МОТИВИ
към присъда
от 17.04.2018г. по НОХД № 3637/2016г. по описа на Варненския районен съд
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по внесен на 20.07.2016г., от Районна прокуратура-Варна, обвинителен
акт, с който e възведено обвинение срещу подсъдимия : Б.Ц.Ц., роден на ***г***, българин,
български гражданин, неженен, средно образование, не работи, неосъждан, ЕГН **********,
за престъпление по чл.129,ал.2, пр.5, вр.с ал.1 от НК, затова, че на 21.05.2014г. в гр.Варна
причинил на Е.Н.М. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно
счупване на носните кости, /довело до усложнено изкривяване на носната
преграда, хипертрофия на носната кухина и затруднено носно дишане/, което
обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В съдебното производство, преди даване
ход на съдебното следствие, съдът конституира пострадалия Е.Н.М. като частен
обвинител в процеса, който се представляваше от повереник.
Срещу подсъдимия в настоящото
производство бе предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалия Е.Н.М. за сумата 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието - 21.05.2014г.
Участващият в производството представител
на ВРП, в пренията си по съществото на делото не поддържа обвинението срещу подс.Ц. за извършено от него престъпление по чл.129, ал.2,
пр.5 вр.ал.1 от НК. Акцентира върху обстоятелството,
че в хода на съдебното следствие, предвид събраните преки и косвени
доказателства, и най-вече заключението изготвено от тройната СМЕ по отношение
на причинената телесна повреда на пострадалия М. се установило по безспорен и
категоричен начин, че на същия му е причинена телесна повреда, която е различна
по вид и степен с тази, за която е повдигнато обвинение на подсъдимия, а именно
лека телесна повреда. Счита, че се е установило, че извършеното инкриминирано
деяние не е от общ характер по смисъла на НК, а се преследва по тъжба на
пострадалия. Сочи, че в случая не са налице основанията на чл. 48 от НПК. Моли,
за присъда в този смисъл.
В
хода на съдебното следствие, повереникът на гр.ищец и
частен обвинител адв.Д. направи искане на осн. чл. 287, ал. 5 от НПК, позовавайки се на
обстоятелството, че производството е образуване преди изтичане срока по чл. 81,
ал. 3 НПК да бъде осъден подсъдимия за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като
му бъде определено наказание за леката телесна повреда.
В
пледоарията си по съществото на делото повереникът счита,
че от събраните писмени и гласни доказателства е установено, че има травматични
увреждания на доверителя й, конституиран
като гр. ищец и частен обвинител. Мили да не се приемат данните от последната
експертиза, тъй като имало противоречия между показанията на пострадалия и на подсъдимия,
и вещото лице е дало превес на медицинското удостоверение. Обективните находки,
които били установени не били безспорни, тъй като нямало свидетели на
инцидента, че са получени именно по този начин. Доказано било увреждането на
пострадалия конституиран в процеса като гр. ищец и частен обвинител и моли да бъде
уважен иска по справедливост. Моли, да бъдат присъдени и направените по делото
разноски. Моли, подсъдимият да бъде осъден за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като му бъде наложено и съответно наказание. В ползваното право на реплика,
моли да не се прилага института на реторсията.
Защитникът на подсъдимия адв.Х. моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 130,
ал. 3 от НК и да приложите института на реторсията. Сочи,
че по безспорен и несъмнен начин от събраните доказателства във фазата на
съдебното следствие било установено, че такава лека телесна повреда е причинена
и на нейния подзащитен. В този смисъл, моли съда да
приеме, че и двамата – и гр. ищец и частен обвинител, и подсъдимият към момента
са изравнили позициите си, като са си причинили един другиму еднакви по степен
увреди. Действията и на двамата - и на постр.М., и на
подс.Ц. защитата оценява като една взаимна провокация
довела да конкретните телесни увреди, а именно на М. - счупване на носни кости,
а на Ц. – счупен преден зъб. В този смисъл, счита че те са се поставили еднакво
пред закона, което е изключение от правилото всеки един да понесе следващата му
се наказателна санкция. С оглед поведението на страните в този смисъл, моли
съда от една страна да се произнесе с оправдателна присъда, а ако прецените, че
може да се разгледа делото по чл. 130 от НК по искане на повереника
на гр. ищец и частен обвинител, моли да бъде прието, че са налице взаимно причинени
телесни увреди конкретизирани по време и място.
Подсъдимият Ц. дава обяснения във връзка с предявеното обвинение. В последната
си дума моли, да бъда оправдан или да се приложи институтът на реторсията, тъй като и той бил наранен при инцидента.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подс. Б.Ц.Ц. е роден на ***г***. Живее в същия град и е български
гражданин. Има завършено средно образование. Не е женен. Подсъдимият към 2014г. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Притежава ЕГН **********.
В ранните часове на 21.05.2014г., подс.Б.Ц.Ц. посетил дискотека „Екстраваганца" в гр.Варна, намираща се на плажната
алея в града. По това време в дискотеката
се намирал и гражданският
ищец и частен обвинител Е.М., който празнувал рождения си ден с компания от
свои приятели, сред които св.Д.Г. и св.Т.Д.. В дискотеката, със своя компания
се намирала и св.Н.Й., която била приятелка и на подс.Ц.,
и на гр.ищец и частен обвинител М.. Щом видял св.Й. гр. ищец и частен обвинител
М. отишъл до мястото, където се намирала св.Й., за да я поздрави. В близост до
нейното сепаре се намирал и подс.Ц.. М. и Й. провели
кратък разговор, след което гр.ищец и частен обвинител решил да се върне при
компанията си. Докато вървял в дискотеката, той се срещнал с подс.Ц.. Двамата се познавали покрай познанствата си със
св.Й., поради което си разменили реплики и се спречкали. Поведението им било
възприето от охраната на дискотеката, която предприела действия по извеждането
на двете лица от заведението. Докато вървели към изхода на заведението, подс.Ц. вървял вдясно от и на разстояние зад гр.ищец и
частен обвинител М.. Когато стигнали изхода на заведението, подс. Ц. нанесъл
удар с юмрук в областта на носа на гр.ищец и частен обвинител. От удара,
гр.ищец и частен обвинител усетил изпукване в областта на носа и от там му
потекла кръв. Нанасянето на удар от страна на подс.Ц.
към гр.ищец бил възприет от св.Т.Д., който в това време отивал до тоалетната на
заведението. Когато видял, че подс. удря приятеля му,
той решил да ги последва пред заведението, за да види какво се случва. След
като подсъдимия му нанесъл удар, той застанал пред св.М.. В това време гр.ищец
и частен обвинител М. също отвърнал на
удара и ударил подс.Ц. с юмрук в областта на устата.
В този момент охраната на заведението се намесила и разтървала двете момчета. Пред заведението излязъл и св.Г., който
възприел, че от носа на св.М. течала кръв. Последният му обяснил, че
подсъдимият Ц. му е счупил носа.
Веднага след това, около 03.10ч. на
21.05.2014г., гр. ищец и частен обвинител М., св.Г. и св.Д. посетили Спешен
център в Окръжна болница - гр.Варна. По-късно в болницата пристигнала и св.Й..
След извършените му прегледи в Спешния център на Окръжна болница - гр.Варна му
била поставена диагноза : Ф-ра осса
назалиа. Анамнеза: Ударен с юмруци по носа.Контактен,
адекватен, ориентиран. Бил посъветван сутринта да посети специалист „УНГ",
тъй като имало вероятност носът му да е счупен.
След
прегледа в Спешен център , грр.ищец и частен
обвинител прекарал нощта в дома на св.Й.. Сутринта на 21.05.14г., св.М. посетил
специалист „УНГ" при МБАЛ „Света Анна"-гр.Варна, където след
направена рентгенова снимка се установила фрактура на носни кости и той бил
приет на лечение в болницата. На същата дата му била извършена репозиция на носни
кости. На 22.05.2014г. М. бил прегледан и от съдебен лекар-д-р Д., като
прегледът му бил обективиран в медицинско
удостоверение №455/22.05.2014г. При прегледа били установени морави кръвонасядания с неправилна форма и диаметър 3-4 см. по
клепачите на двете очи. Гърбът на носа бил отекъл, болезнен при палпация, като в основата на носа се установило извиване на
носната пирамида наляво, след което същата била извита надясно. По вътрешната
повърхност на дясната подбедрица , в средна трета
личало ожулване с неправилна форма и диаметър 3 см. По страничната повърхност
на лявата подбедрица, в горна и средна трета личали
две морави кръвонасядания с неправилна форма и
диаметър на горното 6 см, а на долното 10 см. На 23.05.2014г. М. бил изписан от
лечебното заведение с окончателна диагноза фрактура на носни кости, обективирана в Епикриза, издадена
от лекуващия лекар д-р В.С..
Междувременно непосредствено след инцидента пред дискотеката на 21.05.2014г., подс.Ц. се видял със свои приятели, сред които и св.А.А., в заведение „Годзила“. Когато
подсъдимият отишъл в заведението, св.А. възприел, че долната му устна е подута и има кръв. Поинтересувал се какво
се е случило и подсъдимият му обяснил, че е имало сбиване пред една дискотека,
без да му обяснява подробности по случая. На следващия ден, 22.05.2014г. Ц. ***,
където подал жалба за случилото. На 23.05.2014г. Ц. бил прегледан и от съдебен
лекар – доктор Г., като прегледът бил обективиран в
медицинско удостоверение № 75/23.05.2014г. При прегледа на подс.Ц.
съдебният лекар констатирал, че горната му устна е отекла. По лигавичната повърхност в дясната половина се установили две
вертикално разположени рани с неравни ръбове, дължина около 8-9 мм. Покрити
белезникав налеп. Такава рана личала и по лигавицата на долната устна в лявата
половина. Първият горен десен зъб бил болезнен, слабо подвижен в предно задно
направление. Установило се и счупване на режещия ръб на короната на короната на
първи горен ляв зъб. В лявата хълбочна област на площ с диаметър около 6-8 см
се установил оток, палпаторна болезненост. По задната
повърхност на двата лакътя се установили дълбоки ожулвания с неправилна форма,
покрити с червеникава коричка.
На 26.06.2014г. по жалбата на Ц. *** с
постановление на прокурор било образувано ДП №1153/2014г. срещу неизвестен
извършител, затова че на 21.05.2014г. в гр.Варна е причинил на Ц. телесна
повреда по хулигански подбуди- престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 от НК.
Междувременно на 26.06.2014г. гр.ищец и
частен обвинител М. също подал жалба във Втора РУ-Варна, като след извършена
проверка, с постановление на прокурор при ВРП от 25.07.2014г. материалите по
проверката били обединени към образуваното и водено във Второ РУ-Варна ДП
№1153/2014г., тъй като прокуратурата приела, че става въпрос за едни и същи събития
и размяна на удари между едни и същи лица, които трябва да бъдат изследвани в
едно производство.
След проведено разследване, с
постановление на наблюдаващия прокурор при ВРП от 01.09.2015г. от материалите
по ДП №1153/2014г. на Второ РУ-Варна в отделно ДП № 1342/2015г. по описа на
Второ РУ-Варна били отделени материали касаещи извършено от Ц. престъпление по
чл.129, ал.2, пр.5 вр.ал.1 от НК. ДП №1153/2014г. по
описа на Второ РУ-Варна било прекратено с аргумент, че на подсъдимия Ц. е
причинена лека телесна повреда, която се преследва по частно правен ред, с
тъжба на пострадалия до съответния съд.
Видно от назначената по делото и приета от съда
съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ /л.50-51 от ДП/ изготвена от вещото лице
д-р Д.Д., частният обвинител и гр.ищец М. е получил е
получил многофрагментно счупване на носните кости, кръвонасядане по лицето и лявата подбедрица,
ожулване по дясната подбедрица, които в своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Експертизата е посочила, че към момента на изготвянето й не са представени
документи относно извършени контролни прегледи, поради което не било
констатирано и усложнение в оздравителния процес във връзка с многофрагментарното счупване на носни кости.
Видно от назначената по делото и приета
от съда допълнителна СМЕ /л.57-59 от ДП/,
изготвена от вещото лице д-р Д.Д., частният обвинител
и гр.ищец М. е получил многофрагментно счупване на
носните кости, кръвонасядане по лицето и лявата подбедрица, ожулване по дясната подбедрица.
В своя оздравителен процес, счупването на носните кости на Е.М. се е усложнило
с изкривяване на носната преграда, хипертрофия на носната конха
и затруднено носно дишане, което налага оперативно лечение и в този смисъл
описаното счупване с описаното усложнение е обусловило постоянно разстройство на
здравето неопасно за живота.
В съдебно заседание вещото лице Д. изцяло
поддържа дадените на ДП заключения. Пояснява, че при
първоначалната експертиза пострадалият не се е явил на контролен преглед и не е
представил медицинска документация досежно наличието
или липсата на усложнения във връзка с травмата на носа. Такива били
представени значително по-късно, на 28.11.14г., след което е назначена втората
експертиза. Вещото лице счита, че между експертизите не се наблюдава разлика, тъй като първоначално е дадено заключение без
да е представен контролен преглед, а във втората експертиза се коментирал
контролния преглед. В удостоверението издадено след травмата било отразено
указание да се яви след 30 дни. Допълнението към медицинско удостоверение № 455
от 28.11.2014г. бил издадено след като пострадалия бил изпратен на контролен
преглед при УНГ. Сочи, че той не разполагал с квалификация на специалист УНГ. Вещото
лице Д. пояснява, че обичайното зарастването на носните кости след като се
извърши първоначалното оперативно лечение, а имено репозицията
е в рамките на около 3 седмици. Зарастването на носните кости без усложнения било
в рамките на максимум три седмици, тъй като те били тънки костици,
носът бил богато кръвоснабден, което спомагало бързо
зарастване и образуване на костен калус. Когато било налице
многофрагментно счупване, както в случая,
задължително се провеждал допълнителен преглед на пациентите, защото имало опасност при това многофрагметно счупване да се получи изкривяване на носна
преграда. Когато се реализира такова изкривяване този процес продължавал докато
се оперира човекът.
В хода на съдебното следствие бе
назначена и изготвена допълнителна
комплексна съдебно медицинска експертиза /КСМЕ/ , изготвена от вещите лице
проф. д-р Д.Д.Р.- съдебен медик, д-р В.В.Д.-съдебен
медик и проф. д-р П.К.Н.-специалист УНГ,
ръководител клиника по УНГ в МБАЛ Св.Марина.
Видно от заключението на тази експертиза на
21.05.2014г., гр.ищец и частен обвинител Е.М. е получил:
• Счупване на носните кости /многофрагментно/, кръвотечение от носа, кръвонасядане
по клепачите на двете очи
• Ожулване по дясната подбедрица
• Две кръвонасядания
по лявата подбедрицата.
Поради счупването на носа Е. М. е бил на
лечение в УНГ отделение на МБАЛ "Св. Анна"-Варна /от 21 до 23.5.14
г./, където му е било извършено наместване /репозиция/
на счупените носни кости.
Според вещите лица получените механични увреждания и счупването на
носните кости обуславят временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Описаните увреждания са резултат на удари
със или върху твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по начина,
описан в материалите по делото - при удар с юмрук в областта на носа, ритане по
краката.
Обичайно зарастването на носните кости
ставало за 10-20 дни, като през този период преминавал и травматичния оток. В
редки случаи формирането на гърба на носа можело да отнеме и по-дълъг период -
3 до 6 месеца.
При актуалния преглед на 18.5.17 г. на Е.
М. вещите лица установили синехии /сраствания/ между
средната носна конха и носната преграда в дясната
носна кухина, заемаща около 1/3 от нея. Левият носов ход бил без промени. При
прегледа не се установило изкривена носна преграда и хипертрофия на носните конхи. Описаните синехии /сраствания/ в десния носов ход можело да бъдат
резултат от травма, вкл. и от следоперативната травма. Тези сраствания обуславяли
средно по степен затрудняване на носното дишане с дясната носна кухина. В
предоставените медицински документи и делото нямало информация какво е било
прехождащото състояние на носните кухини у Е. М..
При тези данни, според вещите лица не можело
да се приеме с категоричност, че наличните сраствания в дясната носна кухина
обуславят постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В съдебно заседание вещите лица Р., Д. и Н.
изцяло поддържат даденото заключение.
На въпроси на прокурора в.л. Н. пояснява, дислокация
означава изкривяване, разместване в едната от двете посоки настрани или
хлътване на носа с видима деформация. Това е разместване на счупените
фрагменти. Без дислокация означава, че са счупени, но не са разместени. Сочи,
че има няколко вида счупване на носни кости, като най-елементарното е било са
счупени носните кости, но те да не се дислоцират, тъй
като се придържат от мускули и други тъкани. По-тежката форма на фрактурата е
тогава, когато тези тъкани не могат да съумеят да фиксират носните кости и те
се разместват в различни посоки. Другите са открити и закрити фрактури, и това
е било закрита фрактура. Без дислокация означава че носните кости са счупени,
но не са разместени видимо на графия. Установена била многофрагментна
стара фрактура на носните кости от снимката при прегледа. Това означавало, че е
имало стара фрактура, но не винаги тези фрактури зарастват една за друга, както
при счупване на ръка. Срастването и синехията било
вътре в носната кухина и лигавица. Това е всъщност била съединителна тъкан,
която фиксира едната и другата стени на носната кухина. Едната е медиална –
вътрешна, а другата латерална - външна и между тези две лигавици, когато има
травма е възможно да се получи срастване между тях и това е синехията.
Тя може да са дължи на травмата, а така също и на тампонадата,
която е правена по време на оперативната интервенция в болница „Света Анна“ гр.
Варна. Това срастване може да се дължи както на фрактурата, така и на
постоперативното стоене на тампонада, която уврежда
допълнително лигавицата на носната кухина и създава две ръбеви
повърхности, които могат да сраснат впоследствие. Вещото лице доктор Н. е категоричен, че срастването
в горния носов ход не води до такова сериозно затруднено дишане, ако е в долния
ще доведе до значително затруднено дишане, тъй като долния носов ход е
функционалния носов ход и тогава щяло да доведе до едно тежко смущение в
носното дишане. В случая в средна и горна част на носа не води до такова,
можело само временно да се срещнат
някакви нарушения
На въпросите на прокурора, доктор Р.
пояснява, че хипертрофията е съвсем различно нещо от изкривяването на носната
преграда и между тези две неща не може се прави връзка и не може да се твърди,
че всяко счупване води до едно от двете или пък, че тези две неща по отделно
или заедно водят до затруднено носно дишане.
На въпросите на адв.Д.
доктор Д. пояснява, че за 2014 година никой не оспорва, че е имало счупване на
носните кости. Тази поставена диагноза тогава била абсолютно коректна и не будела
съмнение. Доктор Д. сочи, че не всяко счупване на носните кости води до
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, за да бъде
разстройството неопасно за живота едно от изискванията е да е постоянно, за цял
живот т.е. да бъде и в момента налице като това затруднение на носното дишане
трябва да бъде от такава тежест, която да не дава на практика възможност за
такова носно дишане. Дискретното нарушение на носното дишане не изпълвало съдържанието
на медико-биологичната квалификация постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Ако имало затруднение в носното дишане до степен човека да
не може да диша с носа си и при прегледа свързан с експертизата би трябвало да
го има. Ако тогава временно е имало затруднение на дишането за някакъв период,
то не изпълва съдържанието на медико-биологичната квалификация постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Не можело да се отговори
хипотетично, ако не бъде извършена оперативна интервенция дали лицето ще може
да диша.
На въпрос на съда към вещите лица:
В.Л Р. пояснява, че описаните кръвонасядания по клепачите на двете очи са от удар, който
е счупил носа на пострадалия. Травматичното увреждане фрактура на носни кости
по-скоро не може да се получи при удар в прилежаща повърхност, защото нямало
описани никакви охлузвания по най-издадените части на лицето и най-вече носа
или брадичката, а локализацията на увреждането била такова, че удар с или върху
трябва да бъде не върху плоскост, а върху ограничена повърхност, и в този
смисъл по-вероятно е да е от удар с юмрук. Нямало информация затова дали по
време на прегледа на 28.11.14г. е имало срастване или зарастване на тези кости,
освен дословно описаното „носна преграда с лека деформация в долна предна част
на носната преграда. Синехии в десен носов ход.“ т.е.
имало ги е тези синехии в десен носов ход, което
проф. Н. установил, че ги има и при техния преглед т.е. към месец ноември
2014г. тези синехии са съществували, което е било в
унисон с това, което проф. Н. обяснил за тези сраствания.
В.Л.
Н. сочи, че : изкривяването на
носната преграда спонтанно не може да се коригира, но тъй като била направена
оперативна интервенция, ако е имало такова изкривяване тогава, то е било
наместено коректно.
В хода на досъдебното производство е била
назначена и изготвена от вещото лице Д.Г. СМЕ на подс.Ц..
Видно от нейното заключение /л.72-74 от ДП/ на 21.05.2014г. подс.Б.Ц.Ц. е получил травматични отоци и разкъсно
контузни рани по лигавиците на двете устни, счупване
на режещия ръб на короната на първи горен ляв зъб, изкълчване І степен на първи
горен десен зъб, травматичен оток в лявата хълбочна област, ожулване по задната
повърхност на двата лакътя. В своята съвкупност според експертизата
травматичните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
В съдебно заседание вещото лице Г. изцяло поддържа
даденото на ДП заключение.
В хода на съдебното следствие бе назначена и изготвена
по делото повторна съдебно-медицинска
експертиза на подс.Ц., изготвена от вещото лице
доктор Д.Г.. Същата не бе приета по делото, тъй като в своето заключението на вещото лице се позовава на показания на подсъдимия депозирани в
хода на ДП в друго процесуално качество, а именно в качеството му на свидетел.
По тази причина в хода на съдебното
следствие бе назначена, изготвена и приета нова повторна съдебно-медицинска експертиза на подс.Ц.,
изготвена от вещото лице доктор Д.Г..
Видно
от заключението на същата /депозирано по делото на 10.04.2017г./ на името на Б.Ц.Ц., ЕГН ********** е издадено
Медицинско удостоверение №75/23.05.2014г, в което във връзка с инцидент пред
дискотека „ Екстраваганца" на 21.05.2014г към
03.00-04.00, са описани следните травматични увреждания:
1.
травма в областта на устата - оток на горната устна, три разкъсно-контузни
рани по лигавичната повърхност на горната и долна
устни, разклащане 1 -ва степен на първи горен зъб в
дясно и счупване на режещия ръб на първи горен зъб в ляво;
2.
травматичен оток в лява хълбочна област/6-8 см/;
3.
охлузвания по кожата на двата лакета.
Всички от описаните наранявания били
получени по механизмите на действие на твърдите тъпи предмети.
Разкъсно-контузните
рани по лигавичната повърхност на устните и травмата
на зъбите били следствие на директен удар в областта на устата. Възможно било
описаните като отделни травматични увреждания в областта устата, да са
следствие на единичен удар с юмрук в указаната област. Предвид засегнатите
структури и характеристиката на нараняванията по лигавицата и зъбите ударът би
следвало да е нанесен в посока отпред назад и да е попаднал в централната
област на устата.
Травматичният оток в хълбочната област е от
отделно механично въздействие - удар с или върху предмет с ограничена
травмираща повърхност.
Охлузванията по лактите
са следствие на тангенциално действие на твърда, ръбеста или релефна
повърхност. Подобни наранявания биха могли да се получат както при отделни
удари, така и при падане и /или блъскане в околни предмети.
Травмата
в областта на устните и зъбите е обусловила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Останалите наранявания са довели до чувство
на болка.
Посочените в медицинското свидетелство
характеристики на травматичните увреждания показвали давност от едно- две
денонощия преди извършеното освидетелстване.
Срокът за пълно възстановяване относно
всички от по-горепосочените три групи наранявания, след като не са налице данни
за възникнали усложнения, е от порядъка на 15-20 дни.
