РЕШЕНИЕ
Номер 16326.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Пловдив
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Нина И. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Веселина Т. Семкова
Секретар:СТЕФАНИ И. БОЖИНОВА
Прокурор:Галина Андриянова Андреева-Минчева (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20205300601631 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда №179/15.07.2020 г. по НОХД №3073/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XVI н.с. подсъдимият К. С. В. е признат за ВИНОВЕН
в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 НК и на осн. чл.54, ал.1 му е
наложено наказание ПРОБАЦИЯ за срок от ЕДНА ГОДИНА при
задължителните пробационни мерки. В негова тежест на осн. чл.189, ал.3 НПК
са възложени направените от частния обвинител М. Д. като майка и законен
представител на малолетните си деца Н. К. В. И К. К. В. разноски по делото в
размер на 400 лева.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който
чрез защитника си адв.С. М. е депозирал въззивна жалба с твърдение, че е
неправилен, постановен при неправилно приложение на материалния закон и
съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно
несправедливо. Моли да бъде отменен и постановен нов такъв, с който подс.В.
да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение,
алтернативно – намалено наложеното наказание.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив в съдебно заседание
1
счита жалбата за неоснователна и предлага на съда да потвърди
първоинстанционния съдебен акт.
Повереникът на частните обвинители адв.И.поддържа становището на
представителя на държавното обвинение и претендира за направените от
доверителя му разноски.
Подс.В. не се явява пред въззивната инстанция. Защитникът му адв. М.
поддържа жалбата.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна
със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в
тяхната съвкупност, както и с наведените във въззивната жалба оплаквания,
проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314
НПК, прие за установено следното:
Подс. К. С. В. е роден на ****в ****, живущ в **** българин, български
гражданин, разведен, неосъждан, с висше образование, неработещ, ЕГН
**********.
От брака си със свид.М. Д. подсъдимият имал две деца: Н. В. и К. В. С
решение №3736/07.11.2018 г. на Районен съд-гр.Пловдив, V брачен състав, по
гр.дело №752/18 г., влязло в сила на 28.11.2018 г., бил прекратен бракът им,
като упражняването на родителските права по отношение на двете деца било
предоставено на майката М. В. С указания съдебен акт подс. В. е бил осъден да
заплаща на децата си чрез тяхната майка и законна представителка месечна
издръжка в размер на 200 лева за всяко от тях или общо 400 лева за двете деца.
След влизане на решението в сила М. В. възстановила предбрачната си
фамилия Д.
Още през месец март 2018 г. бившата съпруга на подсъдимия заживяла с
родените от брака й с подсъдимия деца в жилище под наем в ***срещу
месечен наем от 400 лева, съгласно представения договор /л.28 ПдРс/
След влизане в сила на съдебното решение, подс.В. заплащал дължимата
издръжка чрез парични преводи, съгласно представени вносни бележки, както
следва:
-през месец август 2018 г. с вносни бележки от 17.08 /л.48 ПдРС/ и 21.08
/л.31 ДПво/ подс.В. е превел две суми, всяка в размер на 400 лева, с основание
„издръжка“, с което изпълнил задължението си за месец август и месец
септември 2018 г.;
2
-на 29.11.2018 г. /л.47 ПдРС/ е била преведена сумата от 400 лева с
основание „издръжка за месец ноември 2018 г.“;
-на 03.12.2018 г. /л.28 ДПво/ е била преведена сумата от 400 лева с
основание „издръжка за месец ноември 2018 г.“;
-на 11.01.2019 г. /л.41 ПдРС/ е била преведена сумата от 260 лева с
основание „издръжка за месец декември 2018 г.“;
-на 22.01.2019 г. /л.26 ДПво/ е била преведена сумата от 260 лева с
основание „издръжка за месец декември 2018 г.“
През месец февруари 2019 г. подс.В. не е извършвал преводи.
През месец март 2019 г. с вносни бележки от 01.03, 26.03 и 27.03 /л.42, 43
ПдРС, съотв. л.30 ДПво/ подсъдимият е превел в полза на децата си съответно
200 лева, 200 лева и 200 лева, като доколкото във втората и в третата от тях
било изрично указано като основание „заплащане на издръжка“, то несъмнено
е покрита дължимата такава за месец март 2019 г., а остатъкът от 200 лева не
касае плащане на дължима издръжка, т.к. основанието е „превод“.
В рамките на месец април 2019 г. бил реализиран един превод от страна
на подсъдимия в полза на бившата му съпруга на 30.04 /л.44 ПдРС/ за сумата
от 100 лева с основание „пп“ и след като липсва указание за плащане на
издръжка, то задължението за издръжка за този месец е останало изцяло
неизпълнено.
През месец май 2019 г. не са налични доказателствени източници за
платена издръжка.
През месец юни 2019 г. на 29.06.2019 г. /л.45 ПдРС/ е реализиран един
превод от страна на подсъдимия в полза на бившата му съпруга за сумата от
100 лева с основание „издръжка“, като за остатъка до пълния размер на
задължението не са налични документи.
В рамките на месец юли 2019 г. с вносни бележки от 01.07, 03.07 и 04.07
/л.27 ДПво, л.46 ПдРС и л.29 ДПво/ подсъдимият е превел в полза на децата си
съответно 100 лева, 150 лева и 150 лева с основание „заплащане на издръжка“
и следователно е покрита дължимата такава за месец юли 2019 г.
3
След месец юли 2019 г. плащания на издръжка не са били извършвани.
Изпълнително дело №20198260400246 по описа на ЧСИ А. било
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание влязло в
сила решение по гр.дело №752/2018г. по описа на ПРС, с взискатели Н. К. В. и
К. К. В. срещу длъжника К. С. В. , но по същото не били постъпвали никакви
суми за погасяване на задълженията.
До месец декември 2019 г. подс.В. не бил регистриран в Дирекция „Бюро
по труда“ Пловдив /л.99 ДПво/, като същевременно и нямал регистрирани
трудови договори и не е подавал годишна данъчна декларация по чл.50
ЗДДФЛ, както и няма изплатени суми от фирми през 2018 г. /л.101 ДПво/.
Междувременно на 12.05.2020 г. се родила дъщерята на подсъдимия С. В.,
майка на която е Л. С. /л.40 ПдРС/.
В периода от 2015 г. до 07.07.2020 г. подс.В. не е здравно осигуряван в
България, като приложимо спрямо същия е законодателството в сферата на
социалната сигурност на друга държава, видно от представените справки от
НАП /л.30-31 ПдРС/.
Със Заповед от 01.06.2020 г. на Директора на ДСП Хисаря на бившата
съпруга на подс.В. е отпусната социална помощ в размер на 375 лева /л.39
ПдРС/.
Съгласно представената справка за кредитна задлъжнялост /л.50-53
ПдРС/, издадена от БНБ централен кредитен регистър, настоящата
задлъжнялост на подс.В. е свързана с изтеглени от същия кредити през 2006
г., 2008 г. и 2012 г.
Реализираните през 2001 и 2007 г. продажби на недвижими имоти от
страна на подсъдимия са намерили отражение в справката, издадена от
Служба по вписванията – Пловдив /л.55 ПдРС/
Представеният в първоинстанционното производство снимков материал
не е следвало въобще да бъде приобщаван към доказателствения метериал по
делото, доколкото липсват каквито и да било надлежни доказателстевни
източници, установяващи идентичост между подсъдимия и заснетото лице.
4
Изложената фактическа обстановка настоящата инстанция приема за
безспорно и категорично установена от събраните по делото:
I писмени доказателства и доказателствени средства, прочетени и
приети по реда на чл.283 НПК: решение №3736/07.11.2018 г. по гр.д.
№752/2018 г. по описа на ПдРС, справки от ЧСИ, Дирекция „Бюро по труда“ -
Пловдив, ТД на НАП - Пловдив и представени разписки и вносни бележки за
платена издръжка, договор на наем, справка от НАП, Заповед на Директора на
ДСП-Хисаря, удостоверение за раждане, справка за съдимост и
характеристична, справка за кредитна задлъжнялост и такава от Служба по
вписванията-Пловдив;
II гласни доказателствени средства – показанията на свид.Д., които
следва да бъдат кредитирани с изключение на частта, в която посочва, че за
указаните в обвинителния акт месеци подс.В. издръжка не е заплащал,
доколкото са налични писмени доказателства, сочещи плащане на издръжка за
месец март и месец юли 2019 г. В останалата им частта като обективни,
логични, последователни и хармониращи помежду си, както и намиращи
опора в писмените доказателствени материали по делото съвсем правилно
същите са кредитирани.
Безспорно с горепосоченото съдебно решение на Районен съд-Пловдив
подсъдимият е осъден да заплаща месечна издръжка на всяко от двете си деца
от К. и Н. В. в размер на 200 лева или в общ размер от 400 лева. Такава не е
изплащал за повече от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски по 400
лева всяка или общо 4000 лева. В този смисъл същият е осъществил
обективните признаци на състава на престъплението по чл.183, ал.1 НК,
доколкото след като е осъден да издържа своите низходящи, указани по-горе, е
бездействал, като не е заплащал повече от две месечни вноски, а именно 10
такива в сочения размер. От субективна страна престъпното посегателство е
реализирал умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено
целени и настъпили общественоопасни последици, като е съзнавал
противоправния характер на осъщественото, целял и искал настъпването на
забранените му последици. Факт е, че подсъдимият в страната ни няма
регистрирани трудови договори, изплатени суми от фирми през 2018 г., не е
5
подавал годишна данъчна декларация, както и е финансово обременен поради
кредитна задлъжнялост, датираща далеч преди инкриминирания период.
Същевременно обаче не е регистриран и като безработен, за да получава
обезщетение, но пък се осигурява съгласно законодателството в сферата на
социалната политика на друга държава. Същият е в зряла и трудоспособна
възраст при липсващи данни за наличие на каквито и да било пречки да полага
общественополезен труд. Не без значение е и обстоятелството, че въпреки
данни за липсващи трудови доходи същият е създал ново семейство и има
дете, родено на ***Несъмнено е наясно и с ангажиментите си спрямо другите
си две деца К. и Н. В., след като назад във времето е изплащал дължимата им
издръжка и въпреки това не е проявил активност да продължи да плаща
същата и занапред при положение, че знае, че съществуването и развитието и
на тези две деца зависи не само от полаганите от майка им грижи, но и от
неговата финансова подкрепа чрез своевременно и пълно заплащане на
дължимата издръжка. Пасивното му поведение не намира оправдание в тезата
на защитата, че ВРАЧЕВ не разполагал с достатъчно доходи и имущество,
защото ако така изтъкнатото отговаряше на истината, то незнайно как самият
той преживява, а още по-малко и новосъздаденото от него семейство. Явно е,
че и след като не е потърсил помощ от държавата поне чрез регистрацията си
като безработен, а същевременно се осигурява в чужбина, то получаваните
доходи не желае да използва и за добруването на К. и Н. В. Ето защо напълно
несъстоятелно е изтъкнатото възражение на защитата за несъставомерност на
извършеното поради отсъствие на изискуемия субективен елемент.
Първоинстанционният съд не е подложил на задълбочен анализ събраните
по делото доказателствени източници, касаещи изпълнението на задължението
за издръжка от страна на подсъдимия. Такава са били налични още на
досъдебната фаза, а от друга страна, самият той е инкорпорирал към
доказателствената съвкупност документи, считайки ги за относими към
предмета на делото, но не е разчел съдържанието им. Не става ясно защо
приема депозирани от страните доказателствени материали, след като не
отчита същите при постановяване на съдебния си акт. Ако бе сторил това, то
изводът му касателно повдигнатото обвинение би бил различен. Този пропуск
на първостепенния съд съставлява нарушение на процесуалните правила,
което обаче въззивната инстанция може сама да отстрани, тъй като е съд по
фактите и поради това не съществува пречка да интерпретира и анализира
6
надлежно събраните доказателства. От приобщените към доказателствената
маса документи за реализирани преводи в полза на бившата съпруга на
подсъдимия касателно изпълнението на задължението му за издръжка, се
установява, че изплатената през месец август 2018 г. сума от 800 лева касае
издръжката за месеците август и септември 2018 г., която не е включена в
инкриминирания период. Както бе посочено по-горе, с преводите от
29.11.2018 г. за сумата от 400 лева, от 03.12.2018 г. за сумата от 400 лева, от
11.01.2019 г. за сумата от 260 лева и от 22.01.2019 г. за сумата от 260 лева или
в общ размер на 1320 лева подс.В. е заплатил дължимата издръжка за двете си
деца за периода от влизане на решението в сила 28.11.2018 г. до 28.02.2019 г.
общо 1200 лева, като остатъкът от 120 лева е останал за покриване
задължението му за издръжка преди инкриминирания период, за който той е
наказателно неотговорен. След тази дата в рамките на интересуващия
настоящия процес времеви отрязък се оказва, че изцяло платена е била
издръжката на децата на подс.В. за месец март 2019 г. с вносни бележки от 26
и 27.03.2019 г. и за месец юли 2019 г. с извършени банкови преводи на 01.07.,
03.07 и 04.07.2019 г. За месец юни 2019 г. издръжката е частично платена в
размер на 100 лева. Следователно в рамките на инкриминирания период от
време е била изцяло изплатена издръжката за месец март и месец юли 2019 г.,
което обаче не е отчетено от първостепенния съд и съответно не е намерило
отражение в постановената присъда чрез редуциране на обвинението. За тази
част от инкриминирания период подсъдимият е следвало да бъде признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение поради несъставомерност и
тъй като това не сторено от контролираната инстанция, се налага обжалваната
присъда да бъде коригирана в указания смисъл.
За горното престъпление са предвидени две алтернативни наказания
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ПРОБАЦИЯ. При индивидуализация на
наказанието коректно е отбелязването на контролирания съд, че подсъдимият
почти се е дезинтересирал от развитието и възпитанието и на двете си деца,
доколкото след краткотрайното изплащане на издръжка, не е осъществявал и
поддържал въобще контакт с тях. Несъмнено същият е и с лоши
характеристични данни, тъй като не полага труд без наличието на обективни
пречки за това въпреки трудоспособната си възраст. От друга страна, наред с
така констатираните отегчаващи отговорността обстоятелства, безспорно
налични са и смекчаващи такива, а именно чистото му съдебно минало и
7
факта, че е създал ново семейство, за което също следва да полага грижи.
Правилно е отчетено, че в настоящия случай ценените смекчаващи
обстоятелства не са многобройни, а и нито едно от тях не е изключително само
по себе си по начин, че и най-лекото предвидено в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко и в този смисъл същите не обуславят определяне на
наказанието на осн. чл.55 НК. Ето защо съвсем прецизно е счетено, че на
подсъдимия следва да се наложи по вид наказание при условията на чл.54 НК,
а именно ПРОБАЦИЯ.
Преценяйки горните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, за реализираното от подс.В. посегателство законосъобразно е
наложена санкция при превес на смекчаващите такива съобразно тежестта на
същите спрямо съвкупността отегчаващи такива. Изцяло съответстващо на
конкретната степен на обществена опасност и на деянието, и на личността на
подсъдимия се явява наказанието ПРОБАЦИЯ, включващо задължителните
пробационни мерки, всяка от които за срок от ЕДНА ГОДИНА. Налагането
им за по-голям срок, както и включване на допълнителни мерки би било явно
несправедливо, защото ще е несъразмерно тежко спрямо степента на
обществена опасност на конкретно реализираното престъпно посегателство и
на самия подсъдим, както и би поставило последния в още по-голямо
затруднение да изпълнява задължението си за заплащане на издръжка, защото
несъмнено ще препятства възможността да упражнява трудова дейност.
Определянето на по-кратък срок на пробационните мерки е несъответстващо
на тежестта на реализираното деяние и на дееца, поради което и неоснователна
е претенцията на защитата за намаляване на наложената санкция.
В хода на досъдебното производство, респ. съдебното такова въззивната
инстанция не констатира да са допуснати съществени отстраними нарушения
на процесуалните правила, които да са причина за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане. Ето защо следва същата да бъде
единствено изменена в горепосочената част и смисъл, както и в тежест на
подсъдимия на осн. чл.189, ал.3 НПК да бъдат възложени направените от
частния обвинител разноски за въззивната инстанция в размер на 800,
съгласно представените в тази насока доказателства.
Ето защо и на осн. чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.2 НПК Пловдивският
окръжен съд:
8
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №179/15.07.2020 г. по НОХД №3073/2020 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, XVI н.с., като:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. С. В. за НЕВИНЕН в това, след като е
осъден да издържа свои низходящи: децата си Н. К. В. , ЕГН ********** и К.
К. В. , ЕГН ********** съзнателно да не е изпълнил задължението си за месец
март 2019г. и месец юли 2019г. в размер на 2 месечни вноски от по 400 лева
всяка от тях или двете на обща стойност 800 лева, поради което и на осн.
чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото в този смисъл обвинение.
На осн. чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия К. С. В. ДА ЗАПЛАТИ
на частния обвинител М. Д. Д. като майка и законен представител на
малолетните си Н. К. В. и К. К. В. направените разноски по делото в размер на
800 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9