Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1468

 

град Пловдив, 01.07.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1147 описа за 2019 година, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.74, ал.2 от ЗЗДискр.

Делото е образувано по исковата молба предявена от М.И.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Централната избирателна комисия /ЦИК/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област София (столица), община Столична, град София, р-н Средец, пл. „КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I“ № 1, обективираща иск за  сумата в размер на 1000лв. /хиляда лева/, обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от „неблагоприятно третиране" по смисъла на чл.4, ап.2 във §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. по признак „образование" спрямо ищцата М.И.Б. от Секционна избирателна комисия /СИК/ в избирателна секция № ********* в Шестнадесети изборен район - Пловдив на изборите за членове на Европейския парламент от Република България, проведени на 25 май 2014 г., ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание  - М.И.Б. лично поддържа исковата претенция. Претендира и присъждане на направените по настоящото дело разноски, с оглед сключения и представен договор за правна защита и съдействие от 15.04.2019 г. между ищцата Б. и адв. И.В..

Ответникът – Централна избирателна комисия се представлява в съдебно заседание от М.Б., на която съгласно Решение № 3 от 22.03.2019 г. на ЦИК е възложено процесуално представителство по дела, по които ЦИК е страна, а в писмен отговор, чрез Председателя С.С. се оспорва иска като неоснователен и недоказан, алтернативно се възразява, че ЦИК не е пасивно легитимирана страна да отговаря за посочените действия на СИК, поради което се иска да се остави без разглеждане иска като недопустим.

Прокуратурата на Република България, чрез Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, счита исковата претенция за не- основателна и недоказана.

Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита предявеният иск за процесуално допустим, а по същество за частично основателен, по следните съображения:

 За да обоснове допустимост на предявения иск ищцата се е позовала на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, в което  се приема, че с исковете за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането от незаконните актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица ще се разгледат по реда на ЗОДОВ от административните съдилища, както в случай на успешно приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминацията /КЗД/, така и когато не е проведено производство по раздел първи от Закона за защита от дискриминация.

 Няма спор между страните, че е налице приключило административно производство, с влязъл в сила акт - Решение № 441 от 07.11.2016г. постановено по преписка № 342/2014г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, четвърти специализиран постоянен заседателен състав, с което се установява, че членовете на  Секционна избирателна комисия /СИК/ в избирателна секция № ********* в Шестнадесети изборен район - Пловдив на изборите за членове на Европейския парламент от Република България, проведени на 25 май 2014 г.: ***; ***; ***; ***;***; ***; ***; ***и ***, са извършили „неблагоприятно третиране“ по  смисъла на чл.4, ап.2 във §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. по признак „образование" спрямо ищцата М.И.Б..

Във връзка с възраженията на ответника, че ЦИК не е надлежна страна в настоящото производство, е необходимо да бъде съобразено следното:

Съдът счита, че заявеният с исковата молба спор му е подведомствен като в тази връзка съобрази Тълкувателно постановление №1/2016 от 16.01.2019г. по тълкувателно дело №1/2016г. по описа на ВКС,  Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС (ТП №1/2016 от 16.01.2019г. по т. д. №1/2016г.), с което е обявено за изгубило актуалност  ТП №2/2014г. от 19.05.2015г. по т.дело №2/2014г. на ВКС и ВАС в частта му по т.4.  Според загубилата вече актуалност т.4 от ТП №2/2014г. от 19.05.2015г. по т.д. №2/2014г. на ВКС и ВАС „Делата  по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи от Закона за защита от дискриминация“.

С т.4 от ТП №2/2014г. от 19.05.2015г. по т.д. №2/2014г. на ВКС и ВАС е бил разрешен въпросът дали административният съд е компетентен да разгледа иска по чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. и в случаите, когато не е  проведено производство пред КЗД т.е. не е бил поставен като спорен въпросът дали при успешно проведено производство по реда на раздел първи от закона, този иск е посъден на административния съд.

В тази връзка обявяването на т.4 от ТП №2/2014г. от 19.05.2015г. по т.д. №2/2014г. на ВКС и ВАС за загубила актуалност, както е възприето в ТП №1/2016 от 16.01.2019г. по т. д. №1/2016г., не води до промяна в подсъдността на иска по чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. при проведено производство пред КЗД. В този смисъл е и приетото в мотивите на ТП №1/2016 от 16.01.2019г. по т. д. №1/2016г., че ЗЗдискр. предвижда различна подсъдност само в случаите по  раздел първи, когато се претендират вреди  от нарушени права по този или други закони, уреждащи равенство в третирането, в зависимост от органа, причинил неравенството в третирането, в хипотезата на чл.74, ал.2 от закона във връзка с чл.128 ал.1 т.5 (сега т.6) от АПК, като исковете се предявяват по реда на ЗОДОВ.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Към момента на извършване на дискриминационния акт ищцата  М.Б. е била студентка по право в ПУ „Паисий Хилендарски" град Пловдив, като нейните постоянен и настоящ адрес ***.

На 25.05.2014г. към 11,00 часа, когато ищцата искала да упражни правото си да гласува в избирателната секция по постоянен адрес, а именно Секционна избирателна комисия (СИК) в избирателна секция № ********* в Шестнадесети изборен район – Пловдив, разположена в ОУ "Димитър Талев" град Пловдив, представила личната си карта на комисията. Последвал въпрос дали тя е студентка, на който ищцата отговорила положително. След този отговор членовете на  комисията  поискали от М.Б. да представи студентска книжка като и обяснили, че без да представи такава няма да бъде допусната да гласува до изборите.

М.Б. обяснила на членовете на СИК, че по този начин ограничават избирателното и право и може да гласува чрез представяне единствено на личната карта. Членовете на  комисията отказали да й предоставят възможност да гласува с обяснения, че е въведено ново правило, всички студенти, задължително да гласуват със студентска книжка, заверена.

 М.Б. отишла до дома си за да взема студентската си книжка, за да упражни избирателното си право, като гласуването било отразено в студентската книжка. Проявлението на този факт не следва да буди съмнение, доколкото ако ищцата предварително е била наясно с незаконосъбразното в случая изискване на СИК, би следвало да носи със себе си и студентската книжка. Б.  отишла отново в избирателната секция и след като представила лична карта и студентска книжка упражнила правото си да гласува.

От стореното по отношение на нея М.Б. се почувствала дискриминирана, обидена и много ядосана.

 М.Б. обосновава исковата си претенция с твърдението, че с неблагоприятното третиране на комисията е уронено  човешкото й достойнство, като в следствие на случилото се е изживявала постоянен стрес и постоянна физическа болка, изпитване на ярост, изнервеност, безсилие, отчаяние и унижение. Доколкото Б. по това време е била студентка по право, това обстоятелство допълнително допринесло за негативните й преживявания, след като изпитала съмнение, че законите, които изучава в университета, не се спазват на практика и въпреки, че има права, то същите са били грубо пренебрегнати.

М.Б. подала жалба до Комисията за защита от дискриминация - с вх. № 44-00-3442/13.08.2014г., в която изложила случилото се и поискала да бъде обявено като дискриминационно спрямо нея третирането от страна на секционна избирателна комисия № 71 в ОУ“Димитър Талев" - гр. Пловдив, упражнено на 25.05.2014г.

По така подадената жалба е била образувана преписка № 342/2014г. по описа на Комисията за защита от Дискриминация (КЗД), четвърти наказателен състав.

С Решение № 441/07.11.2016г. на КЗД, постановено по преписка № 342/2014г. на 4- ти специализиран постоянен заседателен състав на КЗД, влязло в законна сила на 13.02.2017г. Комисията установила, на основание чл.65, т.1 и т.2 от ЗЗДискр., че ответните страни, посочени по-горе, като членове на СИК в избирателна секция № ********* в Шестнадесети изборен район - Пловдив на изборите за членове на Европейския парламент от Република България на 25 май 2014 г., са извършили „неблагоприятно третиране" по смисъла на чл.4, ап.2 във §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. по признак „образование“ спрямо  М.И.Б. с адрес: ***, при упражняване на правото й да гласува за членове на Европейски парламент на 25 май 2014 г., като са поставили изискване гласуването й по постоянен адрес в зависимост от представянето на студентска книжка.

На основание чл.76, ал.1, т.1 от ЗЗДискр., с цел предотвратяване и преустановяване на нарушенията по ЗЗДискр., КЗД е дала задължително предписание на ответните страни ***, ***. ***. ***. ***, ***, ***, ***и ***, занапред при участието си в Секционни избирателни комисии при провеждането на избори за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България, да не допускат неравно третиране на избиратели, които са ученици или студенти редовно обучение, като прилагат стриктно разпоредбите на ИК.

 За да бъде уважен иск по чл. 74 ал. 2 от ЗЗДискр. е необходимо ищецът да докаже кумулативното осъществяване на следните елементи от фактическия състав на отговорността на държавата за дискриминационна дейност на администрацията: влязло в сила решение на КЗД, с което спрямо него е установена дискриминация по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр., наличието на претърпяна вреда от дискриминационната проява (акт, действие или бездействие)  и причинна връзка между тях.

В конкретния случай безспорно се установява по делото, че първият елемент от посочения фактически състав е налице.

Установява се наличието на причинно-следствена връзка между така описаните неимуществени вреди, макар и не в твърдяния интензитет на проявлението им претърпени от ищцата и акта на дискриминация, осъществен спрямо нея на 25.05.2014г. от СИК в избирателна секция № ********* в Шестнадесети изборен район - Пловдив на изборите за членове на Европейския парламент от Република България на 25 май 2014 година.

С решението си Комисията за защита от дискриминация дава препоръка на Централната избирателна комисия при осъществяване на правомощията си по чл. 57, ал. 1, т. 1-3 ИК в Методическите указания за работата на избирателните комисии по прилагане на Изборния кодекс да бъде включено указание по чл. 241, ал. 1 ИК с цел предотвратяване на случаи на неблагоприятно третиране на избиратели, които са ученици или студенти редовно обучение.

Неоснователно са възраженията на ответника, че членовете на СИК не са част от персоналния субстрат на ЦИК, не са правни субекти, включени в състава на ЦИК, не са и работници и/или служители от администрацията на ЦИК, като за работата си в съответната СИК членовете й получават възнаграждение .

Няма спор, че при изпълнение на своите правомощия членовете на СИК са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс (чл. 93, ал. 2 от ИК), както и че се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност (чл. 97, ал. 5 от ИК ).

Секционната избирателна комисия е колективен административен орган и е носител на административни правомощия по силата на закон - Изборния кодекс, като всички актове, които тя постановява, са решения на колективния орган, а не решение на отделен неин член. Секционната избирателна комисия няма характерния статут на учреждение или предприятие, не е юридическо лице за разлика от ЦИК, която като първостепенен разпоредител с бюджета и назначаваща членовете на Районната избирателна комисия, назначаваща членовете на СИК – чл.72, ал.1, т.4 от ИК, следва да възстановява и възникналите непредвидени разходи, респ. и да репарира вреди от актове или действия на йерархически субординирания в крайна сметка орган, независимо, че конкретният незаконосъобразен акт не е подлежал на контрол от нея по силата на ИК.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства съдът съобрази следното от правна страна:

В случая производството пред първоинстанционния съд е образувано по допустима искова молба, насочена срещу юридическо лице, първостепенен разпоредител с бюджет – ЦИК, като на незаконосъобразни актове, постановени от орган, по отношение на който проявява организационно и методическо ръководство.

Централната избирателна комисия съгласно правомощията си по чл. 57, ал. 1, т. 2, т. 5, т. 26 и т. 26а ИК: осъществява методическо ръководство и упражнява контрол върху дейността на избирателните комисии; назначава районните и общинските избирателни комисии; определя с методика размера на възнагражденията на членовете им; разглежда всички жалби и сигнали за нарушения на изборния процес в съответствие с правомощията си, включително срещу действия на общинските избирателни комисии; разглежда всички жалби срещу решения на районните и общинските избирателни комисии.

По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съдът намира следното:

За понятието "неимуществена вреда" липсва легална дефиниция. Обезщетенията за такива вреди съдът присъжда за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на административния орган, като е необходимо те да бъдат установени и доказани от ищеца.

В настоящия случай от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че в резултат на проявената спрямо ищцата пряка дискриминация, последната е имала негативни психически изживявания, изразяващи се в изнервеност, безсилие, отчаяние и унижение, липса на увереност в себе си. В тази връзка съдът приема, че са налице елементите на фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.74 ал.2 от ЗЗДискр., поради което предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди е основателен. 

Съдът счита, че същият не е изцяло доказан по размер.

За да се определи размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, следва да се отчете продължителността и интензитета на същите. Паричният размер за обезщетяването им следва да почива на принципа на справедливостта по аргумент от чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, предвид обстоятелството, че ЗОДОВ не уточнява как се определя размера на неимуществените вреди, както и с оглед разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Понятието „справедливост” не е абстрактно такова, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението.

Макар да кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът счита, че от тях не може да се направи извод, че преживените от ищцата притеснения и безпокойство от създалата се ситуация, са в такава степен съществени, че да обосноват репариране на вредите в претендирания размер от 1000 лв.

Свидетелката Б. /баба на ищцата/ заяви, че внучката и е споделила за изборите през 2014 година за Европейски парламент и отношението на комисията към нея, като се считала за унизена, след това ядосана на себе си дори, че не е успяла да гласува. Свидетелката заяви, че след като нейната внучка студентка ІІІ -ти курс по специалността „право“ е   навлезнала в материята и не е успяла да убеди комисията, че е права, е изпитала съмнение как ще може да се справя с тази професия. Свидетелката заяви, че унижението е било породено и от факта, че това е станало пред погледа на комшиите там, на общността, където е израснала и живее. Свидетелката Б.  заяви, че от контактите си с ищцата смята, че психическата травма, която е нанесена преди пет години не е отшумяла и случилото се преди пет години не е забравено и няма скоро да бъде забравено, а може би и никога.

Свидетелката К.Н., сподели личните си възприятия по повод случилото се с ищцата, след като последната още същата вечер е споделила, при което била много афектирана, чувствала се е  безкрайно обидно, след като се държали грубо с нея, неуважително, пренебрегнали са я, и се  почувствала  дискриминирана. Свидетелката заяви, че нейната приятелка, е била студентка, следваща право  и много се замислила дали да продължи това образование, защото изучава законите, тяхното правилно прилагане, а не може да се приложат спрямо нея правилно.

Не се доказва обаче това положение да е продължило през целия посочен в исковата молба период като видно от свидетелските показания се касае за проявления на негативни психически изживявания, изразяващи се в изнервеност, безсилие, отчаяние и унижение, липса на увереност, продължили не дълго след изборите за членове на Европейския парламент от Република България на 25 май 2014 година.

Не се доказват също твърдените в исковата молба обстоятелства, изразяващи се в загуба на доверие в държавната администрация и липса на гаранции за защита на правата и интересите на ищцата като гражданин, с оглед съмнението, че законите, които изучава в университета, не се спазват на практика и въпреки, че тя има права, то същите са били грубо пренебрегнати.

В свидетелските показания се сочи, че по отношение на ищцата са се проявявали негативни психически изживявания и по времето когато се е развивало административното производство по Преписка № 342/2014г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, четвърти специализиран постоянен заседателен състав.

Студентите по  специалността „право“ , с оглед бъдещите си възможни професионални реализации, не следва да губят увереност в собствените си знания и доверие в държавната администрация, а трябва да изискват дължимото законосъобразно поведение, трябва да „провокират“ промяната в случаите когато е необходимо, чрез подаване на жалби, сигнали и други способи предвидени в закона.

Предвид гореизложеното съдът счита, че твърдените в исковата молба обстоятелства, с които се обосновава настъпването на неимуществени вреди в резултата на дискриминация, в случая се доказват частично.

По изложените съображения съдът намира, че справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на претендираните неимуществени вреди би бил такъв от 500 лева, поради което предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи до размер от 500 лв, а в станалата му част до пълния предявен размер от 1000 лв  - да се отхвърли като недоказан.

Ищцата е направила искане и за присъждане на законна лихва върху претендираните суми за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претенцията за присъждане на законна лихва следва да се удовлетвори само по отношение на уважения размер на иска за обезщетяване на неимуществени вреди – т.е. върху сумата от 500 лв. като лихвата следва да бъде присъдена от 18.04.2019г. - датата на завеждане на исковата молба.

При този изход на спора, в полза на ищцата следва да се присъдят разноски по производството, платими от ответника съобразно уважената част от исковата претенция. 

Направени са разноски общо в размер 310 лв., от които 10.00 лв – внесена държавна такса, 300 лв. - договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. Следва да се отчете, че по предявения иск и съобразно материалния интерес /и в уважената част/ по него  адвокатското възнаграждение не надхвърля минималните размери  по чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо съразмерно с уважената част от исковата претенция, дължимите на ищцата разноски възлизат на 310 лв.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., Десети състав :

 

                                        Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Централната избирателна комисия, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област София (столица), община Столична, град София, пл. „КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I“ № 1, да заплати на ищцата М.И.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 500лв. /петстотин лева/, обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от „неблагоприятно третиране" по смисъла на чл.4, ап.2 във §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. по признак „образование", от членовете на Секционна избирателна комисия в избирателна секция № ********* в Шестнадесети изборен район - Пловдив на изборите за членове на Европейския парламент от Република България, проведени на 25 май 2014 г., ведно със законна лихва, считано от 18.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата му част над сумата от 500 лв./петстотин лева/ до пълния предявен размер от 1000.00лв. /хиляда лева/, ОТХВЪРЛЯ като недоказан.

ОСЪЖДА Централната избирателна комисия, с ЕИК *********, да заплати на ищцата М.И.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, разноските по делото в размер на 310 лв. /триста и десет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: