Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.Плевен, 29. 10. 2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
тринадесети граждански състав, в
публичното заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия
Николова, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 3046 по
описа за 2019 година и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 50, чл. 52, чл. 86
от ЗЗД
В районен съд гр. Плевен
е постъпила искова молба от Л.И.И., ЕГН **********, против
В.Д.П., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 45, вр. чл. 52 от
ЗЗД. Съдът е сезиран с иск по чл. 45, вр. с чл. 52
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Цена на иска: Обща сума от 16
64634 лв, от които за неимуществени вреди 15 000 лв.
законна лихва за неимуществени вреди oт ***г. до ***г
.- 933, 33 лв. за имуществени вреди - 1462. 04 лв. законна лихва за имуществени
вреди от ***г, oт ***г. - 90, 97 лв.
В исковата молба се
посочва следното:
От приложеното НОХД № 377
/ 2019 г. по описа на РС - Плевен, е видно, че делото е приключило със
споразумение, одобрено от съда, по силата на което, подсъдимият В. Д. П. се е признал за виновен в това, че ***г. в
гр. Плевен, обл. Плевен, в близост до ***, причинил
на Л.И.И.,*** ***, изразяваща се във вътреставно счупване на двете кости на подбедрицата
(голям и малък пищял) на десния крак в областта на глезенната
става, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление чл.131,
ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.131, ал.1, т.12, във
вр. с чл.129, ал.2, във вр.
с ал.1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК му е
наложено наказание, а именно пет месеца лишаване от свобода, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на наказанието е отложено с
тригодишен изпитателен срок.
В деня на инцидента на
инкриминираната дата ***г. са му направили рентгенова снимка, която е установила
фрактура на дясна глезенна
става. Незабавно в същия ден е постъпил на лечение в частна клиника ***, където е претърпял операция. В
болничното заведение е престоял от ***г. до ***
г, когато е бил изписан, общо 8 (осем) дни.
След изписването е продължил домашното лечение, като от *** г. до ***г.
е бил на легло, без да може да става и
да ходи по малка нужда. От ***г. е започнал физиотерапия, която е продължила
до ***г. В резултат на претърпяната операция на десния му крайник е останал видим белег с размери 20 см. дължина и на 4 см. - ширина.
До ***г. е изпитвал силни
затруднения при ходене и придвижването му е
ставало с две патерици. От ***г. до настоящия момент придвижването му става с помощта на бастун. Към настоящия
момент, кракът му не се възстановил
напълно. След около двадесет минути нормален ход, същият се подува и започва да изпитва силна болка. Болката е силна и през нощта, което не
му дава възможност за здрав, спокоен сън. Освен това, при всяко влошаване на времето получава болки,
които не отшумяват без да вземе болкоуспокояващи лекарства, като аулин.
В клиниката е заплатил материалите за операцията и за условията
на лечение в размер на 1340 лв, видно от
представените две фактури по наказателното и в настоящото производство. По време на домашното лечение допълнително е
закупувал лекарства, на стойност 122, 04 лв, за което
представя фискални бонове по наказателното
и настоящото производство, които представляват имуществена вреда на обща
стойност 1462, 04 лв.
В наказателното и настоящото
производство са приложени комплект
образна диагностика от 4 листа.
Вследствие причинената му *** търпи болки и страдания, психически дискомфорт и емоционален стрес от случилото се, които
представляват неимуществени вреди, които ще бъдат доказани в хода на процеса.
Пред вид горното и на
основание чл. 45, вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за ищеца е налице правен интерес да предяви пред съда настоящите искове.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът В.Д.П. да заплати
на ищеца сумата от 15 000/ петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените вследствие на виновното му поведение
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, психологически дискомфорт и емоционален стрес, законната лихва за
неимуществени вреди от ***.(датата на увреждането) до ***г.(датата на завеждане
на исковата молба) - 933, 33лв., както и да му заплати сумата за имуществени вреди -
1462.04лв. и законната лихва за
имуществени вреди от ***. (датата на увреждането) до ***. (датата на завеждане
на исковата молба -90,97лв., като на присъдената обща сума в размер на 16
646,34 лв.(шестнадесет хиляди шестстотин четиридесет и шест лв. и тридесет и
четири ст.)лв. да бъде осъден да заплаща законната лихва от датата на
подаването на исковата молба - ***г. до окончателното й изплащане.
Препис от исковата молба
и приложенията е връчена на ответната страна лично, като в срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор, в
който се оспорва предявеният иск.
О П Р Е Д Е Л И :Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, прави следните правни изводи:
ИЩЕЦЪТ Л.И.И. – явява се
лично и с адв. П.И. с пълномощно, поддържа исковата
молба.
ОТВЕТНИКЪТ В.Д.П. – явява се лично и с представлява се от
адв. Г.Г. *** с пълномощно,
оспорва иска по размер.
От приложеното
НОХД № 377 /
2019 г, безспорно е установена следната фактическа обстановка: ВИДЕТЕЛ
В.Б.Д. – явява се личноБезспорно
е установено по делото от представените писмени доказателства следната
фактическа обстановка:
В.Д.П.
е роден на *** ***, с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, работи като ***, с постоянен адрес:***, и адрес за
призоваване: гр. Плевен, област Плевен, ул.
***. Към момента на извършване деянието е неосъждан.
На ***,
в гр. Плевен, около 16.30 ч, В.П. управлявал лек автомобил марка ***, модел ***с рег. № ***по улица ***, в посока от ***. На кръстовището с
булевард ****** спрял на знак
Стоп, за да осигури предимство на преминаващите по булеварда автомобили.
В този момент видял, че от другата страна на кръстовището срещу него, на
улицата по която се движи, бил спрял лек автомобил марка ***, модел ***с рег. № ***, също осигуряващ предимство
на водачите на автомобили движещи се по булевард ***. Водач на ***то бил пострадалият Л.И.И., който в момента
бил подал светлинен сигнал показващ, че има намерение да завие наляво в посока
към ж. к. ***. По този начин, завивайки, той трябвало да изчака П. да
премине през кръстовището, осигурявайки и на него предимство.
Тъй
като в този момент трафикът бил
интензивен, а пострадалият И. поради
многократното преминаване през кръстовището го познавал добре, знаел, че от
другата страна, където бил позициониран П.,
видимостта не е добра. С оглед на това, П. се
бил засуетил, при което пострадалият решил да му подскаже, че има възможност
безпрепятствено да премине. Светнал с фарове и му махнал с ръка, за да го
подкани да тръгне и да пресече кръстовището. П. тръгнал с автомобила си, навлизайки в кръстовището, като по същото
време в кръстовището навлязъл и Л.И..
Двата автомобила трябвало да се разминат в средата на кръстовището. В момента, когато се изравнили П., спрял и изкрещял към пострадалия думите „***“.
И. от автомобила си му отговорил, че му дава знак да мине. П., без да чуе
думите, разчел ръкомахането и действията му като провокация, поради което решил
да му потърси сметка. Въпреки че съзнавал, че се намира на обществено място,
където към момента имало много водачи на автомобили и пешеходци, и че с
деянието си грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към
обществото, той включил на задна скорост автомобила си, върнал се назад и препречил
пътя на пострадалия И. в момента на
излизане от кръстовището, като го принудил да спре. Пострадалият Л.И. се опитал
да избегне конфликта като заобиколи автомобила
на П., но това се оказало невъзможно и
той предполагайки, че последният с оглед агресивното си поведение ще нанесе на
автомобила му поражения, слязъл от него за да го защити. В същия момент от
автомобила си излязъл и П.. Той се отправил към И. като му отправил закани, на
които пострадалият отвърнал. П. се приближил до И. и му нанесъл удар с глава в
лицето, след което го хванал с лявата си ръка за ризата и с дясната си ръка му нанесъл няколко удара в
лицето и лявото ухо. От нанесените удари последният получил охлузвания на
челото и горната устна вляво, както и масивно кръвонасядане
в областта на лявата ушна мида. Пострадалият се опитал да се защити от
агресията на П. и да го отблъсне с ръце от себе си, но П. с намерение да му
причини телесна повреда, нанесъл с крак силен удар в десния крак на И., от
който последният почувствал остра болка и се строполил на земята. Падайки на
земята се хванал за крака, но той се люлеел
по начин, показващ, че костта е счупена в областта на глезенната
става.
На
инцидента станал свидетел Б.И.Г..*** ***,
в близост до *** –
Плевен. В един момент, показвайки се навън, видял на кръстовището на
булевард *** с улица
***, П. и
пострадалият да се карат. Тръгнал към тях, за да ги разтърве, но тъй като не бил в
непосредствена близост до тях, му отнело известно време да стигне до мястото на
конфликта. Когато приближил, видял Л. И. да лежи на земята, а В.П.
да стои изправен до него. Двамата продължавали да се карат, но кракът на
пострадалия видимо бил счупен, понеже стоял по неестествен начин. Г. им казал
да се успокоят, при което П. му заявил, че пострадалият му бил казал, че ще го ***. Тогава
Г. оказал помощ на И., а в П. тръгнал с автомобила си по пътя за с. ***.
След известно време дошла линейка и полиция. Полицаите били уведомени за номера
на автомобила на П., а пострадалият бил
откаран в ***– Плевен, където му е направена рентгенова снимка, бил
освидетелстван и му е издадена епикриза.
За
случая бил уведомен разследващ полицай и било започнато разследване по
образуваното досъдебно производство. Установен е извършителят на
престъплението, а именно В.Д.П..
В
хода на разследването са проведени
разпити на пострадалия и свидетелите. Те подробно и в хронология пресъздали известните
им по случая факти и обстоятелства, отразени
в гореизложената фактическа обстановка.
Назначена
и изготвена била съдебномедицинска експертиза по документи и материали. Видно
от заключението по експертизата е, че на пострадалия е причинено вътреставно счупване на двете кости на подбедрицата
/голям и малък пищял/ на десния крак, в областта на глезена на десния крак,
довело до трайно затруднение на движенията на десния крак. Възстановителният
период при нормален оздравителен процес продължавал най – малко пет – шест
месеца. Причинени са малки на площ охлузвания на челото и горната
устна вляво, както и масивно кръвонасядане в областта
на лявата ушна мида, довели до разстройство на здравето временно и неопасно за
живота, за срок около две седмици.
От
анализа на медикобиологичната квалификация на
деянието е констатирано, че на пострадалия Л.И.И. е
причинена *** по смисъла на НК.
В
хода на разследването било установено още, че деянието, извършено от В.Д.П. следва да се квалифицира,
като извършено против установените в държавата обществени отношения, основани
на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения
живот. Действията му са били непристойни, с явно изразена брутална провокативност, агресия и демонстрация на сила, и с висока
степен на неуважение към телесната неприкосновеност на личността. Действията му
предхождали и съпътствали деянието по
нанасяне телесната повреда.
Характеризират се с изключителна настъпателност и упоритост /тръгнал с автомобила си след пострадалия,
изпреварил го и пресякъл пътя му, създавайки предпоставка за ПТП/, довели до
възмущението на свидетелите и другите преминаващи водачи на моторни превозни
средства и пешеходци.
Тези
непристойни действия на В.П. очевидно противоречат на установения в
обществото морал и порядък и показват незачитане принципите и ценностите, върху
които е изградено обществото.
В
тази връзка, в хода на разследването безспорно е установено, че В.Д.П., на ***г. в гр. Плевен, обл. Плевен, на кръстовището на ул. ***и бул.
*** до ***, причинил на Л.И.И., ЕГН **********,
от гр. Плевен ***, изразяваща се във вътреставно счупване на двете кости на подбедрицата
/голям и малък пищял/ на десния крак в областта на глезенната
става, като с деянието си е нарушил грубо обществения ред, и е изразил явно
неуважение към обществото.
По
този начин от обективна страна В.Д.П. е осъществил състава на престъплението по
чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вина пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2, предл. 1 от НК. П. е съзнавал, че ще причини телесна повреда на И., нанасяйки му силни удари в областта на
главата и десния крак. В съзнанието му са възникнали представи, че именно
вследствие на тези негови действия е неминуемо възникването на фрактури.
Съзнавал е също, че с действията си на публично място грубо нарушава
обществения ред и изразява явно неуважение към обществото, като е искал, целял
е настъпилия резултат.
На
база на гореустановеното, в хода на разследването В.Д.П.
е бил привлечен в качеството на обвиняем, като спрямо него била взета мярка за
неотклонение Подписка.
Обвинението
е доказано от показанията на свидетелите Л.И.И., Б.И.Г., ***, ***, ***, от
писмени доказателства и доказателствени средства:
справка за съдимост на В.Д.П., характеристична справка на В.Д.П., справка за собственост на превозно средство, епикриза на Л.И.И., образна диагностика на състоянието на Л.И.И., експертиза:
Съдебно – медицинска експертиза.
Предвид
горното и на основание чл.246, ал.1, вр. чл.46, ал.1
от НПК, ***е повдигнала обвинение
против Л.И.И.
роден на *** ***, с постоянен адрес:***, и адрес за призоваване: гр. Плевен,
област Плевен, ул. ***, ***, българин,
български гражданин, женен, със средно образование, работи като ***, неосъждан,
с ЕГН *********, за това, че на ***. в
гр. Плевен, обл. Плевен, в близост до ***, причинил на Л.И.И.,
ЕГН **********, от гр. Плевен ***, изразяваща се във вътреставно счупване на двете кости на подбедрицата
/ голям и малък пищял/ на десния крак в областта на глезенната
става, като деянието е извършено по хулигански подбуди. Описаните травми са довели до РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО И НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. -
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129,
ал.2, във вр. с ал.1 от НКУстанови
се от доказателствата по делото, че в резултат на нападението, ищцата е
Установи
се, че от деянието на ответника ищецът е
претърпял през продължителен период от време, сериозни болки, страдания
и ограничения, изживял е силна уплаха за живота си, унижение и
неудобство, злепоставящи го в обществото. Установи се, че вследствие
причинената на ищеца дълбока рана, се
наложила последваща терапия.
Установи се, че оздравителният процес е продължил дълго време, през който
период ищецът е изпитвал силни
болки и ограничения.
След побоя дълго време ищецът е имал
силно главоболие, което продължава и до момента, изпитвал е силен страх да
излезе от дома си, ужас и срам от случилото
се незаслужено унижение. Вследствие изживяния
силен стрес от тежкото посегателство над личността му, от предизвикания
страх за живота му, се е наложил прием на лекарства, като и до
настоящия момент терапията продължава.
Така
описаните негативни изживявания, болки, страдания и ограничения,
представляват по естеството си неимуществени вреди, които са в пряка
причинна връзка с виновното и неправомерно поведение на ответника и следва да бъдат
репарирани от него.
В
резултат на деянието ищецът е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за лечение. Тъй като и те са в пряка причинна връзка с
виновното и престъпно поведение на ответника, последният дължи възстановяването
им на ищеца.
Горната фактическа
обстановка се установява безспорно със свидетелските показания, заключението на
вещото лице и приложените към делото
писмени доказателства: епикриза и др, които съдът
кредитира като обективни и непротиворечиви, както помежду си, така и с останалия
доказателствен материал.
Безспорно е установено, че вината за настъпването на вредоносния
резултат е на ответника.
Същият е в пряка причинна връзка с неговото противоправно
поведение, а съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за вреди от
непозволено увреждане се дължи за всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Предпоставките за възникване отговорността за непозволено увреждане са
следните: противоправно деяние, вреди, причинноследствена връзка между противоправното
деяние и вредите, вина.
Съобразно разпоредбата
на чл.45 от ЗЗД, никой няма право да вреди другиму. Това правило изисква
изследване на доказателствата, от които следва да се установят гражданскоправните
последици от деянието, относно това, извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Деликтната
отговорност възниква без предварително
правоотношение между страните. Тя представлява задължение за обезщетение на
вреди, причинени от нарушаване общата забрана. Вредите най – често се
причиняват от действията на деликвента, както е в
конкретния случай. Формата на вината не влияе върху обема на отговорността. При деликтната
отговорност не е възможно уговаряне
между страните на освобождаване от отговорност. Тя възниква, само ако са
настъпили вреди в чужда правна сфера. Съдържанието й е да се поправят вредите.
Целта й е икономическа, възпитателната цел се постига чрез въздействие върху
имуществената сфера на виновното лице, а не чрез непосредствено въздействие
върху неговата личност. Вината на деликвента се
предполага и той трябва да докаже нейната липса. Изискването към причинната
връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във
времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни,
решаващи и съществени връзки на необходимост. Деянието трябва да е това условие, което предизвиква
настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице, т. е. условие, без което вредата не би настъпила.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
обезщетението за претърпени неимуществени
вреди следва да бъде определено от съда по справедливост
и тази преценка е свързана с определени, конкретно съществуващи обстоятелства, като обезщетението трябва
да бъде съразмерно с действителния
размер на претърпените вреди. В конкретния случай се установи и доказа, че действително ищците са претърпели неимуществени вреди, установи се видът им, тежестта им, както и характерът, продължителността и
интензитетът на твърдяната вреда. Освен,
че се доказаха такива действително
претърпени вреди, се установи и причинноследствена
връзка.
Съдът счита, че са доказани по несъмнен начин твърденията на
ищеца, че е претърпял неимуществени и неимуществени вреди в претендирания размер, също така е налице причинноследствена връзка между деянието и претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в здравословни
проблеми, болки, мъки и страдания.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният
иск е основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен в пълен размер.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати направените по делото разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 52, вр. чл. 86 от ЗЗД,
В.
Д. П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ,
на Л.И.И.,***, сумата от 15 000/ петнадесет
хиляди/лева, представляваща обезщетение за причинените вследствие на виновното му поведение неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, психологически дискомфорт
и емоционален стрес, законната лихва за неимуществени вреди от ***.(датата на
увреждането) до ***. (датата на завеждане на исковата молба) - 933, 33 лв.,
както и да му заплати сумата за
имуществени вреди - 1462.04лв. и
законната лихва за имуществени вреди от ***. (датата на увреждането) до ***.
(датата на завеждане на исковата молба -90,97 лв., като на присъдената обща
сума в размер на 16 646,34 лв.(шестнадесет хиляди шестстотин четиридесет и шест
лв. и тридесет и четири ст.)лв. и законната лихва от датата на подаване исковата молба - ***г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. Д. П., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА Л.И.И.,***, направените по делото разноски в размер на 1029 лв. за адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, В. Д. П., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС държавна такса,
съобразно уважените искове в размер на 665, 84 лв. и
100 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: