Определение по дело №85/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 202
Дата: 23 март 2022 г.
Съдия: Бистра Радкова Бойн
Дело: 20227270700085
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Шумен, 23.03.2022г.

 

 

Административен съд- Шумен, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:  

                                                                                 Съдия: Бистра Бойн

като разгледа докладваното от съдията АД № 85 по описа за 2022г. на Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производство по чл.222 и сл. и на чл.266 ал.4 от ДОПК.

         Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№ ДА-01-660 от 16.03.2022год. по описа на ШАС, депозирана от „Й.“ООД- гр.Нови Пазар, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Андрей Георгиев срещу Решение № 42/07.03.2022г., на Директора на ТД на НАП– Варна, с което е оставена без уважение жалбата му срещу действия на публичен изпълнител по насрочване на търг с тайно наддаване на 25.03.2022г.

        Жалбата е оставена без движение, като с Определение от 16.03.2022г. е указано на подателя да конкретизира искането към съда, което е изпълнено на 18.03.2022г. с допълнителна молба. Сочи се, че се иска отмяна на Решение № 42/07.03.2022г., на Директора на ТД на НАП– Варна  и отмяна на действията на публичен изпълнител по изп.д. № 27100000266/2010г. на ТД на НАП Шумен, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение чрез търг с тайно наддаване на 25.03.2022г. върху УПИ с идентификатор 52009.504.40 с площ 3510 кв.м., ведно с построена в него сграда, собственост на дружеството.

         С жалбата се иска и спиране на изпълнението на процедурата по продажба на търг с тайно наддаване на 25.03.2022г. до окончателното приключване на производството по делото, по което искане съдът се произнася с настоящото определение.

        На 21.03.2022г. ответникът представя писмени доказателства- Протокол от същата дата на публичен изпълнител, в който се съдържат проведени действия във връзка с насрочването на публична продажба за дата 25.03.2022г., като се сочи, че предвид липсата на кандидат наддавачи, няма да бъде проведена публична продан. С оглед на доказателствата, съдът указа на жалбоподателя в 1-дневен срок да посочи дали поддържа искането си за спиране и жалбата за отмяна на действия на публичен изпълнител. Съобщението е връчено на 22.03.2022г., като към момента няма постъпило становище.

         На 22.03.2022г. от ответната страна е депозирана административната преписка в цялост и предвид особеното бързо производство по искане за спиране, съдът следва да се произнесе незабавно.

         След преценка на изложеното в жалбата, представените доказателства и съобразно закона, съдът приема по допустимостта на особеното искане за спиране на действие по принудително изпълнение следното:      

         Съгласно чл.266 ал.1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата, съгласно чл.266 ал.4 от ДОПК, жалбата не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. В настоящия казус жалбоподателят не е трето лице със самостоятелни права, тъй като той е длъжник по изпълнителното дело, поради което посочената разпоредба не е приложима и подадената жалба не спира изпълнението.

          В разпоредбата на чл.166 от АПК са визирани предпоставките при наличието на които допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съгласно практиката на ВАС обаче, при наличие на изрична уредба в ДОПК са неприложими субсидиарно по силата на §2 от ДР на ДОПК нормите за спиране на принудителното изпълнение на АПК. Правото да се иска спиране на принудителното изпълнение е предоставено на длъжника и на третите лица, чиято защита е изрично уредена в чл.222, чл.222а, чл. 66, ал. 4 и чл.267, ал.2, т.2 ДОПК, които хипотези в настоящия случай не се установяват. Съгласно  чл.222 ДОПК в правомощията на публичния изпълнител е да спре изпълнителното производство, при лимитативно посочени предпоставки: 1. поставяне на длъжника под запрещение; 2. при отбиване от длъжника на наборна военна служба, както и при повикването му на учебен сбор- до завършването им; 3. при смърт на длъжника- до приемане на наследството и 4. В други случаи, предвидени в закона. Нито едно от тези основания за спиране не са били налице, нито жалбоподателят е твърдял такива.

          От цитираните правни разпоредби е видно, че в ДОПК не е предоставена възможност съдът да спре принудително изпълнение, а такова правомощие е предоставено само и единствено на публичния изпълнител. Изключение от това правило е въведено в чл.267, ал.2, т.2 ДОПК, съгласно който решаващият орган може да спре изпълнението, ако са налице основанията за спиране принудителното изпълнение по този кодекс, за което уведомява и взискателя. Защитата срещу действията на публичния изпълнител се осъществява по реда на чл.266 и сл. от ДОПК, по който ред длъжникът или взискателят може да обжалва и разпореждането на публичния изпълнител по чл.222 ДОПК, с което принудителното изпълнение е спряно или е отказано спиране. Липсата на законова правна регламентация е свързано с това, че се касае до изпълнително производство- изпълнение на публични държавни вземания, по отношение на което разпоредбите на чл.161 и сл. АПК, касаещи възможност за спиране изпълнението на обжалван /не влязъл в сила/ административен акт не важат, тъй като в изпълнителното производство се пристъпва към принудително изпълнение на установените задължение с вече влязъл в сила акт /данъчен акт, както и на невлязъл в сила ревизионен акт, който е годно изпълнително основание/. В този смисъл е практиката на ВАС- Определение № 6362 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5156/2017 г., I о.,. Определение № 13755 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13253/2016 г., I о., и др.

         Освен изложеното от правна страна, за липсата на активна легитимация на длъжника да иска спиране на действието по принудително изпълнение и липсата на правомощие на съда да постанови спиране, видно от представените писмени доказателства, насрочената за 25.03.2022г. публична продажба няма да бъде проведена. Следователно, жалбоподателят няма и правен интерес от искането за спиране на действието по принудително изпълнение.

        С оглед на всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав намира, че предявеното искане за спиране е недопустимо, което предпоставя оставянето му без разглеждане и прекратяване на производството в тази му част.     

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Й.“ООД- гр.Нови Пазар за спиране на действията на публичен изпълнител по изп.д. № 27100000266/2010г. на ТД на НАП Шумен по насрочване на публична продажба на търг с тайно наддаване на 25.03.2022г. до постановяване на окончателен съдебен акт по жалбата му срещу Решение № 42/07.03.2022г., на Директора на ТД на НАП– Варна.

         ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 85/2022г. година по описа на ШАдмС в тази му част.

 

          На основание чл.138 ал.1 от АПК, препис от определението да се изпрати на страните

          Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.                                

             

                                                                              СЪДИЯ: