р е ш е н и е
№ /23.04.2018
гр.Плевен,23.04.2018 г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИ окръжен СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с в публичното заседание на двадесет и седми март
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: РЕНИ СПАРТАНСКА
при
секретаря Анелия
Докузова и в присъствието на
прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.д. №903 по описа на
съда за 2017г.,на
основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, съобрази следното:
Иск с
правно основание чл. 5 ал.1 ЗЛС във вр.с чл.336 ГПК.
Постъпила е искова молба
от А.Х.С. *** чрез пълномощника му
адвокат М.С. *** срещу И.Х.С. от с.с. В ИМ се твърди,че ответникът е брат
на ищеца ,че е със заболяване параноидна шизофрения от 1984г. и
неколкократно е постъпвал на задължително лечение по повод обостряне на
психозата и агресивно поведение.Твърди се ,че при ответника е налице промяна на
личността и същият е лекуван в различни
психиатрични стационари ,като от 1994г.се води на ДУ към ССКП
Плевен.Посочено е,че с ЕР на ТЕЛК №1218/ 11.07.2011г.ответникът е
преосвидетелстван и му е определена 100 % т.н.р.без чужда помощ с водеща диагноза :трайни промени на личността,недължащи
се на мозъчно увреждане или заболяване.Изложени са доводи,че заболяването на
ответника е причина той да не може да се грижи за себе си,да ръководи
действията и постъпките си и взема правилни решения.Ищецът счита,че са
налице,както медицинските ,така и юридическите критерии за поставяне на брат му
под пълно запрещение,с оглед защита на неговите права и законни интереси.В
заключение ищецът моли съда да постанови
решение, с което на основание чл.5 ЗЛС и по реда на чл.336 и сл.от ГПК
ответникът И.Х.С. *** да бъде поставен под пълно запрещение,със законните от
това последици. В съдебното заседание на 27.03.2018г.пред ПОС, на което бе
даден ход по същество ищецът чрез своя
пълномощник –адвокат М.С. от ПАК
поддържа така предявения иск и моли съда да го уважи,като постанови решение,с
което ответникът бъде поставен под пълно
запрещение,за да може ищецът да се грижи за своя брат.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК ,изчислен и
при съобразяване новата разпоредба на чл.61 ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника И.Х.С..В
съдебното заседание на 27.03.2018г.,на което бе даден ход по същество
ответникът изрази становище,че е нормален човек,умно момче и не следва да бъде
поставян под запрещение.
Окръжна прокуратура Плевен чрез прокурор Иво Радев взема становище,че искът
е основателен и следва да бъде уважен като се постанови решение,с което лицето
бъде поставено под запрещение, което ще бъде както в негов интерес ,така и в
интерес на обществото.
Окръжният съд,като съобрази становищата на страните
и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Безспорно от представеното
удостоверение за наследници на К.А.С. се установява,че същата е починала на
02.06. 2010г.,като е оставила за свои наследници двама сина –ищецът А.Х.С. и
ответникът И.Х.С. Ищецът е брат на ответника и съгласно чл.336 ал.1 ГПК попада сред лицата,имащи правен интерес от
предявяване на иск за поставянето му под запрещение.Искът е допустим. В този
смисъл е и изготвения от съда проекто-доклад,съгласно определение №93/24.01.2018г.,по
който страните не са направили възражения.
Предмет на разглеждане в
настоящото производство е предявен иск с
правно осн.чл.5 ЗЛС във вр.с чл.336 и следв. от ГПК за поставяне на ответника под пълно запрещение.
От представената с ИМ
епикриза се установява,че в периода 30.10. 2013г.до 28.02.2014г.ответникът И.Х.С. е бил на задължително лечение по чл.155 ЗЗ в Държавна психиатрична
болница Ловеч. В епикризата е посочено,че лицето постъпва за пореден път в ДПБ Ловеч с решение на РС Плевен за
задължително лечение по повод обостряне
на психозата и агресивно поведение ,че се води на ДУ към ССКП Плевен от 1994г.с
диагноза :Параноидна шизофрения,като последната му хоспитализация в КОП Плевен
е била от 25.10.2013г.до 30.01.2013г.
От представеното ЕР №1218
от 11.07.2011г. на ДПБ Ловеч е видно,че на ответника И.С. е определена 100 %
трайно намалена работоспособност без чужда помощ,пожизнено,с водеща
диагноза:Трайни промени на личността,недължащи се на мозъчно увреждане или
заболяване.В ЕР като дата на инвалидността е посочено 09.04.1990г.
Спорни в настоящото производство са въпросите страда ли И.Х.С. от слабоумие
или душевна болест по смисъла на чл.5 ал.1 ЗЛС, разбира ли свойството и значението на постъпките си и
може ли да ги ръководи.
За изясняване на спорните по делото въпроси са събрани и гласни
доказателства,бе назначена и съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от ВЛ А.А..
От показанията на свидетеля И.Г. се установява ,че той работи като младши
полицейски инспектор в с.Петърница към РПУ Долни Дъбник от 14 години,че през
целия този период има постоянни оплаквания на хора от селото от поведението на И..Свидетелят
посочва,че понякога И. влиза в училището и гони децата,преследва жените,че
влиза постоянно в клуба на селото ,че е имало оплаквания от аптекарката на
селото,че ответникът и брат му живеят в с.Петърница,но в различни
къщи.Свидетелят установява,че с брата на И. многократно са се обаждали на 112,идвала
е линейка и И. е настаняван на принудително лечение.От показанията на
този свидетел се установява също така,че той самият е правил опити да разговаря
с И. ,но последният започва да бяга,когато го види,че лично той не е виждал
прояви на агресия,но е имало оплаквания от хора от селото,вкл.и,че И. вика и
крещи,чупи прозорци.
В този смисъл са и показанията на свидетеля Й.Д.,***.Същият посочва,че с А.
и И. се познават още от деца ,че с
времето И. е получил някакви усложнения и започнал да създава проблеми, че
хората от селото непрекъснато се оплакват от поведението му,че И. се крие и
бяга от него и от полицая и не иска да разговаря с тях. Свидетелят посочва,че
циганчетата от селото,често му взимат парите,че жените се плашат от него,че е
вдигал скандал на служителите,даващи пенсиите, че преди години в селото се е
говорило,че е блъснал майка си и жената си е счупила таза,че обичайно И. посяга
на хора,на които ще надделее,като първоначално се опитва да ги
сплаши.Свидетелят твърди,че не знае със сигурност какво е заболяването на
ответника,като смята,че се касае за шизофрения,че И. никога не е работил,а получава някаква пенсия.
Според свидетеля Д. срещу И. е имало много жалби и същият многократно е
настаняван за принудително лечение,като създава
проблеми-ляга по улиците,сваля си гащите на публични места.Свидетелят твърди,че
е невъзможно да се разговаря с ответника,тъй като бяга и се крие,че като кмет е
имал затруднения с връчването на призовки,че последният не може да се обслужва
сам,да борави с пари,да пазарува сам и някой постоянно трябва да го наглежда,да има друг
човек,който да го пази.
Съдът кредитира показанията на свидетелите,които са непротиворечиви базират се на непосредствените им впечатления
за здравословното състояние на ответника,а от друга страна кореспондират и с
представените по делото писмени доказателства.Първият свидетел е
полицай,работещ в с.Петърница,а вторият кмет на селото и именно те в качеството
си на длъжностни лица са сезирани от
жителите на селото с различни оплаквания,касаещи поведението на
ответника.
В съдебното заседание на 27.03.2018г.ответникът И.С. бе изслушан от съда ,съгласно разпоредбата на чл.337
ал.1 ГПК.Същият посочи точно трите си имена И.Х.С.,каза,че от два месеца е в
болницата в Ловеч,че живее в с.Петърница сам,в наследствената къща на
родителите си,а брат му живее в отделна къща.Ответникът заяви че е нормален и
не счита,че следва да бъде поставян под запрещение,като отрича да е имал
някакви конфликти с хора от селото,като посочва,че последните не го обичат и с оглед издаденото му решение
на ТЕЛК,същите когато решат го вкарват в болница.И.С. посочи,че през април-май
следва да излезе от болницата в Ловеч,че притежава ½ от наследствена
земя на дядо си и по ½ от
къщата,в която живее ,а другата ½ е на брат му,че няма намерение да
продава къщата,като в дома му идват цигани от други села,които се закачат с
него.В пледоарията си по същество ответникът заяви,че е кандидат за Нобелова
награда по биология,че е обявил болестта СПИН за лечима ,като счита,че е
нормален и не следва да бъде поставян под запрещение.
От заключението на ВЛ А.А. ,което не е оспорено от страните и като
компетентно и обективно съдът възприема изцяло,се установява, че при ответника
заболяването датира от 1984г.с оплаквания от хипохондричен характер,като след
първата хоспитализация е изписан с дигноза Хипохондрична параноя,през
следващата 1985г. отново е хоспитализиран с подобни оплаквания и е изписан с
диагноза Акцентуирана личност.Декомпенсация.Параноя.ВЛ е установило,че през
следващите години успоредно с
хипохондричните идеи се появяват мисли за отношение, преследване и
увреда,слухови халюцинации, негативизъм, агресивно поведение и при
хоспитализациите през 1990г.в Плевен и Ловеч е поставена диагноза-Параноидна
шизофрения,която остава достоверна и валидна във времето и понастоящем.Според
експертизата заболяването приема
неблагоприятен ход почти без терапевтични ремисии ,което налага почти ежегодни хоспитализации,като през
някои години те са двукратни,а нерядко и задължителни по ЗЗ.В заключението е
отразено,че според личната амбулаторна карта на ответника има епикризи за
провеждано стационарно лечение през
1984г.,1985г.,1990г.,1991г.,1992г.,1993г.1994г.1996г.-двукратно,
1997г.,2000г.,2001г.,2002г.-двукратно,2003г.-двукратно, 2004г., 2006г., 2009г.,
2010г., 2011г.,2012г.,2013-2014г.,2016г. –проведено задължително лечение,
поради агресивно поведение,вкл.срещу деца.Заключението на ВЛ А. е , че И.Х.С.
страда от шизофрения-параноидна форма-непрекъснато протичане.Промяна на
личността с остатъчна налудна симптоматика.Посочено е,че шизофренията е
сериозно психично разстройство и представлява душевна болест по смисъла на чл.5
ЗЛС .Според експертизата прогнозата на заболяването е неблагоприятна и
провежданото лечение може да доведе до незначително подобрение,но не и до
трайно излекуване,като в това психично състояние освидетелстваният И.С. е лишен
от способността да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи,респ.не е способен сам да се грижи
сама за своите работи.С оглед защита на неговите права и интереси ,ВЛ дава становище,че следва да му бъде призната
пълна недееспособност и да бъде поставен под пълно запрещение.В този смисъл са
и дадените ВЛ А. устни обяснения в
съдебното заседание на 27.02.2018г.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , които
кореспондират помежду си ,съдът приема,че са налице предпоставките на чл.5 ал.1
ЗЛС и ответникът И.Х.С. следва да бъде поставен под пълно запрещение,за да се
охранят в максимална степен интересите му. Установен е медицинският
критерий-заболяване,което представлява душевна болест .Налице е и юридическият
критерий-невъзможност на ответника да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи,както и сам да се грижи за своите работи.
Водим от горното,Окръжният съд
Р Е Ш И:
поставя на основание чл. 5 ал. 1 ЗЛС И.Х.С., ЕГН **********
*** ПОД под пълно запрещение.
На осн.чл.153 ал.1 и ал.3 ск препис от решението
след влизането му в сила ДА СЕ ИЗПРАТИ на органа по настойничеството по
постоянния адрес на ответника при Община
Долни Дъбник,Пл.обл. за учредяване на настойничество.
решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: