Р Е Ш Е Н И Е №319
09.12.2019г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, н публично заседание, проведено на първи октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
С участието на секретаря В.Б., след като разгледа, докладваното от съдия Стамова гр.д.№336/2019г. и, за да се произнесе взе предвид:
С решение №379 от 10.05.2019г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№1859/2019г. по предявен от С.С.Й. иск квалифициран, като такъв по чл.49 във вр. с чл.45 във вр. с чл.52 ЗЗД Община Кюстендил е осъдена да заплати на Й. сумата 1100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му на 06.07.2018г. около 10.00ч. на улицата, точно пред входа на помещението на „*****” ЕООД, находящо се на гърба на сградата на „*****” ЕООД в индустриалната зона на гр.Кюстендил, когато бил ухапан от средно голямо на ръст, черно – кафяво на цвят, безстопанствено куче, при което получил телесни увреждания – разкъсно- контузна рана, охлузвания, кръвонасядания и оток на лява подбедрица, от които търпял болки и страдания, ведно със законната лихва, от датата на увреждането – 06.07.2018г.до окончателното изплащане, оставяйки без уважение иска за разликата над 1100 до 1500 лева, като неоснователен.Съдът е осъдил Община Кюстендил да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 117.92 лева, с оглед уважената част от иска, на адв.Й. процесуален представител на ищеца сумата 307.00 лева, с оглед уважената част от иска, а ищеца да заплати на Община Кюстендил деловодни разноски в размер на 120.27 лева, с оглед уважената част от иска.
Недоволни от решението са останали и двете страни, които в срок са подали жалби срещу решението.
Ищецът обжалва решението в частта му, в която искът му е отхвърлен за сумата над 1100 до 1500 лева, както и в частта за разноските.Твърди процесуални нарушения от съда при разглеждане на делото – приемане на неотговорящ на изискванията на закона отговор на исковата молба, като се сочи несъответствие с изискването по чл.131 ал.2 т.2 ГПК.Било допуснато до участие в делото лице, за което не било доказано, че е надлежен представител на ответника, доколкото не било доказано, че заема длъжността юрисконсулт или пък друга длъжност, с юридическо образование, за да има право да претендира юрисконсултско възнаграждение.Въпреки наличието на законовите предпоставки – липса на отговор на исковата молба, неявяване в първото с.з. и липса на искане делото да се разглежда в отсъствие на ответника, не било постановено неприсъствено решение.Сочи оспорване на представени от ответника документи и отправено до съда искане, за представяне на оригиналите им и изключването им при непредставяне, което не било уважено.Изразява несъгласие с извода на съда, основаващ се на данни от заключението на в.л. за намаляване популацията на безстопанствените кучета, като оспорва заключението на в.л.Твърди съществени и фрапантни разминавания в показанията на свидетели, които са и служители на ответника и изразява несъгласие с кредитирането им.Изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение, доколкото не били ясни критериите за определянето му.Заявява, че при сходна фактическа обстановка били предявени и уважени от КРС искове в размер на 3000 лева.Иска се отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска в пълния му предявен размер.
Срещу тази жалба в срок е подаден отговор от Община Кюстендил.В отговора е противопоставено становище, че представения в първоинстанционното производство отговор, съответства на изискванията по чл.131, ал.2 ГПК, качеството на юрисконсулт на представителя на Общината не било оспорено своевременно в съдебно заседание.Заявява, че всички документи по делото били заверени, подписани и подпечатани с печат от Община Кюстендил.Оспорва оплакванията във връзка със заключението на в.л. за намаляване на популацията на безстопанствените кучета,както и твърдението за разминаване в показанията на свидетелите, които установяват планомерна и последователна дейност относно предприети мерки за овладяване популацията на безстопанствените кучета.В отговора е заявено искане за оставяне на жалбата без уважение.
Община Кюстендил обжалва решението, в частта му, в която искът е уважен и в частта за разноските.Твърди неправилност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, липса на обсъждане на защитните тези на страните.Изразява несъгласие с изложените от районния съд съображения за ангажиране на отговорността й както и позоваването на практика на ВКС, сочи решение по гр.д.№1068/2017г. съдържащо друго разрешение.Излага, че при указана на ищеца доказателствена тежест за установяване на обстоятелството – ухапване от безстопанствено куче, а на ответника, че са предприети мерки за овладяване популацията на безстопанствените кучета в процесния район, и въпреки недоказване от ищеца на факта, че е ухапан от безстопанствено куче искът бил уважен, доколкото Община Кюстендил не била доказала, че кучето има стопанин.Изтъквайки с оглед цитираното решение на ВКС, че фактите от които произтича извода, че кучето е безстопанствено са положителни и подлежат на доказване с всички допустими от ГПК доказателествени средства в това число свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различни други възможни обстоятелства, за което не са ангажирани доказателства от ищеца, обосновава извод за недоказаност на твърдението за ухапване от безстопанствено куче.В тази връзка се твърди липса на сведения за посоченото обстоятелство от показанията на свид.Й., на които се е позовал съда, които се оспорват и предвид данните за възможната й заинтересованост, като съпруга на ищеца.Твърди се неправилна преценка на показанията на свид.К., Т., В. и С. и необоснованост на изводи, основаващи се на показанията на свид.В., които са обсъдени в жалбата.Жалбоподателят се позовава и на заключение на в.л. за намаляване на популацията от безстопанствени кучета и за ползата от връщане на безстопанствени кучета, а именно в изпълнение на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на РБългария.Твърди, че не е доказано бездействие на служители на Община Кюстендил, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета към хора и за осъществяване на надзор и грижи за върнати по места след маркиране животни, като сочи представени доказателства за противното:удостоверение за регистрация на животновъден обект №2004/19.08.2008г, удостоверение за регистрация на животновъден обект №4285/18.09.2014г., удостоверение №1205/24.06.2009г, регистрационни талони за заловени кучета – 16 бр. за 2018г., договор №Д-00-352/13.06.2016г. с фондация „Четири лапи”, регистрационни талони Фондация „четири лапи” – 138 бр. от 2016г., програма за установяване и контрол върху бездомни кучета на територията на Община Кюстендил, справка за обработени и евтаназирани кучета и Наредба за регистрация, отглеждане и контрол на кучета на територията на Община Кюстендил.Счита, че от анализа на Закона за защита на животните не може да се направи заключение, че Общината следва да упражнява надзор върху всички безстопанствени кучета на нейна територия и да носи отговорност за тях, а същата касае само кучета, за които не са се явили лиза, които да полагат грижи за тях.Обобщава, че не са установени всички елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД, като не е доказано, че кучето причинило ухапване е безстопанствено и бездействие от страна на Община Кюстендил.Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.Претендират се разноски.
Препис от жалбата е връчен на ищеца, който в срок е подал отговор.В отговора се преповторени изложени от ищеца в жалбата срещу решението доводи, съдържа се изявление за ирелевантност, неоснователност и взаимоизключване на доводите в жалбата на ответника.
Нови доказателства и доказателствени искания страните не са заявили.
И двете жалби са подадени в срок и са допустими.
С оглед доводите в жалбите, съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните прие за установени следните обстоятелства:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена от Й. *** за сумата от 1500 лева, претендирана като обезщетение за ухапването му от безстопанствено куче, станало на 06.07.2018г. около 10.00ч. на улицата, точно пред входа на помещението на „*****” ЕООД, находящо се на гърба на сградата на „*****” ЕООД в индустриалната зона на гр.Кюстендил, когато бил ухапан от средно голямо на ръст, черно – кафяво на цвят, безстопанствено куче, при което получил телесни увреждания – разкъсно- контузна рана, охлузвания, кръвонасядания и оток на лява подбедрица, от които търпял болки и страдания, изпадане в шок от претърпения страх и ужас, затруднено движение на левия крак от около месец, трудно зарастване на раната, останали белег на левия крак и психическа травма.Сумата се претендира ведно със законната лихва, от датата на увреждането – 06.07.2018г.до окончателното изплащане.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срок е подал писмен отговор. В отговора на стр.1 са посочени адреса и името на ответника, не е посочен законен представител на ответника.Отговорът е подписан от зам.кмет, на основание заповед №РД-00-1261/05.11.2018г., която е приложена, издадена от Кмета на Община Кюстендил.
