РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Перник, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500082 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба рег. № 303/26.01.2022г. от взискателя Д.М. против
Постановление от 14.01.2022г. на ДСИ по изп. дело № 38/2021г. по описа на СИС при РС –
Перник, с което е отказано да извърши поискания от взискателя опис на двуетажна масивна
постройка, изградена в с. ***, общ. ***. По подробно изложени доводи, че атакуваният отказ
е незаконосъобразен, тъй като недвижимият имот и построените върху него сгради,
включително и процесната двуетажна масивна постройка, върху които е насочено
принудително изпълнение, са собственост и са декларирани по чл. 14 от ЗМДТ от длъжника
по изпълнителното дело, като освен това е приложима и разпоредбата на чл. 92 ЗС,
жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното постановление от 14.01.2022г.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК длъжникът М. С. М., чрез назначения особен
представител адв. К., не е подал писмени възражения.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които
излага своите действия.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна –
взискател по изп. дело /чл. 435, ал.1 ГПК/ и срещу отказ на съдебния изпълнител да извърши
1
исканото изпълнително действие /чл. 435, ал.1, т.1 ГПК/, е допустима и следва да се разгледа
по същество.
Процесното изп. дело № 38/2021г. е с взискател Д. М. М. и длъжник М. С. М.. По
делото е предприет способ за принудително изпълнение, посочен от взискателя- опис на
недвижим имот, собственост на длъжника, като въз основа на представените нот. акт № ***,
том.*, рег. №***, д. №269/2004г. и нот. акт № ***, том .*,рег. №***, д. № 695/2004 г. и скица
за имота изх.№*** е вписана възбрана върху недвижимия имот, предмет на описа- дворно
място с площ от 606кв. находящо се в с.***, общ.***, както и застроената в мястото
жилищна сграда от 35кв.м.,част от стара къща и стопанска постройка от 15кв.м. В деня на
описа /обективиран в протокол от 16.09.2021г./ след посещение и оглед на мястото и
постройките е установено, че в дворното място, а именно УПИ№*** в квартал ** по плана
на с.*** е налична стара паянтова жилищна сграда, която е нанесена на приложена скица с
измерена площ от 30кв.м., която отговаря и на също посочената такава съгласно титула за
собственост; на място стопанска сграда не бе установена да се намира. В дворното място по
време на изпълнението е установена налична ново изградена двуетажна жилищна сграда,
която не е нанесена по плана на селото и не фигурира в нотариалните актове и скица, като
по делото няма писмени доказателства за тази сграда да е собственост на длъжника М.М..
Във връзка с неяснотата чия е собствеността на установената в дворното място на длъжника
сграда, описът не е извършен, като на взискателя са дадени указания за предоставяне на
нови писмени документи във връзка с постройката. Изискани са нови справки, въз основа на
които СИ е констатирал, че няма данни за намерената сграда да е законно изградена и
отразена като собственост на длъжника по делото. С атакуваното Постановление от
14.01.2022г. СИ отказва да извърши опис на двуетажната масивна постройка, приемайки, че
в деня на описа е установен имот, различен от този, който в документите за собственост и
скицата и в този смисъл същият не би било законосъобразно да бъде описан като такъв,
собственост на длъжника.
Съгласно чл. 483 ГПК проверката за собственост не се изчерпва единствено с
формална проверка в данъчните или нотариалните книги, а при необходимост СИ следва да
се увери и по всякакъв друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни
данни за собствеността се взема предвид владението към момента на налагане на
възбраната. Законодателят е изброил примерно, а не лимитативно, способите, чрез които се
извършва проверката. Ако съдебният изпълнител не разполага с доказателства за
собствеността, използва индиции за собствеността - когато намери имота във владение на
длъжника. Според чл. 69 ЗС, който държи една вещ се предполага, че я владее за себе си, а
който владее за себе си, се предполага, че е собственик. Съгласно чл. 92 ЗС, собственикът на
земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено
друго. Чрез тази верига от предположения проверката се съсредоточава относно лесно
установимия и видим факт на държане на вещта.
От представените по изп. дело нот. акт № ***, том.*, рег. №***, д. №269/2004г. и нот.
акт № ***, том * ,рег. №***, д. № 695/2004 г. и скица за имота изх.№*** е установено, че
2
длъжникът е собственик на недвижимия имот, предмет на описа- дворно място с площ от
606кв.м, находящо се в с.***, общ.***, както и на застроената в мястото масивна жилищна
сграда от 35кв.м.,част от стара къща с площ от 35 кв.м. и стопанска постройка от 15кв.м.
Също така видно от представените по изп. дело данъчна декларация № *** на длъжника,
последният е декларирал по чл. 14 от ЗМДТ – земя от 606 кв.м в с. ***, общ. ***, двуетажна
жилищна постройка, състояща се на ет. 1 от жилище с площ от 35 кв.м. и гараж от 20 кв.м., а
на ет. 2 – жилище от 50 кв.м., както и второстепенна постройка с площ от 15 кв.м.
Декларацията по чл. 14 ЗМДТ съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено
лице пред административен орган за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с
притежаване правото на собственост върху декларираните имоти и сгради. Декларацията по
чл. 14 ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ и удостоверява неизгодни за
издателя факти (правото на собственост върху имотите и сградите), поради което този
документ има материална доказателствена сила. Посочената декларация се отнася за
процесните имоти и сгради и същата е подадена и подписана от длъжника М.М.. Това
признание в декларацията по чл. 14 ЗМДТ се преценява по реда на чл. 175 ГПК и с оглед
останалите данни по делото – а именно данните от Община Перник, че това е единствената
подавана за имота и сградите декларация;обстоятелството, че от съставения протокол за
опис от 16.09.2021 г., съставен от съдебен изпълнителв кръга на службата му и по
установените форма и ред, се установява, че процесната двуетажна масивна постройка се е
намирала в имота на длъжника. При описа е присъствал представител на длъжника, като
въпреки предвидената в чл. 467, ал. 1, т. 5 ГПК възможност за възражения, такива не са
направени.
Въз основа на горепосочените писмени доказателства, следва обоснован извод, че
длъжникът М.М. е собственик на описаните в протокол за опис от 16.09.2021 г. дворното
място, а именно УПИ№*** в квартал ** по плана на с.*** и находящите се в дворното
място стара паянтова жилищна сграда, с измерена площ от 30кв.м., както и двуетажна
масивна постройка. При наличието и на двуетажната масивна постройка, построена в
дворното място, собственост на длъжника и предмет на изпълнението, на общо основание
тази сграда следва собствеността на земята, и за същата сграда е приложима разпоредбата
на чл. 92 ЗС и при описа на терена. Същевременно по изп. дело не са налице доказателства и
обстоятелства, от които е явно, че двуетажната масивна постройка принадлежи другиму,
макар че е построена в имота на длъжника. В нот. актове, с които длъжникът е придобил
собствеността на дворното място и сградите не е изрично посочено, че се учредява вещно
право на строеж на трето лице, респ. липсват документи за учредено от длъжника след
дарението вещно право на строеж в полза на трето лице, поради което преценката дали
построеното в имота на длъжника е на трето лице е извън компетентността на СИ, съответно
е извън обхвата на проверката, която съдът извършва в настоящото производството.
От една страна липсата на мотиви в обжалваното Постановление от 14.01.2022г.
доколкото съдебният изпълнител не е посочил начина, по който се е уверил, че построената
в имота на длъжника двуетажната масивна постройка е на трето лице, а от друга -
3
непредприемането на необходимите действия по изясняване и установяване, че трето лице
се намира във владение на построената в имота на длъжника двуетажната масивна
постройка, въпреки че такова задължение му е изрично вменено по силата на чл. 483 ГПК,
обуславят незаконосъобразност на обжалвания акт, с който е отказано да се извърши
исканото изпълнително действие - опис на двуетажна масивна постройка, изградена в с. ***,
общ. ***.
Ако трето лице различно от длъжника се намира във владение на двуетажната
масивна постройка, това касае производство по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, респ. ако трето
лице претендира право на собственост върху тази двуетажна масивна постройка този въпрос
следва да бъде решен по исков ред с иск по чл. 440 ГПК, респ. чл. 498, ал. 2, изр. 2 ГПК, но и
в двата случая това е извън обхвата на проверката, която съдът извършва в настоящото
производството по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед на всичко гореизложено, жалбата е основателна и обжалваният отказ на
съдебния изпълнител следва да бъде отменен.
По разноските
Независимо от основателността й, доколкото жалбата е насочена срещу акт на
съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, и при
положение, че длъжникът не е дал повод с поведението си за депозирането й и не е възразил
срещу нея, то в полза на взискателя не следва да се присъждат разноски в производството
по обжалване действията на органа по изпълнението (в този смисъл определение №
2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС).
По изложените съображения, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба рег. № 303/26.01.2022г. от взискателя Д. М. М. от ***,
Постановление от 14.01.2022г. на ДСИ по изп. дело № 38/2021г. по описа на СИС при РС –
Перник, с което е отказано да извърши поискания от взискателя опис на двуетажна масивна
постройка, изградена в с. ***, общ. *** по изп. дело № 38/2021г. по описа на СИС при РС –
Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал.4, изр. второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4