Р Е Ш Е Н И Е №
260005
гр. Пловдив,08. 01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря ГИНКА
ГОЛЕМАНСКА и с участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя ВНАХД № 2138 по описа за 2020 година , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.
С решение № 1079/08.07.2020
г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 3286/2020 г. по описа на
същия съд, обвиняемият
П.Т.К. е бил освободен по реда на чл. 78 а от НК от наказателна отговорност за
извършено престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. с ал. 3 т. 1 от НК и му е било
наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. Съдът се е
произнесъл досежно приложеното по делото веществено доказателство и разноските.
Срещу
решението, чрез защитниците на
обвиняемия- адв.К. и адв. Г., е
депозирана жалба от обвиняемия, както и
допълнение към същата, с оплакване за
материална незаконосъобразност на
съдебния акт. Твърди се, че в случая следва да намери приложение чл. 9 ал. 2 от НК. Няма конкретно искане, но от естеството на наведените възражения следва
извод, че жалбоподателят иска отмяна на решението и оправдаването му.
Пред въззивната инстанция жалбата и допълнението
към нея се поддържат изцяло от обвиняемия К. и защитниците му.
Представителят
на Пловдивската окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като анализира
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, направеното
възражение в жалбата, допълнението към
нея и изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като провери
атакувания съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и задълженията си по чл.
313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е допустима.
Депозирана е от страна в процеса, която
има процесуално призната възможност да атакува постановения съдебен акт.
Подадена е в срока за обжалването му.
Разгледани по същество, жалбата е
неоснователна.
Не се оспорва от страните по делото
възприетата от първостепенния съд фактическа установеност на деянието, която
настоящият съдебен състав намира за правилна и съответна на наличните доказателства. За да постанови атакуваното пред настоящия съд
решение, Пловдивският районен съд е намерил за несъмнено установена от
доказателствата по делото следната фактическа обстановка на извършеното:
На 04.06.2020 г. в гр. Пловдив била
извършена специализирана полицейска операция по линия противодействие на
престъпления, свързани с наркотични вещества. Полицейските служители към *** РУ
при ОД МВР- П. -св. И.Д.Д.и св. Д.П.К.извършвали обход в кв. Въстанически в гр.
П. Около 20:30 часа на 04.06.2020 г.те се намирали в района на ул. „П. Стоев“,
около №119, били със служебния автомобил. Забелязали две подозрителни лица и
решили да им извършат рутинна проверка. При приближаването им лицата видимо се
притеснили. Полицаите се легитимирали и им поискали документи за самоличност. При
проверката била установена самоличността на лицата- обв. П.Т.К. и св. Н.В.А..
Св. К. попитал обв. К. и А. дали имат в себе си забранени от закона вещества и
предмети, на което обвиняемият му
отговорил, че има в себе си марихуана.
Обвиняемият К. предал доброволно на полицейските служители полиетиленов
плик, съдържащ 4,468 гр. суха, зелена листна маса. По случая било образувано
бързо производство. Той бил отведен в ***
РУ МВР-гр. П. и задържан за 24 часа по реда на чл. 72,ал.1, т.1 от ЗМВР със
Заповед №***
Доказателствените материали по делото
са оценени внимателно и са акуратно проверени съобразно изискванията на чл. 13,
чл. 14 и чл.
107, ал. 5 от НПК. Установените фактически положения са изведени в резултат
на процесуално издържан самостоятелен анализ и се подкрепят от обективно
наличната по делото доказателствена съвкупност, включително и от дадените от
обвиняемия обяснения. Не се очертават противоречия между изводимото от
отделните доказателствени източници относно включените в предмета на доказване
по делото факти. Като последователни, логични, взаимнодопълващи се са били ценени показанията на св. Д.
и св. К., които лично са възприели обвиняемия като лице, което при полицейската
проверка е заявило, че е държател на инкриминираното наркотично вещество. Към
онзи момент обвиняемият не е бил задържан, спрямо него не са били предприети
никакви действия на процесуална принуда и това самопризнание, изразило се и в
доброволното предаване на наркотика не нарушава, нито заобикаля правата му,
възникнали впоследствие, след
задържането му. Отчитайки двояката процесуална функция на обясненията на
обвиняемия, ПдРС ги е кредитирал изцяло. Те са в синхрон с показанията на двамата свидетели- очевидци и с протокола за доброволно предаване.
Кредитирано изцяло е и заключението на
изготвената в хода на досъдебното
производство експертиза, установяваща вида и количеството на държаното от обвиняемия
наркотично вещество.
При правилната фактическа установеност на
деянието е приложен и съответстващият й материален закон. Споделяем е изводът,
че обвиняемият П.Т.К. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението, визирани в чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК. Не се оспорва и от обжалващите страни, че той
на 04.06.2020 год. в
гр. Пловдив, без надлежно разрешително, е държал високорисково наркотично
вещество- марихуана с нето тегло 4,468 грама, със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 6,3 тегловни %, на стойност 26,81 лева. ПдРС е споделил виждането на държавното
обвинение, че случаят е маловажен.
По делото по
безспорен начин се установява авторството на деянието, извършено от обвиняемия. С поведението си той е засегнал обществените отношения, свързани с
опазването на общественото здраве. Изпълнителното деяние е осъществено при една
от предвидените в закона форми- държане на
забранени наркотични вещества. Обвиняемият К.
е държал на датата
на извършената проверка описаното забранено наркотично вещество. Установената върху
наркотичното вещество фактическа власт е упражнявал до проверката
от органите на реда. По делото безпротиворечиво е
установен характерът на наркотичното вещество. Видно от заключението на
изготвената по досъдебното производство физико-химическа експертиза държаното наркотично вещество е марихуана с
нето тегло 4,468 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
(ТХК) 6,3 тегловни %. Марихуаната е включена в Приложение № 1 към Списък I от Наредбата за квалифициране на растенията
и веществата като наркотични, като вещество с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Съгласно Приложение № 2 от Постановление № 23 на МС
от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, стойността на
соченото количество амфетамин със съответния активен компонент възлиза на 26,81 лв. Правилно е прието, че с оглед количеството на държано наркотично вещество, деянието е
общественоопасно предимно за физическото здраве на обвиняемия. Изводът, че случаят е маловажен, е аргументиран с поведението на обвиняемия,
интензитета на деянието. Той е държал
наркотичното вещество, но в деня на проверката веднага е предал държаното
количество, поради което не може да се приеме, че е проявил упоритост при
осъществяване на изпълнителното деяние. В хода на досъдебното производство, а и
пред съда, обвиняемият е изразил критично отношение към извършеното и го е оценил
негативно.
От субективна
страна, деянието е осъществено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Обв. К. е съзнавал обществената опасност на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.
Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че упражнява фактическа
власт върху наркотично вещество, от вид и със съдържание, описани по-горе, така
и че същите действия извършва по отношение на високорисково наркотично вещество
и без надлежно разрешение за това.
Възраженията
за маловажност на извършеното, направени пред въззивната инстанция, са били
отправени още по време на първоинстанционното производство. Те са намерили
задълбочен отговор в мотивите на проверявания съдебен акт. В съответствие с
установеното в съдебната практика, вкл. и в Тълкувателно решение № 113 от 16.12.1982 г. по н. д.
№ 97/82 г., ОСНК, ВС, първостепенният съд
е изложил съждения, че маловажността на случая, визирана в чл.93, т.9 от , е елемент от състава на
различни престъпни деяния от НК, които запазват престъпния си характер, въпреки наличието на обстоятелствата по чл.93, т.9 от . В Особената част на НК този признак е възприет от законодателя като
облекчаващо вината обстоятелство в множество текстове, вкл. и в разпоредбата на чл.354, ал.5 от НК. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от , за разлика от чл.93, т.9 от НК, е приложима за всички престъпни състави. Нормата на чл.9, ал.2 от НК е обща и акцентира на обществената опасност
на деянието, осъществяващо признаците на престъпление. В цитираното ТР е изрично изразено, че единственото условие за приложимостта на сочената норма е деянието, макар и да осъществява признаците
на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е
общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна. Други изисквания
законът не поставя.
И настоящият съд намира за неоснователна
претенцията за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК към инкриминираното
деяние. Същата е изградена върху твърдения за малкото количество и стойност на
наркотичното вещество. Искането правилно е отхвърлено от ПдРС с доводи, които
се възприемат и от настоящия съдебен състав. Изложените аргументи в решението
са съобразени с утвърденото разбиране в съдебната практика, че ниският размер
на количествените и стойностни характеристики на предмета на престъплението не
са достатъчни, за да се обоснове наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК и в двете хипотези. За
да се прецени дали едно деяние е малозначително, следва да се обсъждат всички
елементи на състава на престъплението, като се вземат предвид редица
обстоятелства като обективното отрицателно въздействие на извършеното върху обекта
на престъплението, върху обществените отношения въобще и съзнанието на
гражданите (конкретния престъпен резултат, други несъставомерни вредни
последици, начинът и средствата за въздействие и пр.), но също и субективните
му характеристики извън вината - подбуди за извършването, борба на мотиви, цели
на дееца (решение №
132/2012 г. по н. д. № 335/2012 г. на І н. о). В случая не може да се
направи извод, че стойността на инкриминираното наркотично вещество макар и
невисока (26,81 лв.) е нищожна, нито че не се засягат обществените отношения,
защитени от посочения текст на наказателния
кодекс. Дянието не разкрива малозначителност – липса или съществена
незначителност на отрицателно въздействие върху защитените обществени
отношения. Ето защо правилно е преценено, че извършеното от обвиняемия К. деяние
е такова с реална степен на обществена опасност, поради което и спрямо него е
неприложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Правилна е констатацията, че са налице условията за
приложение на чл.78 а от НК. Обвиняемият
е признат за виновен за умишлено престъпление, за което законът
предвижда „глоба” до 1000 лева. Към момента
на извършване на деянието той не е осъждан за
престъпление от общ характер, нито е освобождаван от наказателна отговорност по
чл.78а от НК. От деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди. Не са налице
ограниченията, препятстващи приложението на чл.78а от НК,
очертани в ал. 7 от с.т.
За извършеното престъпление нормата на чл.354а, ал.5 от НК
предвижда наказание „глоба” до 1000 лв. Единственото
възможно административно наказание, което може да бъде наложено, е „глоба” в размер от 1000 лв., при което се спазват изискванията на специалната и общата норма.
С оглед императива на чл.189,
ал.3 от НПК, обвиняемият К. е осъден да заплати
направените по делото разноски в досъдебното производство химическа експертиза в размер на 80,39лв., присъдени в полза на ОД на МВР Пловдив
във връзка с назначената по.
На
основание чл.354а, ал.6 от НК съдът е постановил вещественото
доказателство по делото- наркотично
вещество с тегло 3,446 гр., находящо се в полиетиленов
плик, запечатан със силиконов печат „РДВР Пловдив 053“, предаден на ЦМУ, Отдел
„МРР – НОП“ София на 08.06.2020, след
влизането на решението в законна сила да се
отнеме в полза на държавата.
Воден от горното и на осн. чл. 334 т. 6 вр с чл. 338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1079/08.07.2020
г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 3286/2020 г. по описа на
същия съд.
Решението не подлежи на
протест и обжалване.
Да се съобщи на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.