№ 470
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Таня Б. Стоянова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20221100902108 по описа за 2022 година
Предявен е частичен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Ищците “П.С.-В.Т.” АД, ЕИК ****, „П.-Г.“ АД, ЕИК ****, и „И.“ ООД, ЕИК ****,
сочат, че имат сключен договор за гражданнско другество и са съдружници в дружество по
ЗЗД Консорциум „Г. - ****“, БУЛСТАТ ****, което било създадено с цел участие в
процедура по обществена поръчка с възложител Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ с
предмет „Извършване на дейности по поддържането (превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища по
обособени позиции на територията на Северен Централен район, стопанисвани от АПИ,
съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, като било обявено за изпълнител за
обособена позиция 2 - ОПУ Г. и въз основа на това между Консорциум „Г. - ****“ и АПИ
бил сключен договор No рд-37-7/30.04.2020 година. Поддържа, че изпълнителят е извършил
възложените със заданията конкретни видове работи, като съгласно договора извършеното
било прието със съставени и подписани от двете страни сертификати. Заплащането се
извършвало въз основа на тези сертификати и издадените след приемането им фактури. В
хода на изпълнението на договора възложителят АПИ започнал да забавя приемането и
плащането на отчетената работа, а впоследствие поиска и прекратяването на договора. Сочи,
че било подписано споразумение към договора за възлагане на обществената поръчка изх.
№ 53-00-11455/08.11.2021 г., по силата на което било постигнато споразумение за
прекратяване на договора и били договорени и сроковете за приемане и заплащане на
неизплатените дейности, извършени от изпълнителя. Било уговорено, че част от
задълженията ще се заплатят в срок до 30.11.2021 година, а останалата част – най-късно до
30.06.2022 година, както и че тази част от работите, които следва да се завършат в срок до
1
30.06.2022 година, следва да бъдат заплатени не по-късно от 31.07.2022 година. Ищците
поддържат, че Агенцията заплатила в срока по споразумението частично по една от
фактурите и не заплатила нищо по втората. Твърдят, че съгласно точка 5.2 от
споразумението, ако възложителят не изпълни в посочените в споразумението срокове в
пълен обем своите задължения, той дължи на изпълнителя и законните лихви върху
дължимите суми, считано от датата на падежа на всяко отделно вземане в съответствие с чл.
6, ал. 3 от основния договор. Предвид горното сочат, че ответникът им дължи по
Сертификат № 35 с вх.№ 53-00468/09.12.2021 г. и издадената въз основа на него фактура №
**********/02.02.2022 г. на стойност 1 652 045.14 лв. /един милион шестстотин петдесет и
две хиляди четиридесет и пет лева и четиринадесет стотинки/ с ДДС, разликата между
изплатените 826 022.57 лева, а именно неиздължен остатък в размер на 826 022.57 лева, като
върху тази главница съгласно чл. 6, ал. 3 от договора, във връзка с чл. 5.2 от споразумението,
тъй като падежът на това вземане е 05.03.2022 година, се дължи и с обезщетение за забава
равно на законната лихва върху нея, считано от деня, следващ падежа или от 06.03.2022
година, което до 15.11.2022 година е в размер на 58 514.61 лева. По Сертификат № 37 с
BX.NO 53-00-482/29.12.2021 г. и издадената въз основа на него Фактура No
**********/02.02.2022 г. на стойност 1 222 273.81 лв. /един милион двеста двадесет и две
хиляди двеста седемдесет и три лева и осемдесет и една стотинки/ с ДДС, нямало
извършено плащане и се дължи цялата сума в размер на 1 222 273.81 лв. с ДДС, ведно с
обезщетение за забава, равно на законната лихва върху нея, считано от деня следващ падежа
или от 06.03.2022 година, което до 15.11.2022 година е размер на 86 584.65 лева. Общият
размер на вземането по описаните сертификати и фактурите към тях е главница в размер на
2 048 296.38 лева., като ищците претендират частично сумата от 50 000 лева. Общият размер
на обезщетението за забава за плащането на главницата, съгласно конкретно описаните по-
горе периоди е в размер на 145 099.26 лева, като се претендира частично сумата от 30 000
лева, или общо по частичните претенции се търси сумата от 80 000 лв. Заявено е искане за
ССЕ по исковата молба. В допълнителната искова молба от 06.01.2023г., ищците сочат, че
действително както твърди ответника са настъпили нови обстоятелства след подаване на
исковата молба, а именно: на 30.11.2022 година ответникът платил сумата от 611136.90 лева
по Сертификат № 37 с вх.№ 53-00-482/29.12.2021 г. и издадената въз основа на него фактура
№ **********/02.02.2022 г.., а на 23.12.2022 година платил и сумата от 826022.57 лева по
Сертификат 35 с вх.№ 53-00468/09.12.2021 г. и издадената въз основа на него фактура №
**********/02.02.2022 г. на стойност 1 652 045.14 лв. , като след тези плащания, извършени
след подаване на исковата молба, дължимото по този сертификат и тази фактура е изплатено
напълно. На 23.12.2022 година ответникът заплатил и сумата от 91670.54 лева по
Сертификат 37 с № 53-00-482/29.12.2021г. и издадената въз основа на него фактура №
**********/02.02.2022 г. на стойност 1 222 273.81 лв., като с това плащане и плащането от
30.11.2022 година дължимото по този сертификат и тази фактура е остатък в размер на
519466.36 лева, като уточняват, че претендираната сума от 50000 лева е частичен иск от
сумата 519 466.36 лева - дължимо възнаграждение като главница. Претенцията от 30000 лева
като частичен иск от сумата 145 099.26 лева, представляваща обезщетение за забава върху
2
посочената в исковата молба главница за периода от деня следващ падежа на всяка от
задълженията по фактурите, така както са посочеии в исковата молба до 15.11.2022 година,
остава непроменена, тъй като плащанията са след завеждане на исковата молба. Поддържат
в ДИМ, че направените възражения за наличието на решение на Народното събрание, след
отмяната на това решение, са безсмислени и че Конституционният съд многократно се е
произнасял по това, че с обявяването на закон за противоконституционен се счита, че
законът не е произвел своето действие и това е пряка последица от залегналия в нашата
конституция принцип на нейното пряко приложение. В хода на произоводството сочат, че
главницата им е платена и са оттеглили иска за главница, като в тази част производството е
прекратено с протоколно определение от 28.03.2023г. Поддържат иска за лихва чрез
процесуалния си представител адв. Иванов, като претендират разноски по списък и излага
доводи и в писмена защита.
Ответникът Агенция пътна инфраструктура /АПИ/ е подал в срока за отговор по чл.
367 от ГПК молба –становище от 19.12.2022г., в която е заявил, че твърденията по исковата
молба не отговарят на действителността, тъй като е извършено плащане по фактура
№72/02.02.2022г. в размер на сумата от 611 136,90лв. на 30.11.2022г., получено на
05.12.2022г., за което прилага платежно нареждане. Сочи, че с Решение на Народното
събрание от 20.04.2022 г. за предприемане на действия от Агенция „Пътна инфраструктура”
за осъществяване на дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа, обн. ДВ,
бр. 32 от 26. 4. 2022 г., бил установен нов ред за извършване на плашания от страна на
Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ, Агенцията/ на всички финансови задължения по
договорите за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации), сред които попада и процесният договор.
Съгласно т. 1 от цитираното решение, Агенцията следвало да заплати от утвърдения си
бюджет за 2022 г. 50 на сто от всичките си финансови задължения, възникнали по изпълнени
дейности, сертифицирани до момента на влизане в сила на решението, възлагани въз основа
на договорите за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации) на републикански пътища, включително
ремонти на отделни пътни участъци, ремонт на мостови съоръжения и тунели, както и да
заплати 100 на сто от всички финансови задължения на Агенция „Пътна инфраструктура“,
възникнали по договорите за доставка и монтаж на ограничителни системи, по договорите
за производство, доставка и монтаж на пътни знаци и по договорите за полагане на
маркировка на територията на републиканската пътна мрежа, както и на задълженията по
месечни и извънредни задания по договорите за извършване на поддържане на
републикански пътища. Ответникът поддържа, че съгласно т. 2 от цитираното решение на
Народното събрание, „Останалите 50 на сто от всички финансови задължения на Агенцията
по т. 1, възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани до момента на влизане в сила на
това решение, се извършват след решение на Народното събрание, въз основа на доклад,
изготвен от междуведомствената работна група за установяване на изпълнените дейности
(създадена със Заповед № РД-02-14-160 от 7 февруари 2022 г. на министъра на регионалното
развитие и благоустройството и Заповед ЗМФ-91 от 7 февруари 2022 г. на министъра на
3
финансите) и становище на парламентарната Комисия по регионална политика,
благоустройство и местно самоуправление. Сочи, че е ноторно известно, че решението на
Народното събрание от 20 април 2022 г. за предприемане на действия от Агенция „Пътна
инфраструктура“ за осъществяване на дейностите по поддържане на републиканската пътна
мрежа е обявено за противоконституционно с решение № 15 от 28.11.2022 г. на
Конституционния съд, постановено по дело № 10/2022 г., като твърди към датата на
отговора, че все още не е влязло в сила, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от
Закона за Конституцнонния съд, е необходимо изтичането на 3 дни от обнародването му.
Поддържа, че към датата на исковата молба, въпросното решение на НС е било действащо и
задължително за АПИ, поради което фактическия състав за извършване на плащанията на
останалата част от претендираните фактури, не е бил осъществен, тъй като той следвало да
завърши с последващо решение на Народното събрание на Република България, което да
бъде въз основа на доклад на посочената междуведомствена работна група и становище на
парламентарната комисия по регионална политика. Ответникът счита, че вземанията,
предмет на исковата претенция, попадали в обхвата на решението на Народното събрание, и
Агенция „Пътна инфраструктура“е била в обективна невъзможност да изпълни
задълженията, включително към датата на депозиране на исковата претенция, като се
позовава на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, а именно твърди наличие на такива
обстоятелства, които да изключват изобщо отговорността на АПИ. Сочи, че ако сделката се
приеме за търговска, то е приложима нормата на чл. 306 от ТЗ поради същите изложени
аргументи, поради което счита, че Агенцията дори и към настоящия момент не е изпаднала в
забава за плащане на претендираните вземания, поради което е неоснователна и претенцията
за лихви. В становището по ДИМ от 03.02.2023г., което има характер на допълнителен
отговор, ответникът сочи, че поддържа възраженията си и държи на назначаване на
исканите експертизи. Твърди, че част от дейностите по договорите за текущ ремонт и
поддържане нямат характера на такъв вид дейности, съответно попадат извън предмета на
договора и цели да установи именно дали част от дейностите, вземания по които се
претендират в настоящото производство, попадат извън предмета на договор РД 38-
10/31.03.2020 г. В хода на производството поддържа, че изцяло са платени задълженията
като представя съответните извлечения. Чрез процесуалния си представител юриск.
Семерджиев поддържа оспорването на иска за лихви, счита, че е бил в обективна
невъзможност да заплаща сумите предвид Решението на НС и претендира отхвърляне на
иска.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е представена двустранно подписана фактура под №71/02.02.2022г.,
с която е фактурирана сумата от 1 652 045,14 лв. с включен ДДС, като основанието е
изпълнени СМР за описания обект съгласно договор РД 37-7/30.04.2020г. и съгласно
Сертификат 35. На стр.8-10 е представен процесния Сертификат №35, който също е
двустранно подписан, като под същия е посочено, че е одобрен съгласно т.46 от описаното
4
споразумение. Представена е на стр. 11 от делото и фактура №72/02.02.2022. за сумата от
1 018 561,51 лв. по описания договор, допълнително споразумение и сертификат № 37,
представен на стр. 12-15 от делото.
С отговора е представено бюджетно платежно нареждане към БНБ от 29.11.2022г., с
отразено, че е платено на 30.11.2022г., с което на ДЗЗДто е преведена сумата от 700 005,91
лв.
С отговора на исковата молба е представена заповед от 07.02.2022г., с която е
създадена междуведомствена група в описания състав със задача да осъществи анализ на
заданията, възлагани по договорите за поддържане на републиканските пътища и да се
изготвят ежемесечни доклади и финален доклад.
На стр. 83 и следващите е представен доклад от работна група, назначена със Заповед
№РД-02-14-1083/11.11.2022г. в описания състав, в който се сочи, че резултатите от
извършените проверки на републиканските пътища са в обобщени в доклад на началника на
ДНСК – приложение 1, не е представено, а резултатите в приложение 2 и 3 / също не са
представени/. Посочено е, че от направения анализ се разграничават четири вида категории
ремонтни дейности – текущи ремонти, текущ ремонт с елементи на основен; ремонт с
рециклиране над 20 см. и нови елементи и основен ремонт.
Допълнително от ответника в съдебно заседание са извлечения от сметки, като от
същите е видно, а и не се спори между страните по делото, че на 30.11.2022 година
ответникът е изплатил сумата от 611136.90 лева по Сертификат № 37 с вх.№ 53-00-
482/29.12.2021 г. и издадената въз основа на него фактура № **********/02.02.2022 г.; а
23.12.2022 година ответникът е заплатил сумата от 826022.57 лева по Сертификат 35 с вх.№
53-00468/09.12.2021 г. и издадената въз основа на него фактура № **********/02.02.2022 г.;
На 23.12.2022 година ответникът е изплатил сумата от 91670.54 лева по Сертификат 37 с
№53-00-482/29.12.2021г. и издадената въз основа на него фактура № **********/02.02.2022
г., като с това плащане и плащането от 30.11.2022 година дължимото по този сертификат и
тази фактура е остатък в размер на 519 466.36 лева. За плащането на остатъка, а именно
сумата от 519 466,36 лв. е представено извлечение от дневник по сметки, като също е
платено на 14.02.2023г. С това плащане не се спори между страните, че задължението по
главница е изцяло погасено.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Г. М., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и
компетентно. От същото се установява, че на 30.04.2020г . между АПИ като възложител и
ДЗЗД Консорциум „Г.- ****“ , като Изпълнител е сключен Договор за възлагане на
обществена поръчка с изх.№ РД-37-7/30.04.2020г. с предмет „Определяне на Изпълител за
извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
работи при аварийни ситуации ) на републиканските пътища по обособени позиции на
територията на СЕВЕРЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал
.1, т . 1 от Зак она за пътищата“ , за обособена позиция: Г.. Сочи, че съгласно договора
възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърщи дейности по поддържане
5
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации)
на републиканските пътища на територията на ОПУ Г., като договорът е сключен за срок от
60 месеца, а стойността на възложените дейности е e 12 100 000,00 лв. без ДДС, съответно
14 520 000,00 лв. с вкл.ДДС, като плащанията се извършват в 30 дневен срок след
представяне на фактурата, на база одобрен от възложителя сертификат. Вещото лице сочи,
че на 02.02.2022г. е съставен Сертификат №35 за действително изпълнени и приети
ремонтни работи /3-ти междинен), подписан между страните и одобрен съгласно т.46 от
Споразумение №53-00- 11455 от 08.11.2021г . на обща стойност с включен ДДС в размер на
1 652 045,14 лв. На основание сертификата е издадена Фактура №**********/02.02.2022г. с
описаното от вещото лице основание за сумата с включен ДДС в размер на 1 652 045,14 лв.
Съгласно експерта на 02.02.2022г . между АПИ и ДЗЗД Консорциума е съставен
Сертификат №37 на обща стойност с включен ДДС в размер на 1 222 273,81 лв., като е
издадена и описаната Фактура №**********/02.02.2022г. за същата сума. Вещото лице сочи,
че общото задължение на АПИ по описаните по-горе сертификати и издадените въз основа
на тях фактури е в размер на 2 874 318,95 лв. с вкл.ДДС. Според експертизата в
счетоводството на ДЗЗД Консорциум „Г.-****“ издадените фактури са осчетоводени като
вземане от АПИ по счетоводна сметка 411/ 1 - Клиенти - АПИ общо в размер на 2 874 318,95
лв. В счетоводството на АПИ получените фактури са осчетоводени като задължение към
ДЗЗД Консорциум „Г.-****“ по счетоводна сметка 40 10/02 - Д оставчици от страната -ДЗЗД
Консорциум „Г.-****“общо в размер на 2 874 318,95 лв. Размерът на заплатеното
задължение от ответника към датата на завеждане на исковата молба в съда - 18.11.2022г.,
след като с бюджетно платежно нареждане от 20.05.2022г. АПИ превежда на ДЗЗД
Консорциум „Г.-****“ сума в размер на 826 022,57 лв., с основание за плащане - РД-37-
7/20., Сертификат 35, остава дължим остатък по фактурите общо в размер на 2 04 8 296,38
лв., в т .ч .:по ф-ра№ **********/02.02.2022г. и по фактура № 000 0000 072/ 02.02.2022 г
.При проверката от вещото лице то е установило, че с последващибюджетни платежни
нареждания АПИ превежда по банковата сметк а на ДЗЗД Консорциум „ Г.- ****“ суми в
общ размер на 2 048 296,38 лв., в т .ч .: 611 136,91 лв. - РД-37-7/20Г., Сертификат 37, 826
022,57 лв. - РД-37-7/20г., Сертификат 35, 91 670,54 лв. - РД-37-7/20г ., Сертификат 37, 519
466.36 лв. - РД-37-7/20г.. Сертификат 37, съответно на дати 29.11.2022г.; на 20.12.2022г., на
21.12.2022 г . и на 13.02.2023г., като общо е платена сумата в размер на 2 048 296,38 лв.
Размерът на законната лихва върху остатък а от главницата по фактура
№**********/02.02.2022г., която към 05.03.2022г. е в размер на 826 022,57 лв., за периода от
06.03.2022г . до датата на завеждане на исковата молба в съда - 18.11.2022г . е 59 198,28 лв.,
така както е изчислена в табличен вид в отговор на задача 4.1, стр.4 от заключението.
Размерът на законната лихва върху главницата по фактура № **********/02.02.2022г., която
към 05.03.2022г . е в размер на 1 222 273,81 лв., за периода от 06.03.2022г . до датата на
завеждане на исковата молба в съда - 18.11.2022г. е 87 596,29 лв., така както е изчислена в
таблицата по задача 4.2. Размерът на законната лихва върху остатьк а от главницата по
фактура №**********/02.02.2022г ., която към 05.03.2022г. е в размер на 826 022,57 лв., за
6
периода от 01.08.2022г . до датата на завеждане на исковата молба в съда - 18.11.2022г . е 25
239,58 лв., както е представена в таблицата по задача 5.1, а размерът на законната лихва
върху главницата по фактура №
**********/02.02.2022г., която към 05.03.2022г. е в размер на 1 222 273,81 лв., за периода от
01.08.2022г. до датата на завеждане на исковата молба в съда - 18.11.2022г . е 37 347,26 лв.
Вещото лице сочи в съдебно заседание, че лихвата за същия период – 01.08.2022г. –
18.11.2022г. върху исковата претенция от 50 000 лв., която възлиза на …
Експертът сочи и че в счетоводството на ДЗЗД Консорциум „Г.- ****“ процесните фактури
и и плащането им са осчетоводени съгласно изискванията на Закона за счетоводството,
Националния сметкоплан и Националните счетоводни стандарти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По делото е безспорно между страните, че след завеждане на исковата молба с четири
плащания в периода от 29.11.2022г. до 14.02.2023г. ответникът АПИ е заплатил на
Консорциума всички суми, които претендира че му се дължат като главници по двата
сертификата и издадените фактури. С оглед извършеното плащане, искът за главницата е
оттеглен и производството по делото в тази част е прекратено с протоколно определение от
28.03.2023г.
Спорен по делото е въпросът дължи ли ответникът обезщетение за забава в размер на
законната лихва и в какъв размер, като висящият съдебен спор е по частичния иск, предявен
за 30 000 лв. като част от сумата 145 099,26 лв., представляваща обезщетение за забава.
Ответникът твърди, че е налице хипотезата на чл. 81 от ЗЗД – обективна невъзможност за
изпълнение на паричното задължение, като се позовава на приетото решение на Народното
събрание, с което е променен реда за заплащане. Съгласно Решение на Народното събрание
за предприемане на действия от Агенция „Пътна инфраструктура” за осъществяване на
дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа (прието на 20. 4. 2022 г., обн.
ДВ, бр. 32 от 26. 4. 2022 г.) е регламентиран ред за осъществяване на плащания от страна на
АПИ на задълженията по договорите за извършване на поддържане на пътищата,
включително и процесния. Съгласно т.1 на решението Агенция "Пътна инфраструктура" е
постановено да заплати от утвърдения си бюджет за 2022 г. 50 на сто от всички финансови
задължения на Агенцията, възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани до момента
на влизане в сила на това решение, възлагани въз основа на договорите за извършване на
поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни
ситуации) на републикански пътища, включително ремонти на отделни пътни участъци,
ремонт на мостови съоръжения и тунели, както и да заплати 100 на сто от всички финансови
задължения на Агенция "Пътна инфраструктура", възникнали по договорите за доставка и
монтаж на ограничителни системи, по договорите за производство, доставка и монтаж на
пътни знаци и по договорите за полагане на маркировка на територията на републиканската
пътна мрежа, както и на задълженията по месечни и извънредни задания по договорите за
извършване на поддържане на републикански пътища. В т.2 е регламентирано, че
7
останалите 50 на сто от всички финансови задължения на Агенцията по т. 1, възникнали по
изпълнени дейности, сертифицирани до момента на влизане в сила на това решение, се
извършват след решение на Народното събрание, въз основа на доклад, изготвен от
междуведомствената работна група за установяване на изпълнените дейности (създадена със
Заповед № РД-02-14-160 от 7 февруари 2022 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и Заповед № ЗМФ-91 от 7 февруари 2022 г. на министъра на финансите)
и становище на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и
местно самоуправление. В случая с отговора е представена заповедта за
междуведомствената група, а докладът е на стр.83, с изх.№СТ-197/05-372/21.11.2022г. и с
вх.№ 04-16-3734/14.12.2022г.
С решение от 28 ноември 2022 г., Конституционният съд по конституционно дело №
10/2022 г., е обявил за противоконституционно Решение на Народното събрание за
предприемане на действия от Агенция „Пътна инфраструктура” за осъществяване на
дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа (прието на 20. 4. 2022 г., обн.
ДВ, бр. 32 от 26. 4. 2022 г.). Съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България
решенията на Конституционния съд се обнародват в Държавен вестник в 15 дневен срок от
приемането им и влизат в сила 3 дни след обнародването му. Практически обявените за
противоконституционни нормативни актове не се прилагат от деня на влизане на решението
на Конституционния съд в сила. По принцип и съгласно правилото на чл. 151, ал. 2, изр.
трето от Конституцията, решенията на Конституционния съд, с което се обявява
противоконституционност на закон, действат занапред. Както се прие, обаче, с решение на
КС № 3/28.04.2020г., обн. в ДВ бр. 42/12.05.2020г. обявените за противоконституционни
ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и
укази на президента са невалидни от приемането или издаването им. По отношение на
заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и
правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният
закон не се прилага, а Народното събрание урежда правните последици от прилагането на
обявения за противоконституционен закон. Решението на Конституционния съд, с което
закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма
възстановително действие. Следователно с обявяването на решението на НС за
противоконституционно с решението на КС предвид изричното тълкуване на действието му
от самия КС, следва да се счита, че това решение на НС е невалидно от приемането му.
Следователно за неплащането не е имало валидно основание в процесния период предвид
възприетото тълкуване от КС на действието на решението за обявяване за
противоконстутиционно на решение на НС. Това не е закон, а решението представлява акт
на НС, който попада в другия режим, а именно съгласно решение №3/28.04.2020г. на КС,
същото се счита за невалидно от момента на издаването му. Ето защо съдът не споделя
доводите на ответника, че била налице обективна невъзможност за плащане предвид
решението на НС, респ. непреодолима сила, тъй като действието на решението на КС,
предвид, че не се касае за закон, не е занапред, а решението се счита невалидно от
8
издаването му. Същевременно съдът намира, че макар да не е представено самото
споразумение, което е цитирано в исковата молба, не се спори относно неговото съдържание
и е видно, че част от изпълнените СМР е следвало да се заплатят до 30.11.2011г., а
останалата част е следвало да се заплатят не по-късно от 31.07.2022г. / изрично се твърди
така в абзац втори на ИМ, стр.3 /. Следователно при определяне на размера на следващата се
лихва за забава съдът съобразява частичните плащания и варианта на заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, в който лихвата за забава е изчислена за периода, който е
след датата, на която е следвало да се плати според споразумението, а именно 31.07.2022г.,
т.е. законната лихва по задача В.1, считано от 01.08.2022г., като лихвата върху неизплатени
остатък от фактура №71 за периода от 01.08.2022г. до датата на исковата молба възлиза на
25 239,58 лв., а върху фактура №72 за същия период на сумата от 37 347,26 лв., или общо
сборът на двете суми възлиза на 62 586,84 лв. С оглед горното съдът намира, че следващата
се лихва предвид изрично уговорения падеж по споразумението, а именно до 31.07.2022г.,
както се сочи и от самия ищец, и при положение, че същият така и не е ангажирал
доказателства за по-ранен падеж, а именно не е представил самия договор, от който да е
видно в какъв срок от издаване на фактурата се следва плащане, намира, че претенция за
лихва за период преди 01.08.2022г. е неоснователна, поради което следва да се приеме, че
частичното предявянета претенция за сумата от 30 000 лв. следва да бъде уважена, тъй като
следващата се законна лихва възлиза общо на 62 586,84 лв., т.е. над предявения размер.
Разноски се претендират и от двете страни, но съдът намира, че такива с оглед изхода
на спора се следват само на ищците. Действително в частта за главницата производството по
делото е прекратено поради оттегляне на исковете, но е безспорно, че причината за
оттеглянето е плащането на главницата в хода на съдебното производство. В този смисъл, и
доколкото ответникът е дал повод за завеждане на иска, а и не е признал същия, за да се
приеме, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 78, ал.2 от ГПК, независимо от
частичното прекратяване, всички разноски по производството се следват на ищеца. С оглед
горното на ищците се следват всички направени разноски по списъка, възлизащи общо на
сумата от 7100 лв., включващи заплатена държавна такса, депозит за експертиза и
адвокатско възнаграждение, което е в размер на 3600 лв. с включен ДДС и не е заявено
възражение за прекомерност. С оглед изхода на спора на ответника не се следват разноски
за настоящото производство.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 86 от ЗЗД ответника Агенция «ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА» със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.»****, да
заплати общо на ищците “П.С.-В.Т.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление –
гр. София, бул.****, „П.-Г.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. Г.,
ул.“****, и „И.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. Севлиево,
9
ул.“****, сумата от 30 000 лв. / тридесет хиляди лева/, представляваща лихва за забава
върху главницата, представляваща неизплатено възнаграждение по Сертификат № 35 с вх.№
53-00468/09.12.2021 г. и издадената въз основа на него фактура № **********/02.02.2022 г.
и по Сертификат 37 с № 53-00-482/29.12.2021г. и издадената въз основа на него фактура №
**********/02.02.2022 г., от частично предявения иск за лихва за периода от 05.03.2022г. до
датата на исковата молба – 18.11.2022г., както и на основание чл. 78 от ГПК да заплати
сумата от 7100 лв. / седем хиляди и сто лева/ - съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10