В първото с.з. проведено на 11.01.2019г. съдът е дал ход на делото, при участието на юк Кръстева, упълномощена от Кмета на Община Кюстендил, за което е представено пълномощно.Възражения по процесуалното представителство на ответника не са правени.
В извършения в първото с.з. доклад по спора, съдът е квалифицирал предявения иск, като такъв по чл.49 ЗЗД, като разпределяйки доказателственета тежест е указал, че в тежест на ищеца е да докаже, ухапване от средно голямо на ръст, черно- кафеникаво на цвят безстопанствено куче, станало на 06.07.2018г. около 10.00ч., на улицата, точно пред входа на „***** ЕООД, находящо се на гърба на „*****”ЕООД , а в тежест на Община Кюстендил е да докаже, че е предприела мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета.
Видно
от медицинско свидетелство №71/18 издадено от д-р Николчев, н-к ОСМ в МБАЛ е,
че при извършен на посочената дата преглед на ищеца е констатирано, че по задновъншна повърхност на лява подбедрица,
съществуват две рани с диам.около 5-
От заключение с вх.№3253/07.07.2019г. на в.л. Н. се потвърждава получени от С.Й. травматични увреждания – две разкъсно контузни рани с охлузвания, кръвонасядане и лек оток около тях по лява подбедрица, като към момента на изготвяне на заключението съществуват слабо личащи съответни белези(цикатрикси) от нараняванията – непредизвикващи функционални нарушения и неизменящи съществено нормалния външен вид на крайниците.Според вещото лице описаните травматични увреждания са причинени от действие на твърди, тъпи/тъпоръбести предмети и е възможно да са получени по време и начин за който се съобщава от ищеца – от ухапване от куче по времето на сочения инцидент.Тези увреждания са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и болка и страдание.Вещото лице заявява, че данните от наличните медицински документи, сочат за инжекционно поставен ТАП ( за профилактика и евентуална инфекция от тетанус), а обичайното лечение в такива случаи включва първоначално почистване на раната, промиване с антисептични медикаменти и стерилна превръзка, поне още няколко промивки и превръзки през 2-3 дни по преценка на лекуващия лекар.Липсват данни за прилагане противобясна ваксина на пострадалия.Обичайния срок за възстановяване от подобни увреждания при благоприятно протичащ възстановителен процес е до около 20 -25 дни, като през този период пострадалият търпи болки и страдания – по изразени в началото и постепенно затихващи.В някои случаи този срок може да бъде и по продължителен, но тази възможност следва да се обективира с мед.документи, показания и др.Наличните към момента белези са нормален завършек на възстановителния им процес, не създават функционални нарушения и не изменят съществено нормалния външен вид на крайниците, от съдебно – медицинска гледна точка могат да се определят, като „лек козметичен ефект” но не и като „обезобразяване”.Белезите ще останат за постоянно, като с времето ще поизбледнеят и ще се позаличат.Относно твърдения за психотравма, вещото лице заявява, че същите следва да бъдат изяснени от специалист психиатър.
От приложено към писмо вх.№4501/22.02.2019г. копие от амбулаторна книга на МБЛА”Д-р Никола Василев” АД се установява, че С.Й. фигурира в тази книга, под №838 с дата на 06.07. 12.00ч., отразено е поставянето на ТАП.
Видно от показанията на свид.Й. – съпруга на ищеца е, че в началото на м.юли 2018г. тя е придружавала съпруга си до склад, в който е трябвало да поръчат плоскости.Складът се намира зад старото Аптечно, имало три спрени коли перпендикулярано на предприятието, което няма двор с ограда, черен път е, по който се завива.След като завил за да спре до паркираните перпендикулярно три спрели коли и спрял, при слизането от колата извикал.Тя била на предната седалка, видяла куче, което побягнало и изръмжало.При слизане от колата видяла, че е скъсан панталона на мъжа и на левия крак под коляното, течаща кръв.Влезли при собственика на склада, но него го нямало, там бил синът му М., който и ма казал, че това куче било агресивно, защото има малки.Не е разбрала дали някой се грижи за кучето или е безстопанствено, разбрала, че е агресивно, защото има малки.Отишли в Спешния център, където съпругът и бил превързан, раните обработени, били му инжекция.Около 2 месеца търпял болки.Като се прибрали вкъщи бил неспокоен, сега изпитва страх от кучета, предполага, че кучето е лежало зад паркираните три коли, не е видяла малки кучета.
