на тези 350 кв. м. терен е имало 94 тона отпадък, както е
посочено в молбата на ищеца. В позиция 21 други разходи са посочени сумите за
конструктивното обследване, които са 240 лева, както и такси във връзка с отсичането
на дърветата и такси в общината по материалите, свързани с премахване на сградата.
По позиции от 14 до 20 от заключението са съобразени фактурите, приложени по
делото. В проведеното на 26.10.2022 година съдебно заседание вещото лице посочва,
че тези 1 109 човекочаса са за премахване на старата жилищна сграда. Тези 94.4 тона
отпадък са включени и стойността им я има в таблицата – те са по 3 лв. на кв. м.
почистване на отпадъка, като отделно е включено и извозването на отпадъка.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.
230-241/ се установява, че всички суми за разходи, които са обективирани в
представените по делото разписки, договори, фактури и други документи на обща
стойност 29 345.70 лв. са отразени в счетоводството на дружеството, съставени са
разходни касови ордери и са отчетени по дебита на съответните разходни сметки и по
кредита на счетоводна сметка 501 „Каса в лева“. В счетоводството на ищеца е водена
касова книга, в която са отразени извършените плащания на дати 30.03.2021 година и
30.05.2021 година, съответно на Е. Е. А. и Д. И. П.. Създадени са РКО за извършените
плащания и същите са отразени в касовата книга в хронологичен ред (на датата, на
която е извършено съответното плащане). Създадените РКО са подписани от лицата,
9
на които е извършено плащане. Разходните касови ордери създадени при извършените
плащания, са номерирани и са вписани в касовата книга на дружеството, като
номерацията на съответния ордер съответства със записването му в касовата книга.
Налице е съответствие между данните по касова книга и тези от оборотната ведомост
на дружеството за съответните месеци, като към 30.03.2021 година и 30.05.2021 година
касовата наличност е отразена в оборотната ведомост, както следва: към 30.03.2021 г.
наличност в размер на 1 080.61 лева и към 30.05.2021 г. наличност в размер на 239.58
лева. Касата на дружеството е захранвана с изтеглени суми от разплащателната сметка
на ищеца, както и с дарения от Е. Е. А.. Изтеглените суми са заприходени в касовата
книга на дружеството, като с тях са извършени плащания. Към 30.03.2021 г. (в
началото на деня) наличността в касата е в размер на 8 080.61 лева, а след извършените
две плащания на 30.03.2021 година на обща стойност 7 000 лв., в края на месеца е в
размер на 1 080.61 лева. Към 30.05.2021 г. (в началото на деня) наличността в касата е в
размер на 18 319.58 лева, а след извършените 6 бр. плащания на 30.05.2021 година на
обща стойност 18 080.00 лева, в касата в края на месеца е в размер на 239.58 лева.
Ищцовото дружество „Стар-2018“ ЕООД, с ЕИК ********* не е било и към момента
на изготвяне на заключението не е регистрирано по ЗДДС. В проведеното на
31.05.2022 година съдебно заседание вещото лице допълва, че в констативно-
съобразителната част в отговора на въпрос 4 на стр. 5 в третия абзац е допуснал
техническа грешка, като е посочил отчетени постъпления за месеца в размер на 18
616.35 лв., а същите трябва да бъдат 17 100.00 лева, като тази грешка не оказва влияние
върху отговора на заключителната част. Посочва, че документите, които са
представени във връзка с изготвяне на експертизата не са били прономеровани и
прошнуровани, както и че е имало корекция в оборотната ведомост за месец март -
заличавано е с коректор. Заявява, че счетоводството в ищцовото дружество се води
само на хартиен носител.
По делото е изготвена и повторна тройна съдебно-счетоводна експертиза /л.
360-384/, от заключението на която се установява, че сумите за разходи на стойност
общо 29 345.70 лева са отразени в счетоводството на дружеството. При
документалната проверка не е представена касова книга. Към процесните граждански
договори и към процесните фактури за разходи са приложени разходни касови ордери
за извършените плащания. Разходните касови ордери са подписани от лицата, на които
е извършено плащане. Тъй като не е представена касова книга, вещите лица не могат
да направят връзка между съдържанието на ордерите и данните в касовата книга. На
вещите лица не са представени месечни оборотни ведомости и по тази причина не
може да се установи касовата наличност към визираните дати, както и оборотите по
сметка 501 „Каса“. Съгласно представената Годишна оборотна ведомост към
31.12.2020 година, вещите лица могат да направят констатация за касовата наличност –
салдото по сметка 501 „Каса“ в размер на 5 263.92 лева. Съгласно извършената
10
проверка в НАП се установява, че дружеството не е регистрирано по ЗДДС. Липсата
на касова книга и аналитичност на отделните месеци не позволява да се установи
касова наличност към момента на извършване на плащанията по цитираните
граждански договори. Ищцовото дружество е осигурител по КСО, но не е начислявало,
декларирало и плащало осигурителни задължения по процесните граждански договори
и договори за изпълнение. Освен това лицата получили сумите по гражданските
договори не са декларирали същите чрез ГДД. При документалната проверка са
представени четири броя договори за дарение на парични средства от Е. А. на „Стар-
2018“ ЕООД на обща стойност 23 793.92 лева. Дружеството разполага с първични
счетоводни документи, изготвило е на годишна база оборотни ведомости, които са
основание за изготвяне на ГФО. Изготвяни са счетоводни баланси, ОПР, ОПП и др.
документи. ГФО за двете години е публикуван а ТР. За двете години не са заведени
аналитични и синтетични регистри по сметки, което прави невъзможно последващата
проверка и проследяването на паричния поток. Съгласно представените годишни
мемориални ордери за 2020 и 2021 година, взетите счетоводни операции са със
записано основание на осчетоводяването. Счетоводството на дружеството е
приключвано на годишна база. В тази връзка са изготвени годишни оборотни
ведомости, в които се установява връзка между начално и крайно салдо по сметките.
Установени са корекции в РКО № 114 от 30.05.2021 година с направена корекция на
дата и на месеца и в РКО № 112 от 30.05.2021 година с направена корекция на дата.
Данните от оборотната ведомост за 2020 година кореспондират с данните по ГФО за
2020 година. Разходите за двата граждански договора за 3 000.00 лева и за 4 000.00
лева, сключени през 2020 година правилно са намерили счетоводно отражение през
2021 година, тъй като тогава е извършено плащането. „Водстрой ВТ“ АД е
осчетоводило по счетоводните си регистри и по регистрите, изисквани по ЗДДС
фактурите. Плащането е извършено в брой, като са издадени касови бележки.
Ищцовото дружество не е декларирало дарените парични средства и не е внесло данък
за това. Е. А. също не е декларирала дарените от нея суми, като плащането по
последния договор в размер на 15 000.00 лева е следвало да бъде извършено по банков
път. В проведеното на 14.12.2022 година съдебно заседание вещите лица посочват, че
счетоводството на ищеца е елементарно от гледище на икономическите действия,
които са отразени, броя на документите и съставените регистри. Счетоводството е
водено на ръка, тъй като самата дейност на дружеството е малка и това е причината да
не бъде регистрирано дружеството по ЗДДС. Липсата на програмен продукт, с който
да бъде осъществявано самото счетоводство, не дава възможност да се установи касов
регистър, т. е. регистър, по който да се установят всички касови операции. В същото
време не е представена водена касова книга на ръка, което в конкретния случай е
задължително, в която да са отразени всички счетоводни операции, свързани с касови
плащания, било то приходи или разходи, от която касова книга могат да се установят
11
тези операции в хронология и съответно да се установи номерът на съответните
първични документи, било то приходни или разходни, в самата хронология. Има
обоснованост на стопанските операции, т.е. всяко едно счетоводно осчетоводяване е
намерило отражение в годишните мемориални ордери и в счетоводните справки на
годишна база.
От приложените по делото Ч.гр.д. № 1642/2021 година и Ч.гр.д. № 1643/2021
година на Районен съд – Велико Търново се установява, че въз основа на подадени
заявления са издадени Заповед от 10.06.2021 година, съответно Заповед № 672 от
08.06.2021 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на
„СТАР-2018“ ЕООД – град Велико Търново срещу Н. В. Ч., съответно – срещу Ц. В.
Т., всяка за сумата в размер на 4 890.83 лева, представляваща припадащата им се част
от разноските за подобрения, извършени в Поземлен имот с идентификатор
10447.504.16, находящ се в град Велико Търново, ул. „Освобождение“ № 55, срещу
които длъжниците са депозирали възражения по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви искове за
вземанията си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове за установяване вземанията на ищеца към ответниците с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 30, ал. 3 ЗС са процесуално
допустими, доколкото са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято
полза са издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчени на длъжниците,
които в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са подали възражения срещу тях и имат за
предмет посочените в заповедите за изпълнение суми. В този смисъл, в тежест на
ищеца, в условията на пълно и главно доказване, е да установи факта на извършване
на разноските, тяхната наложителност за запазване на общата вещ и техния размер. В
тежест на ответниците по делото е да докажат възраженията срещу предявените иск,
включително чрез провеждането на насрещно доказване, че разноските не са били
необходими и не са били реално извършени.
Всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите на общата вещ, а
следователно и в разноските по поддържането й. Необходимите разноски по
поддържането на общия недвижим имот не се нуждаят от съгласието на останалите
съсобственици и те дължат възстановяване на направените разноски. В този случай
следва да се доказва само, че тези разноски са предпазили вещта от развала, но не и
дали са увеличили нейната стойност. Необходимите разноски са свързани със самото
запазване на общия имот, и със съхранението на неговата стойност, дял от която имат
и всички съсобственици, независимо дали използват общия имот. Вземанията имат
облигационен характер и могат да се упражняват само спрямо съсобствениците, които
12
имат дял от съсобствения имот по времето, когато са извършени необходимите
разходи. Следва да се има предвид, че не е необходимо разходите да са увеличили
стойността на имота или неговата полезност или доходност, а за предотвратяване на
намаляването на стойността на имота. Достатъчно е да са били действително
необходими и да са употребени за неговото запазване и то с грижата на добър
стопанин. Дали действията извършвани от един от съсобствениците представляват
подобрения или необходими разноски се определя от съда според фактическите
твърдения на страните, като извърши самостоятелна преценка относно
необходимостта на съответната работа. Необходими са тези разноски, които са
свързани с необходимостта за запазване съществуването на самия имот и без тяхното
извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено. Чрез
извършването им се предотвратява разрушаването или погиването на имота.
Подобренията от своя страна представляват такива нововъдения, които изменят
общата вещ и които не са били необходими за запазването и съхраняването на вещта,
но със извършването им се увеличава стойността на вещта.
В случая по делото, няма спор между страните, а и от приложените писмени
доказателства безспорно се установява, че същите са съсобственици на недвижим имот,
находящ в град Велико Търново, ул. „Освобождение“ № 55, представляващ ПИ с
идентификатор 10447.504.16 по КККР на град Велико Търново, в южната част на който
е съществувала двуетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелен обект с
идентификатор 10447.504.16.1, а в северната част на ПИ има недостроена жилищна
сграда, при права на страните по делото – 4/6 ид.ч. на ищцовото дружество и по 1/6
ид.ч. на всяка от ответниците.
Съдът в настоящия му състав приема, че дейностите по почистването на имота,
са били необходими, доколкото без извършването им състоянието на имота би се
влошило съществено, като без почистването му нито един от съсобствениците му би
могъл да упражнява правото си на ползване на същия, като част от правото му на
собственост. Освен това имотът, в този му вид е бил опасан не само за
съсобствениците му, но и за околните, поради което е било задължително
предприемането на действия по обезопасяването му, в това число събаряне на старта
сграда, изсичане на дървета и почистването му. В тази връзка съдът съобрази както
приложените по делото писмени доказателства, така и събраните по делото гласни
доказателства, съгласно които имота е бил изключително занемарен, пълен с боклуци и
превърнат в микросметище. В тази връзка свидетелят М. Н. посочва, че съседите
влизали в имота, за да чупят дърветата, тъй като влизали в техните дворове, било
ужасна мизерия - много мръсно, с много боклуци, като дори в имота имало лисица.
Свидетелят Д. П. пък посочва, че съседите поискали от новия собственик имотът да се
почисти, тъй като не можели да си отворят прозорците заради миризмата и да се
съборят дърветата защото ги било страх да не паднат върху тях. Свидетелят Г. Г. също
13
заявява, че имотът бил пълен с много битови отпадъци, пръснати из целия двор, както
и дървета и храсти. Освен това по делото е приложено конструктивно обследване от
18.03.2021 година /л. 26 и 27/, както и Констативен протокол от 30.03.2021 година на
Дирекция „Строителство и устройство на територията, отдел „Околна среда“ на
Община Велико Търново /л. 119/, от които се установява, че двуетажната жилищна
сграда в южната част на имота, представляваща имот с идентификатор 10447.504.16.1 е
била в лошо общо състояние; покривната конструкция в голяма степен била
разрушена; подовите конструкции били с компрометирани носещи греди на гредореда
и в голямата си част дограмата на врати и прозорци била унищожена, като били
увредени основни носещи конструктивни елементи на сградата, както и че дърветата,
намиращи се в имота били в основата на подпорни стени и ги разрушавали, поради
което и с оглед осигуряване на безопасността на преминаващите хора и
предотвратяване възникването на инциденти следва да бъдат премахнати. В тази
връзка са и издадените Заповед № РД 22-771 от 19.04.2021 година на Община Велико
Търново /л. 24-25/, с която е разрешено премахването на строеж, представляващ
двуетажна жилищна сграда с паянтова конструкция, разположена в южната част на ПИ
с идентификатор 10447.504.16 по КККР на град Велико Търново, както и Заповед №
РД 22-675 от 01.04.2021 година на Община Велико Търново, /л. 23/, с която е
разрешено отсичането на 6 броя широколистни дървета и почистването на издънкова и
храстова растителност, намиращи се в ПИ с идентификатор 10447.504.16 по КККР на
град Велико Търново. В тази насока са и приложените по делото снимки /л. 50-52 и
164/, които реално не се оспорват от ответниците, като самите те посочват, че
действително имотът е имал нужда от почистване.
Не е спорно между страните по делото, че същите са водели разговори във
връзка с почистването на имота. В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че
от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответниците не само
са знаели за почистването на имота, но и са били съгласни за извършването му. Видно
от приложеното заверено копие на телепоща /л. 61/, пълномощникът на Н. Ч. изрично
е уведомил пълномощника на ищцовото дружество за съгласието на съсобственика за
събаряне на опасната сграда в имота до безопасно ниво, както и отпадъците около нея
да бъдат извозени до разрешено за това място. В тази насока са и показанията на
свидетеля Г. Ч. – съпруг на Н. Ч., който заявява, че са се съгласили, че имотът има
нужда от почистване, но не и по този начин. Изслушана по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК
ответницата Ц. В. Т. заявява, че принцип имотът е трябвало да се почисти, като Е. А.
поела инициативата за почистването, но не е съгласувала с тях сумите, които трябва да
се дадат от съсобствениците. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че действията по събаряне на сградата и почистване на имота са извършени със
съгласието на ответниците и без противопоставянето им за извършването на тези
действия, а единствено са имали спор относно избора на фактически изпълнител на
14
дейностите по почистване.
Основният според по делото въпрос е свързан с разноските, направени от
ответното дружество, във връзка с почистването на имота. От заключенията, както на
първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, така и на повторната тройна такава,
безспорно се установява, че всички суми за разходи, които са обективирани в
представените по делото разписки, договори, фактури и други документи на обща
стойност 29 345.70 лева са отразени в счетоводството на дружеството, като са отразени
счетоводно и извършените от Е. Е. А. дарения в ползва на ищцовото дружество.
Вещите лица посочват, че счетоводството на ищеца е елементарно от гледище на
икономическите действия, които са отразени, броя на документите и съставените
регистри. Същото е водено на ръка, тъй като самата дейност на дружеството е малка и
това е причината да не бъде регистрирано дружеството по ЗДДС. Допълват и че
липсата на програмен продукт, с който да бъде осъществявано самото счетоводство, не
дава възможност да се установи касов регистър, т. е. регистър, по който да се установят
всички касови операции в последователност – постъпленията в касата на дружеството,
в това число и посочените дарения, респективно - разходването на сумите.
Следва да се има предвид, че действително при необходимите разноски,
изразходвани за запазване на вещта, се присъждат действително изразходваните
средства, съобразно частта на всеки от съсобствениците. Както беше посочено по-горе
обаче, същите са дължими в случаите, в които съсобственикът ги е извършил с грижата
на добър стопанин. В случая по делото обаче това не се установява от събраните по
делото доказателства. Видно от приложените по делото писмени доказателства
дружеството е сключили два договора за изпълнение с Д. И.П., на когото е заплатило
общо сумата в размер на 9 800.00 лева, за които са съставни разписки /л. 32-35/. В тази
връзка свидетелят Д. П. заявява, че се разбрали с Е. и сключили договор, като заедно с
още четири момчета следвало да извършат работата за общо 15 000.00 лева, като
уговорката им била за събаряне на дърветата, махане и сортиране на боклуците,
изхвърляне и събаряне на старата къща, като Е. им платила общо 9 800.00 лева на два
пъти. Такъв е и предметът на самите договори за изпълнение – почистване, сортиране
и пренасяне на битови отпадъци от двете сгради, изнасянето им извън имота и
натоварването им в камиони, рязане на греди и талпи от недостроената постройка и
изнасянето им извън нея, отсичане на 6 броя дървета, включително и нарязването,
сортирането и товаренето им в едрогабаритен контейнер, отделяне на дървения
строителен материал и за която дейност на Д. П. е платена посечена сума. Нататък
свидетелят посочва, че за да свършат по-бързо работата, наела втора бригада, която
работела заедно с тях и на която платила отделно, като освен това и Е. А. работела
заедно с тях. В тази връзка по делото са приложени и 5 граждански договора /л. 36-40/,
сключени между дружеството и други лица за извършване на същата дейност –
„строителна дейност, товарене, сортиране на битови и строителни отпадъци,
15
събаряне“, по които дружеството е заплатило сумата общо в размер на 10 360.00 лева.
За същата тази дейност по почистване на имота дружеството е сключило още два
договора за изпълнение с Е. Е. А., която видно от материалите по делото, а и от
заявеното от самата нея, е пълномощник на дружеството и майка на едноличния
собственик на капитала и управител на същото. По последните два договора
дружеството е заплатило още 6 000.00 лева на А. за същата дейност. Предвид
изложеното настоящият съдебен състав приема, че дейностите по почистване на имота,
не са извършени от съсобственика с грижата на добър стопанин. Това е така защото за
извършването на една и съща дейност са били ангажирани бригадата на свидетеля П.
бригадата с лицата, сключили граждански договори с дружеството и самата Е. А. и е
платена общо сумата в размер на 26 160.00 лева, без в тази сума да са включени
разходите за техниката, използвана в имота, извозването и депонирането на
строителните и битовите отпадъци. Дейностите, както бе посочено по-горе са били
необходими, но направените от дружеството разходи са неоправдани от гледна точка
на постигнатия резултат. В тази връзка следва да се има предвид, че съсобственика
може да се съгласи да плати разноски, които са многократно по-високи от обичайните
за този вид работа и очевидно неизгодни и това да е без значение за него, но това не
следва да води до значително неблагоприятни последици за останалите съсобственици.
Освен това необходимостта от извършване на почистването не е била обвързана от
срокове, поради което аргументът за свършване на работата по-бързо, също не може да
обоснове ангажирането на няколко бригади за извършването на една и съща дейност. С
оглед всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че останалите
съсобственици следва да понесат отговорността за разходите, свързани с извършените
от ищцовото дружество дейности по почистване и обезопасяване на имота, но в размер
на обичайните такива за този вид, характер и обем на работата. Съгласно заключението
на допълнителната съдебно-техническа и оценъчна експертиза стойността на
извършените от ищцовото дружество дейности по почистването на съсобствения
недвижим имот, съобразени и с подробно посочени в молба вх. № 9631 от 16.06.2022
год. на ВТРС дейности при средни пазарни цени, към момента на осъществяването им
е 12 350.00 лева. В проведените съдебни заседания вещото лице изрично посочва, че
цените за труд са взети от Националния справочник, че са съобразени заповедите за
изсичане на 6 броя дървета и за събаряне на старата сграда, както и конструктивното
обследване на старата сграда, в което същата е описана, съобразени са фактурите,
приложени по делото за почистване с техника, натоварване, извозване и депониране на
отпадъците, включени са и разходи за конструктивното обследване, както и за други
такси във връзка с отсичането на дърветата и такси в общината по материалите,
свързани с премахване на сградата. В този смисъл Н. В. Ч. и Ц. В. Т. дължат на
ищцовото дружество сумата от по 2 058.33 лева, представляваща припадащата им се
част от разноските за почистване на съсобствения на страните имот, в съответствие с
16
притежаваните от тях по 1/6 идеална част от процесния недвижим имот.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 30, ал. 3 ЗС се
явяват основателни и доказани за сумата в размер на 2 058.33 лева, дължима от Н. В. Ч.
и за сумата в размер на 2 058.33 лева, дължима от Ц. В. Т., представляващи
припадащата им се част от разноските за почистване на съсобствения на страните имот,
в съответствие с притежаваните от тях по 1/6 идеална част от процесния недвижим
имот, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявленията в съда – 07.06.2021 година до окончателното й изплащане, за които суми
са издадени Заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по Ч.гр.д.
№ 1642/2021 година на ВТРС и Ч.гр.д. № 1643/2021 година на ВТРС.
В останалата част, предявените по делото искове с правно основание чл. 422
ГПК, във връзка с чл. 30, ал. 3 ЗС, за разликата от уважените размери до пълните
предявени размери от по 4 890.83 лева, която разлика е в размер на 2 832.50 лева,
дължима от Н. В. Ч. и в размер на 2 832.50 лева, дължима от Ц. В. Т., представляващи
припадащата им се част от разноските за почистване на съсобствения на страните имот,
в съответствие с притежаваните от тях по 1/6 идеална част от процесния недвижим
имот, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявленията в съда – 07.06.2021 година до окончателното й изплащане, за които суми
са издадени Заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по Ч.гр.д.
№ 1642/2021 година на ВТРС и Ч.гр.д. № 1643/2021 година на ВТРС, се явяват
неоснователни, поради което и като такива следва да бъдат отхвърлени в тази им част.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски общо в размер
на в размер на 1 096.00 лева, от които 196.00 лева - внесена държавна такса, 100.00
лева – внесено възнаграждение за Допълнителната СТОЕ и 800.00 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение. По правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК Н. В. Ч. и Ц. В. Т.
следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца разноски съразмерно с уважената част на
иска в размер на по 230.63 лева всяка, респективно - за заповедното производство
дължат заплащането на разноски, съразмерно с уважената част на предявените искове
в размер на по 167.42 лева всяка. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на Ц. В. Т. направените от нея разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част на предявения иск в размер на 463.32 лева, като от
приложения по делото договор за правна защита и съдействие /л. 88/ е видно, че е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лева, но по делото липсват
доказателства такова да е платено. В проведеното на 14.12.2023 година съдебно
17
заседание процесуалният представител на дружеството е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от Н. Ч. адвокатско възнаграждение, което настоящия
съдебен състав намира за основателно. Видно от приложеното по делото пълномощно
/л. 62/ процесуалното представителство е възникнало на 27.10.2021 година, поради
което приложима за определяне на адвокатското възнаграждение е Наредба № 1 от
09.07.2004 година, в редакцията й към тази дата, независимо, че в хода на делото /ДВ
бр. 88/04.11.2022 година/ същата е изменена. В този смисъл дори при сключване на
допълнителен договор за правна защита и съдействие, е приложима Наредбата в
старата й редакция. В този смисъл договореното първоначално възнаграждение в
размер на 600.00 лева не се явява прекомерно, доколкото минималното такова е в
размер на 572.36 лева, но договореното допълнително такова по чл. 7, ал. 9 от
Наредбата следва да бъде намалено на 500.00 лева. Следва да бъде намалено поради
прекомерност и заплатеното от ответника в заповедното производство адвокатско
възнаграждение, с оглед бланкетния характер на подаденото възражение, като същото
следва да бъде определено в размер на 50.00 лева, в съответствие с чл. 6, т. 5 от
Наредбата. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати и на Н. В. Ч. направените от нея разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част на предявения иск в размер на 984.55 лева,
респективно - за заповедното производство, съразмерно с отхвърлената част на
предявения иск в размер на по 28.96 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. В. Ч. от *, с ЕГН
**********, че дължи на "СТАР-2018" ЕООД, със седалище и адрес на управление
град Велико Търново, ул. „Цар Иван Асен“ № 31, с ЕИК ********* сумата в размер
на 2 058.33 лева /две хиляди петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/,
представляващи припадащата й се част от разноските за почистване на съсобствения на
страните имот, в съответствие с притежаваната от нея 1/6 идеална част от процесния
недвижим имот, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 07.06.2021 година до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
10.06.2021 година по Ч.гр.д. № 1642/2021г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "СТАР-2018" ЕООД, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, ул. „Цар Иван Асен“ № 31, с ЕИК ********* срещу
Н. В. Ч. от *, с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл.
30, ал. 3 ЗС за сумата в размер на 2 832.50 лева /две хиляди осемстотин тридесет и
два лева и петдесет стотинки/, представляващи припадащата й се част от разноските
18
за почистване на съсобствения на страните имот, в съответствие с притежаваната от
нея 1/6 идеална част от процесния недвижим имот, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2021 година до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2021 година по Ч.гр.д. № 1642/2021г. по
описа на Районен съд - Велико Търново, като неоснователен.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. В. Т. от *, с ЕГН
**********, че дължи на "СТАР-2018" ЕООД, със седалище и адрес на управление
град Велико Търново, ул. „Цар Иван Асен“ № 31, с ЕИК ********* сумата в размер
на 2 058.33 лева /две хиляди петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/,
представляващи припадащата й се част от разноските за почистване на съсобствения на
страните имот, в съответствие с притежаваната от нея 1/6 идеална част от процесния
недвижим имот, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 07.06.2021 година до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
08.06.2021 година по Ч.гр.д. № 1643/2021г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "СТАР-2018" ЕООД, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, ул. „Цар Иван Асен“ № 31, с ЕИК ********* срещу
Ц. В. Т. от *, с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл.
30, ал. 3 ЗС за сумата в размер на 2 832.50 лева /две хиляди осемстотин тридесет и
два лева и петдесет стотинки/, представляващи припадащата й се част от разноските
за почистване на съсобствения на страните имот, в съответствие с притежаваната от
нея 1/6 идеална част от процесния недвижим имот, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2021 година до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.06.2021 година по Ч.гр.д. № 1643/2021г. по
описа на Районен съд - Велико Търново, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. В. Ч. от *, с ЕГН ********** да заплати на "СТАР-2018"
ЕООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. „Цар Иван
Асен“ № 31, с ЕИК ********* сумата в размер на 230.63 лева /двеста и тридесет
лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща направените от дружеството в
исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част на иска, както
и сумата в размер на 167.42 лева /сто шестдесет и седем лева и четиридесет и две
стотинки/, представляваща направените от дружеството в заповедното производство
съдебни разноски, съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА Ц. В. Т. от *, с ЕГН ********** да заплати на "СТАР-2018"
ЕООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. „Цар Иван
Асен“ № 31, с ЕИК ********* сумата в размер на 230.63 лева /двеста и тридесет
19
лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща направените от дружеството в
исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част на иска, както
и сумата в размер на 167.42 лева /сто шестдесет и седем лева и четиридесет и две
стотинки/, представляваща направените от дружеството в заповедното производство
съдебни разноски, съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА "СТАР-2018" ЕООД, със седалище и адрес на управление град
Велико Търново, ул. „Цар Иван Асен“ № 31, с ЕИК ********* да заплати на Н. В. Ч.
от *, с ЕГН ********** сумата в размер на 984.55 лева /деветстотин осемдесет и
четири лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща направените от ответника
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на иска, както и сумата в размер
на 28.96 лева /двадесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
направените от ответника в заповедното производство съдебни разноски, съразмерно с
отхвърлена част на иска.
ОСЪЖДА "СТАР-2018" ЕООД, със седалище и адрес на управление град
Велико Търново, ул. „Цар Иван Асен“ № 31, с ЕИК ********* да заплати на Ц. В. Т.
от *, с ЕГН ********** сумата в размер на 463.32 лева /четиристотин шестдесет и
три лева и тридесет и две стотинки/, представляваща направените от ответника
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на иска.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 1643 и по частно гражданско дело № 1642 и двете по описа на
Районен съд - Велико Търново по описа на Районен съд - Велико Търново за 2021
година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
20