№ 346
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110212485 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. К. С., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 24-4332-017477/24.07.2024 г., издадено от Гергана В.а Борисова, на
длъжност Началник група към Отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.638,
ал.1, т.1, вр.чл.461, т.1 от КЗ на въззивника е наложено наказание „Глоба“ в размер на 250,00
/двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
В депозираната жалба се оспорват констатациите на административнонаказващия
орган (АНО), като се твърди, че същите не съответствали на действителната фактическа
обстановка. Жалбоподателят счита, че не е нарушил разпоредбата на чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
тъй като към посочените в АУАН дата и час мотоциклетът му бил със свален акумулатор в
гаража на дома му. Според него, контролните органи са допуснали грешка при записването
на регистрационния номер на превозното средство. Позовава се в аргументите си и върху
противоречие между приложената по административната преписка докладна записка, в
която било отразено, че мотоциклетът на нарушителя бил черен на цвят, а личното му такъв
бил сив металик. Формулирано е искане за цялостна отмяна на атакувания
правораздавателен акт.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично. Възползва се от правото си да даде обясения, в които излага своята версия за
събитията. В хода по същество поддържа жалбата с изложените в нея аргументи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмено
възражение срещу иницииращата производството жалба, подадено от пълномощник, се
настоява за потвърждаване на издадения санкционен акт като правилен и законосъобразен.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 21.03.2024 г., вечерта, в гр.София, служителите на ОПП – СДВР – свид. И. П. В. и
колегата му С С., изпълнявали служебните си задължения по контрол върху спазването на
правилата за движение по пътищата по бул.“Васил Левски“, в района на паметника „Васил
Левски“. Двамата били застанали в близост до сградата, в която се помещавал Национален
музикален театър „Стефан Македонски“.
Около 20:05 часа на същата дата, по продължението на бул.“Васил Левски“, в посока
от бул.“Александър Дондуков“ към паметника „Левски“ преминал с мотоциклет „Я“, модел
„ТДМ 850“, с рег. №ХХХ“, управляван от непознат мъж. Водачът направил обратен завой на
кръговото кръстовище на бул.“Васил Левски“ и бул.“Мадрид“, след което започнал
придвижване по платното на бул.“Васил Левски“ към бул.“Александър Дондуков“.
Преминавайки покрай полицейските служители, той предприел рязко престрояване и
увеличаване на скоростта си на придвижване. Когато достигнал до кръстовището на
бул.“Васил Левски“ и бул. „Дондуков“ мотористът отново обърнал посоката си и повторил
действията си по навлизане в кръговото кръстовище на паметника „Левски“ и последващо
демонстративно управление между съседни ленти пред органите на реда. Свидетелят В. и
колегата му наблюдавали поведението му, но поради завишения риск от пътно-транспортно
произшествие не пристъпили към спирането, което предоставило възможност на непознатия
мъж бързо да се оттегли от мястото.
Въпреки че събитията се случвали в тъмната част на денонощието, пътният участък в
района на паметника „Левски“ бил добре осветен. Това обстоятелство позволило на свид. В.
да възприеме регистрационния номер на мотоциклета, неговите марка и модел и цвета на
отделни негови изпъкналости. При извършената от полицейските служители проверка
посредством дежурната част при ОПП – СДВР, те установили, че превозното средство е
регистрирано на името на С. К. С., с ЕГН **********. За мотоциклета не била подадена
информация за валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
(„ГО”) на автомобилистите. Този факт бил установен от актосъставителя и при извършена
електронна справка, генерирана чрез достъпване на публичната страница на Гаранционен
фонд към КФН, посредством ползвания от полицаите служебен таблет. Данните били
сравнени и с информацията, подадена до екипа от дежурната част на съответното
структурно подразделение на СДВР. По този повод свид. В. изготвил и докладна записка, в
която освен останалите отличителни белези на мотоциклета, вписал, че същият е с черен
цвят.
Междувременно, няколко дни по- късно, жалбоподателят подновил застраховката на
моторното си превозно средство, като сключил договор за нов едногодишен срок, с начална
дата на покритие 02.04.2024 г.
След отправена покана, на 29.04.2024 г. жалбоподателят, като собственик на
превозното средство, се явил в сградата на ОПП – СДВР. Въз основа на изготвената от свид.
В. докладна записка, извлечение от страницата на Гаранционен фонд към КФН и след като
С. не предоставил информация за мъжа, на когото е предоставил превозното си средство,
свид. А. С. С (на длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР) съставил на
жалбоподателя, в качеството му на собственик, АУАН бл. №0669249/29.04.2024 г., за това, че
на 21.03.2024 г., в отразените време и място, неизвестен водач е управлявал мотоциклет „Я“
с рег. №ХХХ, без валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, което било в нарушение на разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Документът бил съставен в присъствието на очевидеца В. и на нарушителя. АУАН бил
2
предявен на жалбоподателя, който го подписал, вписвайки в съответната графа, че има
възражения. Подробни такива постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. В тях били
изложени аргументи, идентични на тези в иницииращата настоящото производство жалба.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление №24-4332-017477/24.07.2024 г. от Гергана В.а Борисова, заемаща длъжност
Началник Отдел към ОПП – СДВР. С него, на основание чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ, при
цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя било
наложено наказание „Глоба“ в размер на 250,00 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1, вр.чл.461, т.1 от КЗ. Атакуваният санкционен акт бил връчен на С. на
12.08.2024 г. Жалбата срещу него била подадена на 14.08.2024 г., при спазване на
законоустановения преклузивен срок.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: гласни доказателствени средства - показанията на разпитаните
пред съда свидетели С и В., частично показанията на допуснатия по искане на
жалбоподаттеля свидетел Гълъбин Траянов М, както и в приобщените по надлежния
процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: докладни записки, справка –
картон на водача С. С., Заповед №513з-5073/21.07.2015 г. на директора на СДВР, Заповед
№ЗМК -13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121К-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на
Гергана Борисова, копие на свидетелство за регистрация на МПС част I, копие на
застрахователна полица от 02.04.2024 г., писмени отговори от Столична община, с вх.
№323088/11.10.2024 г. и вх.№324559/14.10.2024 г., писмен отговор от Отдел „Оперативен
дежурен“ – СДВР, с вх. №330387/17.10.2024 г., писмен отговор от ОПП – СДВР, с вх.
№331942/18.10.2024 г., писмен отговор от Дирекция „Вътрешна сигурност“- СДВР, с вх.
№333043/21.10.2024 г.
Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите С и В., като ги
намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за съставяне на
АУАН.
При проведения непосредствен разпит свид. В. сподели детайлни спомени за
хронологията на събитията от дата 21.03.2024 г. и нарушението, констатирано в хода на
извършената от него и колегата му проверка. Потвърди личните си наблюдения върху
отсъствието на данни в публично достъпните информационни ресурси, удостоверяващи
факта на сключен и пораждащ действие договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сверени и с дежурната част на съответното структурно
подразделение на СДВР. По отношение на индивидуализацията на моторното превозно
средство свидетелят заяви съхранен ясен спомен за комбинацията от букви и цифри на
регистрационния номер, както и марката и модела на мотоциклета. Категоричен бе, че тези
особености е наблюдавал в обстановка на добра осветеност, достатъчно близко разстояние и
липса на физически затруднения, които да са ограничавали тяхното правилно възприемане.
Обвързва способността си да отличи отделните параметри и с личните си интереси и
познания за мотоциклетите. В. сочи, че е съсредоточил погледа си върху споменатите
характеристики, поради рисковото управление на водача и очевидните му опити да
възпрепятства възможността на контролните органи да реализират своя контрол. Именно с
това обяснява и частичните си възприятия относно цвета на корпуса му, внасяйки
твърдение, че върху спойлерите и в областта на маската той е бил черен или тъмносив. Така
споделеното, впрочем, се открива и в пасаж от показанията на свид. ГМ, в които той си
припомня, че върху мотора освен сиви има и черни елементи. Констатираните съвпадения
опровергават възраженията на жалбоподателя относно вероятността от объркване на
контролните органи поради несъответствие между регистрирания цвят на превозното
средство и този, вписан в докладната тяхната докладна записка.
3
Обсъдените показания на свид. В. този съдебен състав възприема като обективни,
последователни и съответни на данните, изводими и от други доказателствени източници по
делото. Не се разкриват информационни източиници, които да компрометират така
споделения разказ на полицейския служител, поради което и съдът го приема за отразяващ
вярно реализирали се в действителността факти и позовава изводите си върху него.
В потвърждение на показанията на свид. В. са дадени и тези, изхождащи от
актосъставителя С, който пресъздава сходни обстоятелства. Той пояснява, че изводите си по
фактите е изградил върху изготвените именно от своя колега документи – докладни записки
и лична проверка в масивите на Гаранционен фонд относно отсъствието на валиден договор
за гражданска отговорност на притежавания от жалбоподателя мотоциклет.
Показанията на разпитания по настояване на жалбоподателя свид. М настоящата
съдебна инстанция възприема само частично, относно цвета на мотоциклета, доколкото в
тези пасажи те са в синхрон и със сведенията, изхождащи от свид. В.. По отношение на
управлението на превозното средство обаче този съд намира, че свидетелският разказ е
нехомогенен. Първоначално разпитваният сочи, че мотоциклетът не се изкарва през зимните
месеци, като прави опит да предаде лични наблюдения върху периодичността на неговото
ползване. Впоследствие обаче заявява, че не знае, дали собственикът му го кара вечерно
време, като споменава, че всъщност С. излизал поякога с него, за да се поразходи. Така
констатираната непоследователност в изложението предполага възприемането му
единствено като предложено с цел да обслужи защитната теза на жалбоподателя, поради
което и не се ползва като част от основата, върху която съдът изгражда своите изводи.
Идентични съображения настоящата инстанция споделя и по отношение на
обясненията на С., изхождайки от двояката им природа на доказателствен източник и на
средство за реализиране на защитната теза. Като носител на обективна информация съдът ги
третира в частта, в която жалбоподателят дава сведения за реда, по който е било осигурено
участието му в административнонаказателното производтво. Не се кредитира с доверие
обаче твърдението му, че мотоциклетът не е използван до месец април през 2024 г.,
доколкото то остана изолирано от ползващата се с преимущество доказателствена маса.
От приложеното по делото копие на застрахователна полица и след служебно
извършена справка в публичния регистър на сключените договори „Гражданска
отговорност”, поддържан от Гаранционния фонд (ИЦ на ГФ) при КФН и писмения отговор
от ОПП – СДВР, се установява, че за управлявания от жалбоподателя автомобил не е имало
застраховка „ГО”, действаща към датата на нарушението - 21.03.2024 г. Съгласно
информацията, съдържаща се в публично достъпната информационна система на
Гаранционен фонд към КФН, предходната застрахователна полица на жалбоподателя за този
автомобил е прекратена на 22.11.2023 г., а последваща е с начална дата на покритие -
02.04.2024 г.
Значение за изводите по същество разкрива и представената по делото справка от
ОПП – СДВР с данни за мотоциклети марка „Я ТДМ 850“, сред чиито регистрациони номера
не се откриват съвпадащи комбинации с номера на процесното превозно средство,
предполагащи объркването им при наблюдение в условията, споделени от свид. В..
Липсата на съществени противоречия в така формираната съвкупност от
доказателства не налага отделното обсъждане на нейните елементи по аргумент от
разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните
свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като анализът на
доказателствените материали доведе до еднозначни изводи у съдебния състав.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
4
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН
или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна
проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални
нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ.
издали двата документа.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение
между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП. В описанието се откриват всички релевантни към отговорността на
въззивника факти, като настоящата съдебна инстанция счита, че макар и кратко, ясното и
точно представяне на фактическата обстановка е достатъчно, за да се приеме, че са спазени
императивните правила по отношение производството по налагане на административното
наказание. Изложението напълно удовлетворява изискванията за пълнота на обвинителната
теза и позволява адекватното упражняване на реципрочната й функция по защита на
нарушителя.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно - от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното следва да се приеме, че процесуалните актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника С. К. е ангажирана на
основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, като му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 250,00
/двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Съгласно нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, регистрирано на територията на Република България и без да е спряно от
движение, е длъжно да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Текстът на чл.461, т.1 от КЗ, от своя страна, установява договорът за
„Гражданска отговорност“ като един от задължителните за автомобилистите.
В санкционната разпоредба на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ се предвижда отговорност за
физическо лице-собственик на МПС, което не изпълни задължението си по чл.483, ал.1, т.1
от КЗ за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото, въз основа на анализа на събрания и проверен доказателствен материал, е
убедително доказано, че на 21.03.2023 г., около 20:05 ч., в гр.София, на описаното в НП
място, неизвестен водач е управлявал мотоциклет марка и модел „Я ТДМ 850“, с рег.№
5
ХХХ, безспорно установен като собственост на въззивника С. С.. Към тази дата, по
отношение на превозното средство не е била налице валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” за 2024 г. Според вписванията в публично достъпния
информационен център към Гаранционния фонд при КФН, потвърдено и от жалбоподателя и
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, по отношение на мотоциклета
застраховката е била прекратена близо четири месеца по- рано, а именно на 22.11.2023 г.
Обстоятелството, че инициатива за подновяването й е предприета от жалбоподателя няколко
дни след констатираното нарушение, а именно към 02.04.2024 г., видно и от приложеното
заверено копие на застрахователна полица, не променя изводите за извършеното нарушение.
При така установените факти административнонаказващият орган, правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, която
предвижда отговорност за физическо лице, което не изпълни задължението си за сключване
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. С цитираната
повеля законодателят е предвидил отговорност за собственика на превозно средство, който е
игнорирал задължението си да осигури наличието на действащ застрахователен договор,
така че да създаде гаранции срещу евентуални рискове при придвижване на МПС по
пътищата. В случая е без значение, дали носителят на вещното право е участвал пряко в
управлението на мотоциклета или той е използван от друго лице.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната
фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата
цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен
правилно.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл. Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и
общественоопасните му последици от категорията на застрашаващите, като не е предприел
действия за предотвратяването им.
По отношение на наложената “Глоба” в размер на 250,00 /двеста и петдесет/ лева,
настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от
законодателя санкция в разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т.1 КЗ е абсолютно определена. В
конкретния казус е наложен именно този предвиден от закона размер. Не съществува
юридическа възможност същият да бъде намален, доколкото съгласно разпоредбата на чл.
27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание
глоба…”.
За пълнота следва да се отбележи, че процесното нарушение не следва да се третира
като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като не разкрива значителни отлики спрямо
нарушенията от същия вид. Изводът се налага предвид обстоятелството, че договорът за
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на превозното средство не е бил
подновяван в период от повече от четири месеца след изтичането му, което обуславя
значителен период на бездействие. Следва да бъдат взети предвид и данните от приложената
по делото справка – картон на водача С., в която са отразени и други предходни нарушения
на правилата за движение по пътищата.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени
поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е
ангажирана правилно.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
2-ри състав
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-4332-017477/24.07.2024 г.,
издадено от Гергана В.а С.а, на длъжност Началник група към ОПП - СДВР, с което на
основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ на С. К. С., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 250,00 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл.483, ал.1,
т.1, вр.чл.461, т.1 от КЗ, като законосъобразно и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7