Решение по дело №5135/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,08.07.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на  двадесет и девети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                                 мл.с. СИМОНА УГЛЯРОВА                                        

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 5135 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

        С решение от 17.01.2019 г. по гр.д. №44829/17 г., СРС, ГО, 24 с-в ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79 от ЗС, с който С.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, иска да се признае за установено по отношение на А.Р.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, и М.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.4082.906.1.152 по кадастрални карта и кадастрални регистри, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, представляващ АПАРТАМЕНТ № 152, който обект се намира в сграда № 1, разположена в ПО с идентификатор № 68134.4082.906, с предназначение - жилище с площ от 40.54 кв.м., заедно с прилежащите части - таванско помещение №40 площ от 3.02 кв.м. и съответните ид. Части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото по силата на давностно владение повече от 10 години.

ОСЪЖДА С.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на А.Р.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по настоящето дело разноски в размер на 1500 лв. - адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА С.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по настоящето дело разноски в размер на 646 лв.

                  Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Излага съображения,че съдът неправилно приел,че в исковата молба се претендира давностно владение от 29.03.2009 г.до настоящия момент,което не отговаряло на истината,претенцията била посочена от 2004 г.до настоящия момент.Съдът приел,че не са налице предпоставките на ТР 1/12 на ВКС и че не е доказан факта да владее непрекъснато и необезпокоявано имота 10 години.От показанията на св.Н.се установявало,че опитите на ответниците да получат достъп до имота бил отблъснати преди повече от 10 години.Твърденията на ответниците ,че са искали да правят подялба на имота не били доказани,липсвало обективирано в писмен документ изявление.Неправилни били изводите на съда,че нямало представени доказателства,че е плащала данъци и разноски за имота,такива били налице.

         Иска се от настоящата инстанция да отмени решението като неправилно и да се уважи исковата претенция . С въззивната жалба  се претендират разноски.

          По въззивната жалба са постъпили отговори от ответниците,с които същата се оспорва.Претендират се разноски.

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Фактическите и правни констатации на СРС са правилни и съдът препраща към тях ная основание чл.272 ГПК.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

Ищцата е предявила установителен иск за собственост на  имот като твърди, че е собственик на целия имот - 4/6 идеални части по наследство от сестра си, а останалите идеални части  владяла по давност от 2004 година.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост или други вещни права, посредством фактическото упражняване на съдържанието на тези права, през период от време, определен от закона. За да е налице фактическият състав на придобивната давност  е необходимо властта над имота да е упражнявана от владелеца с намерение да свои имота / чл. 68, ал. 1 ЗС/, като е допустимо имотът да се владее, според закона и „чрез другиго“, т.е. чрез трето лице, което се явява само негов държател.

Не са налице доказателства ищцата  С.П.Ц., да е осъществявала владение на процесния апартамент от 2004 година. В показанията си свидетелят Е.Й.е заявил, че  е виждал в апартамента С.,Л.и Б.,Л.била последно в апартамента през 2007 г.,а след това бил обитаван само от Б..  Липсват  доказателства за осъществявана лично от страна на ищцата фактическа власт.

От свидетелските показания на С.Й.е установено, че от лятото на 2002 година за около година баба й и дядо й /Р.и Л.М./ са имали  наемател в процесния имот, след което пуснали под наем Б. К..Последната след наводнение в апартамента го напуснала .Не са събрани доказателства да е установено от ищцата владение от 2004 година. Видно съдебно удостоверение на Столична община Дирекция „Общински приходи“, отдел Младост, процесният апартамент за периода 2004 - 2009 година е бил деклариран като съсобствен между Л.П. М., с ЕГН ********** и А.Р.Й., с ЕГН ********** като за този период са заплатени задълженията и за двете съсобственички. Свидетелят Й.е заявил, че последно е виждал Л.в процесния апартамент през 2007 година.

