Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1124 30.03.2018 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа
докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 9799 по описа за 2016 година.
Предявени са обективно съединени искове с основание чл.109 ЗС.
Ищецът „Многопрофилна болница за активно лечение С. П.
- П.“ ЕООД, твърди че регистриран като
еднолично търговско дружество с общинско имущество. В капитала на лечебното
заведение бил включен поземлен имот с идентификатор .. с площ от 33907 кв.м. и
административен адрес гр. П., район Ю., бул. “Н. В.”№., подробно описан го
граници в исковата молба. В северната част на поземления имот се намирал
метален павилион, който бил поставен от дружеството ответник. Той бил отразен в
съставения за терена акт за публична общинска собственост под формата на
забележка, в която било посочено, че е с площ от 49 кв.м. и представлява
метална сграда застроена през 1975г. за която има съставен стар акт №.... на
името на Аптечно управление. Този павилион бил заснет в кадастралната карта с
идентификатор … За него нямало отстъпено право на строеж и той съставлявал
временна постройка по смисъла на действуващата към момента на построяването му
правна уредба. За него не била проведена процедура за даване на траен
градоустройствен статут по §17 от ПР ЗУТ. Поддържа се, че сградата се ползва
като аптека и е разположена в непосредствена близост до главния вход на
лечебното заведение ищец, поради което създавала сериозни пречки и затруднения
за работата на спешното отделение. Разположението на павилиона пречело да бъдат
изградени рампи за линейките и естакади за придвижване на носилките. Бил
блокиран достъпът на автомобили превозващи пациенти откъм улица „Б. Б.“, която
била най-естествения и безопасен маршрут за транспорт до спешното отделение.
Поради това ищецът счита, че като държи сградата върху имота му дружеството
ответник извършва действия, които пречат на лечебното заведение да упражнява
правото си на собственост. Ето защо иска осъждането на ответника да премахне
металния павилион и да освободи частта от поземления имот, върху която се
намира същия.
Ответникът „Аптечно П.“ АД оспорва твърденията на
ищеца, че неговата сграда възпрепятствува упражняването на правото на
собственост. Твърди, че аптеката е единствена в района, като е построена с
изричното съгласие на ищеца. Такова съгласие било налице и за всички ремонти и
облагородяване са извършвани в него. За тях имало и съответни строителни
разрешения издадени при спазване на установения законов ред. Поради това счита
предявения иск за неоснователен.
Съдът намери за установено следното:
С нотариален акт за констатиране на
правото на собственост върху недвижим имот № .. том .., рег. № .. дело ... на н.
...ищецът „Многопрофилна болница за активно лечение С. П. - П.“ АД е признат за
собственик на поземлен имот с идентификатор № .., находящ се в гр. П., бул. Н. В.№. с площ 33907
кв.м., със стар идентификатор .., .., при граници: .., …, .., ., …, … /лист 14/. Видно е от представените по делото
писмени доказателства, че н.ът е констатирал наличието на правото на собственост
по силата на документи, удостоверяващи преобразуването на публично здравно
заведение Общинска болница район „Ю.“ – П. в „Многопровифлна болница за активно
лечение С. П. – П.“ и включване в капитала на дружеството на процесния имот. Към
онзи момент той е бил актуван като публична общинска собственост с акт № от, а
впоследствие, с решение № на Общински съвет – П., бил обявен за частна общинска
собственост /лист 10 –
12 на делото/. Със
заповед № ... имотът ведно с намиращите се в него сгради бил деактуван /лист 13/.
Установява се, че на 14.02.1978г. е
издадено строително разрешение № .. с което е позволено на Аптечно предприятие да
построи временен павилион с размери 7 / 7 с желязна конструкция, съгласно
дадена виза /лист 53/.
По оспорване на ищеца съдът е открил
производството по чл.193 ГПК относно проверка автентичността на строителното
разрешение. Видно от заключението на съдебно-графическата експертиза / лист 163/ подписът в графа „Архитект“ в документа и
подписите, положени в други строителни разрешения от същия период са изпълнени
от едно и също лице, като не може да бъде идентифицирано лицето подписало
документите. Независимо от обстоятелството, че не е идентифициран автора на
подписа / което се дължи на липсата в самия документ на данни за него,
непозволяваща да се осигурят образци за сравнение/ това, че той е идентичен с подписи,
поставени под други разрешения от същия период, вежда на извод, че оспорването
не е доказано. Ето защо съдът намира, че не следва да изключва въпросния
документ от доказателствата по делото.
Построяването на павилиона е било съгласувано
с В. г. б., което е видно от представеното писмо № ... /лист 52/, като е предвидено същият да се ползва за
аптека. На 22.06.1987г. бил съставен акт за държавна собственост №1820 относно
аптека – павилион в двора на В. г. б.. В него е посочено, че павилионът е
предоставен за ползване на Аптечно управление /лист 134/. Не е спорно и се установява от писмените
доказателства, че постройката е била включена в баланса на „Аптечно – П.“ АД,
правоприемник на ДП Аптечно управление / лист 100 – 106 и 138 – 143/.
Видно е от
представената по делото проектна документация / лист 182 – 196/, че през 2002г. е извършено преустройство
и модернизация на гореописания павилион.
Аптеката разположена в имота на ищеца е
отразена в действуващата кадастрална карта с идентификатор ...6 като е със
застроена площ от 50 кв.м. и се състои от един етаж. Видно от представените
скици / лист 19 и
136/ тя се намира в
непосредствена близост и между други две сгради с идентификатори ..., със
застроена площ 1398 кв.м. състояща се от пет етажа и ...., със застроена площ 198 кв.м., на един
етаж.
На
09.09.2015г. бил съставен констативен нотариален акт за право на собственост с
№ .., том ., дело №.. на н. ..., с който „Аптечно П.“ АД било признато за
собственик на сграда с идентификатор ...6., разположена в поземлен имот .. /лист 60/.
Съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза изготвена от вещото лице З.Р.
сградата отразена с идентификатор .... е едноетажна, с носеща стоманена
конструкция с размери 7 на 7 метра и височина от 2,80 метра. Върху бетонова
основа на терена са монтирани хоризонтални стоманени греди с квадратно сечение
10/10 см, които са захванати за бетоновата основа посредством заварка на чакащи
стоманени планки, заложени в бетонната плоча / основата/ преди наливането на
бетона. Върху така образувания квадрат са монтирани, отново посредством
заварка, стоманени колони със същото сечение, а покривът е оформен като
двускатен посредством триъгълни стоманени ферми и профилна ламарина. Стените са
„сандвич-панели“ – топлоизолация, поставена между две ламаринени плоскости / лист 205/. Този тип конструкция съставлява от
техническа гледна точка сглобяема стоманена конструкция. Тя би могла да бъде
преместена без нарушаване на нейната цялост, като предварително бъдат прерязани
заварките между хоризонталните стоманени греди и планките в бетоновата плоча на
основата. С оглед запазването им, преди това следва да се демонтират стенните
панели и стъклопакети и покривната ламарина, което е възможно технически и
позволява последващото им връщане и прикрепване към стоманената конструкция /
т.1.4 и 1.5 на заключението/. Според вещото лице, при така установените
конструктивни особености процесната сграда отговоря на характеристиките за
преместваем обект описани в §5, т.80 от ДР на ЗУТ / лист 207/.
Установява
се от заключението на съдебно-техническата експертиза изготвена от вещото лице Г.,
че аптеката е заснета в действащата кадастрална карта границите на имота,
собственост на ищеца, като ѝ е определен идентификатор ...6 / т.1 от констативната част –
л.150/. При
проведената от вещото лице проверка в архива на Район Ю. гр. П. не се откриват
документи за отстъпено право на строеж и други строителни книжа, освен
приложеното по делото строително разрешение от 14.01.1978г. / лист 151/. Не са налице и документи относно
провеждана процедура и налична преписка по § 17 ПР на ЗУТ относно придобиване
на траен градоустройствен статут и отреждане на самостоятелен урегулират
поземлен имот за въпросната сграда.
На
06.02.2013г. между ищеца и ответника бил сключен договор за наем на терен от
двора на болницата с площ от 50 кв.м., находящ се на северния вход на лечебното
заведение срещу наемна цена от 250 лева / лист 14 на приложеното дело №3062/2016г. на ПОС/. Договорът бил сключен за срок от
една година. Видно е от приложеното по същото дело писмо на ответника от
05.02.2013г., че въпросният договор бил сключен като продължение на предходен
договор за наем от 01.01.2010г. / лист 13 на приложеното дело №3062/2016г. на ПОС/.
Установява
се от показанията на с. А. Ч., че разположението на аптеката в близост до
източния край на сградата с идентификатор .... прави невъзможно изграждането на
рампа за прием на пациенти към спешното отделение откъм ул. „Б. Б.“, който е
по-кратък и удобен в сравнение със съществуващия в момента подход откъм бул. „Н.
В.“. Към настоящия момент линейките ползвали за сваляне на пациентите входа на
стационара. Освен това разположението на въпросната аптека между основния
корпус на болничното заведение означен като № .... и сградата на
администрацията - № .... водело до
намаляване на прохода необходим за преминаване на противопожарни автомобили по
изискванията на Наредба № .. за пожарна безопасност. Предвид това било
невъзможно навлизането на пожарна кола откъм бул. „Н. В.“, а следвало да се
използва входа от ул. „Б. Б.“, който обаче не бил подходящ за габаритите на
противопожарните автомобили /лист 165/.
При така установените факти се налагат
следните правни изводи:
Съдът намира, че в случая е предявен един
иск с правна квалификация чл.109 от ЗС и не е налице обективно съединяване между
него и иск по чл.108 ЗС. Правната квалификация се определя от съда, въз основа
на изложените в исковата молба факти и формулираното искане. Характерът на
искането следва във всички случаи да се тълкува в контекста на обстоятелствата от
които ищецът извежда своето право. Съдът счита, че заявеният с първоначалната искова
молба петитум не е бил неясен или двусмислен. Дружеството ищец поддържа, че е
собственик на терена върху който ответникът държи временен обект, без да има за
това учредено право на строеж или друго правно основание. Не са наведени
твърдения, че правото на ищеца върху земята, върху която е поставена сградата,
се оспорва от ответника. Твърди се, че като продължава да ползва разположената
без основание върху имота сграда ответникът създава на ищеца пречки да
упражнява правото си в пълен обем, тъй като препятствува нормалното ползване на
двора. Именно във връзка с тези твърдения следва да се тълкува изложеното
искане – да се прекратят тези неоснователни действия, като бъде осъден ответникът
да премахне металния павилион и освободи частта от поземления имот върху която
той е разположен. Искането за освобождаване на терена не следва да се тълкува
като претенция за предаване на владение върху държана без основание от
ответника реална част от поземления имот. Това е така, защото нито ищецът
твърди, че му е отнето владението върху въпросната част, нито ответникът
оспорва правата на ищеца върху нея. Искането за освобождаване на заетата от
металния павилион земя, логично следва от искането за неговото премахване
/демонтиране/ и следва да се разглежда като прекратяване на препятстващи
собственика действия, а не като акт на възвръщане на отнето владение. Тоест от
твърденията, изложени в исковата молба не може да се обоснове извод, че е налице
предявяване на претенция за връщане на отнето от собственика владение върху
реална част от недвижим имот за да е налице и обективно съединен иск по чл.108
ЗС. Съдът намира, че предприетите от страна на ищеца уточнения на исковата
молба, в които той се е позовал на чл.108 ЗС, не променят горните изводи. Това
е така, защото тези процесуални действия са извършени след указания, които по
същество целят да уточни правната квалификация – действие, което не е
задължение на ищеца. Уточняващата молба от ... /лист 17 на делото/ нито навежда нови твърдения /за отнемане
на владението например/, нито променя изложеното искане, като формулира петитум
ищецът да бъде признат за собственик на заетата от павилиона площ и да бъде
осъден ответника да предаде владението върху нея. Това е и причината, поради
която съдът при изготвянето на доклада е посочил, че е сезиран само с едни иск
по чл.109 ЗС, като страните не са изложили възражения в тази част.
Предвид изложеното съдът намира, че дължи
произнасяне само по един иск, чието правно основание е чл.109 от ЗС.
Съгласно
чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. Възможността за защита чрез
негаторния иск произтича от абсолютния характер на правото на собственост,
което, освен че предоставя на титуляра си правомощията на владение, ползува и
разпореждане, е свързано и с възможността му да изисква от всички останали да
се въздържат от неоснователно предприети действия, които осуетяват осъществяването
на правото на собственика в пълен обем.
Безспорно
е установено по настоящото дело, че ищецът е собственик на недвижимия имот заснет
с идентификатор .., в който са разположени няколко сгради, включително и
павилионът-аптека. Правата на ищеца върху дворното място не се оспорват от
ответника. Безспорно е също, че сградата на аптеката е била построена и
въведена в експлоатация като временен обект. Самата конструкция на сградата е
такава, че тя не е свързана с терена посредством вкопани в него основи, а е
закрепена по начин, позволяващ отделянето ѝ без при това да се увреди
трайно и необратимо, както субстанцията на вещта към която е прикрепена
/терена/, така и собствената й субстанция. Следователно въпросната сграда
отговаря на определението за преместваем обект по смисъла на §5 т.80 ЗУТ,
според който такъв обект е предназначен за увеселителна, търговска или друга
обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите
на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи
своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото
или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията
или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или
от който се отделя. Поради този свой характер въпросния павилион не може да
бъде страда обект на право на строеж. Актуването му като недвижим имот не е
факт, който може да измени горните изводи и да придаде на сградата друг статут,
тъй като той зависи от нейните конструктивни характеристики, а не от наличието
или липсата на акт за държавна собственост издаден по реда на отменената
Наредба за държавните имоти.
Според §17
ал.2 от ПР ЗУТ, по решение на областния управител или на общинския съвет, взето
в 6-месечен срок от влизане в сила на ЗУТ, могат да се допуснат процедури за
изменение на действащ подробен устройствен план с цел временни строежи да
получат траен устройствен статут в съществуващите им размери и вид. След
установяване на траен устройствен статут на собствениците на съществуващите
строежи се учредява право на строеж при условията и по реда на Закона за
държавната собственост и Закона за общинската собственост. По настоящото дело
не се установи такава процедура да е била проведена по отношение на процесната
аптека.
Писмото изразяващо съгласие на В. г. б. за
построяване на аптечен филиал, издадено на 09.12.1977г. не удостоверява юридически
акт, който да създава вещни права в полза на праводателя на ответното дружество.
Това е така защото към въпросния момент собствеността върху земята е била
държавна – чл.4 от ЗС /отм./ в редакция от ДВ бр. 87 от 8.11.1974 г., според
който народът в лицето на своята социалистическа държава е единствен собственик
на общонародните имоти. Дори земята да е била предоставена на В. г. б. в
качеството ѝ на учреждение по чл.10 ЗС/ в редакция ДВ бр. 87 от 8.11.1974 г./, учредяването върху нея на право
на строеж не може да бъде извършено от болницата. Това е така, защото такова
право, към онзи момент се е учредявало по реда на отменения чл.13 от ЗС - въз
основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен
съвет по местонахождението на държавния имот, одобрена от председателя на
изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, въз основа на която се сключва
договор. По същия ред, съгласно чл.15д
ЗС, в посочената редакция, е ставало и учредяването на право на ползване. Ето
защо доводът на ответника, че даденото от праводателя на ищеца съгласие създава
за него възможност безсрочно да ползва земята под аптеката не може да бъде
споделен. В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че самият
ответник, чрез действията си по сключване на наемен договор с ищеца е
действувал със съзнание, че обектът му не изграден чрез реализиране на право на
строеж или при учредено право на ползване. Срокът на наемния договор е изтекъл
и дори да се приеме, че той е бил продължен като безсрочен, предявеното от
ищеца искане за премахване на павилиона недвусмислено сочи на това, че той
счита това правоотношение за прекратено. Поради това въпросния договор също не
може не е основание, въз основа на което ответникът има право да държи сградата
в имота на ищеца.
При така изложеното следва, че действията
на ответника са неоснователни по смисъла на чл.109 ЗС. Те нарушават правото на
собственост на ищеца, което е видно от показанията на разпитания свидетел,
съгласно които разположението на аптеката пречи на нормалното ползване на
основната сграда на болницата в която се осъществява спешната медицинска помощ
и основните лечебни дейности. Неоснователно е поради това, възражението на
ответника, изложено в писмената му защита, че държането на сградата в имота на
ищеца не създава неудобства и затруднения.
Предвид изложеното по-горе съдът намира,
че искът по чл.109 ЗС е изцяло основателен и следва да се уважи.
Съобразно изхода на делото, ответникът дължи на ищеца
деловодни разноски в размер на 2700 лева.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА,
на осн. чл.109 ЗС, ответника „Аптечно
П.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. П., бул. “П. ш.” №. да преустанови неоснователните си
действия по отношение на собствения
на ищеца „Многопрофилна болница за активно лечение С. П. - П.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. П., бул. Н. В.№ . поземлен имот с идентификатор №.., находящ се
в гр. П., бул. Н. В.№. с площ 33907 кв.м., със стар идентификатор .., .., при
граници: ., …, .., ., … …, като премахне ползвания
като аптека временен обект – метален павилион, заснет в кадастралната карта с
идентификатор ...6 и освободи по този начин частта от терена, върху която се
намира същия.
ОСЪЖДА
„Аптечно П.“ АД да заплати на
„Многопрофилна болница за активно лечение С. П. - П.“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1
от ГПК, сумата 2700 лв. /две хиляди и седемстотин лева/, представляваща
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/ Живко Желев
Вярно с оригинала.
Е.Л