Определение по дело №1021/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от В. А. Ч. с пост. адрес гр. ***, [улица], против разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки /РППАМ/ по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от Закона за културното наследство /ЗКН/ от 23.12.2024 г., издадено от ръководител РИОКН, ЦРП – В. Търново при ГДИОКН в Министерство на културата. Разпореждането се оспорва като нищожно и незаконосъобразно.

В жалбата се съдържа искане за спиране на предварителното изпълнение на РППАМ. Жалбоподателката сочи, че спирането на демонтажа на скелето би застрашило много по-сериозно живота и здравето на гражданите, а също така в разпореждането не са описани несъгласуваните намеси, които следва да бъдат премахнати.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с направените в молбата искания, констатира следното:

Искането за спиране е направено от субект, който е адресат на административния акт и надлежно го е оспорил по съдебен ред, в хода на неприключило съдебно производство, поради което е допустимо за разглеждане по същество.

В приложимата специална норма на чл. 192, ал. 3 от ЗКН, е предвидено предварително изпълнение на принудителните административни мерки, освен ако съдът разпореди друго. Законодателят е преценил, че с оглед интензитета на регулираните обществени отношения, при налагане на принудителна административна мярка обстоятелствата по чл. 60, ал. 1 от АПК се презумират. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК, предварителното им изпълнение може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. Същият обуславя основателността на искането от конкретната преценка за възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В практиката си ВАС изхожда от разбирането, че съдът може да допусне спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение, когато оспорващият установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява, или когато защитата на частния интерес на молителя може да бъде противопоставен на обществения интерес и да го преодолее, или когато докаже наличието на засягане на свой интерес, който да е равен по значимост на посочените в нормата на чл. 60, ал. 1 АПК. Ето защо в производството по чл. 166, ал. 2 АПК доказателствената тежест лежи върху молителя.

С обжалваното разпореждане по чл. чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗКН са наложени следните принудителни административни мерки:1. Незабавно след връчването на настоящото РППАМ да се спрат всички строително-ремонтни дейности по фасадата на сграда с идентификатор 10447.511.14.1 по КККР на гр. В. Търново, с административен адрес: [улица], ***. В срок от 1 месец от връчването на настоящото РППАМ да се премахнат всички несъгласувани намеси по фасадата на сграда с идентификатор 10447.511.14.1 по КККР на гр. В. Търново, с административен адрес: [улица], гр. В. Търново.

По отношение на първата мярка – спиране на всички строително-ремонтни дейности по фасадата на сградата – следва да се посочи, че съдът кредитира твърдението на жалбоподателката, че в случая строително-ремонтните дейности са приключени и остава единствено демонтажа на скелето. Това кореспондира и с приложените към жалбата Заповед № РД22-2581/05.12.2024 г. на кмета на община Велико Търново, с която е въведена временна организация и безопасност на движението при извършване на въпросното строителство за периода 05.12.2024 г. – 02.01.2025 г., и писмо рег. № 94ВВ-1124-2#1/06.12.2024 г. на кмета на община Велико Търново, с което на молителката е разрешено ползването на общинска площ /част от тротоара/ до 02.01.2025 г. във връзка с извършване на текущи ремонтни работи. В самото разпореждане също липсват констатации, че към датата на издаването му продължава извършването на строително-ремонтни дейности по фасадата на сградата. При това положение разпореждането може да касае единствено демонтажа на скелето пред сградата. Според съда недопускането на демонтажа на скелето би поставило жалбоподателката в нарушение на горепосочените заповеди и писмо на кмета на общината, като същата би заемала без основание общинска собственост – част от тротоар. На следващо място, с оглед неблагоприятните към момента зимни условия съществуващото скеле е потенциално опасно за преминаващи жители и гости на града, особено като се има предвид, че сградата в действителност се намира в туристическия район. Предвид горното, искането на жалбоподателката за спиране на изпълнението на разпореждането по т. 1 се явява основателно.

В останалата му част, относно наложената с т. 2 от разпореждането ПАМ в срок от 1 месец от връчването да се премахнат всички несъгласувани намеси по фасадата на сградата, следва да се отбележи, че в разпореждането не са посочени конкретните несъгласувани намеси, които следва да бъдат премахнати. Предвид това е неясно какво е вмененото задължение на жалбоподателката, а трябва да се има предвид, че наложената ПАМ е свързана със спазване на срок и е предпоставка за налагане на административно-наказателна отговорност - глоба от 2000 лв. до 5000 лв. по чл. 228б от ЗКН. Ако пък издателят на РППАМ е имал предвид да се премахне поставената външна изолация на сградата, то изпълнението на предписаната мярка е свързано със заплащането на значителни разходи, които при отмяна на ПАМ ще останат за сметка на жалбоподателката. В този смисъл съдът намира, че предварителното изпълнение ще причини значителни и трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК на молителката в настоящото производство – така напр. Определение № 4474 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. дело № 1499/2020 г., III о.

Предвид изложеното искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваното РППАМ е основателно и следва да се уважи.

Водим от горните съображения, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

СПИРА предварителното изпълнение на разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки /РППАМ/ по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от Закона за културното наследство /ЗКН/ от 23.12.2024 г., издадено от ръководител РИОКН, ЦРП – В. Търново при ГДИОКН в Министерство на културата.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.