Решение по дело №2449/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1161

 

гр.Бургас, 30.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2449 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на П.М.М. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, партер, офис № 2, срещу Наказателно постановление № 434а-190/16.04.2019г., издадено от Началник на 02 РУ към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 64, ал.4 ЗМВР, на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР му е наложено наказание – „Глоба” в размер на 200 лева.

С жалбата се посочва, че издадено наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Застъпва се, че жалбоподателят не е извършил вмененото нарушение, като се оспорват констатациите, че той не е изпълнил отправеното му полицейско разпореждане.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен представител – адв. С.К. – БАК, който заявява че поддържа жалбата. Допълва, че към момента на отправяне на полицейските разпореждания, видно от приложената докладна записка и от показанията на актосъставителя – доверителят му е бил с наранен крак, което води до извода, че няма как да избяга от полицейските служители. Изразява подозрение, че му е бил нанесен побой, като оспорва законността на последвалото полицейско задържане, цитирайки множество пропуски във връзка с това. Пледира за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, 02 РУ-Бургас - надлежно призован не се представлява и не взима становище по жалбата.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от отбелязването в разписката на л. 8 – НП е връчено лично на жалбоподателя на 06.06.2019г., а жалбата е депозирана в деловодството на 02 РУ-Бургас на 07.06.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 07.04.2019г., св. Х.Т. *** изпълнявал служебните си задължения в ж.к. „Славейков“. Около 02.50 часа при обход на района, в близост до бл. 122 той и колегите му забелязали две лица, които им се сторили подозрителни. Полицейските служители решили да им извършват проверка, като за целта спрели служебния автомобил в близост и св. Т. извикал към тях силно: „Стой. Полиция. Спри на място“. Въпреки отправеното полицейско разпореждане едното лице – по-късно установено като М.А., ускорило хода си и това наложило полицейските служители да го догонят и задържат. Второто лице – жалбоподателят М. също бил задържан, като св. Т. забелязал, че той е с видими наранявания по лицето и куцало с десния си крак. Полицейският служител преценил, че с поведението си М. е осъществил състава на административното нарушение по чл. 64, ал.4 ЗМВР, доколкото не е изпълнил отправеното му полицейско разпореждане да спре, а отделно от това с действията си съзнателно е попречил на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба, поради което и на основание чл. 72, ал.1, т. 2 ЗМВР го задържал. За задържането била изготвена Заповед (л.4), но въпреки констатираните наранявания – задържаният не бил транспортиран за преглед в болнично заведение и не му били дадени за попълване дължимите декларации, в които той да отрази дали желае медицински преглед, адвокат и т.н. Задържането продължило около 2 часа (от 03.00 часа до 05.10 часа на 07.04.2019г.), като в рамките на същото св. Т. съставил срещу М. АУАН с бл. № 908581, в който посочил, че жалбоподателят не е изпълнил полицейско разпореждане, с което е осъществил състава на административното нарушение по чл. 64, ал.4 ЗМВР. Актът бил предявен на М., който вписал в графата за възражения: „Не“.

След като бил освободен М. се обадил на майка си – св. Д.Р.и й съобщил, че е бил арестуван и не може да се движи, защото го боли десния глезен. Именно поради това поискал от майка си да дойде да го вземе. След като св. Р.пристигнала на място, констатирала, че действително кракът на сина й е наранен и двамата отишли в Спешна помощ. Там бил извършен преглед на М. и му бил издаден лист за преглед (л.34), в който било посочено, че от данните на рентгенографията се установява счупване на десния глезен. Била дадена препоръка за оперативно лечение. М. отказал хоспитализация в МБАЛ-Бургас и напуснал лечебното заведение. В последствие М. бил опериран в „***“ ЕООД, за което му била издадена и Епикриза (л.35), в която изрично било посочено, че се констатира: „видима деформация в областта на десен глезен, оток, силни болки с патологични костни крепитации и дефицит в обема на движенията“.

Понеже М. съобщил на майка си, че счупването на глезена му е причинено от полицейските служители на 10.04.2019г. тя посетила Началника на 02 РУ-Бургас, за да го информира за неправомерното, според нея, поведение на неговите служители. Била осъществена среща, но писмена жалба/сигнал не бил подаден, респективно проверка не била извършена.