Свид.Т. –инспектор в ОП”Управление на общински имоти” установява, че всеки работен ден се обикаля района на общината, за всички видове нарушения, които могат да се случат по време на дежурство в общината, като се извършват обходи на всички части на града, както и по сигнал на граждани, минават през индустриалната зона и допълнително, ако има сигнал, като се влиза и навътре където са отклоненията.Не си спомня за датата на инцидента да е имало сигнал за индустриална зона, за проблеми с безстопанствени кучета.Когато се забележи немаркирано куче, се взимат съответните мерки след обаждане до приюта.Такъв случай имало преди 2 -3 години в района на кооперативния пазар, не си спомня да са виждали немаркирани кучета в района на индустриалната зона.Пътят до цеха, намиращ се на гърба на „*****” не е асфалтиран,не си спомня дали има двор, който е ограден.
Свид К., служител в Община Кюстендил, като охранител, чиито задължения включват обход на града, села, жалби проверки на консумация в питейни заведения, заявява, че от години не е получавал сигнал за куче на Индустриална зона.Не си спомня дали конкретно на 06.07 е минавал през индустриална зона.
Свид.В., който отговаря за бездомни кучета на територията на Община Кюстендил заявява, че през лятото на 2018г. не е постъпвал сигнал за безстопанствени кучета, в района в посока”Теди сим „ има кучета, които са обработени, кастрирани и върнати, като жалби за агресивни кучета няма.Мерките които се прилагат по отношение на бездомни кучета са следните: залавяне, кастриране, обезпаразитяване и след 3 дни престой, ако не проявят агресия връщане на място.Свидетелят заключава, че при липса на сигнал, то значи няма бездомни кучета.
Свид.Н.С. през м.юли 2018г. работела в приют за бездомни кучета, като жалба за бездомни кучета за Индустриална зона нямало, в този район идвали предимно частни кучета, които биват кастрирани, предимно се гледат от пазачи, собственици на обекти, ако има бездомни кучета се прибират, кастрират се и се оставят за осиновяване.
Видно от заключение с вх.№9408/17.04.2019г. на в.л. Емил Гъгнев е, че в резултат на извършени дейности по залавяне и кастрации на безстопанствени кучета е намаляла популацията им от 2014г. до 2018г. от 500 на 340.В таблица към заключението са посочени брой на преброени кучета, заловени и кастрирани за 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018г.
На л. 13 – л.548 от делото са приложени: удостоверение за регистрация на животновъден обект №2004/19.08.2008г., издадено от Регионална Ветеринарномедицинска служба, удостоверение за регистрация на животновъден обект №4285/18.09.2014г., удостоверение №1205/24.06.2009г. издадено от РВМС Кюстендил, справка за обработени, осиновени и евтаназирани кучета за периода 01.01.2014г. до 21.06.2017г., справка за обработени кучета ( кастрирани, ваксинирани против бяс, обезпаразитени) в приюта до 25.10.2018г., писмо до Министъра на земеделието, храните и горите №04-08-7/24.11.2017г., програма за установяване на контрол върху безстопанствени кучета на територията на Община Кюстендил, декларации за осиновени кучета – 75 бр. за 2017 и 2018г., регистрационни талони за заловени кучета, договор №Д-00-352/13.06.2016г. с фондация „Четири лапи”, регистрационни талони Фондация „четири лапи” – 138 бр.2016, извлечение от регистър за приети в общински приют кучета към 2017 -2018г., 82 бр. от месец октомври 2017г. до м.октомври 2018г, НаредБа за регистрация, отглеждане и контрол на кучета на територията на Община Кюстендил, за установяване изпълнението на предприети мерки за овладяване и контролиране на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Кюстендил.
При тези обстоятелства с обжалваното решение районният съд е уважил иска.