           Несвоевременно, с въззивната жалба, са наведени доводи за осъществявана фактическа власт посредством трето лице - внучката Б. К.. /„Поради напредналата ми възраст и грижите, които трябваше да полагам за сестра си, се наложи да издам пълномощно на лице, на което имам доверие, да се грижи за имота, в това число да присъства на събрания, да заплаща дължимите вноски по етажната собственост, стойността на извършваните ремонти на сградата през годините, дължими местни данъци и такси и т.н.“/. В подкрепа на тези твърдения не са събрани  доказателства - не е представено пълномощно, не са са представени бележки за извършени  плащания. Единствено свидетелят Й.е твърдял в показанията си, че разходите по етажната собственост за апартамента са поемани от ищцата и внучка й – Б.. Самият той заявява в показанията си, че е бил касиер на входа само за три месеца през 2010 година. По отношение на извършени плащания за предходни периоди не се установява кой е заплащал.

От събраните доказателства /свидетелските показания/ се установява, че Б. е обитавала апартамента като е била допусната от Р.и Л.като наемател, посредством наемно правоотношение. Наемателят е държател. Не са събрани доказателства за промяна на намерението и това да е манифестирано на собствениците на апартамента - Л.М., М.Г. и А.Й.. Свидетелят Й.заявява, че до 2007 година е виждал и Л.М. в апартамента. Липсват доказателства в тази насока - Л.М. да е манифестирала пред останалите наследници и съответно съсобственици на апартамента М. и Ангелина, че упражнява фактическата власт и върху техните идеални части с намерение да ги свои. Липсват доказателства за манифестиране на намерението да се свои от страна и на С.П.Ц. пред останалите съсобственици.

С тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при съсобственост, независимо от юридическия факт, от който произтича, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Липсват такива доказателства, след смъртта на Люба, ищцата да е обективирала спрямо М.Г. и А.Й. намерението си да владее техните идеални части.

Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака - упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта. Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта. По силата на наемно правоотношение - наемателят е държател спрямо действителния собственик, до момента в който явно и недвусмислено демонстрира промяната в анимуса, с който държи имота. По делото няма събрани доказателства, че внучката на ищцата - Б. К. явно и недвусмислено е демонстрирала пред действителните собственици, че считано от определена дата във времето на наемното правоотношение, е променила анимуса, въз основа на който държи имота. Не е установено, че ищцата или нейната внучка е демонстрирала с конкретни действия пред другите наследници, че се счита за единствен собственик и че отрича /отблъсква/ наследственото право на собственост на ответниците.

Липсата на намерение у ищцата да свои имота се установява и от друг  факт - воденето на разговори между нейната дъщеря и Б. К. и ответницата А.Й. първоначално през 2010 и 2011 година за разпределяне на разходи по имота, след смъртта на Л.М., и в последствие за подялбата на наследството - процесния апартамент, земеделска земя и къща в гр. Лом през 2014 г. и 2015 г. С воденето на тези разговори от страна на ищцата всъщност е признато правото на собственост върху имота и на ответниците, което изключва възможността в този период да е променила намерението си.

  Предвид изложеното, при постановяване на решението си, първоинстанционният съд е анализирал в цялост събрания по делото доказателствен материал, въз основа на което е направил правилни, пълни и обосновани изводи, а подадената въззивна жалба срещу решението се явява неоснователна.

            Не се доказаха твърдяните пороци на  първоинстанционното решение ,поради което то следва да се потвърди,а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

            На въззивемата страна А.Й. се дължат разноски за адвокатски хонорар в размер на 1500 лв., които следва да бъдат присъдени.

             Водим от гореизложеното, съдът

 

                                   Р   Е   Ш   И  :

 

    ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.01.2019 г. по гр.д. №44829/17 г., СРС, ГО, 24 с-в

    ОСЪЖДА С.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на А.Р.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по настоящето дело разноски в размер на 1500 лв. - адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

                РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .

          

                                                                          ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                          

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ:1                                 

 

 

                                                                                                                2 .