С част от дадените
показания на Б.Ц. в съдебно заседание от 05.12.2017г: „ Не съм падал на земята
и не ми е удрял никой друг освен този удар в устата..." се посочва механизъм,
по който може да се обясни травмата в областта на устните и зъбите.В протокола
за разпит като обвиняем по-ДП № 1342/2015г Ц. съобщава: „...искам да заявя, че
и аз получих телесни увреждания от неговото нападение, изразяващи се в счупване
на горен преден зъб и синини по лицето..." съответствие между тези
показания и установените от съдебен лекар наранявания се отнасят единствено за
травмата на единия зъб. Травматични увреждания, които да бъдат възприети като
„синини" по лицето не са констатирани. За начина, по който са получени
останалите травми - по левия хълбок и двата лакета не
се съдържат пояснения в показанията на обвиняемия.
От съдебномедицинска гледна
точка може да се допусне различна интерпретация в медико-биологичната
квалификация или в механизма на получаване на дадени травми, но няма как,
веднъж констатирани увреждания, свързани с даден инцидент, да не бъдат
разгледани в експертизата.
Дадената морфологичната
характеристика на отделните увреждания не показвала признаци на различна давност
или съмнения относно посочения в предварителните сведения на медицинското
удостоверение механизъм на получаване.
Показанията на М. относно
нанесения удар по лицето на Ц. се обобщават в следните описания: „ ... аз го
ударих с един удар в областта на бузата с ръка..."; „.. аз го ударих по
бузата с дясната си ръка, с присвита ръка, с юмрук го ударих по лявата
буза..."; „...на него му нямаше нищо само един удар съм нанесъл по бузата,
не съм го удрял по устата..."; „... с цел да се предпазя аз също ударих
това момче с юмрук в областта на лицето, но не успях да го нараня..." Областта
на лицето като анатомична част включва зоната на устните и подлежащите
централни зъби, така че според експертизата ако се приеме тази обща локализация
е възможно удар с юмрук да причини наличните по тях наранявания. Посочената
по-конкретна област - лява буза, в която М. твърди, че е нанесъл удар, не
съвпада с мястото на описаните като травмирани структури по устата на Ц..
Описаното от
свидетеля А. състояние „ подута долна устна... предимно устните му бяха
подути..,, съответства по локализация на мястото където са описани уврежданията
от съдебния лекар. Наранявания в хълбочната област и лактите
могат да останат незабелязани за околните ако целенасочено не бъдат показани.
В съдебно заседание, вещото лице Г.
поддържа така изготвената експертиза. На въпроси на съда пояснява, че констатираните
обективи находки описани в медицинското удостоверение отговорят да с давност
едно-две денонощия. Такава била характеристиката и на база даденото в
медицинското описание не намирала нещо, което да я накара да мисля за друга
давност на отделните увреждания.
В хода на досъдебното производство е била
назначена и изготвена от вещото лице Б. съдебно психиатрична експертиза на подс.Ц. /СПЕ//л.134-136 от ДП/. В с.з. експертизата се
поддържа от вл.Б. и бе приета от съда. Видно от
нейното заключение подс.Б.Ц.Ц. не страда от психично разстройство в тесния смисъл на
думата /психоза/ и зависимост към психоактивни вещества. Налице са данни за
Паническо разстройство, което е отзвучало след лечение. Към момента на
извършване на деянието на 21.05.2014г., обв.Ц. е бил
в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от него и е могъл
да ръководи постъпките си. Към момента на извършване на деянието на
21.05.2014г., обв.Ц. не е бил в състояние на афект.
В с.з. вещото лице Б. пояснява, че при подс.Ц. има данни за вредна употреба на марихуана, но
нямало данни за психоза, а и личностовите особености
не определяли невменяемост. Паническите пристъпи можело да доведат до тревожност, която не водела до
агресивно поведение. При тревожност и панически пристъпи лицето се стремяло да
се усамоти, да преживее тази тревога, която е субективно усещане.
Видно
от приложената по делото актуална справка съдимост за подс.Ц.,
същият е осъждан и е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК след деянието предмет на настоящото производство.
Горната фактическа
обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на гласните
доказателства по делото- показанията на гр.ищец и частен обвинител М.,
включително и тези приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 от НПК, в кредитираните от съда части; от показанията на свидетелите Д.Г.,
включително приобщени чрез прочитането им, в кредитираните от съда части; от
показанията на св.Т.Д.; от показаният на свидетелката Н.Й. в кредитираните от
съда части; от показанията на свидетелите К.Т. и И.Д.; от показанията на свидетеля А.А.; частично от обясненията на подсъдимия Б.Ц.,
заключението по назначените СМЕ, изготвени от д-р Д. /в кредитираната част/, от
заключението на КСМЕ, от заключението на СМЕ по отношение на подс. Ц., изготвена от д-р Г. в кредитираните от съда
части; от заключението на нова повторна СМЕ на подс.Ц.,
изготвена от вещото лице Г.; от заключението на СПЕ, от показанията на вещите
лица Д., Р., Н., Д., Г., Г. и Б., справка за
съдимост, медицинска документация и останалите приложени по делото писмени
доказателства, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК и веществени
доказателства- оптичен носители CD – R съдържащи ренгенографски изследвания.
От събрания в хода на съдебното
следствие доказателствен материал съдът не кредитира обясненията на подсъдимия приобщени
чрез прочитането им по реда на чл.279 от НПК в частта в която твърди, че не е
посегнал първи на гр.ищец и частен обвинител М., както и че е бил вляво от него
при излизане от дискотеката. В тази част обясненията му противоречат на
останалите гласни доказателства по делото, в частност показанията на Е.М., в
които той твърди, че първи е нанесъл удар спрямо него подсъдимият, който е бил
от дясната му страна и че той е отвърнал на удара, както и на показанията на
св.Т.Д., който сочи, че е видял подс.Ц. да нанася
удар на М., както и че подсъдимия е бил от дясната страна на М..
В останалата им част обясненията на
подсъдимия кореспондират с доказателствения материал
по делото /гласните доказателства и приобщените СМЕ/ и съдът ги кредитира.
Съдът не кредитира показанията на гр.ищец
и частен обвинител М. депозирани в ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, в частта в
която сочи, че е след като са си разменили с подсъдимия Ц. по един удар, бил
съборен на земята от непознато момче, което заедно с подсъдимия започнало да го
рита по краката. На първо място тези негови показания противоречат на
депозираните непосредствено пред съда показания, в хода на съдебното следствие
на 25.10.2016г., където на въпроси на съда М. е категоричен, че бил съборен и
ритан по краката от едно непознато момче, а не от подсъдимия Ц.. На второ място
при допълнителния му разпит в хода на съдебното следствие, проведен на
05.12.2017г. , М. заяви, че със сигурност бил ритан от мъже, но не знае дали
бил ритан от подсъдимия, само предполагал. На следващо място тези негови
показания, че бил съборен и ритан по краката и в торса /за първи път посочена
анатомична област в хода на с.з от 25.10.2016г./ са в противоречия с
показанията на св.Г., св.Д. и св.Й., които са категорични, че св.М. не е
споделял с тях да е събарян на земята и ритан по краката и тялото. Двамата
свидетели Г. и Д., особено св.Д., са възприели създалата се ситуация и са
категорични, че М. не е съобщавал за такова събаряне на земята и ритане. Св.Г.
е категоричен, че М. е споделил с него само, че Ц. му е счупил носа. Св.Й. също
сочи, че М. и е казал, че е ударен в носа. Действително от заключенията на
назначените по делото СМЕ и КСМЕ е видно, че по тялото на св.М. са установени и
ожулване по дясната подбедрица и две кръвонасядания по лявата подбедрицата,
като според заключенията на тези експертизи е възможно уврежданията да се
получат при удар с ритник. Но пък експертизите са категорични, че те са
резултат на удари със или върху твърди
тъпи предмети, което означава че биха могли да бъдат получени и по друг начин,
не само при ритане. Нещо повече, посоченото от пострадалия, че бил ритан и в
торса /тялото/ не се подкрепя по никакъв начин от установените обективни
находки при неговия преглед в съдебна медицина, тъй като тогава, видно от
медицинското удостоверение не са
установени увреждания в посочената анатомична област. Затова съдът не кредитира
неговите показания приобщени , чрез прочитането им и депозирани в хода на
съдебното следствие, в посочената част, тъй като същите са противоречиви,
взаимно изключващи се и противоречащи с останалите гласните доказателства по
делото. Даже да се приеме, че такова събаряне на земята е било налице /макар
гласните доказателства да са в обратния смисъл/, то със сигурност не може да
бъде възприета тезата, че подсъдимият е съборил М. на земята и го е ритал, тъй
като и от показанията на самия М. е видно, че е бил нападнат в гръб и бил
„подсечен“ отзад в краката, а пак според неговите показания в този момент
подсъдимият се е намирал пред него.
Съдът не кредитира и показанията на гр.ищец
и частен обвинител М. депозирани в хода на съдебното следствие, при
първоначалния и допълнителния му разпит, че е ударил подс.Ц.
с юмрук в лявата буза. На първо място тези показания, противоречат на
показанията на М. депозирани в хода на ДП и приобщени чрез прочитането им по
реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, към
които М. се придържа и при които същият е заявил, че го е ударил в областта на
лицето /анатомична област включваща и областта на устата, където са установени
травматични увреждания по подсъдимия при прегледа му в съдебна медицина на
23.05.2014г./. Нещо повече в тази им част показанията му са в противоречие с
друга част от депозираните в хода на съдебното следствие показания, в с.з. на
25.10.2016г., където М. е категоричен, че след като го ударил, подс.Ц. застанал пред него и тогава и той го ударил, при
което подсъдимият се дръпнал назад. Няма как да се приеме за житейски
правдоподобно, че при удар по бузата, тялото на подсъдимият ще се дръпне назад.
При тази житейска ситуация /удар по лявата буза с юмрук/ тялото на подсъдимия
би трябвало да се отклони надясно, а не назад. От друга страна подсъдимият е
категоричен, при всичките му проведени разпити /и пред съдебния състав и приобщени
чрез прочитането им/, че е бил ударен в устата от гр.ищец и частен обвинител М..
В подкрепа на неговите твърдения са и свидетелските показания на А.А., който сочи, че е възприел наранявания в областта на
устата на подсъдимия, вечерта след инцидента. В подкрепа на твърденията на
подсъдимия са и обективните находки установени при прегледа му в съдена
медицина, заключението на СМЕ, изготвено от доктор Г., в кредитираните от съда
части, и най-вече заключението на повторната експертиза, изготвена от вещото
лице Г., кредитирана изцяло от съда, която е категорична, че разкъсно-контузните рани по лигавичната
повърхност на устните и травмата на зъбите са следствие на директен удар в
областта на устата, като е възможно описаните като отделни травматични
увреждания в областта устата, да са следствие на единичен удар с юмрук в
указаната област, както и че давността на тези увреждания е 1-2 денонощия преди
прегледа в съдебна медицина /извършен на 23.05.2014г./, която давност напълно
съответства на датата на деянието – малките часове на 21.05.2014г. С оглед
всичко гореизложено съдът прие, че показанията на М., че е ударил подсъдимия с
юмрук в лявата буза, не следва да се кредитират досежно
твърдяната от него област на нанасяне на удара- лява буза, като възприе, че М.
е ударил подс.Ц. с юмрук в облата на устата. В
останалата им част, съдът кредитира показанията на М., като житейски логични и
правдоподобни, кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства и със
заключенията на кредитираните от съда експертизи.
Съдът не кредитира показанията на св.Й.
в частта, в която същата сочи, че не е разбрала кой е ударил М. в носа. В тази
им част показанията й са житейски нелогични и звучат неправдоподобно. Няма как
да се възприеме тезата, че същата е отишла в болничното заведение, където са
били пострадалия и неговите приятели Г. и Д., че е разбрала, че на М. е
нанесено увреждане по носа, а да не е разбрала кой е сторил това. Нещо повече
неправдоподобно е свидетелката да прекара цяла вечер с пострадалия /двамата
твърдият, че М. е преспал в дома й/ и да не се осведоми или позаинтересува, кой
му е причинил нараняването. Поради това и съдът прие, че в тази част
показанията на свидетелката представляват премълчаване на узнатото, с оглед
приятелството и с подсъдимия и ги отчете, като акт на солидарност и приятелска
взаимопомощ, предопределящи заинтересованост от изхода на делото в полза на подс.Ц.. В останалата им част показанията на св.Й. съдът
кредитира, като допълващи останалите кредитирани от съда гласни доказателства.
Съдът не кредитира показанията на св.Д.Г.
депозирани в хода на ДП и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5
вр.ал.1, т.1 от НПК в частта, в която сочи, че е
видял как подс.Ц. нанесъл удар в областта на лицето
на М.. В тази част показанията на свидетеля противоречат на показанията му
депозирани двукратно пред съдебния състав в разпитът му на 25.10.2016г. и на
05.12.2017г., към които същият се придържа и където свидетелят е категоричен,
че удари между лицата не е видял. В останалата им част съдът кредитира
показанията на свидетеля, като кореспондиращи с останалите гласни доказателства
по делото и с кредитираните от съда писмени доказателства и медицински
експертизи.
Съдът оцени показанията на св.Т.Д., като
отчете приятелството му с гражданския ищец и частен обвинител М.. Въпреки
подразбиращото се съмнение в тяхната безпристрастност, неговите показания
напълно кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни и писмени
доказателства и най вече със заключенията на СМЕ изготвена от доктор Д. /в
кредитираните от съда части/ и КСМЕ, относно причинените увреждания на М. и
механизмът на тяхното причиняване, който напълно съответства на посоченото от
страна на свидетеля. Поради това съдът кредитира показанията на този свидетел
изцяло.
Като достоверни, добросъвестни и логични
съдът оцени и показанията на охранителите в заведението –св.К.Т. и И.Д..
Съдът напълно кредитира и показанията на св.А.А., като добросъвестни и логични. Безспорно по делото бе
установено, че същият е в приятелски взаимоотношения с подсъдимия от детството,
макар да бе посочено, че не се виждат често. Въпреки горното, неговите
показания за възприетите наранявания в областта на устата, напълно
кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.
Най-вече същите са в пълен унисон с кредитираните от съда части на СМЕ ,
изготвена от доктор Г. и повторна СМЕ изготвена от доктор Г..
Съдът кредитира заключението на назначената
в досъдебното производство СМЕ на
пострадалия М., изготвена от д-р Д., в частта му касаеща
травматичните увреждания констатирани към 22.05.2014г. /при прегледа в съдебна
медицина/ и механизмът на тяхното получаване. В останалата част съдът не
кредитира експертизата, тъй като тя е била възложена само на съдебен медик,
който няма нужната компетентност в областта на оториноларингологията-няма
спецалност УНГ, което бе потвърдено и от самия доктор
Д. при разпита му в с.з.
Съдът
не кредитира назначената в досъдебното производство допълнителна СМЕ на
пострадалия М., изготвена от д-р Д.. Тя отново е била възложена само на съдебен
медик, който няма нужната компетентност в областта на оториноларингологията
- УНГ. По тази причина пострадалият е бил изпратен на преглед при УНГ лекар.
Ето защо съдът кредитира това заключениена в.л. Д.
единствено в частта му касаеща травматичните
увреждания констатирани към 22.05.2014г. /при прегледа в съдебна медицина/ и
механизмът на тяхното получаване, с изключение твърдението му , че в своя
оздравителен процес, счупването на носните кости на св. Е.М. се е усложнило с
изкривяване на носната преграда, хипертрофия на носната конха
и затруднено носно дишане, и е обусловило постоянно разстройство на здравето
неопасно за живота. Всъщност горепосоченото
заключението на д-р Д., че претърпяното от пострадалия счупване на носни кости
е завършило с изкривяване на носната преграда, хипертрофия на носната конха и затруднено носно дишане, се опровергава от трима
медици по назначената от съда КСМЕ /двама съдебни лекари и
специалист УНГ/. Последните са категорични, че и при актуалния преглед на
18.5.17 г. на Е. М. се установили синехии
/сраствания/ между средната носна конха и носната
преграда в дясната носна кухина, заемаща около 1/3 от нея. Левият носов ход е
без промени. При прегледа не се установили изкривения на носна преграда и
хипертрофия на носните конхи. Вещото лице доктор Н. е
категоричен, че срастването в горния носов ход не води до такова сериозно
затруднено дишане. Поради това и според вещите лица по назначената КСМЕ увреждането
е довело само до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Съдът се доверява изцяло на заключението на
назначената в хода на съдебното следствие и
изготвена от вещите лица проф.д-р Р. проф.д-р Н. и д–р Д. КСМЕ като
компетентно и безпристрастно, мотивирано и защитено в с.з.
Съдът не кредитира заключението на назначената
в досъдебното производство СМЕ на подсъдимия Ц., изготвена от д-р Г., тъй като
експертизата се е позовала на гласни доказателства, депозирани от подсъдимия в
друго процесуално качество. Съдът кредитира това заключение на в.л. Г.
единствено в частта му касаеща травматичните
увреждания констатирани към 23.05.2014г. /при прегледа в съдебна медицина/ и
механизмът на тяхното получаване.
Съдът напълно кредитира заключението на
назначената и приета от съда нова повторна СМЕ изготвена от доктор Г. като мотивирано
и безпристрастно дадено, и компетентно защитено в с.з.
Съдът кредитира като компетентно дадено и
безпристрастно заключението на назначената и изготвена в хода на ДП СПЕ.
Съдът кредитира и всички приобщени по
делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондиращи с приетата по делото за установена фактическа обстановка.
При
така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички доказателства
по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прави следните правни
изводи:
По
делото по несъмнен начин се доказва, че в ранните часове на 21.05.2014 г.
подсъдимият Ц. се е намирал в дискотека „Есктраваганца“
на плажната алея в гр.Варна. Горното не се оспорва и от самия подсъдим.
Безспорен факт е и обстоятелството, че по същото време и на същото място се е
намирал и гр.ищец и частен обвините М., заедно с компания от свои приятели,
сред които и св.Г. и св.Д.. Там се е намирала
и св.Й., в приятелски отношения и с двете страни по делото. При срещата
на подсъдимия с гр.ищец и частен обвинител в дискотеката, двамата си разменили
реплики и се спречкали, което наложило намеса на охраната и извеждането им от
заведението. При излизането пред
заведението подсъдимият Ц. нанесъл удар с юмрук в областта на носа на частния
обвинител и гр.ищец, в резултат на което на същия му потекла кръв от носа. От своя страна, гр.ищец
и частен обвинител М. веднага отвърнал на удара на подс.Ц.
/за да не се остави да го бият, както сам се изрази пред съдебния състав при
разпита му на 25.10.2016г./ и също нанесъл един удар с юмрук в областта на
устата на подсъдимия. В резултат на тези взаимно разменени по един удар с юмрук
по лицето М. /в областта на носа/ и лицето
на Ц. /в областта на устата/ били причинени травматични увреждания.
Още същата вечер в 03.10ч
на 21.05.2014г. М. бил прегледан в Спешно отделение на " Многопрофилна болница за активно лечение- Варна" АД
гр.Варна с диагноза : Ф-ра осса
назалиа. Анамнеза: Ударен с юмруци по носа.Контактен,
адекватен, ориентиран. На 21.05.14г., св.М. посетил специалист „УНГ" при
МБАЛ „Света Анна"-гр.Варна и бил приет на лечение в болницата. На същата
дата му била извършена репозиция на носни кости. На 22.05.2014г. му е била извършена съдебно медицинска
консултация обективирана в МУ №455/22.05.2014г. с
установени увреждания от клиничния преглед : морави кръвонасядания
с неправилна форма и диаметър 3-4 см. по клепачите на двете очи,. Отекъл гръб
на носа, болезнен при палпация, като в основата на
носа се установявало извиване на носната пирамида наляво, след което същата
била извита надясно. Кървене от носа. Били установени и травматични увреждания
по двете подбедрици.
На 23.05.2015г. била извършена съдебно
медицинска консултация и на подс.Ц. обективирана в МУ №75/23.05.2014г.
с установени увреждания от клиничния преглед: отекла горна устна, по лигавичната повърхност в дясната половина се установили две
вертикално разположени рани с неравни ръбове, дължина около 8-9 мм. покрити с
белезникав налеп. Такава рана личала и по лигавицата на долната устна в лявата
половина. Първият горен десен зъб бил болезнен, слабо подвижен в предно задно
направление. Установило се и счупване на режещия ръб на короната на короната на
първи горен ляв зъб. Установени били и травматични увреждания по двата лакътя и
в хълбочната област.
Изводът на съда за авторството на деянието в лицето на Ц. и незабавното
отвръщане на удара от страна на М. се гради на базата на всички събрани
доказателства, кредитирани и посочени по горе. Няма нито едно гласно
доказателство, което да изключва присъствието на подсъдимия и гражданския ищец
и частен обвинител в заведението и пред него на датата 21.05.2014 г. То в
принципен план не се оспорва и от подсъдимия и гр.ищец и частен обвинител.
Безспорно по делото е установено, на
посочената в ОА дата и място, по посочения в ОА начин подсъдимият е нанесъл
удар спрямо гр.ищец и частен обвинител, в описаната по-горе, както и в ОА,
анатомична област-носа, като в следствие на удара на М. му потекла кръв от носа.
В резултат на този удар съдът приема, че
гр.ищец и частен обвинител М. е
получил травматични увреждания: многофрагментарно счупване на носните кости, кръвотечение
от носа, описани в ОА и кръвонасядане по клепачите на
двете очи, като последица на удара, счупил носа /съобразно изложеното при
разпита на вещите лица по назначената КСМЕ/.
Очевидно вземайки предвид заключението на
изготвената в хода на ДП допълнителна СМЕ от д-р Д. / цитирана в ОА/, че в своя оздравителен процес, счупването на носните кости на Е.М. се е
усложнило с изкривяване на носната преграда, хипертрофия на носната конха и затруднено носно дишане, и е обусловило постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота., а в своята съвкупност останалите
описани в СМЕ травматични увреждания са определили временно разстройство на
здравето неопасно за живота, прокурорът се е съобразил със задължителната
практика на ВС по наказателни дела -Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум
на ВС. Съобразно т.18 от цитираното постановление когато с деянието се
причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания, е
налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия
резултат. С оглед изготвената в ДП допълнителна експертиза това е било приетото
от експертизата за счупване на носните кости завършило в своя оздравителен процес
с изкривяване на носната преграда, хипертрофия на носната конха
и затруднено носно дишане, обусловило постоянно разстройство на здравето
неопасно за живота, изпълващо медикобиологичните
характеристики на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, пр.5 вр. ал.1 от НК. Поради това и обвинението, с което Желев е
предаден на съд е за средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Бе посочено вече по горе, че ВРС не
кредитира изготвената в хода на ДП допълнителна СМЕ по отношение на приетото от нея заключение, че
в своя оздравителен процес, счупването на носните кости на Е.М. се е усложнило с изкривяване на носната
преграда, хипертрофия на носната конха и затруднено
носно дишане, обусловило постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.
По отношение на счупените носни кости съдът се довери на заключението на
изготвената и приобщена в хода на съдебното следствие КСМЕ, чието заключение е
категорично, че счуването на носните кости е обусловило временно разстройство
на здравето неопасно за живота.
Според
задължителната практика на върховната съдебна инстанция и най-вече според
цитираното Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС /т.13/ за да се
квалифицира едно увреждане, като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК
с характеристиката „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“ следва
да е налице такова увреждане на човешкия организъм, при което се намаляват
неговите жизнени или съпротивителни сили. То може да засегне определени части
на тялото, отделни органи или да предизвика ограничаване на функциите им, както
и да засегне целия организъм с предизвикване на болестно
състояние.Разстройството на здравето трябва да бъде от такъв характер, че в
никой период да не създава опасност за живота на увредения. В случая обаче,
КСМЕ кредитирана от съда изключва с категоричност наличието на такова
разстройство на здравето у пострадалия, следователно не е налице средна телесна
повреда по смисъла на горепосочения текст. От друга страна експертизата е
категорична, че описаните травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Съобразно т. 15 на Постановление № 3 от 27.IX.1979 г.,
Пленум на ВС, под " разстройство на здравето извън случаите на тежка и
средна телесна повреда, законът има предвид всички увреждания на организма,
които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно,
трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство
на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на
организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции
извън болката и страданието". Съдът съобрази и дадените в т.18 от
цитираното Постановление указание, че когато с извършването на едно деяние
деецът причини на едно лице еднакви по характер телесни увреждания, касае се до
причиняването на една повреда, защото в резултат на посегателството се
осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и
също престъпление, а когато с деянието се причиняват на едно лице две или
повече различни по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, което
следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат. В случая най-тежкия
резултат причинен от деянието на подсъдимия е временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, което съответства на лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал.1 от НК
.
Обект на това
престъпление са
обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
Субект на това
престъпление е пълнолетно, вменяемо, неосъждано към датата
на деянието лице.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие
– нанасяне на удар с юмрук от страна на подсъдимия в анатомичната област на
носа, в резултат на което последният е получил травматични увреждания-счупване
на носни кости и свързаното с него кръвотечение от носа, кръвонасядания
по клепачите на двете очи, като резултат от удара в носа, обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
От
субективна страна подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен, при
условията на пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и искал тяхното настъпване. Подсъдимият е осъзнавал, че нанасяйки
удар с юмрук в лицето /носа /на пострадалия, неминуемо ще му причини телесно
увреждане.
От така събраните доказателства съдът
направи единствено възможния и категоричен правен изводи, че от обективна и
субективна страна подсъдимият е осъществил престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал.1 НК,
за лека телесна повреда по чл. 130 НК,
наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Съгласно
разпоредбата на чл. 287, ал.5 НПК,
когато на съдебното следствие частният обвинител установи, че престъплението се
преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано
преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 НПК,
частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за
престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. Такова искане бе
направено от повереника на частния обвинител преди
приключване на съдебното следствие. В случая след заявеното от страна на
прокурора в хода на съдебните прения, че не поддържа обвинението по чл.129,
ал.2, пр.5 вр. ал.1 от НК, частното обвинение отново направи
искане за произнасяне и по отношение на престъпление което се преследва по
тъжба на пострадалия по чл.130, ал.1 от НК. Хипотезата на чл. 287, ал.5
от НПК е възможност за реализиране на правата на пострадалите лица,
в случаите, когато съдът достигне до различни правни изводи относно
квалификацията на деянието. На първо място следва и е необходимо да се посочи
практиката на ВС и ВКС при сходни казуси- така напр. Р № 221/80 г на І н.о. –
задължение на съда да постанови присъда за деянието, а не за престъплението по обв. акт- Р-97/89 г. на ІІ н.о.; Р № 402/03 г на ІІ н.о.; Р011/90
г на ІІІ н.о.;Р № 61/82 г на І н.о. Всички посочени решения се занимават с
хипотезата на чл. 285, ал.5
от НПК / стар/, като при всички случаи становището е единно- съдът
следва да се занимае с въпроса дали деянието съставлява престъпление изобщо,
защото обратното би означавало за частния обвинител приложението безусловно на
правилото "нон бис ин идем" и прегражда
всякаква по-нататъшна възможност за защита. В случая пострадалият е участвал в
процеса като частен обвинител, чиято функция е да поддържа обвинението от общ
характер наред с прокурора. Затова и е достатъчно само изявлението на неговия
процесуален представител, че желаят осъждане, дори и ако съдът счете,че
деянието съставлява престъпление от частен характер. Когато се установи, че
правната квалификация е възможно да бъде не само предложената в обвинителния
акт, но и друга, според която престъплението е от частен характер, хипотезата
на чл. 287, ал.5 НПК урежда - с цел процесуална икономия, ползвайки вече така или
иначе проведеното досъдебно и съдебно следствие- наказателното производство да
приключи съобразно волята на пострадалия. Достатъчно е да се установени дали
пострадалият иска или не иска осъждане на подсъдимия за престъплението, което
се преследва по негова тъжба, при съблюдаване на съответния процесуален срок за
подаване на тъжба. В случая е безспорно, че искане за осъждане на подсъдимия е
налично от страна на частното обвинение, като същото е направено и по реда на
чл.287, л.5 от НПК.
Съдът съобрази и че наказателното
производство по делото е било образувано на 26.06.2014г. по жалбата на Ц. *** с
постановление на прокурор при ВРП, като с постановление на прокурор при ВРП от
25.07.2014г. към материалите делото била обединена прокурорска преписка касаяща същия инцидент, но инициирана по жалба на М.. Т.е.
ДП е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал.3 от НПК, като отново
преди изтичане на срока по чл.81, ал.3 /25.07.2017г./ от НПК към него са
обединени материалите, касаещи жалба на гр.ищец и частен обвинител М.. Ирелевантно в случая е, че впоследствие, по решение на
наблюдаващия прокурор, с постановление от 01.09.2015г. от материалите по ДП са
били отделени в ново ДП, материалите касаещи причинениата
повреда на гр.ищец и частен обвинител.
Отчитайки направеното от страна на частното
обвинение искане за произнасяне и по отношение на престъпление което, се
преследва по тъжба на пострадалия и съобразявайки, че наказателното
производство по делото е било образувано на преди изтичане на срока по чл. 81,
ал.3 от НПК, съдът призна подсъдимия Б.Ц.Ц. , ЕГН ********** за виновен в извършено престъплението
по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 21.05.2014 година в гр.Варна причинил на Е.Н.М.
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, обусловила временно разстройство на здравето неопасно
за живота, като пострадалият Е.Н.М. отвърнал веднага със същата такава телесна
повреда на подсъдимия Б.Ц.Ц. - лека телесна повреда
извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, обусловила временно разстройство на
здравето, неопасно за живота поради което и на основание чл.130, ал.3, вр.ал.1 от НК освободи и подсъдимия Б.Ц.Ц.
и пострадалия Е.Н.М. от наказание.
Съдът
намери, че в случая следва да приложи института на реторсията
по следните съображения:
Съгласно чл. 130, ал. 3 НК, ако "пострадалият е
отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да
освободи и двамата от наказание". На първо място както бе споменато по-
горе съдът прие, че гр.ищец и частен обвинител е отвърнал веднага на
подсъдимия, като му е нанесъл удар с юмрук в устата, от който на подсъдимия са
причинени травма в областта на устата, включваща оток на горната устна,
три разкъсно-контузни рани по лигавичната
повърхност на горната и долна устни, разклащане 1 -ва
степен на първи горен зъб в дясно и счупване на режещия ръб на първи горен зъб
в ляво, обусловила временно разстройство
на здравето, неопасно за живота и съставляваща лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.1 от НК, съобразно цитираното по горе Постановление № 3
от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС.
Следва да се отбележи, че
по отношение на института на реторсията съществува
задължителна съдебна практика -
Тълкувателно решение N: 51 от 16.09.1989 г. по н.д. N: 41/89 г., ОСНК.
Съобразно същото реторсия по чл.
130, ал. 3 НК може да се приложи само когато са причинени
еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди - само по чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130, ал. 2 НК. В случая по делото
е безспорно установено, че на подсъдимия са нанесени телесни увреждания от
страна на пострадалия, които могат да се приемат като отвръщане от страна на
пострадалия със същата такава телесна повреда. Това е така, тъй като веднага
след нанасянето на удара с юмрук от страна на подсъдимия в носа на гр.ищец и
частен обвинител, същият е отвърнал с нанасяне на удар с юмрук в устата на подс.Ц., както сам заяви в с.з. „при което и аз го удрям,
няма да се оставя да ме бият“. В принципен план нанасянето на удар с юмрук от
страна на гр.ищец към подсъдимия и то непосредствено след като е получил удар
от подсъдимия, не се оспорва от самия М., напротив поддържа се от М. при
всичките му разпити. Оспорва се мястото на локализация на удара, като в с.з.М.
твърди, че това е лявата буза на подсъдимия. Съдът по-нагоре в мотивите си
изложи защо не кредитира показанията на М. за мястото на удара, като не намира
нужно да преповтаря мотивите си в тази част. От събраните по делото гласни и
писмени доказателства, безспорно за съда се установи, че М. е нанесъл удар
именно в областта на устата на Ц., в каквато посока са не само обясненията на
последния, но и показанията на св.А., отчасти показанията на самия М., и
най-вече обективните находки установени при прегледа на Ц., за които повторната
СМЕ изготвена от д-р Г. е категорична, че са с давност 1-2 денонощия преди
прегледа, напълно съвпадащо с времето на деянието.
От
всички събрани по делото доказателства и най вече от кредитираните от съда
допълнителна КСМЕ на гр.ищец и частен обвинител М. и нова повторна СМЕ на подс.Ц. е видно, че двете лица са си причинили еднакви по
степен телесни наранявания, изпълващи медико-биологичните характеристики на
лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК.
В
основата на реторсията е идеята на законодателя, че
страните са изравнили позициите си, като на причинителя на леката телесна
повреда / в случая Ц./ веднага е отвърнато от пострадалия /в случая М./ със
същата лека телесна повреда - т.е. на злото е отвърнато със същото зло.
Засегнатият намира удовлетворение с причиняване същото деяние на засегналия го.
Този институт е приложим само в предвидените от закона четири случая - по чл. 130, ал. 1, чл. 130, ал. 2, чл. 146 и по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК.
Цялостната характеристика на тези престъпления и обстоятелството, че и двете
страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон са довели до
изключение от правилото, че за всяко престъпление, извършено от
наказателно-отговорно лице, се налага съответното наказание. Без значение е коя
от двете страни първа е осъществила престъпното посегателство против личността
и коя първа сезира съда, в частност прокуратурата.
С оглед тези
съображения, съдът прецени, че подсъдимият Ц. и гражданския ищец и частен
обвинител М. са изравнили позициите си пред закона, поради това освободи и
двамата от наказание, приемайки, че пострадалия М. е отвърнал веднага на
подсъдимия Ц. със същото такова деяние- лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК.
Приемайки, че в случая причиненото от подсъдимия телесно увреждане е
довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота /лека телесна
повреда/ съдът на основание чл. 304 от НПК оправда подс.Ц.
по първоначално възведеното му обвинение за причиняване на средна телесна
повреда по чл.129, ал.2, пр.5 вр. ал.1 от НК.
По отношение предявения граждански иск:
Налице е извършено от подсъдимия престъпление
по чл.130, ал.1 от НК срещу личността на гр.ищец М., за което съдът го призна
за виновен, макар и да не му наложи наказание на основание чл.130, ал.3 от НК. В
гражданско-правен смисъл извършеното от подсъдимия престъпление представлява
непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД и за гражданския ищец са
настъпили и съответните неимуществени вреди. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Тази отговорност
се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка и
непосредствена последица от деянието – както имуществените, така и
неимуществените. Претендираните вреди, които са от категорията на
неимуществените, са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се за
тях обезщетение, се определят на принципа на справедливостта.
Когато съдът установи, че са
налице основания за прилагане на института на реторсията
и го приложи, е длъжен, след като признае подсъдимия за виновен, да освободи и
него, и пострадалия от наказание. При
предявен и приет за разглеждане в наказателния процес граждански иск ,съдът е
длъжен да се произнесе по същество с присъдата в тази част. Освобождаването от
наказанието не освобождава делинквента от гражданска
отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл. 45 и
сл. ЗЗД /в този смисъл Решение N: 255 от 17.06.1992 г. по н. д. N:
144/92 г., I н. о., докладчик член-съдията Иван Н./. В случая, след като
подсъдимият Ц. бе признат за виновен да е извършил престъплението, което е
фактически основанието на иска предявен по делото, съдът направи извод, че
претенцията на гр.ищец е основателна.
Безспорен е фактът, че ищецът М.
е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
престъплението извършено от подсъдимия, с което възниква и отговорността на последния съгласно правилата
на ЗЗД. Тези вреди са в следствие нанесената му
лека телесна повреда изразена в: Счупване на носните кости /многофрагментно/, кръвотечение от носа, кръвонасядане
по клепачите на двете очи /последните две увреждания са резултат от удара
счупил носите кости, съобразно даденото заключение от вещите лица в хода на
с.з./. Травматичните увреждания, които са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота свързани със счупването на носните кости, са
оказали дискомфорт при дишането, като са отшумели за около 10-20 дни /съгласно
комплексната СМЕ/. Отделно от това са събрани гласни доказателства от
показанията на Т.Д. и Д.Г., че в един относително не къс период /около един
месец след инцидента/ същият е изпитвал не само болки и страдания, но и е имал
синини по лицето, които са нарушили нормалния му ритъм на живот, попречили са
му да престира труд. Пострадалият е изпитвал и
притеснение относно оздравителния процес на носа. Не без значение е и фактът,
че телесната повреда е нанесена пред заведението, непосредствено пред погледите
множество хора. Поради изложеното съдът намери, че тази искова претенция е
доказана по основание.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетение за неимуществените вреди се определя по справедливост, което не е
абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства
като характера на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при
които е извършено; допълнителното влошаване на здравето на пострадалия,
причинените морални страдания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на
Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния
казус, описани по горе съдът по справедливост оцени, че нанесените
неимуществени вреди могат да бъдат овъзмездени от
сумата от 1000 /хиляда / лева за изпитаните болки и страдания, физически
затруднения и дискомфорт, както и стрес, съпътстващ
оздравителния процес, поради което и осъди подсъдимия да ги заплати в посочения
размер, ведно със законната лихва от датата на деянието - 21.05.2014г. Над тази
сума до пълния размер на претенцията от 50 000 лева, съдът намери иска за
недоказан, поради което и го отхвърли.
По отношение на разноските по делото:
Съдът осъди подсъдимия Ц. да
заплати сумата от 185.00 лева, явяваща се направените по делото разноски в хода
на ДП, в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Варна, включваща сумата от
40 лева за изготвена СМЕ от д-р Г., сумата от 60 лева за изготвена СПЕ от д-р Б.,
и сумите съответно от 50 лева и 35 лева за изготвена СМЕ и допълнителна СМЕ от
д-р Д..
Съдът осъди подсъдимия Ц. да
заплати сумата от 1561.15 лева, явяваща се направените по делото разноски в
полза на Районен съд – Варна, включваща : сумата от 30 лева за изслушване на
вещото лице Б. в с.з. на 25.10.2016г.; сумата от 30 лева за изслушване на
вещото лице Г. в с.з. на 07.03.2017г. и 20 лева за неговото явяване в с.з. на
24.01.2017г., отложило се поради неявяване на подсъдимия без уважителна
причина; сумата от 50 лева за изслушване на вещото лице Д. в с.з. на
25.10.2016г.; сумата от общо 960, 01 лева за изготвена КСМЕ; сумата от 60 лева
изплатени на вещите лица Р., Д. и Н., за явяването им в с.з на 11.07.2017г. отложило
се поради неявяване на подсъдимия без посочване уважителна причина; сумата от
общо 150 лева за изслушване на трите вещи лица Р., Д. и Н. в с.з. на 10.10.2017г.; сумата от
211.14 лева за изготвена нова повторна СМЕ, изготвена от д-р Г. и сумата от
общо 50 лева за изслушване на вещото лице Г. в две поредни съдебни заседания на
13.03.2018г. и 17.04.2018г.
Съдът осъди подсъдимия Ц. да заплати и сумата от 50.00 лева, явяваща се
4 % Държавна такса върху уважения граждански иск в полза на Държавата.
За да осъди подсъдимия да
заплати направените по делото разноски, съдът съобрази разпоредбата на чл.189,
ал.3 от НПК, съгласно която когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът
го осъжда да заплати направените по делото разноски. В настоящия случай, съдът
призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като го освободи от наказание, прилагайки института на реторсията.
Всички сторени по делото разноски, цитирани по-горе, касаят деянието, за което
подсъдимият е признат за виновен. За да се
освободи подсъдимия от заплащането на определени разноски, същите следва да са
свързани единствено с отпадналите обвинения, по които лицето е било признато изцяло
за невиновно. Горното не е съотносимо към
разглеждания случай, тъй като не се касае за отпаднали обвинения и оправдаване
на подсъдимия по тях, а за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо,
като в случая наказуемостта е отпаднала единствено предвид нормата на чл.130,
ал.3 от НК, но деянието е запазило престъпния си характер.
Мотивиран
от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :