О
П Р Е
Д Е Л Е Н И Е № І-260431
град Бургас ,29.09. 2020
година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
................29.09................
през
две
хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от..........................съдията
М.Карастанчева...ч..гр.д. № 2289 по
описа за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 274 г.2 вр.чл 248 ал.3 ГПК от ГПК и е образувано по повод частната жалба на процесуалния представител
на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД- гр.Бургас против определение № 264/20.07.2020 г.
постановено по гр.д. № 231/2019 г. по описа на Средецкия районен съд ,с което е бил определен допълнителен депозит за
особения представител на ответниците по
гр.д. № 231/2019 г.-адв. Момчилов в размер на 700 лв. и е задължил ищеца да
внесе в едноседмичен срок определената сума от 700 лв.-за
възнаграждение за особен представите.
Сочи
се в частната жалба ,че определението е незаконосъобразно ,постановено в
нарушение на чл. 78 ал. 1 ГПК –доколкото по реда на чл. 248 от ГПК съдът може да се произнася само за вече
направени разноски,за които е пропуснал да се произнесе с решението си.Твърди
се ,че не са съобразени нито фактическата и правна сложност на делото ,нито
факта ,че себективното съединяване на
исковете по никакъв начин не е затруднило разглежданто на делото ,като защитата
на ответниците е обща .Освен това единият от исковете е акцесорен на
главния и произнасянето по него изцяло е
обусловено от решението по главния
иск.Моли се за за отмяна на определението и рисъждане на направените разноски пред
въззивната инстанция.
В
отговор на частната жалба особеният представител на ответниците счита
определението за правилно-както с оглед фактическата и правна сложност на
делото ,добросъвестното изпълнение на процесуалните действия от негова страна
,както и че размерът на възнаграждението е съобразен с минималните размери на
адвокатските възнаграждение по реда на НМРАВ.
След
преценка на приложените в молбата съображения,Бургаският окръжен съд счита частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА:
Институтът на
особения представител цели гарантиране правата на определен кръг лица, измежду
които е лицето, което не е уведомено за започналото срещу него производство.
Назначеният по реда на чл. 46, ал. 7 ГПК особен представител е участник в
процеса, той е процесуален представител на страната, чиито интереси защитава, а
правното му положение е аналогично с това на процесуалния представител по
пълномощие.
Определянето на
особен представител се осъществява посредством верига от процесуални действия,
а представителна власт възниква по силата на съдебен акт - определение,
заместващ упълномощителната сделка. Съгласно чл. 46, ал. 7 ГПК на особения
представител се следва възнаграждение, определено от съда, което се внася
предварително от ищеца по сметка на съда, а след приключване на делото в
съответната инстанция възнаграждението се заплаща от съда на особения
представител. С оглед гарантиране правата на ответника, ищецът не може по свой
почин да определи особен представител, нито да договори възнаграждение в негова
полза. Определянето на особен представил се извърша със съдействието на
съответния адвокатски съвет, измежду вписаните адвокати в Националния регистър
за правна помощ. Съгласието на адвоката да бъде вписан в Националния регистър
за правна помощ, кореспондира с правната възможност този адвокат да бъде определен
за особен представител.
Дължимото
възнаграждение за назначения по реда на ЗПП особения представител - адвокат е в
тежест на ищеца - т. е. на страната инициирала спора. Разпоредбата на чл. 47,
ал. 6 in fine ГПК е ясна и безусловна. Възнаграждението за особения
представител се определя от съда с назначаването му. В случаите когато съдът не
е съобразил определеното възнаграждение с разпоредбите на Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, за служебният защитник, поел конкретното
делото, и въпреки, че финансовите параметри на заплащане са били ясни при
даване на съгласието и поемане на защитата по делото, то не може да се отрече
възможността именно служебният защитник да поиска от съда изменение на размера
на определените в тежест на страната-ищец първоначално разноски по чл. 47, ал.
6 ГПК, в хода на делото.
С дадените по т.
6 на ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разяснения изрично е даден отговор
на въпроса в смисъл, че "няма пречка при
констатирана правна и фактическа сложност на делото съдът, очевидно в един по
късен етап от определяне участието на служебен защитник при условията на чл.
47, ал. 6 ГПК, да определи по-висок размер на възнаграждението.
Въпросите, касаещи евентуалното задължение на
съда да присъди тези разноски на страната, която е депозирала иска и които тя е
направила за назначаването на особен представител на другата страна в
производството, в хипотеза когато последната не е намерена на своя постоянен
или настоящ адрес и свързани ли са с предмета на делото, в частност с иска за установяване съществуване вземането на ищцовото
дружество слещу ответниците за доставени
ВиК и неплатени услуги , или са такива,
направени по необходимост по делото са
извън основния, обусловил изхода на делото правен проблем, поради което и няма
да бъдат коментирани, а и на тях има отговор с цитираното тълкувателно решение.
Данните по делото сочат, че основният мотив на
решаващия съд да измени свето решение по разноските / имащо характер на определение / е
възприетият извод, че на назначения служебен защитник се дължи заплащането на
адвокатско възнаграждения в размер по висок от първоначално определения такъв
от 300 лв., съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което е и осъдил
страната, инициирала исковия процес да заплати по сметка на съда допълнително сумата 700 от лв., разноски на основание чл. 47, ал. 6 ГПК/като заедно с първоначално внесените 300 лв. общото възнаграждение за особения
представител е определено на 1000 лв./.
Второинстанционният съд, в
рамките на извършената проверка законосъобразността на акта на първата
инстанция, в частта ,с която е постановено да се увеличи
първоначално определения размер, правилно е прието, че принципно е допустимо да се иска промяна на първоначално
определения размер като възнаграждения за служебната защита, но неправилно е
прието, че проверката на даденото
разрешение може да бъде извършена в производство дефинирано като такова по чл.
248 ГПК.
Първо- производството по чл. 248 ГПК е
неприложимо, в хипотезите когато, както по настоящия случай,се иска присъждане на допълително възнаграждение .
По същество следва да се
приеме, че пред въззивния съд, по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК е обжалвано
решение на първоинстанционен съд, произнесено
под формата на определение на съда, касаещо законосъобразността на изменението /увеличението/ на определеното с акта на съда по назначаване на
особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, а не се касае до определение, с което
решаващият съд е присъдил разноски в тежест на някоя от
страните и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е изменил, отменил или отказал да измени
това свое определение. Искането да се измени определение, касаещо размера на
определеното възнаграждения за особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК е извън
предметната рамка на чл. 248, ал. 1 ГПК, тъй като служебният защитник е
упражнил едно свое лично право -а именно да иска корекция на определеното
възнаграждение и привеждането му в съответствие с аналогичния хонорар, който би
се следвал за реализираната защита, в рамката на договорно процесуално
представителство.
В случая
районният съд с акта от 08.05.2019 г. /л. 66/ е определил депозит за назначаване на особен
представител на ответниците Й. в размер на 300 лева, който депозит е внесен от ищцовото
дружество на 25.05.2019 г. /л. 69/. Определения от съда депозит е съответствал
минималния размер посочен в разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в нейната
редакция действала към 08.05.2019 г.Това е така ,защото става сума за установителен иск
за сумата 276,75 лв. – представляваща стойността на потребени ВиК услуги-доставена
,отведена и пречистена вода за процесния
отчетен период ,както и сумата 18,12 лв. –обезщетение за забава за процесния период
.С други думи предявените два иска , както сочи районният съд , са главен и
акцесорен ,като защита по акцесорния
зависи изцяло от тази по главния
и по отношение на него не се изискват допълнителни процесуални действия за защита –поради несамостоятелния му и
обусловен от главния иск характер.По
този начин размера на двата иска възлиза
на стойност триккратно по-ниска от определеното възнаграждение за особения
представител. Освен това става дума за искове ,които не се отличават с никаква
правна и фактическа стойност .верно е ,че е налице субективно съединяване на
исковете ,насочени срещу трима ответници
,но всъщност те са наследници на починалата собственици на водоснабдения имот.Освен това субективното съединяване не е затруднило по
никакъв начин защитата на всеки от
ответниците ,тъй като се е провеждала общо
от особения представител .Както правилно е посочил и първоинстанционния съд дължимото възнаграждение на особения представител съобразно чл. 47
ал. 6 ГПК се определя от съда предвид фактическата и правна сложност на делото ,като размерът на възнаграждението
може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгл.чл. 36 ал. 2 ЗА,но
не по-малко от една втора от него.При това положение и прилагайки
това правило при определяне на възнаграждението за особения
представител ,макар съдът да е отчел
всички обусляващи обстоятелства , е
приел неправилно ,че става дума за два
обективно съединени иска ,а е следвало да си определи като един общ
иск,доколкото вторият иск е
несамостоятелен ,както и е приел ,че се
дължи възнаграждение за всеки от ответниците
,но поради общността на интересите им защита им е била обща , а е
назначен и само един особен представител .Определеното възнаграждение от 1000
лв. за особения представител за първата инстанция и 600 лв. – за втората е прекомерно и се дължи на неправилно тълкуване
и прилагане на закона ,като съдът е бил длъжен да се съобрази със същността на
исковите претенции . Всъщност първоинстанционният съд се е произнесъл в този
смисъл с разпореждането си от 13.11.2019 г. ,с което е оставено без уважение
искането на особения представител за определяне на допълнително
възнаграждение и е разпоредено на същия
да се изплати първоначално определеното възнаграждение от 300 лв.С определението си от 08.07.2020
г. окръжният съд е приел ,че доколкото във въззивната жалба
против постановеното по гр.д. № 231/2019 на РС-Средец били изложени оплаквания
,че с решението си съдът не бил се произнесъл по искането на особения
представител за присъждане на
допълнително възнаграждение,в тази си част
въззивната жалба имала характер
на искане по чл. 248 ГПК за изменение/допълване на решението и е върнал делото за произнасяне по това
искане ,след като районният съд вече се е бил произнесъл по искането за присъждане на допълнително възнаграждение
– с разпореждането си от 13.11.2019 г. Както стана дума,по-горе настоящият
съдебен състав счита ,че искането за присъждане на допълнително възнаграждение
на особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК е извън предметната рамка на чл. 248, ал. 1 ГПК, тъй като служебният защитник е упражнил едно свое лично право -а именно да
иска корекция на определеното възнаграждение и привеждането му в съответствие с
аналогичния хонорар, който би се следвал за реализираната защита, в рамката на
договорно процесуално представителство- в
този смисъл вж. определение № 240/29.11.2016г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4328/2016 г.
,второ г.о. на ВКС.Затова и тук не може да става дума за изменение /допълване на решението по реда на
чл. 248 от ГПК ,тъй като по искането районният съд вече се е произнесъл –с
цитираното разпореждане № 1715/13.11.2019 г. Независимо от това обаче
атакуваното определение следва да бъде отменено .
Затова Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 264/20.07.2020 г. постановено
по гр.д. № 231/2019 г. по описа на Районен съд –Средец ,с което е определен допълнителен депозит за особения
представител на ответниците по делото –Е.А.Й. ,Д.А.Й. и К. А.Й. –адв. Момчил
Момчилов в размер на 700 лв ,дължими по набирателната
сметка на РС-Средец и е задължил ищеца
„Водоснабдявяне и канализация „ЕАД да внесе
в едноседмичен срок от съобщението
сумата от 700 лв. –възнаграждение за особен представител и вместо него ПОСТАНОВИ :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особения
представител на ответниците по гр.д. № 231/2019 г. по описа на РС-Средец – Е.А.Й.
,Д.А.Й. и К. А.Й. -адв. Момчил Момчилов за
определяне на допълнително възнаграждение
по реда на чл. 47 ал. 6 ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.