О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.К. І отделение, 1 състав, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр.дело № 5887/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от М.С.Р. против К.Д.С., Д.А.С., Т.Д.А. и М.С.А.. Твърди, че на 17.10.1989 г. с нотариален акт № 56, том XXXI, нот. дело № 5221/1989 г. на нотариус при Софийска нотариална служба, сключила с ответниците договор за издръжка и гледане, по силата на който им прехвърлила собствеността върху следният имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.С., ул. „*********” № *, съставляващо имот пл.№ 94 от кв. 272 с нов номер - УПИ 111-93 от кв.276, с площ от 530 кв.м., изчислен графически по скица №АБ-М-22/89 г. на Общ.НС „Лозенец”-С., а по документи за собственост 466 кв.м., заедно с построената в това място ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа, едно фамилна, застроена на площ от 38 кв.м. и разгърната площ от 66.67 кв.м., построена на гредоред, състояща се от кухня, коридор и баня клозет и складово помещение в сутеренния етаж и входен вестибюл и две стаи на първия етаж, при съседи на целия имот по нотариален акт: улица, С. И., Г.К., н-ци на А.И. и М.Х., срещу което ответниците се задължили да се грижат за нея и да я издържат до края на живота. Поддържа, че нито един от ответниците не изпълни така поетите задължения по сключения между тях алеаторен договор. Междувременно след сключване на договора за издръжка и гледане с ответниците, последните се снабдили с констативен нотариален акт №150, том IX, дело №1595/15.09.1992 г. на Нотариус Н. Г. на основание давностно владение и покупка на следния недвижим имот: 64/530 ид.ч. от имот целия с пространство от 530 кв.м., съставляващи имот пл.номер 94 от кв. 272 по плана на гр.С., ул. „*********” № *, който е идентичен с част от УПИIII-93, 94 от кв. 276 по плана на гр.С., местност „Лозенец”, която площ е владяла повече от 10 години преди 17.10.1989 год. твърди, че впоследствие имота е претърпял множество трансформации. Моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да развали договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между нея и ответниците и оформен с нотариален акт № 56, том XXXI, вх.рег.№20561/17.10.1989 г., нот. дело № 5221/1989 г. на нотариус при Софийска нотариална служба на Втори районен съд гр.С., както и въз основа на това да бъдат осъдени ответниците да предядат владението на имота и да заплатят обезщетение, представляващо стойността на имота.

Ответниците К.Д.С., Д.А.С., Т.Д.А. и М.С.А. в указания от съда срок депозират отговори с които навеждат доводи за недопустимост на исковата претенция, поради развито предходно исково производство по същата претенция за разваляне на договора, прекратено поради отказ от иска от страна на ищеца М.С.Р.. Отделно от това твърдят неоснователност.

Съдът е администирал молбата с която се иска прекратяване на делото, поради недопустимост до ищцовата страна, която в дадения срок не взема становище.

Настоящият съдебен състав намира, че така предявената искова претенция за недопустима. От представените от ответната страна доказателства, а именно: искова молба по предявен иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД от същия ищец срещу същите ответници въз основа на която е било образувано гр.д. 3864/92 год., както и удостоверение изх.№ 76466/16.09.2016 год. на СРС от което се установява, че производството по това дело е прекратено на основание чл.119, ал.2 от ГПК /отм./ се установява, че правото на ищцата М.С.Р. да предяви настоящият главен иск за разваляне на договора е преклудирано поради извършения от нея отказ от иск, предявен на същото правно основание, против същите страни /преобретатели по алеаторния договор/ по гр.д.3864/92 год. по описа на СРС. Установи се също така, че въз основа на този отказ е извършено и заличаване на исковата молба в нотариалната служба към СРС.

Съгласно действащата към момента на извършване на откоза разпоредба на чл.119, ал.2 от ГПК /отм./, както и по сега сействащата разпоредба на чл.233 от ГПК при отказ на ищеца от спорното право, то той не може да предяви отново същият иск.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че е налице абсолютна процесуална пречка за предявяване на главния иск с плавно основание чл.87, ал.3 от ГПК и следва да се прекрати производството по делото, като недопустимо /тъй като останалите искови претенции са обусловени от разглеждането на главния иск/. Въз основа на това  

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

          

        ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 5887/2015 год. по описа на СГС, поради недопустимост на предявените от М.С.Р. искове с правно основание чл. 87, ал.3  от ЗЗД.

       ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.

 

 

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: