№ 203
гр. Чирпан, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №
20245540100165 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 432 и чл. 497 от Кодекса за застраховането КЗ), във вр. чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба (ИМ), подадена от Н. С.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „Б.Д. **, чрез адв. И. В. С. от АК - Пловдив, съдебен адрес:
гр. П., ул. „Б.М. **, тел. **********, против Застрахователно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, р-н Изгрев, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1.
В ИМ се твърди, че ищцата е собственик на моторно превозно средство (МПС), лек
автомобил, марка Мерцедес, модел Е 200 Д, с peг. № ***. На 25.09.2023 г. в 17.20 часа, в с. Братя
Даскалови, общ. Чирпан, в централната част на селото, водачът на МПС „Форд“, с peг. № ***, М.
П. П., роден на *** г., с адрес: гр. Ч., ул. „И.В. ***, при движение на заден ход и в нарушение на
правилата за движение, при опит да заобиколи контейнер за смет, ударил МПС-то, собственост на
ищцата, с което предизвикал пътнотранспортно произшествие (ПТП), в резултата на което по
МПС-то, собственост на ищцата били причинени вреди.
След удара, ищцата и М. П. съставили двустранен протокол за пътнотранспортно
произшествие от 25.09.2023 г., подписан и от двете страни. В протокол бил посочен (обективиран,
чрез схема) механизма на ПТП, както и видимите щети по МПС-то, собственост на ищцата.
В ИМ се твърди, че М. П. признал вината си, т.е. налице било противоправно поведение, от
което са възникнали щети констатирани и описани от застрахователното дружество в опис –
заключение, както следва: броня – предна, капак на предна броня-ляв, калник, преден ляв, капак –
преден, фар, преден, ляв, подкалник, преден от ПВЦ.
В ИМ се твърди, че описаните щети (повреди) отговаряли на механизма на ПТП, така както
1
бил посочен в двустранния протокол.
В двустранния протокол било посочено, че за МПС „Форд“ имало сключена застраховка с
Застрахователно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, по застрахователна полица №
BG/30/123000292268, с валидност до 20.01.2024 г., т.е. процесното ПТП станало в периода на
действие на застраховката „Гражданска отговорност“.
На 27.09.2023 г. ищцата предявила пред ответното дружество, претенция за изплащане на
обезщетение за щети по МПС, по посочената застрахователна полица.
На 29.09.2023 г. ищцата предоставила процесното МПС за оглед от представител на
застрахователното дружество, за което бил съставен Опис-заключение по щета на МПС с № 0801-
006461/2023-01, по полица № BG/30/123000292268, с който били констатирани следните щети по
процесното МПС, както следва: броня – предна, капак на предна броня-ляв, калник, преден ляв,
капак – преден, фар, преден, ляв, подкалник, преден от ПВЦ.
Нямало данни в съставения Опис-заключение по щета на МПС с № 0801-006461/2023-01,
вредите по МПС да са определени като „тотална щета“.
Между страните нямало спор относно факта, че МПС Мерцедес, модел Е 200 Д, с peг. №
***, било собственост на ищцата, което се установявало от разменената между тях писмена
кореспонденция.
В ИМ се твърди, че за пълното възстановяване на щетите по МПС, ищцата заплатила сумата
от 6450 лева без ДДС.
Ищцата дала процесното МПС за поправка в сервиз на ЕТ „ХРИСТ Христо Манчев“, ЕИК
*********, гр. Чирпан. За поправката на МПС, ЕТ „ХРИСТ Христо Манчев“ издал фактура №
09/29.12.2023 г. и фактура № 10/30.12.2023 г., в която подробно били описани вложените части и
труд, както следва:
Вложен труд, части и материали, съгласно фактура № 09/29.12.2023 г.: изправяне на преден
калник, калник преден ляв, греда - основна броня, монтаж на фар, броня - разоборудване и
боядисване, смяна на подкалник.
Вложените материали и части били на стойност от 2100 лева, а вложения труд бил 350 лева.
Вложен труд, части и материали, съгласно фактура № 10/30.12.2023 г.: боядисване на преден
калник, ляв преден калник, предна броня, капак предна броня.
Вложените материали и части били на стойност от 450 лева, а вложения труд бил 1250 лева.
В ИМ се твърди, че ищцата закупила счупения ляв фар, за сумата от 2300 лева, от друг
магазин, като от ЕТ „ХРИСТ Христо Манчев“ бил извършен само монтаж, както било посочено във
фактура № 09
В ИМ се твърди, че общата сума на вложените, части, материали и труд, която се явявала
необходима за сума за отстраняване на щетите по МПС - Мерцедес, модел Е 200 Д, с peг. № ***
била в размер на 6450 лева.
Ответното застрахователно дружество разгледало представените по щетата документи и
приело, че не може да се ангажира с изплащане на обезщетение, което представлявало отказ за
изплащане.
Отказът на застрахователното дружество бил обективиран в писмо изх. № 5310 от
2
20.01.2023 г. След този отказ ищцата предприела действия по възстановяване на щетите, със свои
средства.
Тъй като ответното дружество не изплатило обезщетението, то изпаднало в забава, за която
дължи обезщетение за забава, считано от датата на подаване на уведомлението - 27.09.2023 г.
Отказът на ответника обективирал правен интерес в ищеца да заяви исковата си претенция.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1172, р-н Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати Н. С. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. Ч., ул. „Б.Д. **, сумата в размер на 6450 лева, ведно с обезщетение за забава, за периода
от 27.09.2023 г. до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение.
Моли да бъде осъден ответника да заплати направените деловодни разноски - платени
държани такси и възнаграждение за правна защита и съдействие.
С Протоколно определение № 298/29.10.2024 г. съдът на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е
допуснал направеното от ищеца изменение на размера на предявения иск – същия да се счита за
предявен за сумата от 3986.83 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Застрахователно Акционерно Дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Г.М.Д. **, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И.. и Т.Д.Т., чрез юрисконсулт П. Н.,
със служебен адрес: гр. С., бул. „Г.М.Д. **.
В отговора се изразява становище, че искът е процесуално допустим, но неоснователен и
недоказан, както по основание, така и по размер и следва да бъде отхвърлен.
Не възразява, че към 25.09.2023 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение
между ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД и „П. - 2002” ЕООД, в качеството му на собственик на
л.а. „Форд”, peг. № ***, по силата на застрахователна полица № BG/30/123000292268, със срок на
действие от 20.01.2023 г. до 20.01.2024 г.
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че не се е реализирал по описания в исковата молба
начин. Застрахователното събитие възникнало без участието на застрахованото в ответното
дружество МПС.
Оспорва твърдението, че изключителната вина за настъпилото застрахователно събитие
можела да се вмени на М. П.. Освен двустранния констативен протокол (ДКП), друг документ
свидетелстващ за пътния инцидент нямало. Следователно краен акт, който да установява по
категоричен начин виновното поведение липсвал.
Твърди, че било налице значително съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
възникването на ПТП, тъй като Н. Н. при паркирането на л.а. „Мерцедес”, peг. № *** не била
съобразила, че трябва да спре плътно вдясно и по начин, по който да не затруднява движението на
останалите участници в движението. Наред с това превозното и средство се намирало на място, на
което било забранено паркирането и престоя. С неотговорните си действия ищцата допринесла за
случило се застрахователно събитие и неблагоприятните последици от него.
Оспорва размера на обезщетението, което се претендира от ищеца. Доколкото настъпилите
увреждания по л.а. „Мерцедес”, peг. № *** не били в резултат на процесното ПТП и не били
настъпили с участието на водача на автомобила на застрахованото в ответното дружество МПС, то
3
сумата се явявала недължима.
Алтернативно, ако съдът приемел ищцовите претенции за основателни, моли да се редуцира
размера на търсеното с исковата молба обезщетение, тъй като бил прекомерно и необосновано
завишен и не било отчетено съпричиняването за случилото се. Цялостният ремонт можел да се
извърши при по-разумни финансови условия и чрез влагане на части от алтернативни доставчици.
Оспорва твърдението, че увредените части били в резултат на процесното ПТП. Твърди, че
инцидента се е породил и се е реализирал без участието на водача на застрахованото в ответното
дружество МПС. С оглед на габаритите на двата автомобила и механизма на ПТП нямало как да се
получат само и единствено материални щети по л.а. „Мерцедес”, peг. № *** при този вид
съприкосновение. Следователно липсвала причинно - следствена връзка.
Оспорва ДКП от 25.05.23 г. Същият попадал в групата на свидетелстващите частни
документи, които съдържат изявление за знание на факти. Доколкото частните документи нямали
материална доказателствена сила, законът не предвиждал изявленията, които са материализирани в
частен документи да имат задължително обвързващо действие. Частния свидетелстващ документ
не доказвал нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито дори датата
и мястото на съставянето на документа. Цитира практика на ВКС - Решение № 197 от 23.12.2014 г.
по гр. д. № 7364/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 225 от 13.12.2019 г. по гр. д. №
1566/2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.
Оспорва акцесорния иск за лихва, поради неоснователност на главния иск. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът след като прецени събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
В случая не е спорно твърдението на ищеца, че ответното застрахователно дружество е
направило отказ за изплащане на обезщетение, което обстоятелство се установява и от писмо изх.
№ 5310 от 20.01.2023 г. Изложеното преценено в съвкупност с предприетото от ответника с
отговора на исковата молба оспорване на основателността на заведения иск, обвързват съда да
приеме, че специалното рекламационно производство е било отпочнато и до предявяването на иска
са изминали три месеца, като застрахователят не е платил размера на претендираното от ищеца
обезщетение, т.е. налице са кумулативно въведените с чл. 380, вр. чл. 498, ал. 3, предл. първо от КЗ
предпоставки, поради което предявената по съдебен ред претенция се явява допустима.
За успешното провеждане на прекия иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на л.а.
„Мерцедес”, peг. № ***, че на посочената дата - 25.09.2023 г. в 17.20 часа, в с. Братя Даскалови,
общ. Чирпан е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Форд“, с peг. № ***, в резултат на това
ПТП е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-
следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, че автомобила на виновния водач е
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, действаща
към датата на настъпване на ПТП, както и че е уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото застрахователно събитие.
4
По делото не е спорно, че собственик на лек автомобил „Мерцедес Е 200 Д“, с peг. № *** е
ищцата Н. С. Н., което обстоятелство се установява и от разменената между страните, писмена
кореспонденция по започналата процедура за доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Не се спори също така, че към 25.09.2023 г. е било налице валидно застрахователно
правоотношение между ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД и „П. - 2002” ЕООД, в качеството му
на собственик на л.а. „Форд”, peг. № ***, по силата на застрахователна полица №
BG/30/123000292268, със срок на действие от 20.01.2023 г. до 20.01.2024 г.
Страните не спорят, че на 27.09.2023 г. ищцата е уведомила и съответно предявила пред
ответното дружество, претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС, по посочената
застрахователна полица.
Не се спори, че на 29.09.2023 г. ищцата е предоставила процесното МПС за оглед от
представител на застрахователното дружество, за което бил съставен Опис-заключение по щета на
МПС с № 0801-006461/2023-01, по полица № BG/30/123000292268, с който били констатирани
следните щети по процесното МПС, както следва: броня – предна, капак на предна броня-ляв,
калник, преден ляв, капак – преден, фар, преден, ляв, подкалник, преден от ПВЦ.
От писмо изх. № 5310 от 20.01.2023 г. се установява, че ответното застрахователно
дружество е направило отказ за изплащане на обезщетение на ищцата.
Реализирането на процесното ПТП от 25.09.2023 г. и механизмът на неговото настъпване се
установяват от изслушаното заключение на съдебно оценъчната и автотехническа експертиза, в т. 1
на което се приема, че процесното ПТП е било причинено при движение на заден ход от лек
автомобил „Форд”, peг. № ***, и удар със задните състави на превозното средство в областта на
предните състави на лек автомобил „Мерцедес Е 200 Д“, с peг. № ***. Заключението в тази му част
не е оспорено от страните, изготвено е компетентно и пълно, поради което съдът го кредитира с
доверие.
На свой ред, представения в препис двустранен протокол за пътнотранспортно
произшествие от 25.09.2023 г. притежава всички необходими реквизити предвидени в образец
Приложение № 3 към чл. 5 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд.
Поради това и доколкото двустранния протокол е изрично предвидена от закона форма на
удостоверяване, именно за целите на уреждане на застрахователните претенции по задължителната
застраховка на автомобилистите на обстоятелствата по настъпило застрахователно събитие, макар
и да е частен удостоверителен документ, същият е равностоен по доказателствена тежест с
официалните удостоверявания предвидени в протоколите по чл. 3 и 4 от Наредбата. Следователно
протоколът притежава обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по
отношение на лично възприетите от съставителите обстоятелства – факта на настъпилото ПТП,
състоянието на пътя, уврежданията по авариралите МПС, местоположението на автомобилите
спрямо пътното платно, както и датата и часът на възприемане на тези факти.
Подписания и от двамата водачи протокол удостоверява по обвързващ застрахователя начин
и липсата на спор между тях относно протоколираните обстоятелства по настъпване на ПТП, а
именно, че застрахованият водач на автомобил „Форд”, peг. № *** при движение на заден ход е
5
ударил със задните си състави лек автомобил „Мерцедес Е 200 Д“, с peг. № *** в областта на
предните състави, предвид направените отметки в Раздел 12 „Обстоятелства“, квадрати А 1 и Б 14
от типизираната бланка на протокола, както и от схематичното отразяване на движението на двата
автомобила. Ако се отрече, че доказателствена стойност на този документ е еквивалентна на
останалите два вида протоколи, само защото не отразява констатация на длъжностно лице, а
описание на безспорни между присъстващи на самото място лица факти, би се обезсмислило както
задължението за съставянето му, така и освобождаването на органите по контрол на
автотранспорта от задълженията да посещават ПТП без увредени лица, за да протоколират
обстоятелствата по нанесени само имуществени щети на застраховано имущество (чл. 125 от
ЗДвП). Наред с това, насрещно доказване за опровергаване на протокола, в който застрахованият
при него водач е признал вината си, не е проведено от ответника, поради което данните от него
следва да се възприемат изцяло.
Следва да се посочи също така, че в показанията си свидетелят М. П. сочи механизъм на
ПТП, който напълно съответствува на описания в заключението по съдебно оценъчната и
автотехническа експертиза и съставения от участниците в ПТП - двустранен протокол за ПТП от
25.09.2023 г.
На следващо място, видът и характерът на получените вследствие на застрахователното
събитие вреди по МПС, лек автомобил „Мерцедес Е 200 Д“, с peг. № *** се установяват по
несъмнен начин от представения по делото Опис-заключение по щета на МПС с № 0801-
006461/2023-01, по полица № BG/30/123000292268, в който като увредени са описани следните
детайли, както следва: броня – предна, капак на предна броня-ляв, калник, преден ляв, капак –
преден, фар, преден, ляв, подкалник, преден от ПВЦ. Визираният протокол е съставен служители
на самия ответник и обвързва последния с неизгодния за него факт, че твърдените от ищеца вреди
са тъждествени с установените от застрахователя.
Още повече, че видът и характерът на получените вследствие на застрахователното събитие
вреди по МПС, лек автомобил „Мерцедес Е 200 Д“, с peг. № *** се установяват и заключенията на
приетите по делото съдебно оценъчна и автотехническа експертиза и допълнителна съдебно
оценъчната и автотехническа експертизи, и напълно кореспондират с показанията на свидетеля
Христо Йовчев Минчев извършил ремонта на процесния „Мерцедес Е 200 Д“, с peг. № *** и в
качеството си на ЕТ издал фактура № 09/29.12.2023 г. и фактура № 10/30.12.2023 г.
По горните съображения, съдът приема за установено по безспорен и категоричен начин, че
са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние,
противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди.
С оглед функционалната връзка между деликтната отговорност на водача и на
застрахователната отговорност на застрахователя, при когото е застрахована гражданската
отговорност на виновния за ПТП водач, следва да се приемат за установени предпоставките за
присъждане на обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ в полза на ищеца.
Спорен по делото се явява най-вече въпросът за размера на дължимото от застрахователя
обезщетение, предвид релевираните от ответника правоизключващи и правонамаляващи
възражения.
Според общата за всички случаи на имуществено застраховане разпоредба на чл. 386, ал. 2
6
от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на застрахования.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната
(при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ),
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
(чл. 400, ал. 2 от КЗ).
Изрично относно обезщетенията за вреди на моторни превозни средства е предвидено, че се
определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди (чл. 499, ал. 2, изр. 2-ро от КЗ). Съгласно разпоредбата на чл. 2
от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се прилага от
застрахователите и от Гаранционния фонд и урежда и взаимоотношенията между трети лица,
претърпели имуществени вреди, и застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ (чл. 3, ал. 1, т. 1 от Методиката). Изрично в
чл. 4 на Методиката е предвидено, че същата се прилага единствено като минимална долна граница
в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на
МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка.
В обобщение с оглед приложимите норми на КЗ и константната съдебна практика, че
стойността на ремонта (разходи за материали и труд) следва бъде възможно най-близка до
пазарните условия (В този смисъл Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.
о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС. ІІ т. о., Решение № 165/24.10.2013 г.
по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.) и не по-ниска от изчислената съобразно Методиката, съдът
намира, че остойностяването на дейностите по отстраняване на вредите следва да се определи по
действителната стойност на вредата, а именно средната пазарна цена на частите и труда към
момента на настъпване на застрахователното събитие.
От заключението на приетата по делото допълнителна съдебно оценъчната и
автотехническа експертизи, неоспорена от страните се установява, че справедливата пазарна
стойност на вложените, авточасти, материали и труд възлиза на сумата около 3486.86 (три хиляда
четиристотин
осемдесет и шест лева и 86 ст.) лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск се явява основателен и доказан до този
размер. В останалата част до претендирания размер 3986.83 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на законната лихва в действащия Кодекс за застраховането изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ (арг.
чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият
отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.
84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
7
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или, отговорността на прекия
причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по
силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това.
По делото безспорно се прие, че ищцата е отправила претенция пред застрахователя на
27.09.2023 г. за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Ето защо,
претенцията за законна лихва от 27.09.2023 г. е основателна и следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска в размер общо на 1495.99 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице и юрисконсулско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 62.70 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М.Д. **, представлявано от
изпълнителните директори Б.Г.И.. и Т.Д.Т., да заплати на Н. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч.,
ул. „Б.Д. **, сумата от 3486.86 (три хиляда четиристотин осемдесет и шест лева и 86 ст.) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от
25.09.2023 г., ведно с обезщетение за забава, за периода от 27.09.2023 г. до окончателното
изплащане на застрахователното обезщетение, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до
претендирания размер от 3986.83 лева
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М.Д. **, представлявано от
изпълнителните директори Б.Г.И.. и Т.Д.Т., да заплати на Н. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч.,
ул. „Б.Д. **, сумата от 1495.99 (хиляда четиристотин деветдесет и пет лева и 99 ст.) лева, направени
съдебни и деловодни разноски.
ОСЪЖДА Н. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „Б.Д. ** да заплати на
„Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М.Д. **, представлявано от изпълнителните
директори Б.Г.И.. и Т.Д.Т., сумата от 62.70 (шестдесет и два лева и 70 ст.) направени, съдебни и
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
8
9