Междувременно въз основа на АУАН на 16.04.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също квалифицирал извършеното като нарушение по чл. 64, ал.4 ЗМВР, поради което и на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР наложил на жалбоподателя наказание – „Глоба” в размер на 200 лева.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Живко Манолов – Началник 02 РУ-Бургас, който към дата 16.04.2019г. е бил оправомощена да издава НП по силата на чл. 267, ал.2 ЗМВР, видно и от приложената Заповед № 8121з-1371/11.11.2015г. на министъра на вършените работи (л.23-24). АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице по смисъла на чл. 267, ал.1 ЗМВР – старши полицай към 02 РУ-Бургас. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати съществени нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Въпреки това настоящият състав счита, че в рамките на настоящия процес вмененото деяние е останало недоказано. Това е така по следните причини:

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.4 от ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. Нормата на чл. 64, ал.2 от ЗМВР, от своя страна предоставя право на полицейския орган, при невъзможност да издаде писмено разпореждане да стори това устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.  В тази връзка за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на нарушителя, следва безспорно да се докаже, че полицейски орган е отправил към съответното лице разпореждане (писмено, устно или с конклудентни действия), което е достигнало до своя адресат, но въпреки това последният не се е съобразил с него и не го е изпълнил. В случая, на база показанията на полицейския служител, безспорно се доказва, че св. Т. е отправил към жалбоподателя М. устно полицейско разпореждане с думите: „Стой. Полиция. Спри на място“. По мнение на съда обаче, недоказана остана втората предпоставка за ангажиране на отговорността на жалбоподателя – същият да не е изпълнил тези разпореждания. Това е така по следните причини – видно от заявеното от актосъставителя – към момента на забелязване на двете лица М. вече е имал нараняване на глезена. Към настоящия момент съдът няма основание да не кредитира това твърдение на св. Т., доколкото не са събрани доказателства, които поне към настоящия момент да го оборват. В тази връзка съдът не цени показанията на св. Р.относно тези факти, доколкото същата не е свидетел-очевидец и не възпроизвежда свои лични възприятия, а преразказва казаното й от жалбоподателя. На база на това съдът приема, че констатираното счупване на десния глезен на жалбоподателя е било налично още преди отправяне на полицейското разпореждане. В този смисъл настоящият състав счита, че житейски неправдоподобно е да се мисли, че лице със счупен глезен, при което е констатирано: „видима деформация в областта на десен глезен, оток, силни болки с патологични костни крепитации и дефицит в обема на движенията“ реално може да не изпълни полицейското разпореждане да спре на място и дори да върви бързо и въпреки че накуцва, да ускори ход (както твърди св. Т. в разпита си пред съда) или рязко да ускори хода си (както твърди св. Т. в докладната си записка на л.6). Съдът счита, че лице със счупен десен глезен, при което е налице дефицит в обема на движеният ноторно не може да се придвижва бързо, без чужда помощ, а камо ли да ускори рязко ход и накуцвайки да се опита да избяга от полицейските служители и по този начин да не изпълни разпореждането им. Допълнителен довод в тази насока са и показанията на св. Рандева, че синът й реално не е можел да се движи сам именно поради което й се е обадил, за да я помили да го вземе. В тези части показанията на свидетелката възпроизвеждат лични възприятия, поради което и съдът ги цени, още повече че същите категорични кореспондират с приложените медицински документи.

С оглед горното съдът счита, че на база заявеното от самия актосъставител, относно това, че лицето е било със счупен глезен преди отправяне на разпорежданията – то и недоказано остава твърдението, че в това състояние същото е успяло да ускори рязко хода си и по този начин да не изпълни полицейското разпореждане да остане на място.

Прави впечатление, че въпреки твърдението на полицейския служител, че задържаният е имал видими наранявания по лицето и десния глезен – той не е бил отведен за медицински преглед и дори не му е дадена да попълни декларация в тази насока, но доколкото настоящето производство не е такова по обжалване на законността на задържането, извън компетентността на настоящата инстанция е да се произнася дали са били налице материални предпоставки и дали са спазени процедурните правила при издаване на Заповедта за задържане. Същото се отнася и до твърденията за неправомерни действия от страна на полицейските служители, изразяващи се в причиняване на телесна увреда на задържания, поради което и съдът няма как да ги обсъжда в настоящето производство.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в хода на производството АНО, който носи доказателствената тежест за безспорно доказване на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение, не го е сторил, поради което НП следва да се отмени, като недоказано.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 от  ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 434а-190/16.04.2019г., издадено от Началник на 02 РУ към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 64, ал.4 ЗМВР, на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР на П.М.М. с ЕГН: ********** е наложено наказание – „Глоба” в размер на 200 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Баев

Вярно с оригинала: М.Р.