Съдът е посочил, че с оглед норми от ЗЗЖ – чл.47, ал.3 съгласно която задължението за осъществяване надзор и грижи за безстопанствени животни принадлежи на общините, като в същия закон са предвидено приемането на програма за овладяване популацията на бестопанствените кучета, изграждане на приюти,задължително кастриране и задължителни грижи за кучетата по чл.45, т.5 и чл.47, ал.1 пр.2 и 3 от закона.Бездействието по тези дейности е посочено, като основание за ангажиране отговорността на общините по реда на чл.49 ЗЗД с оглед дадените с решения на ВКС постановени по реда на чл.290 разрешения - решение № 279 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1533/2010 г., III г.о., ГК и решение №488 от 07.02.2012г. по гр.д.№899/2010г., ІV г.о. В тази връзка районният съд е приел, че за да бъде уважен предявения иск, в производството по делото е следвало да се докаже, бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване на агресивно поведение на безстопанствено куче към хора и за осъществяване надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни, причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания в резултат от ухапване от безстопанствено куче на територията на общината, причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на служители на ответника, на които е било вменено изпълнение на задължения, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.
КРС е намерил за доказано по делото, че на 06.07.2018 г. около 10.00 часа в гр.Кюстендил, пред входа на помещение, стопанисвано от „*****” ЕООД, намиращо се в гр.Кюстендил, на гърба на сграда, собственост на „*****” ООД , в индустриалната зона на гр.Кюстендил ищецът е бил нападнат от куче, средно голямо на ръст, кафяво – черно на цвят, което го е захапало в областа на лявата подбедрица, като следствие на това е получил увреждания.За да формира извода си, че кучето, ухапало ищеца е било безстопанствено, съдът се е позовал на показанията на свидетеля Й., доколкото не е опровергана тезата й, че то не е било на определено за това място или в дом, и не е имало стопанин с него, като в тази връзка е посочено дадено с решение на ВКС по гр.д.№1155/2009г. разрешение.Приел е, че ищецът е бил нападнат на обществено място на улицата, и там не е имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин на кучето, което е индиция, че то е безстопанствено.Аргументирал се и с факта, че положителния факт, че кучето има стопанин е следвало да се докаже от ответната страна.Приел е, че ответната Община не е предприела съответни по закон действия за изолиране на скитащи кучета в определени за целта места, и че е налице бездействие на същата по отношение извършването на необходимите действия за предотвратяване на агресивно поведение, като е посочил в тази връзка показанията на свид.В., сочещ, че в този район такива кучета има.Съдът е приел, с оглед инцидента, неизпълнение на задълженията за осъществяване на адекватен надзор в пълен обем, независимо от Общинската програма за овладяване популацията на бездомни кучета и данните за намаляването й.Неизпълнението касае установени с разпоредбите на ч.50 т.2 вр. с чл.49, чл.40, ал.1 и 2, чл.41, ал.1 – 3, чл.47, ал.1 и 3 и чл.49 ЗЗЖ.В резултат ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от увреждането, като в период около 20 -25 дни понасял болки и страдания, а от самата рана останал белег.
За да определи размера на дължимото обезщетение, районният съд се е позовал на нормата на чл. 52 от ЗЗД, като с оглед на същата и Задължителните указания по прилагане на закона в Постановление №4/23.12.1968г., предвид характера на увреждането – временно разстройство на здравето без опасност за живота, с период на възстановяване около 20 -25 дни, съпътстващите подобни инциденти страх и ужас, които не следва да бъдат поставяни под съмнение.
Решението е правилно.
Въззивният съд споделя изложените в първоинстанционното решение съображения, препраща към тях и не намира за нужно да ги преповтаря, с изключение на някои уточнения по - долу.
Несъстоятелен е довода на ответника, че от сведенията дадени от показанията на свид.И. не може да се направи извод, че ищецът е ухапан от безстопанствено куче.Напротив от тях следва противното, относно мястото на което е станало ухапването извън двора на частен имот – на черен път, пред входа на склад – предприятие за плоскости, намиращо се зад старото Аптечно респ. в индустриалната зона гр.Кюстендил, което няма двор с ограда, не съобщава кучето да е имало определено място, стопанин със същото, с оглед и даденото в решение по гр.д.№1155/2019г. разрешение което се споделя.Наличието или не ушна марка не е определящо за да се приеме, че кучето е безстопанствено доколкото в ЗЗЖ е предвидено маркиране, по определен начин, но то касае заловените кучета -чл.47, ал.6..Сведенията дадени от свидетелката за ухапване от куче, кореспондират и с представената медицинска документация, не са опровергани, поради което независимо от факта на възможната и заинтересованост, съдът не намира основание да игнорира.Тя непосредствено е възприела инцидента.Не се сочат обстоятелства които да изключват достоверността на показанията респ. за това, че същите са повлияни единствено от връзката и с ищеца.
Действително в обжалваното решение е посочено, че ответната Община е следвало да докаже, че кучето има стопанин, за което на същата не са дадени указания в доклада по делото.Липсата на доказателства за опровергаване показанията на свид.Й. и за това, че кучето си има стопанин са аргументи с които се обосновава наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника.При липса на искане от негова страна за доказване на посочения факт във въззивното производство при посочения порок на извършения от първоинстанционния съд доклад, оспорването на решението с този довод съдът преценява, като неоснователно.
Дали в Община Кюстендил са постъпвали сигнали за безстопанствени кучета в района в който е станало ухапването не е обстоятелство, което да изключи отговорността на ответника, предвид винаги съществуващата възможност куче да излезе извън периметъра на своето местообитаване е ирелевантно.Фактът, че ухапването е от безстопанствено куче, обосновава извод, за неизпълнение на задълженията за осъществяване на надзор в пълен обем в противен случай до инцидента не би се стигнало.В този смисъл доводът за неправилна преценка на показанията на свид.К., Т. и В. е неоснователен, независимо от факта, че съдът неправилно е обосновал изводите си с факта на налични сигнали за ухапвания от куче в този район, с показанията на свид.Велков, в показанията на който действително липсват такива твърдения.При доказано ухапване от безстопанствено куче отговорността на ответника би била изключена и ако вредата е в резултат на непреодолима сила, провокативно поведение на пострадалия и трето лице, доказателства, за каквито обстоятелства, по делото не се сочат.Отговорността на Общината с оглед дадената в ЗЗЖ регламентация касае безстопанствени кучета, а не само тези които са били заловени, настанени в приют и върнати на мястото им.
По доводите в жалбата на ищеца:Относно несъответствие на отговора с изискванията по чл.131 ал.2 т.2 ГПК, формално, действително е налице такова нарушение но предвид факта, че законния представител на Община Кюстендил е известен, то това нарушение не е съществено и не обосновава извод за нередовност на предприетото процесуално действие, в тази връзка неоснователни са доводите и за наличие на предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, още повече ,че в първото с.з. искане за постановяване на неприсъствено решение от ищеца не е заявено.Доводите за ненадлежно процесуално представителство в тази връзка се явяват ирелевантни, освен това ищецът не е възразил срещу качеството юрисконсулт на представителя на Община Кюстендил и не е установил, че тя не е притежавала и не притежава такова качество.
По доводите относно размера на определеното обезщетение.Съгласно чл.51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определят по справедливост.Както е отбелязал районния съд в обжалваното решение, с оглед дадените в Постановление №4/23.12.1968г. разяснения понятието за справедливост не е абстрактно, като за определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид характера на увреждането, начина на извършването му, допълнително влошаване на здравето, наличието на трайни увреждания, интензитет на негативните преживявания, допълнително влошаване здравето на пострадалия, осакатявания,загрозявания, причинените морални страдания и др.Съдът е определил обезщетението при съобразяване именно на тези обстоятелства, приемайки, че срокът за възстановява на ищеца от увреждането е продължил около 20-25 дни.В жалбата си ищецът не е изложил доводи и не е посочил доказателства за необоснованост на тази преценка поради наличие на доказателства установяващи друго, поради което този извод се възприема от въззивния съд.При посочените от районния съд обстоятелства и доколкото не се установява възстановителния процес да е бил съпроводен с усложнения, за произтичащи от белезите функционални нарушения на засегнатия крайник, за невъзможност за придвижване на ищеца, както и за надхвърлили границите на нормата, и обусловили болестно увреждане на психиката на ищеца обстоятелства, като има предвид практиката в подобни случаи съдът намира за справедливо присъденото обезщетение в размер на 1100 лева.Върху посочената сума на основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД се дължи законната лихва, считано от датата на инцидента 06.07.2018г. до окончателното изплащане.
Предвид изхода от спора, доколкото и двете жалби са неоснователни, разноски на страните за въззивното производство не се следват.
С оглед на изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №379 от 10.05.2019г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№1859/2019г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: